СПОДЕЛЯНЕ НА ПОВЕРИТЕЛНИ НЕЩА – 86 – Ум, характер и личност Том 3 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

86

СПОДЕЛЯНЕ НА ПОВЕРИТЕЛНИ НЕЩА

АВТОРИТЕТЪТ НА ЧОВЕК, НА КОГОТО МОЖЕ ДА СЕ ИМА ДОВЕРИЕ, ДОНАСЯ ДУШЕВЕН МИР. Христос пита всеки, изповядващ Неговото име: „Обичаш ли ме?“ Ако обичаш Исус, ще обичаш душите, за които Той е умрял. Някой може да няма най-приятната външност, може да му липсват много неща в много отношения. Но ако има репутацията на такъв, на когото може да се има доверие като на честен човек, той ще печели уважението на другите. Любовта към истината, уважението и доверието, което хората могат да имат към него, ще премахне и ще тушира неприятните черти от неговия характер. Да ти имат доверие там, където живееш и където работиш, и желанието да се отричаш от собственото си его в полза на другите – това ще ти донесе душевен мир и Божието благоволение.

РЕАКЦИЯ КЪМ ПРЕДАДЕНО ДОВЕРИЕ. До деня на Божия съд никога не ще узнаете влиянието, което е оказвало любезното и разумно поведение върху неразумните, несъзнателните и недостойните. Когато се срещаме с неблагодарност и с предателство спрямо свещените истини, ние сме подбудени да изразим презрение или възмущение. Точно това очакват и виновните – те са подготвени именно за това. Но благото и дълго търпение ги изненадва и често пъти пробужда добрата страна на тяхната душевност и стимулира копнеж към по-благороден живот.

НАШЕТО ДОВЕРИЕ В ИСУС. Малцина са хората, които правилно оценяват и използват скъпоценната привилегия на молитвата. Трябва да отиваме при Исус и да му разказваме всичките си нужди. Можем да му занесем своите малки грижи и проблеми, както и по-големите си трудности. Всичко възникнало, което смущава или депресира, можем да занесем пред Господа в молитва. когато чувстваме,че се нуждаем от Христовото присъствие на всяка крачка, Сатана ще има малка възможност да напредва в изкушенията си. Негово преднамерено усилие е да ни държи настрана от нашия най-добър и най-разбиращ Приятел. Не бива да правим никого свой довереник, освен Исус. На Него можем безопасно да съобщаваме всичко, което е в сърцата ни.

ЕДНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ПО ОТНОШЕНИЕ РАЗКРИВАНЕТО НА СЕБЕ СИ. Никога не насърчавайте хората да търсят от вас мъдрост. Когато идват при вас за съвет, посочвайте им Единствения, Който чете подбудите на всяко сърце. В нашата проповедническа работа трябва да навлезе съвсем различен дух. Никой човек не бива да действа като изповедник; никой не бива да бъде възвишаван като нещо повече от другите. Нашата работа е да смиряваме собственото си „аз“ и да възвишаваме Христос пред човеците. След Своето възкресение Спасителят обеща, че Неговата сила ще бъде с всички, които тръгват в Негово име. Нека Божията сила и Божието име бъдат въздигани. Трябва да помним постоянно молитвата на Христос, когато Той се молеше човешкото ни „аз“ да бъде осветено чрез истината и правдата.

НЕ ИЗПОВЯДВАЙТЕ ТАЙНИТЕ СИ ГРЕХОВЕ ПРЕД ЧОВЕЦИ, ОСВЕН АКО ТЕ СА РЪКОВОДЕНИ ОТ СВЕТИЯ ДУХ. Представяйте следните мисли на човешки същества, които ви търсят като изповедник: Ние сме само човеци, не можем да четем в сърцата, нито познаваме тайните на вашия живот. Те са известни само на вас и на Бога.
Ако днес се покаете за греха си, ако някой от вас види, че в някои случаи е действал несъобразно с дадената му от Бога светлина и е пренебрегнал дължимата почит към тялото си, което е Божи храм, но чрез погрешните си навици го е увреждал като Христова собственост, изповядвайте тези неща пред Бога. Освен ако по някакъв специален начин не сте насочени от Светия Дух да изповядате греховете си от частно естество на човек, не ги изливайте пред никоя друга душа!

НАПРАВЕТЕ БОГА СВОЙ ИЗПОВЕДНИК. Всеки се нуждае от практическа опитност в доверяване на Бога – сам да преживее възможността да се доверява на Бога. Нека никой човек не става ваш изповедник! Отваряйте сърцата си пред Бога. Кажете Му всяка тайна на своята душа. Занесете при Него вашите трудности – малки и големи – и Той ще ви покаже изходен път за всички тях. Той единствен може да ви окаже точно помощта, от която се нуждаете.

АЗ СЪМ СЕ ИЗПОВЯДВАЛА ПРЕД БОГА И ТОЙ Е ОПРОЩАВАЛ ГРЕХА МИ. Не е препоръчително да говорим за своите слабости и обезкуражения. Нека всеки каже: „Тъжно ми е, че се поддадох на изкушение, че молитвите ми са толкова слаби, а вярата ми – толкова малка! Нямам извинение, задето съм толкова недоразвит в религиозния си живот. Но се стремя към съвършенство на характера в Христос. Съгреших, но въпреки това обичам Исус. Падал съм много пъти и въпреки това Той е протягал ръцете Си към мен, за да ме спаси. Казвал съм Му всичко за моите грешки. Изповядвал съм със срам и тъга, че съм Го безчестил. Гледал съм към кръста и съм казвал: „Всичко това той понесе заради мен“. Светият Дух ми е показвал моята неблагодарност и моя грях, че излагам Христос на открит срам. Този, Който не познава грях, ми е простил за извършеното от мен зло. Той ме призовава към по-висш и по-благороден живот и аз продължавам напред към целите, които са пред мен.“

ИЗПОВЯДВАНЕТО ПРЕД ЧОВЕК НЕ ПРЕДСТАВЛЯВА НИКАКВА СПЕЦИАЛНА ДОБРОДЕТЕЛ. Надявам се никой да не възприеме идеята, че придобива Божието благоволение,като изповядва греховете си пред човешки същества, нито че това е някаква специална добродетел. Трябва да се преживее от опит онази вяра, която действа чрез любов и която пречиства душата. Любовта на Христос ще покори плътските склонности. Истината не само носи вътре в себе си доказателства за своя възвишен произход, но и доказва чрез благодатта на Божия Дух, че реално очиства душата. Господ иска да идваме при Него ежедневно с всички свои трудности и да изповядваме греха си – Той може да ни даде покой в носенето на Неговото иго и на Неговото бреме. Светият Му Дух със Своето благодатно влияние ще изпълва душата и всяка мисъл ще бъде доведена в подчинение и послушание на Христос.

ЧОВЕК ДА НЕ СЕ ИЗПОВЯДВА ПРЕД ЧОВЕК. Не е унижение за човека да се покланя пред своя Създател, да изповядва греховете си и да моли за прощение чрез заслугите на разпънатия и възкръснал Спасител. Благородно е да признаеш собствените си грешки пред Този, Когото си наранил с престъплението и бунта си. Това те въздига пред човеците и пред ангелите, защото „който смирява себе си, ще бъде възвисен“.
Но който коленичи пред падналите в грях човеци и открива в изповед тайните си помисли и пожеланията на сърцето си, безчести самия себе си, като унижава достойнството си и разрушава всеки благороден инстинкт на душата си… Това изповядване на грешен човек пред грешен човек е причина за голяма част от увеличаващото се зло, което осквернява света и го подготвя за окончателно унищожение.

ОТКРИТОТО ИЗПОВЯДВАНЕ НА ТАЙНИ ГРЕХОВЕ ЗАСАЖДА СЕМЕНА НА ЗЛО. Било ми е показано, че много изповеди никога не би трябвало да бъдат изговаряни пред смъртни същества; защото резултатът е такъв,че ограничената преценка на ограничените човешки същества е непредвидима. Семена на зло се засяват в умовете и в сърцата на онези, които слушат. И когато се окажат под влиянието на някое изкушение, тези семена ще поникнат и ще принесат плод. Ще се повтори същата тъжна опитност. Защото, мислят си изкушените, тези грехове не може да са толкова тежки – нали изповядалите ги преди време християни вършат същите неща! Така откритата изповед ще се окаже по-скоро ухание за смърт, отколкото за живот.

РАЗКРИВАНЕТО НА ТАЙНИ ОТДЕЛЯ ДУШАТА ОТ БОГА. Видях, че когато сестри, които много говорят, се съберат заедно, присъства и Сатана, защото намира прием там. Той възбужда ума им и се възползва колкото е възможно повече от предимството, което е спечелил. Знае, че всички тези клюки, истории, разкривания на тайни и „дисекции“ на характери отделят душата от Бога. Това е смърт за духовността и намалява духовното влияние.
Сестра … съгрешава много с езика си. Чрез думите си тя би трябвало да оказва влияние за добро, но често пъти говори напосоки. Понякога думите й дават по-различна от истинската представа за нещата. Чувства се преувеличаване. Има погрешни изказвания. Не съществува съзнателно намерение за погрешни изявления, но навикът да се говори толкова много и то върху неща, които не са полезни, е бил подхранван твърде дълго. Ето защо тя е станала лекомислена и безразсъдна в думите си и често сама не знае какво говори. Това унищожава всяко влияние за добро, което тя би могла да има. Време й е за цялостна реформа в това отношение. Нейното присъствие не е ценено, както щеше да бъде, ако тя не беше се отдавала на подобно греховно говорене.

СПОДЕЛЯНЕ НА ТРУДНОСТИ. Понякога говорим за трудностите си пред хората, разказваме за своите нещастия на човешки същества, които не могат да ни помогнат. А пренебрегваме възможността да доверим всичко на Исус, Който е в състояние да промени пътя на скръбта в път на радост и мир.

ПАЗЕТЕ СЕ ОТ ХОРА, КОИТО НЕ ПОЗНАВАТ БОГА. Продължавайки наставленията към учениците Си, Исус казва: „Пазете се от човеците“. Те не трябваше да се доверяват на онези, които не познават Бога, и да им разкриват своите намерения; защото това щеше да даде предимство на сатанинските агенти. Човешките намерения често пъти противоречат на Божиите планове. Хората, които изграждат храма на Господа, трябва да градят „според образеца, показан на планината“ – по Божие подобие. Бог е безчестен, а евангелието – предавано, когато Божиите служители зависят от съветите на хора, останали без ръководството на Светия Дух. Светската мъдрост е глупост пред Бога. Онези, които разчитат на нея, със сигурност ще се заблудят.

НЕ ПРЕДАВАЙТЕ ДОВЕРИЕТО, НИТО СВЯТО ПОВЕРЕНИЯ ВИ ДЪЛГ. Ще настъпи време на криза във всеки от нашите институти. Ще се появят влияния, действащи срещу тях както от страна на вярващи, така и от страна на невярващи. Не бива да се допуска никакво предателство спрямо доверието, нито спрямо свято поверения ви дълг заради лична полза. Необходимо е постоянно да бдим над собствения си живот с ревностна грижа, да не би да оставим погрешни впечатления в света. Кажете това и го приложете на практика: „Аз съм християнин. Не мога да действам според максимите на този свят. Трябва да обичам Бога над всичко и ближния си – както себе си. Не мога да навляза, нито да одобря каквото и да било, пречещо и по най-малкия начин на моята полезност – нещо, което би отслабило влиянието ми, или би унищожило нечие доверие в Божиите последователи.