Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

СРЕЩА С ФАНАТИЗЪМ – 21 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

СРЕЩА С ФАНАТИЗЪМ
Когато се върнах в Портланд, вече съществуваха постоянно нарастващи доказателства за опустошителните последици от фанатизма. Някои, изглежда, мислеха, че религията се състои в голямо вълнение и шум. Говореха по начин, който дразнеше невярващите, и влиянието им предизвикваше омраза срещу самите тях, а и срещу ученията, които проповядваха. Тогава те се радваха, че са понесли гонение. Невярващите не можеха да видят някаква състоятелност в подобен начин на действие. На някои места се пречеше на братята да се събират. Така невинните страдаха заедно с виновните.
Почти през цялото време изпитвах тъга и ми беше тежко на сърцето. Толкова жестоко ми изглеждаше, че Христовото дело трябва да страда поради поведението на тези неразсъдливи хора. Те не само погубваха собствените си души, но поставяха върху делото клеймо, което не може лесно да се заличи. Сатана беше доволният от всичко това. Много му допадаше да вижда истината, смесена със заблуда в ръцете на неосветени хора, а след това всичко едновременно да бъде стъпкано в калта. Гледаше победоносно състоянието на обърканите и разпръснати Божии чада.
Треперехме за съдбата на църквите, които щяха да попаднат под влиянието на този фанатичен дух. Сърцето ме болеше за Божия народ. Трябваше ли вярващите да бъдат измамени и отблъснати от този фалшив ентусиазъм? Аз вярно произнасях предупрежденията, дадени ми от Господа, но, изглежда, те имаха много слабо въздействие, само дето караха хората с крайни възгледи да ми завиждат.

Фалшиво смирение
Имаше такива, които изповядваха, че притежават голямо смирение и като доказателство за това оправдаваха пълзенето си по пода, наподобяващо малки деца. Твърдяха, че Христовите думи в Матей 18:1-6 трябва да бъдат буквално изпълнени в това време, когато очакват Спасителят им да се завърне. Лазеха около къщите си, по улиците, по мостовете и в самата църква.
Ясно им казах, че това не се изисква от тях. Смирението, което Бог очаква да види от народа Си, трябва да се изрази чрез живот, подобен на Христовия, а не чрез пълзене по пода. Всички духовни неща човек трябва да възприема със свято достойнство. Смирението и кротостта наистина са в съгласие с живота на Христос, но трябва да бъдат проявявани по достоен начин.
Християнинът разкрива истинското смирение, като проявява благородството на Христос чрез готовността си да бъде всякога готов да помогне на другите, като говори любезно и постъпва неегоистично. Такова поведение възвишава и облагородява най-святата вест, идвала някога на този свят.

“Плодовете” на учението “да не се работи”
Имаше някои хора в Парис, щата Мейн, които вярваха, че е грях да се работи. Господ ми даде изобличение срещу инициатора на тази заблуда, в което се заявяваше, че е противно на Божието слово човек да се въздържа от работа, още повече – да налага заблудата си на други и да осъжда всички, които не я приемат. Но той отхвърли всяко доказателство, което Господ му даде, за да го убеди, че становището му е погрешно и беше решен да не променя своя начин на действие. Предприемаше изморителни пътувания, отиваше до отдалечени места, където щеше да бъде само зле третиран, и мислеше, че като върши това, страда заради Христос. Следваше впечатления, които възникваха в съзнанието му, а на разсъдъка и преценката беше обърнал гръб.
Видях, че Бог действа за спасението на Своя народ. Този заблуден човек скоро сам щеше да разкрие какво представлява, та всички искрени хора да видят, че не е ръководен от правилен дух и че “кариерата” му скоро ще приключи. Скоро след това примката бе строшена и той изгуби голямото си влияние над братята. Отричаше моите видения, приписваше ги на дявола и продължаваше да следва собствените си впечатления, докато умът му се разстрои съвсем и приятелите му бяха принудени да го затворят. Накрая той направи въже от чаршафите си, с което се обеси. Последователите му ясно видяха фалшивостта на неговото учение.