Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

СТРАХЪТ – 51 – Ум, характер и личност Том 2 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

51
СТРАХЪТ

МИЛИОНИ ВЪРЗАНИ ОТ СТРАХ. Милиони човешки същества са обвързани от фалшиви религии в робски страх, в безчувственост и безразличие, трудещи се като впрегатни животни, лишени от надежда, радост или вдъхновение днес и живеещи само с мрачен страх от бъдещето. Единствено евангелието на Божията благодат може да въздигне душата.

КОГАТО НЕ СЕ ДОВЕРЯВА НА БОГА, ЧОВЕКЪТ СИ НАВЛИЧА ХИЛЯДИ ГРЕХОВЕ. Мнозина занемаряват задължението си да си събират съкровища за небето, вършейки добро със средствата, които Господ им е дал назаем. Те не Му се доверяват и си навличат хиляди страхове по отношение на бъдещето. Подобно на израилевите чеда, и те имат зли и невярващи сърца.
Господ бе снабдил този народ с такова изобилие, каквото техните нужди изискваха. Но те сами си създаваха трудности по отношение на бъдещето. Оплакваха се и роптаеха по време на пътуването в пустинята, че Мойсей ги бил извел, за да ги погуби и че децата им щели да умрат от глад. Въображаеми нужди затваряха очите и сърцата им, за да не видят добротата и милостите на Бога. Бяха неблагодарни за получаваната в изобилие благодат.
Също така неблагодарни са и изповядващите се за Божи народ в този век на неверие и упадък. Те се страхуват, че може да изпаднат в нужда, или че децата или дори внуците им може да бъдат някога в лишение. Не смеят да се доверят на Бога. Нямат истинска вяра в Този, Който ги е надарил с благословенията и изобилието на живота и Който им е дал таланти, за да ги използват за Негова прослава в делото Му.

САТАНА СЕ ОПИТВА ДА УПРАВЛЯВА ЧРЕЗ ВСЯВАНЕ НА СТРАХ. Бог никога не насилва волята и съвестта. Сатана обаче – за да спечели власт над онези, които не могат да бъдат съблазнени по друг начин – постоянно прибягва до принуда чрез жестокост. Създавайки страх, той се стреми да управлява съвестта и да насочи човешката почит към себе си. За да постигне това, той действа както чрез религиозните, така и чрез светските власти, карайки ги да налагат човешки закони в разрез с Божия закон.

СЪОБРАЗЯВАНЕТО СЪС СТРАХОВЕТЕ САМО ГИ ЗАСИЛВА. Ако се “съветваме” с нашите съмнения и страхове или се опитваме да разрешим сами всичко, което не можем да видим ясно, без да погледнем напред с вяра, смущенията и объркаността само ще се увеличават и задълбочават. Но ако дойдем при Бога, чувствайки се безпомощни и зависими, каквито наистина сме, и със смирена, доверчива вяра изкажем нашите нужди на Този, Който е безкраен по знание, Който вижда всичко в творението Си и управлява всичко чрез Словото и волята Си, Той може, желае и ще отговори на нашия вик и ще направи светлина да огрее сърцата ни. Чрез искрена молитва ние влизаме във връзка с ума на Безпределния. Не е задължително да има някакво доказателство за времето, в което нашият Изкупител се навежда над нас със съчувствие и любов, но това е така. Може да не чувстваме Неговия невидим допир, но ръката Му е над нас с любов и съчувствена нежност.

ПРИЧИНАТА ЗА БОЛЕСТТА НА ТЯЛОТО И УМА. Това, което докарва болест на тялото и ума при почти всички, са неудовлетворените чувства и роптанията на недоволството. Такива хора нямат Бога, нямат надеждата, която “достига отвътре завесата”, която е като котва за душата – сигурна и здрава. Всички, които изповядват тази надежда, ще очистват душата си, както е Той чист. Такива хора са свободни от неспокойни копнежи, от оплаквания и недоволство. Те не очакват постоянно злото и не размишляват върху въображаеми трудности. Виждаме обаче мнозина, които предварително навлизат във времето на трудността. Безпокойството е отпечатано върху всяка тяхна черта. Изглеждат като хора, които сякаш не намират никаква утеха, но живеят в постоянен страх от някакво очаквано зло.

СТРАХЪТ НЕ ДОНАСЯ НИКАКВО ОБЛЕКЧЕНИЕ НА ДУШАТА. Трябва да имаш ясно разбиране за евангелието. Религиозният живот не е живот на униние и тъга, но на мир и радост, съчетана с християнско достойнство и свята сериозност. Нашият Спасител не ни насърчава да подхранваме съмнения, страхове и предчувствия за бедствия. Такива неща не донасят никакво облекчение на душата и трябва да бъдат изобличавани, а не стимулирани. Ние можем да имаме неизразима радост и пълнота от слава.

ВЯРАТА РАСТЕ В БОРБА СЪС СЪМНЕНИЕТО И СТРАХА. Господ често пъти ни поставя в трудни положения, за да ни стимулира към по-голямо усилие. В Своето Провидение понякога допуска специални трудности, които да изпитат нашето търпение и вяра. Дава ни уроци по доверие. Иска да ни научи накъде да гледаме във време на помощ и нужда. По този начин придобиваме практическо познание за Неговата Божествена воля, от което толкова много се нуждаем в ежедневния си живот. Вярата израства и става по-силна в сериозна борба със съмнението и страха.

СТРАХЪТ ГОВОРИ ЗА НЕВЕРИЕ. Както Исус си почиваше чрез вяра в грижата на Бог Отец, така и ние трябва да си почиваме под грижите на нашия Спасител. Ако Неговите ученици се бяха доверявали, щяха да имат постоянен мир. Техният страх по време на опасност разкриваше неверието им. В усилията си да спасят себе си те забравяха за Исус. Чак когато се отчайваха от себе си, те се обръщаха към Този, Който може да им даде помощ.
Колко често това преживяване на учениците е наше! Когато бурите на изкушенията надвиснат, когато се появят свирепите светкавици, ние се опитваме да се борим с бурята сами, забравяйки че има Един, Който може да ни помогне. Разчитаме на собствената си сила, докато надеждата ни бъде разбита и сме готови да загинем. Тогава си спомняме за Исус. Ако Го призовем да ни спаси, не ще викаме напразно. Макар Той тъжно да укорява нашето неверие и себеупование, никога няма да откаже да ни даде помощта, от която се нуждаем. Дали сме на суша или по море, ако имаме Спасителя в сърцата си, няма нужда да се боим. Живата вяра в Изкупителя ще изглади вълните в морето на живота и ще ни избави от опасността по начина, за който Той прецени, че е най-добре.

ГИБЕЛНО Е ДА СЕ ПРОЯВЯВА СТРАХ В БОЛНИЧНАТА СТАЯ. Онези, които обслужват болните, трябва да разберат важността от внимателното спазване на здравните закони. Никъде послушанието на тези закони не е по-важно, отколкото в болничната стая. Никъде нещата не зависят толкова много от верността в малките неща от страна на обслужващите. В случаите на сериозна болест една малка небрежност, едно леко невнимание към специалните нужди или опасности за пациента, проявата на страх, възбуда или раздразнителност, дори липсата на съчувствие може да наклони везните на живота и смъртта и да направи някой пациент, който иначе би могъл да се възстанови, да отиде в гроба.

СТРАХЪТ НАСКЪРБЯВА СВЕТИЯ ДУХ. Вярата приема Божията дума, без да задава въпроси, за да разбере значението на изпитващите преживявания, които идват. Но мнозина са, които притежават малка вяра. Те винаги се страхуват и си измислят трудности. Всеки ден те са обкръжени от знаците на Божията любов, всеки ден се радват на изобилието на Неговите дарове, но не забелязват тези благословения. А трудностите, които срещат, вместо да ги доведат по-близо до Бога, ги отделят от Него, като предизвикват у тях безпокойство и оплакване… Господ Исус Христос е техният Приятел. Цялото небе се интересува от благополучието им и техните страхове и оплаквания наскърбяват Светия Дух. Човек вярва не понеже вижда или чувства, че Бог го чува. Ние се уповаваме на Неговите обещания. Когато дойдем при Него с вяра, трябва да Му се доверим и да знаем, че всяка молба навлиза в сърцето на Христос. Когато се молим за Неговото благословение, трябва да вярваме, че го получаваме и да му благодарим, че го имаме. Тогава нека изпълняваме задълженията си, уверени, че благословението ще бъде изпратено, когато най-много се нуждаем от него. Когато сме се научили да правим това, ще знаем, че на молитвите ни ще бъде отговорено. Господ действа за нас “преизобилно”, “според богатствата на Своята слава” и според “действието на мощната Си сила”.

ОСВОБОЖДЕНИЕТО ОТ ВИНАТА ДОНАСЯ И ОСВОБОЖДЕНИЕ ОТ СТРАХА. Аарон, както и целият народ, се отдръпнаха от Мойсей и “се страхуваха да се приближат”. Виждайки тяхното смущение и ужас, и невежеството им по отношение на причината, той ги насърчи да се приближат. Връчи им завета на Божието примирение и ги увери в Неговото възстановено благоволение. В гласа му те забелязаха само любов и умоляване и накрая един дръзна да се приближи. Изпълнен с твърде голямо страхопочитание, за да говори, той мълчаливо посочи към лицето на Мойсей и след това – към небето. Великият водач разбра какво човекът искаше да каже. В своята съзнателна вина, чувствайки се все още под Божието неодобрение, те не можеха да понесат небесната светлина, която, ако Му бяха послушни, щеше да ги изпълни с радост. Във вината има страх. Душата, която е свободна от грях, не ще желае да се крие от небесната светлина.

КАКВО ДА ПРАВИМ, КОГАТО СЕ СТРАХУВАМЕ. Само чувството за Божието присъствие може да премахне страха, който би направил живота товар за боязливото Му чедо. Нека закрепи в паметта си обещанието: “Ангел Господен се опълчва около онези, които му се боят, и ги избавя” (Псалм 34:7). Нека прочете удивителната история за Елисей в планинския град и как между него и въоръжените му врагове е стола небесна ангелска армия. Нека прочете как на ап. Петър – в затвор и осъден на смърт – се е явил Божият ангел; как безопасно е извел Божия служител покрай въоръжените стражи, през масивни врати и през железни порти с големи катинари и резета.
Нека прочете за случилото се в морето, когато върху блъскания от бурята кораб на войниците и моряците, изтощени от работа, бдение и пост, ап. Павел – затворникът – на път към осъждането и екзекуцията си казва следните велики думи с кураж и надежда: “Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби… Защото ангел от Бога, Чийто съм аз и Комуто служа, застана до мен тази нощ и рече: Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред кесаря и ето Бог ти подари всички, които плуват с тебе”. С вяра в това увещание ап. Павел увери придружаващите го: “Никому от вас ни косъм от главата няма да загине”. Точно така се и случи. Понеже в кораба имаше един-единствен човек, чрез когото Бог можеше да работи, целият екипаж от войници и моряци езичници, бе запазен. “И така стана, че всички излязоха на сушата”.

БОГ ДЕЙСТВА ЯСНО. Нашият Господ не ни мами. Не ни казва “Не бой се, няма никаква опасност в пътя ти”. Той знае, че има изпитания и опасности и действа с нас ясно. Не предлага да вземе народа Си вън от света на греха и злото, но му посочва вечното прибежище. Молитвата Му за неговите ученици бе: “Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия”. “В света – казва Той – ще имате скръб. Но дерзайте, Аз победих света”(Йоан 17:15, 16:33).

ОТКЛОНЯВАЙ ПОГЛЕДА СИ ОТ СОБСТВЕНОТО “АЗ”. Отклонявай погледа си от себе си и го насочвай към Исус. Можеш да признаеш, че си грешник, но в същото време твоя привилегия е и да признаеш Христос за свой Спасител. Той не дойде да призове праведните, но грешниците на покаяние. Сатана ще представя на човешкия ум трудности и опасения, за да убие вярата и да унищожи куража. Той има на разположение многократни изкушения, които трупа в ума едно след друго. Но да се занимаваш много с твоите изкушения и да се отдаваш на чувствата си, това означава да каниш дявола и съмненията. Като вършиш това, ти се заплиташ в безпокойствата и болките на отчаянието. Може би се питаш: какво да направя, намирайки се под гнета на тези ужасни изкушения? Изхвърли ги от ума си, като гледаш и съзерцаваш безподобните дълбини на любовта на Спасителя. Не величай чувствата си и не говори за тях, не ги въздигай в култ, независимо дали са добри или лоши, тъжни или насърчителни.

ПОБЕЖДАВАЙ СТРАХА ЧРЕЗ ДОВЕРИЕ В ИСУС. Исус ни приканва да дойдем при Него. Той ще вдигне тежестите от нашите уморени рамене и ще постави върху нас Своето иго, което е благо, и Своя товар, който е лек. Пътят, по който Той ни кани да вървим, никога не ще ни коства болка, ако винаги се движим по него. Само когато се отклоним от пътя на дълга, той може да стане труден и трънлив. Жертвите, които трябва да направим, следвайки Христос, са само част от многото стъпки за завръщане към пътя на светлината, мира и щастието. Съмненията и страховете растат, когато им се поддаваме, и колкото повече правим това, толкова по-трудни за преодоляване ще стават. По-безопасно е да изоставим всяка земна подкрепа и да се хванем за ръката на Този, Който вдигна и спаси потъващия в бурното море Свой ученик.

ХРИСТОС, ВЕЛИКИЯТ БРЕМЕНОСЕЦ. Представяй своите нужди, своите радости, скърби, грижи и страхове пред Бога. Не можеш да Го претовариш! Не можеш да Го измориш… Неговото любящо сърце се трогва от нашите скърби даже и когато те остават неизговорени. Занесете Му всичко, което смущава ума ви. Нищо не е толкова голямо за Него, за да не може да го понесе, защото Той държи световете, Той управлява всичко във Вселената. Нищо, което по някакъв начин нарушава нашия мир, не е твърде малко за Него, за да не Го забележи. Нито една глава от нашия живот не е твърде тъмна за Него, за да не може да я прочете; няма безпокойство или грижа, твърде трудни за Него, които да не може да разреши. Никое бедствие не може да падне и върху най-малкото от Неговите чеда. Никакво безпокойство не може да мъчи душата, никаква радост – да я насърчи и никаква молитва – да излезе от нечии устни, които нашият Небесен Баща да не е забелязал и към които да не проявява непосредствен интерес… Отношенията между Бога и всяка душа са така специални и пълни, като че няма друга душа на света, която да приема Неговата грижа или за която да е дал Своя възлюбен Син.