Специфични проблеми, възникващи при евангелизирането на големите градове – 9 – Евангелизъм – Елена Вайт (Елън Уайт)

Големите и най-добри зали. Труден проблем е да се разбере как точно да бъдат достигнати хората в гъсто населените центрове. В разните църкви не ни се дава достъп. Салони едва ли могат да се намерят. А и да се намерят, само малцина ще дойдат да слушат. За нас са разпространявани какви ли не лоши неща от хора, които не ни познават. Основанията за нашата вяра не са разбирани и на нас се гледа като на фанатици, които в невежеството си пазят съботата вместо неделя. В работата си сме смущавани и от въпроса как да премахнем бариерите на предразсъдъка и да представим пред народа скъпата истина, която има толкова голямо значение за него.
Практическият проблем – търсенето на салон. Споменатите трудности се срещат почти на всяко място, но никъде не са така изявени, както в …….. Ние смятаме, че Сатана е поставил седалището си там, за да направи всичко възможно да осуети нашите усилия и да се откажем…
Трябва да търсим мъдрост от Бога, защото чрез вяра аз виждам една силна църква в този град. Нашето дело е да бдим и да се молим, да търсим съвет от чудния Съветник, Силния да дава съвет. Един по-велик и от най-големите сили на пъкъла може да отнеме плячката от Сатана и под Неговото ръководство небесните ангели ще проведат битка срещу силите на мрака и ще всадят образеца на истината и правдата в този град…
Нашите братя търсят място за събрания. Толкова са пречките, че се чудим какво да правим… Но Бог ще намери място, където Неговата истина да може да отиде до народа и по този начин той е работил досега.
Осигуряване на евангелизирането в градовете. Трябва да се работи във всички големи градове. Господ идва. Краят е наближил. Да, и твърде бърза. Още малко и няма да имаме свободата, на която се радваме сега. Точно пред нас са ужасните сцени и това, което ще вършим, трябва да го вършим по възможност по-бързо. Сега трябва да градим делото във всяко възможно място. А за тази цел се нуждаем твърде много от помощта на нашите опитни проповедници, които могат да задържат вниманието на голямо събрание от хора.
Господ желае да прогласим със сила третата ангелска вест в тези градове. Ние не можем да направим това сами. Онова, което можем да направим, е да изберем способни мъже, да ги насърчим да отидат на тези ,,благоприятни улици” и да прогласят вестта със силата на Светия Дух. Когато говорят истината и живеят истината, и се молят в истината, Бог ще трогне сърцата (Ръкопис 58, 1909 г.).
Евангелизъм по ,,пътищата”. Нужна ни е способността на старейшината …… за предлагане на истината по големите магистрали. Представена по пътищата, тя ще отвори процепи през оградата и делото ще бъде разширено.
Изискват се извънредни усилия. В днешните градове, където има толкова много привлекателни и приятни неща, хората не могат да бъдат заинтересувани чрез обикновени усилия. Божиите проповедници ще намерят за необходимо да положат извънредни усилия, за да привлекат вниманието на хората. Когато се съберат слушатели, те трябва да изнасят вестта по начин, съвсем различен и необичаен от обикновения, за да бъдат хората събудени и предупредени. Трябва да използват и търсят всяко възможно средство, което да направи истината да изпъкне ясно и отчетливо. Изпитващата вест за това време трябва да бъде представена ясно и решително, за да стресне сърцата и да породи в тях желание да изучават Писанията (,,Свидетелства” т.9, стр.109)
Съпротива и други пречки. Сънувах, че някои от нашите братя бяха на съвет, разглеждайки плановете за този сезон (1874 г.). Те смятаха, че е най-добре да не се отива в големите градове, а работата да започне в по-малките места, по-далеч от големите градове. Там биха срещнали по-малко съпротива от духовенството и биха се избягнали големи разходи… Те разсъждаваха, че тъй като нашите проповедници са малко на брой, не биха били достатъчни да наставляват и да се грижат за хората от градовете, които биха приели истината и поради по-голямата опозиция биха имали нужда от по-голяма помощ, отколкото църквите в малките територии. Така плодът от изнасянето на курс от лекции в града би бил загубен до голяма степен. И още, настояваше се, че поради ограничените средства и поради многото промени в следствие преместването, съпътстващи голямата църква в големия град, би било трудно да се изгради църква, която да бъде сила за делото. Съпругът ми насърчаваше братята да направят по-широки планове и да навлязат в големите градове без отлагане, като разширят и задълбочат усилията си за евангелизиране, отговарящи на характера на нашата вест. Един работник разказа свои опитности в градовете, показвайки, че там делото е почти неуспешно, свидетелстваше за много по-добри резултати в по-малките селища.
Един величествен и властен, Един, Който присъстваше през цялото време на събранието, слушаше всяка дума с голям интерес. Той специално взе думата и каза с пълна увереност: ,,Целият свят е Божие лозе. Градовете и селата са част от това лозе. В тях трябва да се работи” (,,Свидетелства” т.7, стр.34, 35).
Сърдечното сътрудничество е наложително. В големите градове трябва да се направят решителни усилия да се работи обединено. Работниците трябва да станат като един човек в един дух и в страх Божи, действайки със сила и със сериозно усърдие. Усилията не трябва да бъдат случайни, нито прибързани. Нека се покаже покаяние на практика, истинско съчувствие, сърдечно сътрудничество и решително съревнование между работниците. Нека се положат сериозни усилия да се научат уроците на себеотрицание и себежертване чрез спасяването на души от смърт (Ръкопис 154, 1901 г.)
Да благодарим на Господа, че няколко работници, които правят всичко възможно да издигнат паметници на Господа в тези изоставени градове. Нека помним, че наш дълг е да ги насърчаваме. На Бога не е угодно, когато не оценяваме по достойнство и не подкрепяме нашите верни работници в големите градове (Ръкопис 154, 1902 г.).
Поддържане на делото до пълното му развитие и приключване. С усилията, които полагаме за евангелизирането на големите градове, половината от нашата работа е загубена, защото работниците приключват работата си твърде бързо и отиват в нови места. Павел работеше дълго време, година на едно място, година или година и половина на друго място. Резултатът от бързото прекратяване на усилията често пъти е голяма загуба (Писмо 48, 1886 г.).