ДЪЛГЪТ НА БАЩАТА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕХВЪРЛЕН НА ДРУГ. Задълженията на бащата към децата не трябва да бъдат прехвърлени върху майката. Тя има да носи достатъчно товари, изпълнявайки собствените си задължения. Само като работят в хармония, бащата и майката могат да извършват успешно работата, която Бог им е поверил в техните ръце.
Бащата не трябва да намира извинение и да пренебрегва своя дял от работата по възпитаването на децата си за този живот и за безсмъртието. Той има важен дял в отговорността. И бащата, и майката имат своите задължения. Родителите трябва да проявяват уважение един към друг, а също и любов, ако желаят тези добродетели да се развият у техните деца.
Бащата трябва да окуражава и подкрепя майката в нейната работа и грижи с нежност, насърчителни погледи и любезни думи.
Опитайте се да помогнете на съпругата си в трудностите, които стоят пред нея. Бъдете внимателни в думите си, имайте изискани обноски, проявявайте учтивост, нежност и ще бъдете възнаградени за това.

НЕЖНОТО СЪДЕЙСТВИЕ ЩЕ ОБЛЕКЧИ ТОВАРА НА МАЙКАТА. Каквито и да се неговите отговорности и трудности в професията, нека бащата влиза в дома си със същото усмихнато лице и да поздравява със същия приятен тон, с който е поздравявал през целия ден всички посетители и чужди хора. Нека жената чувства, че може да се обляга на любовта и съчувствието на своя съпруг, че неговите ръце я подкрепят и поддържат при всички нейни затруднения и грижи, че неговото влияние ще облекчава товара й и той ще загуби половината от тежестта си. Децата не са ли както нейни, така и негови?
Съпругата може да се натовари с много други задължения, за които предполага, че са от по-голяма важност, отколкото да помага на мъжа си при носенето на неговата част от отговорността. Същото важи и за съпруга. От голяма стойност е служенето с нежност. Съществува тенденция съпругът да излиза и влиза в дома си по-скоро като гост, отколкото като съпруг и член на този семеен кръг.
Домашните задължения са святи и важни. Често обаче те се характеризират с уморителна монотонност. Безбройните грижи и еднообразни дейности предизвикват раздразнение; липсва разнообразието от промяната и ободряващият отдих, който съпругът и бащата може да даде на съпругата си,защото в негова власт е да стори това, стига да избере да го стори – или по-скоро стига да сметне за необходимо или желателно да го стори. Животът на майката в ежедневието е живот на непрестанна себежертва, която става по-трудна, ако съпругът пропуска да оценява нейния товар и да я подкрепя.

ПОКАЗВАЙТЕ РАЗБИРАНЕ И ВНИМАНИЕ КЪМ ЖЕНАТА, КОЯТО Е ПО-СЛАБА. Съпругът трябва да проявява голям интерес към своето семейство. Той трябва да бъде особено нежен към една слаба и деликатна жена. По този начин той може да затвори вратата пред много болести. Любезните, жизнерадостни и ободрителни думи са по-ефикасни от най-добрите лекарства. Те ще изпълнят с кураж сърцата на падналите духом и на обезсърчените и ще внесат щастие и слънчева светлина в семейството,чрез любезните дела и насърчителните думи, които ще заплатят усилието десетократно. Съпругът трябва да помни, че по-голямата част от товара за възпитаване на децата лежи върху майката, че тя има да извършва твърде много за оформяне на техните умове и характери. Това трябва да предизвиква най-топли чувства от негова страна и желание да облекчава нейното бреме. Бащата трябва да я насърчава да разчита на голямата му привързаност и чувства към нея и да насочва ума й към небето, откъдето ще получи сила, мир и почивка. Той не бива да се връща у дома с намръщено лице, а с присъствието си да внася слънчева светлина в семейството, да насърчава жена си да гледа към Бога и да уповава на Него. Съединени, те могат да претендират за Божиите обещания и да внесат в семейството Неговите богати благословения.

ВЪРВЕТЕ БАВНО. Много съпрузи и бащи биха могли да се поучат от грижата на добрия Пастир. Когато Яков бе принуден да предприеме бързо и трудно пътуване, той отговори:
“Господарят ми знае, че децата ми са нежни и че имам със себе си дойни овци и добитък. Ако ги пресиля само един ден, цялото стадо ще измре”. “Аз ще карам полека според вървежа на стадото, което е пред мене и според вървежа на децата” (Битие 33:13, 14).
Нека съпругът и бащата върви по трудния път на живота с такава бързина, каквато неговата съпруга може да понася. Нека сред безспирния стремеж на света към богатство и власт да се научи да възпира крачките си, за да утешава и подкрепя онази, която е призвана да върви с него…
Нека мъжът подкрепя жена си със своето съчувствие и постоянна любов. Ако иска да я запази свежа и жизнерадостна, за да бъде слънце за всички, той трябва да й помага да носи товарите на дома. Неговите любезни, изпълнени с любов обноски ще бъдат за нея ценна подкрепа, а щастието, което той й дава, ще донася на собственото му сърце радост и мир…
Когато на майката не се оказва помощ и тя не получава нежност, грижа и утеха, когато се допуска да се изтощават силите й от преумора, страх и лошо настроение, нейните деца биват ограбени от жизнените сили, от духовната издръжливост и жизнерадост, които би трябвало да наследят от нея. Колко хубаво би било, ако животът на майката е светъл и радостен, ако й бъдат спестени лишенията, ако бъде пазена от уморителна работа и подтискащи грижи. Тогава тя би допринесла много повече за правилното физическо израстване на децата, за да могат по-късно сами да си проправят път в живота.