СПОРЪТ – 53 – ПОЛОЖИТЕЛНОТО И НЕГАТИВНОТО – 53 – Ум, характер и личност Том 2 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

53

СПОРЪТ – ПОЛОЖИТЕЛНОТО И НЕГАТИВНОТО
ЕДИНСТВОТО С БОГА ВОДИ КЪМ ЕДИНСТВО С ХОРАТА. Бог е въплъщение на благоволението, милостта и любовта. Онези, които са наистина свързани с Него, не могат да бъдат антагонистично настроени един към друг. Неговият Дух, Който управлява сърцето, създава хармония, любов и единство. Противоположното на това може да се наблюдава сред чедата на Сатана. Негово дело е възбуждането на завист, борбите и ревността. В името на Господа аз питам изповядващите се за Христови последователи: Какви „плодове“ принасяте?

СЕИТБА И ЖЕТВА НА НЕСЪГЛАСИЯ. Този, който пръска семена на несъгласия и борби, ще жъне в собствената си душа смъртоносните им плодове. Самото взиране в злото у другите развива зло и в гледащите.

САТАНА НАМИРА УДОВОЛСТВИЕ В РАЗДОРИТЕ. Сатана постоянно се стреми да причинява недоверие, отчуждение и зло сред Божия народ. Често пъти ще бъдем изкушавани да чувстваме, че правата ни са погазени, докато всъщност няма никакво действително основание за такива мисли… Раздорите, борбите и съдебните процеси между братя – това е безчестие за делото на истината. Онези, които възприемат такова поведение, излагат църквата на присмеха на нейните врагове и помагат силите на мрака да тържествуват. Те наново пронизват раните на Спасителя и Го излагат на открит позор.

СПОРЪТ ВОДИ ДО АГРЕСИВНОСТ. Специално измамно дело на Сатана е да провокира спорове, за да има изкушение към нечестиви и безполезни думи. Той много добре знае, че това ангажира и ума, и времето. Подбужда агресивността и гаси духа на убедеността в ума на мнозина, завлича ги в различие на мненията, в обвинения и предразсъдъци, които затварят вратата за истината.

БОРБИТЕ МЕЖДУ БРАТЯТА ОТДАЛЕЧАВАТ ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ. Неверието, роптанието и бунтът попречиха на израилевия народ да влезе в Ханаанската земя цели четиридесет години… Именно неверието, световността, липсата на посвещение и борбите сред изповядващите се за Божи народ са ни държали в този свят на грях и скръб толкова много години.

НЯМА НИКАКВО ВРЕМЕ ЗА СПОРОВЕ И БОРБИ. Хората, изповядващи, че служат на Господа, често се задоволяват с маловажните въпроси, които ангажират времето и вниманието им. Позволяват си да подхранват разногласия помежду си. Ако бяха посветени на делото на Господа, не биха се борили и спорили като неуправляеми деца. Всяка ръка би била посветена на служене. Всеки би стоял на поста на дълга, работейки със сърце и душа, като мисионер на Христовия кръст… Работниците биха внесли в служенето си молитвите, разбирателството и съчувствието на една пробудена църква. Биха получавали своите наставления от Христос и не биха имали никакво време за спорове и борби.

НЕКА НЕ СЕ ДОПУСКАТ СПОРОВЕ ПО МАЛОВАЖНИ ВЪПРОСИ. Духът на любовта и благодатта на нашия Господ Исус Христос ще свърже сърце със сърце, ако всеки отвори сърдечните си прозорци нагоре към Небето и ги затвори към земята.

СПОРОВЕТЕ ДА БЪДАТ ОСТАВЕНИ НАСТРАНА. Силата на Божията благодат ще извърши много повече за душата, отколкото споровете на цял един живот. Колко много неща биха били уредени чрез силата на истината. И грубите спорове, които стават все по-груби с възрастта, биха могли да утихнат и да настъпи покой, като се намерят по-добри начини. Големият и велик принцип: „Мир на земята и благоволение между човеците“ ще бъде практикуван далеч по-добре, когато вярващите в Христос станат Божии съработници. Тогава всички малки неща, които някои непрекъснато повтарят, и които не са авторитетно подкрепени от Божието Слово, няма да бъдат въздигани в култ и превръщани във важни въпроси.

СПОРЪТ ПРОВОКИРА РЕАКЦИЯ НА САМОЗАЩИТА. В отношенията Си с Тома Исус Христос даде на последователите Си един урок. Неговият пример показва как да се отнасяме с онези, чиято вяра е слаба и които поставят на преден план съмненията си. Исус не заля Тома с укори, нито влезе в спор с него. Той разкри на съмняващия се Себе Си. Тома бе проявил крайно неблагоразумие, като реши да диктува условията на своята вяра. Но чрез благородната Си любов и разбиране Исус премахна бариерите. Неверието рядко се побеждава чрез спор. Той по-скоро поставя в ход реакцията на самозащита и търси нови аргументи и извинения. Но нека бъде разкрит Исус Христос в Неговата любов и милост като разпнатия Спасител, и тогава от много несъгласни допреди това устни, ще се чуе признанието на Тома:“Господ мой и Бог мой“.

НЕ ГОВОРЕТЕ НА БОЛНИТЕ СПОРНИ НЕЩА. Край леглото на болни не бива да се изговаря никаква дума на неверие или спор. Нека на страдащия бъде посочен Онзи, Който желае да спаси всички дошли при Него с вяра. Сериозно и нежно се старайте да помогнете на душата, която виси между живота и смъртта.

СПОРЪТ НЕ ПРИНАСЯ ПОЛЗА. Не сме призовани да навлизаме в спорове с онези, които поддържат фалшиви теории. Спорът не принася полза. Христос никога не е правил това. „Писано е“ – това беше оръжието, използвано от Изкупителя на света. Нека се придържаме близо до Словото. Нека позволяваме на Господ Исус Христос и на Неговите вестители да свидетелстват. Знаем, че тяхното свидетелство е истинно.

СПОРЪТ РЯДКО СМЕКЧАВА. Изпълнените с много аргументи проповеди рядко смекчават и покоряват душата.

ПОЛОЖИТЕЛНИЯТ ПОДХОД Е МНОГО ПО-МОЩНО НЕЩО. Не подхранвайте дух на спор. Малко добро се постига чрез укоряващи речи. Най-сигурният начин да се обезсили фалшивото учение е да се проповядва истината. Придържайте се към утвърдителния начин на изложение. Нека скъпоценните истини на евангелието унищожат силата на злото. Проявявайте нежен и състрадателен дух към грешащите. Приближавайте се до сърцата.

СПОР, КОЙТО ПРОБУЖДА УМА. Във всеки век избраните от Бога вестители са били охулвани и преследвани и все пак чрез техните страдания познанието за Бога се е разпространявало. Всеки Христов ученик трябва да навлезе в редиците и да подложи плещите си под бремето на същото дело, като знае, че неговите врагове не могат да направят нищо СРЕЩУ истината, но само ЗА истината. Божието намерение е тя да изпъкне и да стане тема за изследване и дискусия дори и чрез презрението, което й се нанася. Умовете на хората трябва да бъдат пробудени. Всеки спор, всеки укор, всяко усилие да се ограничи свободата на съвестта е Божие средство за пробуждане на умове, които иначе биха останали в летаргията си.

ДЕЦА, ПОВЛИЯНИ ЧРЕЗ НЕСЪГЛАСИЯТА НА РОДИТЕЛИТЕ. До голяма степен родителите създават атмосферата в домашния кръг и когато съществуват несъгласия между бащата и майката, децата вземат участие в същия дух. Нека атмосферата във вашия дом да ухае на нежно благоразумие. Ако сте се отклонили и не успявате да бъдете библейски християни, коригирайте се; защото характерът, който изграждате през времето на благодатта, ще бъде характерът, който ще имате и при идването на Христос.

СПОРЪТ СЪЗДАВА ПРОБЛЕМИ. Като семейство можете да бъдете или щастливи, или нещастни – зависи от вас. Собственият ви начин на действие ще предопредели бъдещето. И двамата имате нужда да смекчите остротата във вашите характери и да говорите само такива думи, от които няма да се срамувате в Господния ден… Можете да спорите за маловажни неща, които не са достойни за внимание, но резултатът ще е само повече смущения и трудности. Пътят на правдата е път на мира. Той е толкова ясен, че смиреният и богобоязлив човек може да върви по него, без да се препъне и без да криволичи. Той е тесен; но хора с различни темпераменти могат да вървят по него един до друг, ако следват Начинателя на своето спасение.

КАВГИТЕ И СЪРДЕНЕТО ПРОВОКИРАТ БУНТ. Грубите и гневни думи не са от небесен произход. Кавгите и сърденето никога не са помагали. Напротив, те подбуждат най-лошите чувства в човешкото сърце. Когато децата ви извършат нещо погрешно и са изпълнени с бунт, а вие сте изкушени да действате по груб начин, изчакайте, преди да ги коригирате. Дайте им възможност да размислят, а дайте време и на своя гняв да се охлади.
Когато се отнасяте нежно и любезно с вашите деца, и те, и вие ще получите благословението от Господа. А помислете и за това: Дали в деня на Божия съд някой ще съжалява, че е бил търпелив и любезен със своите деца!

БЛИЗОСТТА С ХРИСТОС ДОНАСЯ ЕДИНСТВО. Причината за разделенията и несъгласията в семействата и в църквата е отделянето от Христос. Приближаването до Него означава приближаване един до друг. Тайната на истинското единство в църквата и в семейството не е в дипломатичността, нито в правилното управление, нито в свръхчовешкото усилие да се победят трудностите (макар че и в това отношение има да се извърши много!), но в единството с Христос.
Начертайте кръг, чийто многобройни радиуси се спускат към центъра. Забележете, че колкото са по-близо до центъра, толкова по-близо са и един до друг.
Така е и в християнския живот. Колкото по-близо идваме до Христос, толкова по-близо ще идваме и един до друг. Бог се прославя, когато Неговият народ е единен и действа съгласувано.

ВАЖНА Е ХАРМОНИЯТА МЕЖДУ РОДИТЕЛИТЕ. Между съпруга и съпругата трябва да съществува съвършено доверие. Необходимо е заедно да обсъждат своите отговорности. Заедно да работят за най-висшето добро на своите деца. В тяхно присъствие никога не бива да критикуват плановете си или да оспорват преценките на другия. Нека съпругата внимава много да не прави работата на съпруга или на децата си още по-трудна. Нека мъжът поддържа ръцете на своята жена с мъдър съвет, с насърчение и любов.

НИКАКВО РАЗЛИЧИЕ. Ако бащата и майката са в конфликт помежду си и единият действа против другия, за да осуети влиянието му, семейството ще бъде в деморализирано състояние и нито бащата, нито майката не ще получат уважението и доверието, които са изключително важни за доброто ръководене на семейството… Децата бързо схващат всичко, което хвърля някаква сянка върху правилата и наредбите в един дом, особено онези правила, които ограничават техните действия.

ПОЛОЖИТЕЛНО РЪКОВОДСТВО В ДОМА. Нямате право да помрачавате с тежки облаци щастието на своите деца, като им намирате грешки и ги укорявате със строгост за маловажни грешки. Погрешното действие трябва да се представи точно толкова греховно, колкото е, и с твърдо и решително поведение да се предотврати неговото повтаряне. В същото време обаче децата не бива да бъдат оставяни в състояние на безнадеждност, но да бъдат до известна степен насърчени, за да могат да се поправят и да спечелят вашето доверие и одобрение. Те може да желаят да вършат правото, може намеренията на сърцата им да са добри, но имат и нужда от помощ и насърчение.

МИРЪТ В ЦЪРКВАТА. Нека има мир в дома, нека има мир и в църквата. Тази скъпоценна опитност, внесена в църквата, ще бъде средство за създаване на добри отношения и на мили чувства един към друг. Караниците ще престанат. Сред църковните членове ще се прояви истинската християнска доброта. Светът ще познае, че са били с Исус и са се научили от Него. Какво впечатление би могъл да придобие светът, ако всички църковни членове живееха своето християнство!

СМЪРТТА ЗАЛИЧАВА ЧУВСТВАТА НА РАЗЛИЧИЕ. Когато смъртта затвори очите, когато ръцете бъдат сгънати над утихналата гръд, колко бързо чезнат чувствата на разногласие! Няма натякване, няма горчивини; обиди и грешки са простени и забравени. Колко много думи на любов са изговорени на мъртвите! Колко много добри неща в техния живот са припомняни! Похвали и прославяне сега се изразяват свободно. Но те падат върху уши, които не могат да ги чуят, и върху сърца, които не могат да ги почувстват вече… Колко много хора, стоящи почтително и мълчаливо край мъртвия, са си спомняли със срам и скръб думите и делата си, докарвали тъга на сърцето му, сега замлъкнало завинаги! Нека днес да внесем цялата красота, любов и доброта, която можем, в нашия живот! Нека бъдем внимателни, благодарни, търпеливи и дълготърпеливи в отношенията си един към друг. Нека мислите и чувствата, които намират израз в присъствието на умиращи и мъртви, бъдат внесени в ежедневна употреба…

НИКАКЪВ КОНФЛИКТ В НЕБЕТО. Нека никой не смята (дори и теоретически да е здраво укрепен в настоящата истина), че не допуска никакви грешки. И след като ги допуска, нека бъде готов да ги поправи. Нека избягваме всичко, което създава различия и разногласия; защото ни очаква небето и сред жителите му няма раздори.

НУЖНА Е ПОВЕЧЕ ЛЮБОВ, А ПО-МАЛКО КРИТИКУВАНЕ. Различия в мненията винаги ще съществуват, защото всеки е създаден да се движи по различен път. Трябва да внимаваме над наследствените и придобитите си склонности, да не би да създаваме противоречия по маловажни въпроси. Служителите на Христос трябва взаимно да се привличат с нежно съчувствие и любов. Нека никой не мисли, че е добродетел да поддържа собствените си представи и да предполага, че е единственият, на когото Господ е дал проницателност и интуиция. Християнската любов ще покрива много неща, които човек може да счита като дефекти у другия. Нужна е много повече любов и по-малко критикуване. Когато Светият Дух работи явно в сърцата на проповедниците и на тези, които им помагат, те ще проявяват нежността и любовта на Христос.

ДА НЕ СЕ АТАКУВАТ ОТДЕЛНИ ЛИЧНОСТИ. Някои от нашите братя са изговорили и написали много неща, които се тълкуват като израз на противопоставяне спрямо правителството и законите. Грешка е да се излагаме по този начин на погрешно разбиране. Не е мъдро постоянно да се намират грешки в онова, което се извършва от управляващите, и в закона. Не е наша работа да атакуваме отделни личности или институции. Трябва да проявяваме голяма грижа, да не би да бъдем възприемани като хора, които се противопоставят на гражданските власти. Вярно е, че нашата битка е настъпателна, но оръжията ни трябва да се състоят в ясното: „Така казва Господ“. Нашата работа е да подготвим народ, който да устои в деня на Бога. Не бива да бъдем отклонявани към маловажни неща, които ще насърчават спорове или ще провокират антагонизъм у хората с различна от нашата вяра.

ПОСРЕЩАНЕ НА НЕВЕРИЕТО И НА РАЗДЕЛЯЩИТЕ УЧЕНИЯ. Показано ми е, че зли ангели в лицето на вярващи ще работят в нашите редици, за да внесат силен дух на неверие. Но нека дори това не ви обезсърчава с искрено сърце да съдействате на Господа срещу силата на сатанинските инструменти. Тези зли сили ще заседават в нашите събрания не за благословение, но за да се противопоставят на влиянието на Божия Дух. Не поемайте забележките, които те могат да направят, но повтаряйте богатите Божии благословения, които са „да“ и „амин“ в Христа Исуса. Никога не бива да улавяме думите, които човешки устни могат да изговорят, за да да насърчат злите ангели в тяхната работа. Трябва повтаряме думите на Христос.