СРЕЩИ ОТБЛИЗО – БУРЯТА от Яков – Уилям Смит

Това беше един дълъг ден. Но дори и тогава, при залез слънце, маса хора все още се тълпяха около татко и приятелите му. Честно да си кажа, направо се вбесявах. Татко ми беше обещал да ме вземе на риба с тях тази нощ и ми се стори, че бях седял в лодката цяла вечност, като ми се искаше тълпата от хора да се отдалечи на милиони километри от нас.
Понастоящем татко не ми позволява често да идвам с тях, особено откакто започна да ходи с Проповедника и приятелите си. Е, в крайна сметка не улавя кой знае колко риба. Не ме разбирайте погрешно, аз не се оплаквам. Напоследък баща ми е доста по-добре настроен към всички ни. Не мога да си спомня кога за последен път ме прекатури от лодката поради някоя моя глупост. В крайна сметка хубавото е, че се научих да плувам преди да проходя!
Ходенето за риба е като възнаграждение за усилената работа в училище. И наистина, колко усилено работех! Абсолютен отличник ­ това бях аз! И всичко заради една нощ риболов, която ми се струваше, че все повече и повече се отдалечава!
Имаше и допълнителна причина, поради която бях развълнуван. Ако не отвържехме лодките в най-скоро време, мама щеше да започне да се чуди къде ли съм и ако излезеше да ме търси и ме намереше, щях да си имам големи неприятности. Не є казах къде отивам, понеже вече си беше запланувала каква работа да ми възложи вкъщи и само ако разбереше, че се прибирам у дома…
Най-сетне! Разговорът беше прекратен и татко с другите се отправиха към лодката. Опитах се да си придам заангажиран вид. Но не провървя пред тях, когато ме видяха да седя на възглавничка. Опитах се да се престоря, че навивам въже.
После се отправихме на път. Още една или две други лодки потеглиха, но изглеждаше, че ни дават преднина. Тълпата започна стремително да се изравнява с нас.
Татко и останалите изглеждаха малко уморени, когато скочиха на брега. “Стартът не беше добър за усилен нощен риболов, помислих си аз, но добре поне, че баща ми запази доброто си чувство за хумор.” Въпреки това, радвам се, че не бях просто пътник, понеже веднага щом се установихме на брега, Исус се сгуши на възглавничката ми! Погледна ни всички в очите и чух татко да казва, че биха могли да се справят и без Него. Беше почти заспал след секунда-две. Е, Той не е рибар, така че не беше от кой знае каква полза в лодката.
Беше тъмно като в рог, когато ни връхлетя бурята. Татко я чу да се приближава, но за съжаление твърде късно. Тя ни засегна с всичко, което бе завлякла. Вълните бяха така високи, че заливаха лодката. Татко ми подхвърли едно гребло и нареди и на останалите да вземат, каквото им беше под ръка, за да започнат и те да изгребват водата. А после само това гребане, гребане, гребане, сякаш животът ни зависеше от него ­ а така си и беше! Стана много трудно! Така приключи риболовът тогава! За съжаление преживях нощ, през която всичко се обърка от бурята.
Наново започнах да се вбесявам и продължавах да греба като луд, когато забелязах, че Исус все още спеше на онази възглавница! Направо не можех да повярвам. Около главата Му се развихряше такъв хаос, а Той все още спеше!
“Бихме могли да използваме още една ръка при изгребването на водата!”, изкрещях, без да се обръщам специално към когото и да било, но никой не ме чу. Започнах да греба още по-усилено, но водата се вливаше по-бързо, отколкото можехме да я изтегляме. Раздразних се от това, че Исус си спеше като бебе, докато ние се опитвахме да спасим лодката, така че отново се провикнах със същите думи. Този път татко ме чу и ме видя да соча към Исус. Тогава, все още хванат за платното, което беше само на половин инч височина, когато ни застигна бурята, той се запъти, олюлявайки се, към нас.
“Учителю! ­ чух го да извиква. ­ Не те ли е грижа, че потъваме?”
И сега направо няма да повярвате какво ще ви кажа, но то е също толкова вярно, колкото и това, че стоях там да изгребвам водата, за да си спася живота.
Исус се събуди, стъпи на нозе, и каза: “Смълчи се! Утихни!”
За момент си помислих, че го каза на татко, но изведнъж всичко застина в мъртво спокойствие. Имам предвид морето и вятърът.
В следващия миг никой не се помръдна. Всички просто си стояха там, абсолютно ужасени, което наистина беше смешно, понеже не изглеждаха чак толкова ужасени дори когато лодката потъваше. (Вероятно защото са нямали време да мислят за това.)
Исус изглеждаше малко смутен. “Защо се уплашихте толкова много? ­ попита Той. ­ Все още ли нямате вяра?”
Някъде от другия край на лодката дочух някой да казва: “Кой е този? Даже и вятърът и вълните Му се покоряват!”
И Исус ги чу, след което се смути още повече.
“Какво очаквахте да направя?” ­ попита Той.
Никой не отговори. После татко, онемял за момента, сграбчи черпака за изгребване от мен и Му го подаде.
За момент никой нито проговори, нито се помръдна и тогава Исус започна да се смее. Сякаш някой Му беше разказал голяма шега, която Му се беше сторила истински забавна. Тогава татко погледна на нещата от към смешната им страна и плътният му смях ме накара и аз самият да се разсмея. Винаги става така. И не след дълго всички, които бяха насядали или се навъртаха наоколо, започнаха да се смеят.
Така ли ви казах наистина ­ че нямаше да има никаква полза от Исус в лодката?!