Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

СПРАВЯНЕ С ЕМОЦИИТЕ – 84 – Ум, характер и личност Том 3 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

ЧАСТ 17
ПРАКТИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

84
СПРАВЯНЕ С ЕМОЦИИТЕ

НЕ МОЖЕМ ДА ЧЕТЕМ ПОДБУДИТЕ. Помнете, че не можете да четете в сърцата. Не знаете подбудите, които са подтикнали действията, считани от вас за погрешни. Има мнозина, които не са получили правилно възпитание; характерите им са деформирани. Те са трудни, “чепати” и сякаш уродливи по всякакъв начин. Но благодатта на Христос може да ги преобрази. Никога не ги отхвърляйте, нито ги докарвайте до обезкуражение и отчаяние, като казвате: “Ти ме разочарова и аз няма да се опитвам да ти помагам”. Няколко прибързано изговорени под натиска на предизвикателството думи или просто онова, което мислим, че заслужават да чуят, може да скъса нишката на влияние, която трябва да свързва техните сърца с нашите.
Последователният живот, дългото търпение, духът, който не се дразни при провокации – това е винаги най-решаващият аргумент и най-тържественият апел. Ако сте имали възможности и предимства, които други не са могли да имат, отчетете това и бъдете винаги мъдри, внимателни и благородни учители.
Ако искате восъкът да има ясен и силен отпечатък, вие не натискате печата по прибързан начин, но внимателно го поставяте върху мекия восък и търпеливо, продължително го притискате, докато се втвърди в новата форма. По същия начин се отнасяйте и с човешките души. В постоянството на християнското влияние е тайната на неговата сила. А това зависи от постоянството, с което проявявате характера на Христос. Помагайте на заблудилите се, като им разказвате своите опитности. Покажете им как – когато сте правили груби грешки – търпението, любезността и помощта от страна на вашите ближни, са ви давали кураж и надежда.

ВОЮВАНЕ СЪС СИЛА, ПЛЕНЯВАЩА ТЯЛОТО, ДУШАТА И УМА. Сила, каквато никога преди не е наблюдавана, завладява света. В забавления, в правене на пари, в борбата за власт, във всяка борба за съществуване, е налице ужасна сила, която поглъща тялото, ума и душата. Посред тази луда надпревара Бог говори. Той ни заръчва да се отделим и да общуваме с него. “Млъкнете и познайте, че Аз Съм Бог” (Псалм 46:10).

ЛЕКУВАНЕ НА ДУХОВНИ ТРУДНОСТИ. Този свят е един обширен лазарет, но Христос дойде да излекува болните, да прогласи избавление на пленените от Сатана. Той носеше здраве и сила. Придаваше Своя живот на болните, на нещастните, на завладените от демони. Не връщаше никого, който бе дошъл да получи Неговата изцелителна сила. Знаеше, че молещите Го за помощ сами са си докарали болестите; но въпреки това не отказваше да ги излекува. И когато Христовата добродетел навлизаше в тези бедни души, те се убеждаваха в греха и мнозина оздравяваха от своите духовни или физически болести. Евангелието все още притежава същата сила, но защо днес не наблюдаваме същите резултати?

ХОРА, РЪЦЕ НА АНГЕЛИ. Човешки същества са “ръцете” на небесни представители, защото ангелите използват човешките ръце, за да ни служат. Човеците като помощни ръце трябва да развиват познанието и употребата на средствата, предоставени ни на разположение от небесни същества. Свързвайки се с тези сили, които са всемогъщи, ние се облагодетелстваме от тяхното по-висше познание и опит. Когато ставаме участници в Божието естество, ние отстраняваме себелюбието от живота си и ни се дават специални таланти за оказване помощ един на друг. Това е небесният начин на прилагане на спасяващата сила.

ЧОВЕШКИЯТ ДЯЛ И БОЖИЯТ ДЯЛ ВЪВ ВРЕМЕ НА КОНФЛИКТ. Бог винаги дава на човека неговата специфична работа. В това е сътрудничеството между Божието и човешкото: човекът да работи, съобразявайки се с Божията светлина. След като Саул бе казал: “Господи, не съм склонен да следвам специалните Ти наставления, за да работя за своето спасение”, тогава и десет пъти по-голяма светлина от Бога да би огряла върху този израилев цар, това би било безполезно.
Човешкият дял е да сътрудничи на Бога. И това е най-тежкият конфликт с тежненията на плътта и най-важният час на решението – човекът да е готов да се съобрази с волята на Бога и да тръгне по Божия път, разчитайки на благодатното влияние, което ще го придружава през целия му живот. Човекът трябва да работи върху своите склонности – “защото Бог е, Който действа във вас и да желаете, и да вършите” (Филипяни 2:13). Характерът определя естеството на действията и решението. Действието не е в съгласие с чувствата и склонностите, но с познатата воля на Отца, Който е в небето. Следвай и се съобразявай с ръководството на Светия Дух.

ГОВОРЕТЕ ЗА БОЖИЯТА СИЛА. Когато някой ви запита как се чувствате, не се опитвайте да си мислите за нещо скръбно, което да му кажете. Не говорете за своята липса на вяра, проблеми и страдания. За изкусителя е много приятно да слуша такива думи. Когато говорите на мрачни теми, всъщност го прославяте. Не бива да се занимаваме с голямата сила на Сатана, за да не ви побеждава. Често пъти сами се предаваме в ръцете му, като говорим за неговата мощ.
Вместо това нека говорим за великата сила на Бога и да свързваме всички свои интереси с Божиите. Говорете за несравнимата мощ на Христос, говорете и за Неговата слава. Цялото небе се интересува от нашето спасение. Божиите ангели – хиляди по хиляди и десетки хиляди по десетки хиляди – са изпратени да служат на онези, които ще наследят спасение. Те ни пазят от злото и отблъскват силите на мрака, които се стремят да ни унищожат. Нямаме ли основание да бъдем благодарни във всеки момент, благодарни дори когато на пътя ни се изпречват явни трудности?

НЕ ГОВОРЕТЕ ЗА ОТРИЦАТЕЛНИ ЧУВСТВА. Ако не се чувствате с леко сърце и радостни, не говорете за своите чувства. Не хвърляйте сянка върху живота на другите. Студената, без слънце религия никога не привлича души към Христос. Напротив – отблъсква ги от Него към мрежите на Сатана, приготвени за нозете на отклонилите се. Вместо да мислите за своето обезкуражение, мислете за силата, за която можете да претендирате в Христовото име. Нека вярата ви се хване за невидимите неща. Нека мислите ви бъдат отправени към доказателствата за великата Божия любов към вас. Вярата може да понесе изпитания, да се противопостави на изкушението, да устои на разочарованието. Исус е наш Застъпник. Наше е всичко, което Неговото посредничество осигурява!

УСМИВКИ И НАСЪРЧИТЕЛНИ ДУМИ. Ако гледаме нещата откъм светлата им страна, ще намерим достатъчно основания, за да бъдем ведри и щастливи. Ако раздаваме усмивки, те ще се върнат към нас. Ако говорим приятни и насърчителни думи, такива ще бъдат изговаряни и на нас.
Когато изглеждат мрачни и депресирани, като че са лишени от приятели, християните дават погрешно впечатление за своята религия. В някои случаи е била подхранвана идеята, че радостта е неприсъща на достойнството на християнския характер. Но това не е истина! В цялото небе царува радост.

ДОБРОТО НАСТРОЕНИЕ ПРАВИ ПЪТЯ СВЕТЪЛ. Дълг на всеки е да поддържа добро настроение, а не да мисли мрачно за скърбите и трудностите. Мнозина не само правят сами себе си нещастни и окаяни, но жертват и здравето, и щастието си пред едно болнаво обкръжение. Лицата им са така намръщени, че изразяват недоволството им по-ясно, отколкото с думи.
Депресиращите емоции нанасят голяма вреда на здравето, защото спъват процеса на храносмилането и по този начин засягат всички процеси в организма. Скръбта и безпокойството не могат да излекуват и едно-единствено зло, но могат да нанесат голяма вреда. Докато доброто настроение и надеждата осветяват пътя на околните и “са живот на онези, които ги намират, и здраве на цялата им плът”.

ВРЕМЕ ЗА ХРАНЕНЕ И ЕМОЦИИ. Проучете сами какво трябва да ядете, какъв вид храна е най-полезна и най-добре поддържа тялото ви, а след това следвайте диктата на разума и на съвестта. По време на ядене се освободете от всяка грижа и натоварваща мисъл. Не яжте забързано, но бавно и с добро настроение, със сърце, изпълнено с благодарност към Бога за всичките Му благословения. Не ангажирайте ума си с труд непосредствено след ядене. Направете някое умерено упражнение и дайте малко време на стомаха да започне своята работа.

ПОДХРАНВАНИТЕ ЗАБЛУДИ ПРЕЧАТ НА УМСТВЕНОТО РАЗВИТИЕ. Умът, който е бил завладян някога от заблуда, никога не ще може свободно да стигне до истината дори и след изследване. Старите теории ще претендират за признание. Ще бъде смутено разбирането на неща, които са истински, възвишени и святи. Идеи, породени от предразсъдъци ще навлизат в ума и ще се смесват с истината, оказвайки винаги израждащо влияние.
Християнското познание носи собствен отпечатък на неизмеримо превъзходство във всичко относно подготовката за бъдещия безсмъртен живот. То отличава библейския читател и вярващ, който получава скъпоценното съкровище на истината от скептика или вярващия в езическа философия.
Дръжте се за думите: “Писано е”. Отхвърляйте от мисълта си опасните и натрапчиви теории, които биха държали ума ви в робство, за да не можете да станете ново създание в Христос. Необходимо е мисълта да бъде постоянно обуздавана и пазена. Трябва да й бъде давана само такава “храна”, която ще укрепи духовната опитност.

БОЖИЯТА СИЛА – ЕДИНСТВЕНАТА НАДЕЖДА ЗА РЕФОРМА. Без Божията сила никоя реформа не може да бъде ефективна. Човешките бариери срещу естествените и придобитите склонности са както пясъчен бряг срещу буйния поток. Докато животът на Христос не стане оживотворяваща сила в нашия живот, не ще можем да се противопоставим на изкушенията, нападащи ни отвътре и отвън.
Небесната сила трябва да се съчетае с човешката. Това е единственият начин да имаме успех.

ДА НЕ СЕ ЗАНИМАВАМЕ СЪС СОБСТВЕНИТЕ СИ ЕМОЦИИ. Не е мъдро да се взираме в себе си и да изследваме своите емоции. Ако вършим това, неприятелят ще ни представя трудности и изкушения, които ще отслабват вярата ни и ще унищожават куража ни. Да изучаваме подробно своите емоции и да даваме път на чувствата, това означава да подхранваме съмнения и да въвличаме себе си в смущения. Трябва да отклоняваме погледа си от собственото “аз” и да го насочваме към Исус.

НЕГАТИВНИТЕ ЕМОЦИИ – ПРОМЕНЕНИ ОТ БОЖИЯ ДУХ. Когато завладее сърцето, Божият Дух преобразява и живота. Греховните помисли биват отстранени, злите дела – отхвърлени. Любов, смирение и мир заемат мястото на гнева, завистта и борбите. Радост идва вместо тъгата и лицето отразява небесния мир. Никой не вижда Ръката, Която е свалила бремето, нито вижда слязлата от небесните дворове светлина. Благословението идва, когато душата чрез вяра се посвети на Бога. Тогава онази Сила, която никое човешко същество не може да види, създава ново същество по подобие на Бога.

НУЖНА Е ГОЛЯМА МЪДРОСТ. Голяма мъдрост е нужна при боравенето с болести, причинени от ума. Потиснатата, болезнено уязвената емоционалност и обезкураженият ум се нуждаят от мекота, благост и лечение… На такива болни може да се окаже помощ чрез нежно съчувствие. Лекарят трябва да спечели най-напред тяхното доверие, а след това да им посочи Великия лекар. Ако тяхната вяра може да бъде насочена към истинския Лекар и ако са убедени, че Той се е заел с техния случай, това ще донесе облекчение на ума и често пъти – здраве на тялото.

ХРИСТОВАТА НЕЖНОСТ КЪМ ЧОВЕКА. Христос уеднаквява интересите си с тези на човечеството. Само онова дело, което изявява Христовия Дух, което разкрива Неговата любов, Неговата грижа и нежност към хората, може да носи Божието одобрение. Какви откровения биха стигнали до човека, ако завесата се отдръпнеше и той би могъл да види резултатите от своята работа за грешащите и нуждаещите се от най-разумно лечение, за да не бъдат отклонени от пътя. “Затова укрепете немощните ръце и отпадналите колене и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но напротив, да изцелее.” (Евреи 12:12, 13)

ПОТОКЪТ НА ДАВАЩАТА ЖИВОТ ЕНЕРГИЯ. Силата на любовта бе във всяко изцеление, извършвано от Христос. И само чрез участието в тази любов чрез вяра ние можем да бъдем инструменти за извършване на Божието дело. Ако пренебрегнем необходимостта да свържем себе си с Божествена връзка с Христос, потокът на даващата живот енергия не би могъл да изтича в богати потоци от нас към хората.

ЕДИНСТВЕНИЯТ ИЗТОЧНИК НА ПОСТОЯНЕН МИР. Пребъдващият мир, истинската почивка на духа има само един Източник. Именно за него говори Христос, когато казва: “Елате при Мене, всички отрудени и обременени, и аз ще ви успокоя” (Матей 11:28). “Мир ви оставям, Моя мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава!” (Йоан 14:27) Този мир не е нещо, което Той дава извън самия Себе Си. Той е в Христос и ние можем да го получим само като приемем Него.

НЕГОВАТА ОПИТНОСТ ДА БЪДЕ НАША. В Христос викът на човечеството достига на безкрайното съчувствие. Като човек Той се молеше пред трона на Бога, докато Неговото човешко естество бъде заредено с небесен поток, свързващ Божието естество с човешкото. Чрез постоянно общуване Той получаваше живот от Бога, за да може да предава живот на света. Неговата опитност трябва да бъде наша.