СРЕЩИ ОТБЛИЗО – РЕКАТА от Беки – Уилям Смит

Бях малко разтревожена за мама и татко. Така беше до оня ден, в който всички заедно отидохме на реката. Сякаш караниците им нямаха край. И така до момента, в който отидохме заедно при реката. Почти не минаваше ден, без някой от тях да не избухне и да не се развика на другия. Изглеждаше, че се мразят. Докато отидохме на реката.
Те обърнаха кавгите дори и към нас, децата. Положението се беше влошило дотолкова, че едва ли можехме да си отворим устата, без да си навлечем неприятности. До оня ден при реката.
И така ­ “Какво чак толкова особено се е случило при тази река?” ­ очаквам да се запитате. Ще ви кажа.
Всичко започна, когато мама се прибра от пазара и каза на татко: “Хората масово говорят за проповедника отшелник долу при реката.”
“Всяко чудо за три дни” ­ измърмори татко.
“Не, каза мама, която беше приела думите му буквално, той кръщава хора вече седмици.”
“Кръщава хора ли? ­ запита татко. ­ И за какво?” Тонът на гласа му се повиши и си помислих: “О не, не пак!”, но мама каза доста нежно: “За да ги умие от греховете им.”
Тя се спря за минутка, а после продължи: ”За да им даде ново начало, предполагам…” Гласът є заглъхна. Доста замислено, бих казала, така че почаках да видя как татко щеше да изтълкува думите є.
“Ново начало”, повтори той, почти сам на себе си.
“А-ха”, каза мама и двамата се замислиха.
След дълго мълчание, което ми се стори цяла вечност, мама каза със същия замислен глас: “И ние се нуждаем от ново начало.”
Татко присви устни и също стана мълчалив за известно време, след което се изправи изведнъж и се запъти към вратата. “Приготви обяд за навън, Лия. Ще вземем Беки и бебето. Ще се върна след малко. Има нещо, което трябва да свърша.”
Той се спря с ръка на мандалото, сякаш имаше да каже още нещо, после се разубеди и излезе.
Погледнах мама. Очите є се бяха насълзили, но се усмихваше. Тя си остана там, с поглед към вратата, после избърса сълзите си с ръкав и каза: “Иди да донесеш кошницата тогава, Беки. Чу какво каза баща ти.”
При реката се тълпеше много народ. Татко пообиколи отдолу да види какво става. Поставих малкия Джоузеф на едно одеяло и тъкмо щях да видя дали някой от приятелите ми не беше наоколо, когато мама ме възпря. “Недей да се отдалечаваш, Беки, ми каза тя. Да си останем заедно днес, а?”
Като усетих, че за нея това беше важно, поклатих утвърдително глава и тя ме прегърна. “Имам чувството, че нещата са на път да се оправят”, каза тя и изглеждаше толкова щастлива и развълнувана,че всичко, което можех да направя, беше да є отвърна със силна прегръдка.
Обядвахме на открито ­ не беше време за обяд, но Джоузеф и аз бяхме изгладнели. После татко взе Джоузеф и отидохме право при брега на реката.
Един човек, облечен в груба дреха от козината на някакво животно, говореше на маса хора, от които някои бяха насядали по скалите, а други, по-отдалечени, стояха прави.
“Покайте се за греховете си! ­ викаше той. ­ И кръстете се. Божието царство е много близо!”
Някой извика: “За какво ни трябва да се кръщаваме?”
Проповедникът каза: “Не си мисли, че просто защото си се родил евреин, ще бъдеш допуснат в Божието царство.” И после повтори това, което бе казал преди, но още по-силно: “Трябва да се покаете и да се кръстите.”
Той влезе в реката, докато нивото на водата достигна до кръста му, и разтвори ръце за хората, които се насочиха към него. Някой, стоящ близо до него, го попита: “Ти ли си Спасителят, когото Бог обеща да ни изпрати?”
Кръстителят поклати отрицателно глава. “Не съм аз Спасителят. Аз ви кръщавам само с вода. Той ще ви кръсти със Святия Дух на Бога. Пригответе се! Спасителят идва!”
После за известно време бе зает да кръщава хора. Много умно го правеше ­ и толкова бързо. Измолваше благословение от Бога за човека, после полагаше ръка през рамената му и като го хващаше така, че да се задържи за другата му ръка, го потапяше във водата. Тя бързо го заливаше, но само миг по-късно човекът биваше изваден целия намокрен.
Обърнах се да видя какво си мислеха за това мама и татко, когато в същия момент те се спогледаха. Мама му даде утвърдителен знак с глава, а после се обърна към мен.
“Вземи Джоузеф” ­ каза тя. А после, като хвана ръката на татко, слезе в реката с него. Аз си останах на брега с бебето.
Преди да достигнат до Кръстителя обаче, той прекъсна за момент това, което правеше, като не откъсваше поглед от един човек, който си проправяше път на брега. Едва когато човекът навлезе във водата, Кръстителят проговори отново. Този път той не викаше, но думите му достигнаха до нас доста отчетливо.
“Не, Господарю! ­ каза той. ­ Аз имам нужда да се кръстя от Теб, та Ти ли ще дойдеш при мене?”
Човекът каза: “Добре е за нас да покажем, че принадлежим към Божието царство.”
Кръстителят не продължи да спори, но постави ръка на раменете на човека и го наведе към водата.
Това, което последва, приличаше на някакъв красив сън. Денят беше облачен, но в този момент облаците се разкъсаха от един фантастичен сноп лъчи, който просветна и направи така, че водата да заблещука, и всичко сякаш беше позлатено. Изведнъж точно над главата на мъжа се появи образ като на гълъб. Крилете му се отваряха и прибираха, като разпръскваха искри светлина наоколо, подобно на ореол, докато кацна върху рамото на човека.
Тогава един невероятен глас каза: “Това е Моят възлюбен Син, в Когото благоволя.”
Не знам откъде се взе гласът, но сякаш по някакъв начин изпълни цялото ми съзнание, ако можете да разберете какво имам предвид. После неколцина казаха, че дошъл от небето, други ­ че пристигнал като гръмотевица, а трети ­ че идвал от гълъба.
Смятам, че това беше Божият глас. Знам, че никога допреди не бях чувала Бог да говори толкова директно, но и да бях, със сигурност щях да знам, че точно така звучи.
Когато човекът си излезе от водата, хората започнаха да се питат помежду си кой е Той, така че подочух някои да казват: ”Исус от Назарет, дърводелецът.”
После Кръстителят отново призова хората да се покаят и продължи да кръщава. Но изглеждаше като че ли малко не беше на себе си, както когато някой е видял нещо, за което просто не може да повярва на очите си.
Мама и татко се запътиха към него и татко застана там, докато мама се кръсти първа. После тя постоя, докато той се кръсти. Когато излязоха от водата ръка за ръка, аз се затичах с Джоузеф да ги посрещна и всички се прегърнахме, макар все още да бяха целите измокрени.
Оттогава нататък нещата вървят много добре. Мама и татко са наистина щастливи, а също и ние. О, и току-що чухме, че Исус е отново в областта, така че възнамеряваме всички да отидем да Го чуем какво говори. Хората казват, че не е просто някакъв проповедник, но може би е Спасителят.
А ако е Божият Син, както гласът каза, то би трябвало да е Спасителят, нали?