СРЕЩИ ОТБЛИЗО – ЗВЕЗДАТА от Филип – Уилям Смит

На небето тази нощ нямаше никакво облаче, така че високо-високо имаше хиляди и милиони звезди. Беше толкова светло, че лесно можеше да се види как овцете се размърдваха, за да се приготвят за нощта.
По-късно при входа на кошарата, облягайки се на татко, приседнах до огъня, като слушах и наблюдавах как той посочваше любимите си групи звезди. Но всъщност не го слушах. Беше вече късно, а и бях имал вълнуващ ден на работа с татко.
Първо той ми показа как да откривам хубавите места за паша. Разбирате ли, има толкова много отровни растения в тревата, които добрият пастир трябва да избягва. Помоли ме да проверя водата, извадена от една щерна надълбоко в планински хълм, а после ме изпрати с горяща пръчка да изчистя земята от змии, докато той провери за вълци и чакали. Преустановихме работата си, когато късно следобед прибрахме овцете в кошарата. Трябваше да ги проверим една по една, за да ги огледаме за някакви наранявания. Аз придържах буркана с маслиново масло и татко ми позволяваше да втривам маслото в краката на овцете, когато ги забележеше да куцат. Ако се бяха порязали или одраскали, измиваше раните им с прясна кедрова смола.
Както можете да си представите, след цялата тази работа се чувствах изморен и както си седях до него при огъня, главата ми започна да се замайва, изпълнена с овце и звезди, така че дори не ми се наложи да броя, за да заспя.
Събудих се, за да чуя гласа на Сет, един от приятелите на татко. Звучеше ми малко развълнуван. “Забелязахте ли онази голяма звезда? Тя е даже още по-светла от другата страна на хълма.”
Усетих как татко се поусмихна лекичко. “Оставил си овцете си да се грижат сами за себе си, само за да ми кажеш за тази звезда?”
“Разбира се, че не ­ отвърна Сет. ­ Малкият Джейми е с мен тази нощ. Добре влиза във форма. Овцете са добре. Но погледни само тази звезда! Ти си специалист. Коя е тя?”
Опитах се да седна, когато татко постави ръка над очите си, за да види отчетливо звездата, но само след миг се свлече на колене, за да ме събори наново на земята. Когато се изправих, той неочаквано бе станал също толкова изненадан, колкото и Сет. “Никога допреди не съм я виждал, каза той, но ще ти кажа нещо: откакто ти ми я посочи, тя се придвижи!” Той вторачи погледа си за известно време, а после каза бавно: “Не. Може би се обърках. Сега не се движи. Както и да е.”
Изведнъж сякаш всички звезди на небето загубиха местата си и започнаха да се изсипват върху ни. Когато падаха, все повече се уголемяваха и ­ моля ви, не се смейте ­ като че ли пееха! Но не така, както бях чувал допреди да се пее. А после сякаш се озовахме в някакъв калейдоскоп. Цветовете бяха невероятни и така силни, че почти ми се струваше, че ги чувам и че виждам пеенето ­ дотолкова се смесваха в едно.
А после един ясен глас прозвуча изсред всички останали: “Не бойте се! Нося ви блага вест на голяма радост за всички хора. Днес във Витлеем се роди Спасител… Той е Христос Господ. Ще намерите бебето… да лежи в ясла.”
А после на около един покрив височина сякаш хиляди други гласове се присъединиха в огромен хор, като че ли не можеха вече да се сдържат:
“Слава на Бога във висините и на земята мир на хората!”
Бавно, толкова бавно, че дори не можах да осъзная как, пеенето и калейдоскопът отминаха.
Татко бързо пъхна още няколко цепеници в огъня, докато се развихри до входа на кошарата, и ме хвана през рамо. “Хайде! ­ извика той. ­ Да ги проследим!”
Когато запъхтени вървяхме нагоре по пътя към Витлеем, се чудех как ли ще разберем коя е яслата, но не беше трудно, щом слязохме при къщите. Една пещера сред хълмове близо до входа на града беше тъкмо осветена от онзи цветен калейдоскоп. В сравнение с нея къщите бяха потънали в тъмнина.
Спряхме се до входа, останали без дъх, като се чудехме какво да направим след това. Тук звукът на пеенето бе по-нежен, а светлините омекотяваха зъберите. Но знаехме, че това беше мястото. Татко бутна да се отвори грубата нескопосана рогозка, провесена на входа.
Вътре един човек беше заспал на пода, с глава в превитата му надве ръка, като дланта му покриваше очите. Една ясла беше взета от стената и поставена на пода, така че можехме да видим само мънички ръчички и краченца да ръкомахат нагоре-надолу над крайчеца на яслата. Една жена, която изглеждаше все още уморена, но същевременно и много щастлива, се взираше надолу в яслата, говорейки нещо нежно и успокоително.
Тя ни погледна, изплашена за момент, но после се отпусна, когато татко ме бутна да пристъпя напред. Предполагам, че той искаше да є покаже, че не є желаехме нищо лошо. На лицето є се разля горда усмивка. “Искате ли да видите бебето?” ­ ни попита.
Е, не си падам много по бебета, но това ­ е, то беше мъничко, но изглеждаше някак по-особено. Дали можеше обаче наистина едно бебе да спаси всички нас? Когато си мислех как да попитам дамата за всичко това, татко се приближи зад мен и коленичи до яслата. Погледна към бебето за момент, а после спря продължително погледа си на жената. Нищо не казваше, но в очите му имаше въпрос, а тя някак си успя да му отговори, без да каже нито дума. Тогава татко ме накара да се поклоня и когато и той склони глава, чух го да промълвява: “Слава, слава на Бога във висините!”
Когато се запътихме обратно към полето, татко и Сет бяха много спокойни, както и аз. Чудех се как ли щяха да реагират другите овчари, когато им кажехме какво бяхме видели. Там, навън, в студената нощ, всичко това изглеждаше прекалено чудно, за да е истина. Помислих си, че ще ни се присмят. Но напротив. Всички тези големи, груби мъже, добиха такъв вид, сякаш им се прииска и те да се поклонят при яслата. Очите им придобиха мекота и някаква нежност в излъчването си и продължиха да ни молят да им разкажем повторно как е изглеждало бебето. Това бебе ­ то беше истинската звезда.