СРЕЩИ ОТБЛИЗО – ДНЕВНИКЪТ от Яков – Уилям Смит

Скъпо дневниче,
Днес ходих на парти и прекарах наистина добре. Спечелих две игри и не допуснах да ми прилошее, макар да имаше сума ти великолепна храна! Бяхме насядали в кръг, ядяхме, бъбрехме си и се смеехме, когато почувствах злият да се вмъква в съзнанието ми. Приятното прекарване секна за мен. Всички деца изгубиха ума и дума, а пък и аз самият не се чувствах много добре, когато изчезна собственият ми разсъдък. Паднах в огъня и си изгорих ръката. Не ги виня за нищо. Трябва да съм представлявал страшна гледка, поради крясъците и пяната, излизаща през устата ми. Почувствах се безкрайно уморен и се унесох, въпреки страшната болка в ръката. Когато се събудих, беше вече нощ. Още един страхотен ден беше пропилян.

Скъпо дневниче,
Днес беше рожденият ден на Марк и той си беше организирал парти. Не бях поканен. Не могат да забравят какво се беше случило преди две седмици. Мама ми опече някои сладки за чая, но не беше същото.

Скъпо дневниче,
Денят днес бе отвратителен. Злият отново ме обсеби и причини тежка злополука на млада жена с бебе. Тя изпадна в истерия, като ме видя, и направо си изпусна бебето на земята. Помисли, че крачето му се счупи. Бедното малко същество! Не знам чии крясъци бяха по-силни ­ на бебето, на жената или на мен самия! Но не мога в никакъв случай да кажа, че беше нещо забавно. Мама все по-често започва да намеква, че трябва да ме отстранят от другите. Въпреки че не е много честно. Аз съм си наред през по-голямата част от времето. Изгубвам контрол само когато злият ме обсеби. Ако знаех кога ще ми се случи, щях да се махам от хората да не им преча…

Скъпо дневниче,
Днес здравата натупаха приятеля ми по пътя за вкъщи, понеже някой ме наруга, а той се застъпи за мен. Просто няма никакъв смисъл да се опитвам да продължавам по този начин, понеже и учителят ме извежда навън, за да не нараня никого, когато започна да ставам опасен, а пък там, отвън, не мога да чувам много добре. Пропускам по-голямата част от това, което се случва. Ще си помисля дали да не помоля татко да си стоя вкъщи.

Скъпо дневниче,
Татко ми позволи да си остана вкъщи, но това е по-зле, отколкото да ходя на училище. Няма какво да правя. Постоянно се мъкна по петите на мама, докато тя вика по мен и ме кара да изляза да играя. Но когато веднъж излезнах, злият се вмъкна в ума ми и целият се овъргалях в чистото пране, така че тя трябваше да го пере наново. Освен това сметна, че го направих нарочно, за да є го върна, но, честно, не беше така. Доста се развика, когато татко се върна вкъщи, понеже толкова се умори да се грижи за мен цял ден, без да си отдъхне.

Скъпо дневниче,
Татко каза, че може би ще се наложи да ме заключват. Хората наоколо говорят, че съм твърде опасен, за да се разкарвам свободен. Предполагам, че от последния си рожден ден насам доста съм избуял на ръст. Вече съм висок почти колкото татко. Утре той ще потърси някого, за да направи нещо по въпроса.

Скъпо дневниче,
Татко изглеждаше страшно, когато се прибра вкъщи и скоро разбрах защо. Беше решил да ме пусне да си вървя от дома. Обясни, че това е, за да ме запази в безопасност, понеже хората започнали да заплашват какво щяло да се случи, ако нараня още някое от децата им. Когато ми обясни за какво става въпрос, и моето лице доби същия изглед като неговото. Имаше какви ли не хора, които си причиняват толкова отвратителни неща един на друг. Нямаше да има уроци и училище, така че никога нямаше да науча каквото и да било, седейки си просто ей така, втренчен в четири стени.

Скъпо дневниче,
Татко ще ме води “вкъщи” утре. Искам да умра.

Скъпо дневниче,
Днес татко дойде и каза, че имало един човек, който можел и да ми помогне. Бил чудесен проповедник. Татко каза, че само да мога да издържа до другия път, когато този човек дойде в село, той може и да ме отърве от злия…

Скъпо дневниче,
Татко дойде рано, за да ме приготви, като ме умие, за да ме срещне с Проповедника. Казваше се Исус. Като не знаеше как изглежда Той, баща ми ме заведе първо при приятелите му, но те не успяха да ни помогнат с нищо. Изведнъж този Исус се приближи и всички се скупчиха наоколо Му. Щом Го видях, стана точно това, което с ужас предполагах, че може да се случи. Злият направо полудя и аз го последвах, изпаднах в дива ярост, разкрещях се, затръшках се на всички страни, налитайки на всичко и всеки, с пяна на уста … Изведнъж чух глас. Обикновено не мога да чувам хората, когато злият ме е обладал, но този глас ме сряза като с нож, прорязващ врявата, която се беше вдигнала. И успях да видя Проповедника, застанал точно пред мен, с ръце, издигнати във въздуха, с поглед, насочен право към мен, и то по-проницателен от всеки друг, който някога бях виждал.
На злия това не му се понрави много, понеже знаеше, че всичко, което Проповедникът изговаряше, беше насочено към него, а не към мен. Осъзнах също, че Исус гледаше в мен, а виждаше някого другиго. Сякаш бях просто някакъв зрител. Чух Го да казва много твърдо и високо: “Ти, дух! Заповядвам ти да излезеш от него! И никога повече да не влизаш в него!” Каква заповед ­ духът да си излезе! Но злият не възнамеряваше да си отиде без борба. Той се гърчеше, подобно на хиляди мъченически души, взети заедно, и започна да ме тръшка на всички страни, сякаш бях плъх в устата на куче.
После се озовах легнал на земята и някой каза: “Той е мърътъв!” Осъзнах, че говореше за мен и очаквах да се усетя така, сякаш всички зли демони на света са ме стъпкали под нозете си. Но не стана подобно нещо. Отворих очи. Беше великолепно.
Проповедникът пое ръката ми и ме изправи на крака. Чувствах се вълшебно ­ висок десет фута. Сега вече Проповедникът виждаше мен, а не злия демон. Дълго време стояхме загледани един в друг. Нямаше достатъчно силна дума, с която да изразя състоянието си, но знаех, че Той схвана посланието ми. Усмихна се с широка, приятелска усмивка, едновременно приятна и развълнувана. После пусна ръката ми и влезе в къщата след приятелите Си.
Татко направо не можеше да откъсне поглед от мен. Не смятам, че не можеше да повярва, че всичко с лошото в мен беше приключило. За себе си знаех, че всичко беше свършило. Никога през живота си не се бях чувствал толкова чист и така възстановен. Без съмнение злият си беше заминал, но се радвам, че Исус му беше казал никога повече да не се връща.
Днес е първият ден от остатъка от живота ми и нищо, наистина нищо няма да развали вече станалото!
Благодарение на Исус.