СПЕШНИ СЪВЕТИ ЗА САМОТНИ РОДИТЕЛИ – КОГАТО ДУЕТЪТ ПРЕМИНЕ В СОЛОВО ИЗПЪЛНЕНИЕ – Част 1 – Джанет Джонсън

Чантата за обяд и приготовленията за него бяха се разпрострели на целия кухненски тезгях и почти не оставаше място да се подготви закуската. Пред вратата на банята течеше оживен спор, от който разбирах, че по-раншната ми намеса между двете ми по-големи деца не беше решила въпроса за правото на достъп. Ако четиригодишният ми син не си намереше скоро липсващата обувка, се създаваха условия проблемът му да се разрастне до един от най-болните въпроси на деня. Погледнах през прозореца и въздъхнах. На земята бе паднала слана. Това означаваше, че през тясната пукнатината върху капачката на разпределителя на старата ми кола се беше образувала кондензация от влагата. Служителят на бензиностанцията ми обясни всичко. Ако не ще да пали, изсуши капачката. Съседите ми се усмихнаха на предложения от него метод, но резултатът беше налице. Намалих топлината под овесената каша и прекъснах срещата пред банята на най-важното място, за да взема сешоара. Излязох навън, а след мен се проточи шнурът на удължителя. Подпрях капака на колата и усилих максимално сешоара. Насочих топлинната струя към въпросната капачка.
След половин час се случи ежедневното чудо бяхме застанали пред колата нахранени и облечени и почти бяхме на себе си. Поставих кутията със снощния си писателски труд върху покрива на колата, докато отключвах вратите. Настаних децата и сложих храната. Чак когато излязох от колата пред офиса, забелязах, че не бях взела кутията. И то само защото я видях пъхната между багажника и покрива на колата. Облегнах главата си на ламарината. Благодаря Ти, Господи въздъхнах уморено, че се грижиш за самотните майки и за разни други глупаци! Вие сте самотен родител. Сто пъти на ден измервате камарата от решения, които трябва да се вземат, и задачи, които се налага да се свършат независимо от това, че сте сам. Понякога ви притиска самата мисъл, че всяко едно действие за грижата и благополучието на семейството ви трябва да бъде обмислено и извършено от вас, и то сам. Понякога напрежението ви грабва така неочаквано, че се чувствате и постъпвате като баскетболна топка. Спомням си как веднъж стоях на опашка в магазина за плодове и зеленчуци. Стисках няколко набързо грабнати неща. Докато чаках, мислено си представях какво ми остава да свърша. Предстоеше ми да взема децата от три различни места, да приготвя вечерята, да им помогна да си напишат домашните, да разкажа приказка преди лягане и да сложа всички да спят. След това ми предстоеше поредната дълга нощ, прекарана в писане. В този момент мъжът пред мен се обърна и ми предложи: Моля, минете Вие. Това е един обикновен жест на вежливост, нали? Грешите! Благите му думи отприщиха река от сълзи, което учуди повече самата мен, отколкото добронамерения господин. Толкова бях объркана, че избягах от магазина и през останалата част на нощта се опитвах да си обясня какво ми се беше случило. Вие сте самотен родител. Пристигнали сте на това място, вървейки по своя собствен, личен път, белязан ясно със сълзи и сърдечни скърби. Може би още се мъчите да намерите положението си в обществото, приличащо на затвор, където ръководните традиции са малко и няма признание или помощ от училището, от религиозните или от държавните институции. Много пъти сте се чувствали самотни и смазани. Според специалистите в края на ХХ в. едно на всеки две семейства в Съединените щати е имало един родител. Приблизително половината от децата, родени през 80-те и 90-те, са прекарали част от детството си в компанията само на един родител. Не е утешително обаче и няма реална помощ в това, да знаеш, че си част от едно ново, но бързо увеличаващо се братство. Заедно с децата си сте преживели силен психологически удар. Безспорно обаче най-потърпевши са те. Светът, който познават и на който разчитат, изведнъж се разцепва на две. Оставени са на милостта на единия родител, който трябва им бъде и майка, и баща. Понякога горите от желание да си вземете отпуска от задълженията си, но не можете. Всепризнат факт от самотните родители е, че нуждата на децата им от допълнителни грижи е обратно пропорционална на енергията, с която разполагат във всеки един момент. Днешните деца израстват в условия, много по-различни от тези, в които сме израснали ние или нашите родители. Оставени сами на себе си, самотните майки и бащи създават своя собствена социология, собствени правила относно грижите за децата, собствени организации за взаимопомощ и за щастие установяват, че бедата и мъките им не са чак толкова големи. Както при всяко жизненоважно усилие обаче, за да се справяте успешно като самотен родител, е необходимо да имате план за действие, да дадете израз на философията си и да определите целите си. Очевидно чувствате огромно задължение към децата си. Често отлагате или изобщо отхвърляте личните си желания и мечти, за да може те да не изпитват допълнително травми и болки. Сърцето ви се свива всеки път, когато качвате малкото човече на автобуса, облечено и натъкмено както трябва, за да измине дългия път и да прекара известно време с другия си родител. Като се върне, плачете заедно с него, когато то се опитва да осмисли живота, който изведнъж се е обръкал толкова много. Чувството ви за вина достига астрономическо равнище, когато виждате как децата ви боравят с микровълновата печка или с видеото и гледат повече телевизия, отколкото трябва. Те се движат с детските си тела, но вземат решения на възрастни и поемат задълженията за по-малките си братчета или сестричета. Заслужават нещо по-добро, но вие вече им давате всичко, което имате. Децата не са трофей за съхранение, удовлетворяване на егото или религиозно задължение. Те са човешки същества, които носят със себе си велики отговорности. В най-добрия случай, да бъдеш родител е все едно да служиш в домашен корпус на мира. Часовете са дълги, а работата е изнурителна. Когато се заемате сам с този проект, може да е много страшно! Децата се разболяват и повръщат. (Обикновено това става тъкмо когато излизате на работа.) Те са изцяло зависими от вас за храната, къщата и грижите. Правят номера и лъжат. Понякога ви побъркват. Изпробват издръжливостта ви до краен предел и си пробиват път през емоциите ви като торнадо. Въпреки това бихте умрели за тях. Понякога се чувствате напълно сам. Трябва да вземате решения, а знаете, че не ви достига мъдрост за това. Има толкова много работа, а нямате нито време, нито сили за нищо. Парите не стигат за елементарните потребности, да не говорим за малките удоволствия, които радват детските сърца. В такъв един момент ти се приисква да прочетеш още веднъж Божието специално обещание към самотните родители в Исая 54: Не бой се… Защото твоят съпруг е Творецът ти… Господ те повика като жена, оставена и наскърбена духом, жена, взета в младост, а после отхвърлена, казва твоят Бог. Оставих те за малко време, но с голяма милост ще те прибера. (стихове 4-7) Има огромни възможности за домовете, оглавявани от самотни родители. След като веднъж признаеш, че никога няма да имаш достатъчно време, пари или сили, може да започнеш изграждането на живот за себе си и за децата си, който да те изпълва и задоволява.