Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Смъртта на Саул – 66 – Патриарси и пророци – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Смъртта на Саул – 66 – Патриарси и пророци – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Смъртта на Саул
Отново бе обявена война между Израил и филистимците. “Филистимците се
събраха и дойдоха, та разположиха стана си в Сунам”, в северния край на
равнината Езраел, докато Саул и войските му лагеруваха на няколко мили
от подножието на планината Гелвуе. На тази планина Гедеон с триста мъже
бе обърнал в бяг мадиамските множества. Но духът, вдъхновявал избавителя
на Израил, бе съвършено различен от този, който подбуждаше сега сърцето
на царя. Гедеон тръгна с вяра в могъществото на Якововия Бог, а Саул се
чувстваше сам и беззащитен, защото Бог го бе изоставил. Като гледаше към
филистимското множество, “уплаши се и сърцето му се разтрепери твърде
много” (виж 1 Царе 28, 31 гл.).
Саул разбра, че Давид с войската си беше при филистимците и очакваше
Есеевия син да използва тази възможност, за да отмъсти за нанесените
злини. Царят бе силно разтревожен. Безумната му подозрителност го бе
подтиквала да убие избраника Господен и да въвлече народа в толкова
голяма опасност. Зает с преследването на Давид, той пренебрегна
отбраната на царството си. Филистимците проникнаха в самото сърце на
страната, възползвали се от липсата на добра защита. Така Сатана, като
подтикваше Саул да използва всичките си сили за преследване на Давид с
цел да го убие, със същия злосторен дух вдъхнови филистимците да
използват тази възможност да погубят Саул и да покорят Божия народ.
Колко често старият неприятел използва същата тактика! Той действа в
някое непосветено сърце да разпали завист и конфликти в църквата, а
после се възползва от разделеното състояние на Божия народ и подтиква
своите ангели към погубването му.
На сутринта Саул трябваше да се опълчи в битка срещу филистимците.
Надвисналата обреченост хвърляше мрак около него. Той копнееше за помощ
и ръководство. Но напразно потърси съвет от Бога. “Господ не му отговори
нито чрез сънища, нито чрез Урима, нито чрез пророци.” Господ никога не
връща човешката душа, която идва при Него искрено и смирено. Защо Той
върна Саул без да му отговори? Чрез собственото си поведение царят бе
пропилял благословението на всички начини за допитване до Бога. Отхвърли
съвета на пророк Самуил, заточи Давид – избраника Божи, изкла Господните
свещеници. Можеше ли да очаква Бог да му отговори, когато бе прекъснал
определените от Небето проводници за общуване с Него? Той бе отблъснал
Духа на благодатта и можеше ли Господ да му отговори чрез сънища или
откровения? Саул не се обърна към Бога със смирение и покаяние. Той не
потърси прощение на греха и примирение с Бога, а спасение от враговете
си. Собствената му упоритост и бунт го откъснаха от Бога. Не може да се
върне по друг начин, освен по пътя на покаянието и смирението. Но в
мъката и отчаянието си гордият монарх реши да потърси помощ от друг
източник.
Тогава Саул каза на слугите си: “Потърсете ми някоя запитвачка на зли
духове, за да ида при нея и да направя допитване чрез нея.” Саул напълно
познаваше характера на викането на зли духове. Това деяние бе изрично
забранено от Господа и смъртна присъда грозеше всеки, практикуващ
несвятото изкуство. Когато Самуил бе жив, Саул бе заповядал всички
магьосници и заклинатели на зли духове да бъдат предадени на смърт. Но в
голямото си отчаяние Саул прибягна до тази прорицателка, която сам бе
осъдил като омразна.
Казаха на царя, че жена, която вика зли духове, живее скришно в Ендор.
Тя бе влязла в завет със Сатана, бе се отдала на неговата власт, за да
изпълнява намеренията му. В замяна князът на злото извърши за нея чудеса
и й разкри тайни неща.
Саул се преоблече и тръгна през нощта само с двама слуги да търси
убежището на заклинателката. О, жалка гледка! Израилевият цар -
доброволен пленник на Сатана! Има ли по-тъмна пътека за човешките нозе
от пътеката, избрана от упорстващия в собствените си пътища човек,
противопоставящ се на святото влияние на Божия Дух! Има ли за него по-
ужасно робство от това да бъде във властта на най-злия тиранин – себе
си? Доверието в Бога и послушанието към Неговата воля бяха единствените
условия, при които Саул можеше да бъде израилев цар. Ако се бе
съобразявал с тези условия по време на царуването си, царството му щеше
да е в безопасност; Бог щеше да му бъде водач, Всемогъщият щеше да му
бъде щит. Бог дълго търпя Саул. Въпреки че бунтът и упоритостта му почти
бяха смълчали Божествения глас в неговата душа, възможността за покаяние
все още съществуваше. Но когато, изпаднал в опасност, отблъсна Бога, за
да получи светлина от една пълномощница на Сатана, царят отхвърли и
последната връзка със своя Създател и се постави напълно във властта на
тази демонска сила, упражнявала влиянието си върху него в продължение на
години и довела го до границата на унищожението.
Под прикритието на нощта Саул и спътниците му тръгнаха през полето и
благополучно преминаха през лагера на филистимците, пресякоха
планинското възвишение в посока към уединения дом на заклинателката от
Ендор. Запитвачката на бесове се бе скрила тук, за да продължи тайно
безбожните си заклинания. Макар и преоблечен, за да не бъде разпознат,
Саул с високия си ръст и с царското си държание нямаше вид на обикновен
войник. Жената подозря, че посетителят й бе Саул и богатите му дарове
затвърдиха съмненията й. На молбата: “Почародействай ми, моля, чрез
запитване зли духове и възведи ми, когото ти кажа”, жената отговори:
“Ето, ти знаеш що направи Саул, как изтреби от земята запитвачите на зли
духове и врачовете; тогава защо впримчваш живота ми, та да ме умъртвят?”
Тогава “Саул й се закле в Господ, казвайки: “Заклевам се в живота на
Господа: няма да ти се случи никакво зло за това.” Тогава тя рече: “Кого
да ти възведа?”, а той отговори: “Самуил ми възведи.”
След като направи заклинанията си, жената рече: “Един старец възлиза и е
обвит с мантия. И Саул позна, че това беше Самуил, и наведе се с лицето
си до земята, та се поклони.”
Това не бе святият Божи пророк, не той дойде след повикването на
заклинателката. Самуил не присъстваше в това свърталище на зли духове.
Свръхестественото му появяване бе произведено единствено чрез силата на
Сатана, който можеше да приеме вида на Самуил така лесно, както се
представи и за светъл ангел, за да изкуси Христос в пустинята.
След заклинанието първите думи на жената бяха насочени към царя: “Защо
ме измами, ти си Саул?” Така първото дело на злия дух, приел образа на
пророка, бе да общува тайно с тази безбожна жена, за да я предупреди за
измамата спрямо нея. Вестта на представящия се за пророк към Саул бе:
“Защо ме обезпокои, като ме направи да възляза?” И Саул отговори:
“Намирам се в голямо утеснение, защото филистимците воюват против мене,
а Бог се е отдалечил от мене и не ми отговаря вече нито чрез пророци,
нито чрез сънища, затова повиках тебе да ми явиш що да правя.”
Когато Самуил бе жив, Саул бе презрял съвета му и бе отхвърлил
изобличенията му. Но сега в часа на бедствието и нещастието си той
разбра, че ръководството на пророка бе единствената му надежда, и за да
общува с небесния пратеник, напразно прибягна до вестителката на ада!
Саул се бе поставил изцяло във властта на Сатана и сега този, чиято
единствена наслада е да причинява бедствия и унищожение, направи всичко
по силите си, за да предизвика унищожението на нещастния цар. В отговор
на изпълненото с мъка умоляване до Саул дойде ужасната вест, изговорена
уж от устата на Самуил: “А защо се допитваш до мене, като Господ се е
отдалечил от тебе и ти е станал неприятел? Ето, Господ си извърши,
според както бе говорил чрез мене; защото Господ откъсна царството от
твоята ръка и го даде на ближния ти Давида. Понеже ти не се покори на
гласа на Господа, като не извърши върху Амалика според големия Му гняв,
затова Господ ти направи това нещо днес. При това Господ ще предаде
Израиля с тебе в ръката на филистимците; и утре ти и синовете ти ще
бъдете при мене; и Господ ще предаде множеството на израилтяните в
ръката на филистимците.”
При цялото си бунтовно поведение Саул бе ласкан и мамен от Сатана.
Работата на изкусителя е да представи греха за нищожен, да направи пътя
на престъплението лесен и примамлив и да ослепи ума за предупрежденията
и заплахите на Господа. Чрез омайващата си сила той подвеждаше Саул да
се самооправдава и да се съпротивява на Самуиловите изобличения и
предупреждения. А сега в голямото му бедствие се обърна към него, за да
му представи колко грамаден е неговият грях и колко безнадеждно е да
получи прощение, за да го хвърли в отчаяние. Никое средство не би
унищожило неговата смелост и не би объркало разсъдъка му по-сполучливо
от това – да бъде тласнат към отчаяние и самоубийство.
Саул бе отпаднал от умора и пост, ужасен и изпълнен с угризения на
съвестта. Когато страхотното предсказание стигна до ушите му, тялото му
се свлече като дъб при буря и се простря на земята.
Заклинателката изтръпна в тревога. Царят на Израил лежеше пред нея като
мъртъв. Ако умреше в колибата й, какви щяха да бъдат последствията за
нея? Тя настоятелно го помоли да стане и да похапне, увещавайки го, че
след като бе изложила живота си на опасност, за да изпълни желанието му,
той трябваше да изпълни молбата й и да се подкрепи. Слугите му се
присъединиха към нейните умолявания. Саул склони най-после и жената
сложи пред него угоено теле и безквасен хляб, приготвени набързо. Каква
гледка! В дивото убежище на заклинателката, където само преди малко бяха
отекнали думите на обреченост, в присъствието на сатанински пратеник
помазаният от Бога израилев цар седна да яде, приготвяйки се за деня на
смъртната битка.
Преди разсъмване той се върна с придружителите си в израилевия стан, за
да се приготви за сражението. Допитването до този дух на тъмнината
разстрои Саул. Потиснат от ужаса на отчаянието, той не можа да вдъхне
смелост на армията си. Отделен от Източника на силата, не можа да насочи
умовете на израилтяните да погледнат към Бога, техния Помощник. Така
злото предсказание работеше за изпълнението си.
Из равнината Сунам и по хълмовете на планината Гелвуе израилевите войски
и филистимските множества се вкопчиха в смъртна битка. Макар че ужасната
сцена от пещерата в Ендор бе изцедила и последната надежда от сърцето
му, Саул се биеше с отчаяна смелост за трона и царството си. Но
напразно! “Израилевите мъже побягнаха от филистимците и паднаха убити в
хълма Гелвуе.” Тримата смели царски синове загинаха на негова страна.
Стрелците заобиколиха Саул. Той видя войниците си да падат край него и
синовете си, князете – пронизани от сабя. Самият той бе ранен и не
можеше да се бие, нито да побегне. Оттеглянето бе невъзможно и решен да
не падне жив в ръцете на филистимците, Саул помоли оръженосеца си:
“Изтегли меча си, та ме прободи с него.” Когато човекът отказа да вдигне
ръка срещу Господния помазаник, Саул сам сложи край на живота си,
падайки върху своя меч.
Така загина първият израилев цар – с вината за самоубийство на душата
си. Животът му бе едно падение. Той бе затъвал все по-дълбоко в
безчестие и отчаяние, защото противопостави собствената си извратена
воля на Божията.
Вестите за поражението се разнесоха надлъж и шир и всяваха ужас в целия
Израил. Народът побягна от градовете и филистимците необезпокоявани ги
разграбиха. Независимото от Бога царуване на Саул бе довело народа почти
до унищожение.
В деня след сражението, когато претърсваха бойното поле, за да ограбят
убитите, филистимците откриха телата на Саул и на тримата му синове. За
да завършат триумфа си, отсякоха главата на Саул, снеха опръсканите му с
кръв оръжия и ги занесоха във филистимската земя като победен трофей,
“за да разнесат известие в капищата на идолите си и между людете”. Най-
накрая оръжието му бе поставено в “капището на Астарта”, а главата му -
в храма на Дагон. Така славата от победата бе приписана на силата на
тези фалшиви богове, а името на Йехова бе обезславено.
Мъртвите тела на Саул и синовете му бяха завлечени във Ветсан – град
недалеч от Гелвуе, близо до реката Йордан. Тук бяха овесени с вериги и
предадени в плячка на птиците. Но смелите мъже от Явис Галаад, спомняйки
си за спасението на своя град от Саул във времето на неговите по-ранни и
по-щастливи години, сега изразиха благодарността си, като рискуваха да
снемат телата на царя и князете и да ги погребат с почит. През нощта те
преминаха Йордан и “снеха тялото на Саула и телата на синовете му от
стената на Ветсан и като дойдоха в Явис, там ги изгориха. И взеха
костите им, та ги закопаха под дървото в Явис и постиха седем дена”.
Така благородното дело, сторено преди четиридесет години, осигури на
Саул и на синовете му в този тъмен час на поражение и безчестие
погребение от благородни и милостиви ръце.
Не планината Кармил, а местност в Юдовата област, близо до планинския
град Маон.