Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

СРЕД ЦЪРКВИТЕ В НОВА АНГЛИЯ – 50 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

СРЕД ЦЪРКВИТЕ В НОВА АНГЛИЯ
Ободрени духом от добрите резултати на работата ни в църквата в Батъл Крийк, приключила през октомври 1867 г., ние с радост се присъединихме към старейшината Дж. Н. Андрюс за едно пътуване до Мейн. По пътя проведохме събрания в Рузвелт, щата Ню Йорк, на 26 и 27 октомври. На тези събрания трябваше да се извърши тежка работа: трябваше да се предадат определени свидетелства. Мнозина направиха изповеди, последвани от общо обръщане към Бога от страна на отстъпилите и грешните.

В Мейн
Работата ни в Мейн започна с конференцията в Норичуок, на 1 ноември. Събранието беше доста голямо. Както обикновено съпругът ми и аз представихме ясно и прямо свидетелство в полза на истината и на правилното църковно отношение срещу различните форми на заблуда, смут, фанатизъм и безредие, естествено произтичащи от липсата на дисциплина. Това свидетелство бе особено приложимо за състоянието на нещата в Мейн. Там се бяха разбунтували духове без чувство за ред. Те изповядваха, че съблюдават съботата, но се мъчеха да предизвикат недоволство сред присъстващите на конференцията.
Поради този бунтовен дух се наложи да останем в Мейн седем седмици, потънали в неприятен труд при най-големи изпитания. Но когато напуснахме този щат, бяхме утешени от факта, че всички изповядаха своя бунт и че няколко души потърсиха Господа и прегърнаха истината.
Може би няма да мога да дам по-добра представа за нашия труд по време на събранието във Върмонт, отколкото като цитирам част от писмо до нашия син в Батъл Крийк от 27 декември 1867 г.:
“Мили сине Едсън,
След като приключи събранието в Топшъм, щата Мейн, трябваше да отидем в Уестбрук, Мейн, за да се срещнем с братята от Портланд и околността. Настанихме се у милото семейство на брат Мартин. Не бях в състояние да седя изправена този следобед, но тъй като се чувствах задължена да посетя събранието вечерта, отидох до училището. Усещах, че просто нямам сила да стоя права и да говоря на хората.
Къщата бе препълнена с дълбоко заинтересовани слушатели. Брат Андрюс откри събранието и говори съвсем кратко. Баща ти го последва с няколко бележки. След това станах аз. Едва бях изговорила няколко думи, когато почувствах, че силата ми се подновява. Цялата ми слабост сякаш ме напусна и аз говорих около час със съвършена лекота. Изпитвах неизразима благодарност от тази помощ от Бога, изпратена ми точно когато най-много се нуждаех от нея.
В сряда вечерта говорих с лекота почти 2 часа. Това, че силата ми така неочаквано се поднови, когато се чувствах напълно изтощена преди тези две събрания, бе източник на голямо насърчение за мене.

Съживителни събрания във Вашингтон, щата Ню Йорк
Пътуването ни до Вашингтон, щата Ню Йорк, беше изморително. Накрая намерихме подслон в хубавия дом на брат К. К. Фарнсуърт. Семейството му направи всичко по силите си, за да ни създаде удобства. Всичко бе съгласувано така, че да можем да си почиваме колкото е възможно повече.
В събота преди обед говори баща ти, а след прекъсване от около 20 минути говорих аз, като представих изобличителни свидетелства за няколко души. Вечерното събрание бе в дома на брат Фарнсуърт. На другата сутрин пак имахме събрание в молитвения дом. Опитвахме се да помогнем на изповядващите истината да видят страшното състояние на мрак и отстъпничество, в което се намират пред Бога, и да направят искрени изповеди.
Вечерта отново се събрахме у брат Фарнсуърт. Тази вечер Господ помогна на брат Андрюс, докато той говореше за страданието заради Христос. Бе споменат случаят за Мойсей, който “отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря и предпочете по-добре да злострада с народа Божи, а не да се радва на кратковременното наслаждение на греха, като разсъди, че укорът за Христа е по-голямо богатство от египетските съкровища, защото гледаше към бъдещата награда” (Евреи 11:24-26).
В понеделник събранието започна в 10 часа. Отново темата бе състоянието на църквата. С най-сериозни молитви ние си обещахме да се покаем пред Бога, като направим пълен духовен обрат. Господ ни помогна в това дело. Сутрешното ни събрание приключи в 3 или 4 часа следобед. През всичките часове бяхме заети – първо единият, след това другият от нас – в сериозна работа за непокаяните млади хора.
Вторник вечерта говорих с голяма лекота един час. Брат Андрюс говори много сериозно и трогателно. Духът на Господа бе над събранието. Ангели Божии сякаш бяха дошли съвсем близо, отблъсквайки злите демони. И проповедникът, и слушателите плачеха като деца. Чувствахме, че сме спечелили почвата и че силите на мрака са отстъпили. Събранието приключи добре.
Определихме на другия ден още едно събрание, което да започне в 10 часа. Говорих около час за унижението и прославянето на Христос. След това започнахме нашата работа за младите. Родители бяха дошли на събранието заедно с децата си, за да участват и те в благословението. Помолихме се сериозно заедно с децата. Тринадесет от тях станаха и изразиха желанието си да бъдат християни. Млад човек на около 20 години бе извървял 40 мили, за да чуе от нас истината. Той никога не бе изповядвал някаква религия, но преди да напусне събранието, застана на страната на Господа.
Това бе едно от най-хубавите събрания! С много сълзи се разделихме с всички, чувствайки върху себе си небесното благословение.”

Във Върмонт и Ню Йорк
Събранието в Западен Еносбърг, щата Върмонт, бе едно от най-интересните. Изглежда беше добре да се срещнем отново и да говорим на нашите стари и изпитани приятели в този щат. За кратко време бе извършена огромна и полезна работа. Тези приятели бяха общо взето бедни хора и се трудеха, за да устоят на нуждите на живота. Спечелваха един долар с много труд, за който на Запад биха спечелили два. Въпреки това обаче бяха много щедри към нас. В никой друг щат братята не са били по-верни на делото, отколкото в стария Върмонт.
Следващото ни събрание бе в Адамс Сентър, щата Ню Йорк. Беше особено голямо. Имаше няколко души в и около това място, чиито случаи ми бяха показани и към които изпитвах най-дълбок интерес. Това бяха хора с голяма морална стойност. Някои се намираха в състояние, което правеше кръста на настоящата истина твърде тежък за носене или най-малкото те си мислеха, че е така. Други пък, достигнали средна възраст, бяха възпитани от детството си да пазят съботата, но не бяха носили още Христовия кръст. Намираха се в положение, в което беше трудно да бъдат раздвижени. Трябваше да бъдат разтърсени и откъснати от уповаването на добри дела. Беше необходимо да почувстват, че без Христос са изгубени. Не можехме да се откажем от тези души и се трудихме с всички сили да им помогнем. Най-после те бяха докоснати и оттогава винаги съм се радвала да чуя за някого от тях, както и за всички добри новини.
Бог обръща към истината влиятелни и богати хора и ги довежда в редиците на Своя народ. Ако те искат да просперират в християнския живот, да растат в благодат и накрая да пожънат богата награда, ще трябва да използват богатствата си за напредъка на делото на истината.

Завръщане в Мичиган
След като напуснахме Адамс Сентър, останахме няколко дни в Рочестър и оттам дойдохме в Батъл Крийк, където прекарахме съботата и първия ден от седмицата. Оттам се върнахме в нашия дом в Грийнвил, където прекарахме следващата събота и неделя с братята, събрали се от много места.