Съблюдаването на Съботата 2 (1-ва част) Съкровищница от свидетелства Том 3 Елена Вайт (Елън Уайт)

Големи благословения носи съблюдаването на съботата и Бог желае съботният ден да бъде за нас ден на радост. При установяването на съботата цареше радост. Бог погледна с удовлетворение делото на ръцете Си. Всички неща, които бе създал, Той нарече „твърде добри“ (Бит. 1:31). Небето и земята ликуваха, „когато звездите на зората пееха заедно и всички Божии синове радостно викаха“ (Йов 38:7). Макар че грехът навлезе в света и обезобрази съвършеното дело, Бог все пак ни дава съботата като свидетелство, че Един всемогъщ, безкраен в доброта и милост, е сътворил всички неща. Нашият небесен Баща желае чрез съблюдаването на съботата да съхрани у хората познанието за Себе Си. Той желае съботата да насочи умовете ни към Него, истинския и жив Бог. А чрез познанието за Него ние можем да имаме живот и мир.
Когато Господ избави народа Си Израил от Египет и му повери закона Си, Той го учеше чрез съблюдаването на съботата да се разграничава от идолопоклонниците. Точно това различи онези, които признаваха Божия суверенитет от онези, които отказваха да Го приемат като техен Творец и Цар. „То е знак между Мене и израилтяните завинаги – каза Господ – да пазят съботата, като я празнуват във всичките си поколения по вечен завет“ (Изх. 31:17, 16).
Както съботата беше знакът, който отличаваше Израил, когато излезе от Египет, за да навлезе в ханаанската земя, така и сега е знакът, който отличава Божия народ, когато излиза от света, за да влезе в небесната почивка. Съботата е знак на връзка между Бога и Неговия народ, знак, че Божиите чада почитат закона Му. Тя е отличава Неговите верни поданици от престъпниците.
От облачния стълб Христос заяви за съботата: „Съботите Ми непременно да пазите, защото това е знак между Мене и вас във всичките поколения, за да знаете, че Аз съм Господ, Който ви освещавам“ (Изх. 31:13). Съботата, дадена на света като знак, че Бог е Творецът, е също така и знак, че Той е Осветител. Силата, сътворила всички неща, е силата, която пресътворява душата по Негово подобие. За онези, които пазят свято съботния ден, тя е знак за освещение. Истинското освещение означава да бъдеш в хармония с Бога, да притежаваш Неговия характер. Означава да приемеш чрез послушание принципите, изявяващи този характер. Съботата е знакът за послушание. Този, който от сърце е послушен на четвъртата заповед, ще бъде послушен и на целия закон. Той е осветен чрез послушание.
И за нас, както и за древния Израил, съботата е дадена за „вечен завет“. За онези, които почитат Божия свят ден, съботата е знак, че Бог ги признава за Свой избран народ. Тя е гаранцията, че Той ще изпълни за тях Своя завет. Всяка човешка душа, която приема този знак на Божието управление, е готов за влиянието на Божествения вечен завет. Става част от златната верига на послушанието, всяка халка от която е едно обещание.
От десетте заповеди само четвъртата съдържа печата на великия Законодател, Твореца на небето и земята. Послушните на Неговите заповеди, приемат Неговото име и всички благословения, които то включва. „Господ говори още на Мойсея, казвайки: „Говори на Аарона и на синовете му, казвайки: „Така да благославяте израилтяните, като им говорите:
(тук е по-надолу, по-навътре и по-дребен шрифт)
Господ да те благослови и да те опази!
Господ да осияе с лицето Си над тебе и да ти покаже милост.
Господ да издигне лицето Си над тебе и да ти даде мир!
Така да възлагат името Ми върху израилтяните.
И Аз ще ги благославям“ (Числа 6:22-27). (Дотук с дребния шрифт, нататък е с нормален.)

Чрез Мойсей е дадено също и обещанието: „Господ ще те утвърди като свят народ за Себе Си според както ти се е клел, ако пазиш заповедите на Господа, твоя Бог, и ходиш в Неговите пътища. И всичките племена на света ще видят, че ти се наричаш с Господнето име… Господ ще те постави глава, а не опашка, та ще бъдеш само отгоре и няма да бъдеш отдолу, ако слушаш заповедите на Господа, твоя Бог, които днес ти заповядвам да ги пазиш и вършиш“ (Втор. 28:9-13).
Говорейки за Святия Дух, псалмистът казва:
(по-надолу и дребен шрифт)
„Дойдете да запеем на Господа.
Да възкликнем към спасителната ни Канара… Защото Господ е велик Бог.
И велик Цар над всички богове.
В Неговата ръка са земните дълбочини.
И височините на планините са Негови.
Негово е морето, дори Той го е направил.
И ръцете Му създадоха сушата.
Дойдете да се поклоним и да припаднем,
да коленичим пред Господа, нашия Създател,
защото Той е наш Бог…“

„Той ни е направил и ние сме Негови.
Негови люде сме и овце на пасбището Му.“
(Пс. 95:1-7, 100:3).
(дотук с дреб. шр.)

Тези обещания са дадени за Израил и за Божия народ днес. Те са вести на съботата до нас.

Реформа в празнуването на съботата
Съботата е златната халка, която свързва Бога с Неговия народ. Но е била нарушена. Божият свят ден е бил лишен от святост. Тя е била съборена от човека на греха и на нейно място е установена заповедта да се пази един работен ден. В закона се е появила празнина и тя трябва да бъде запълнена. Истинската събота трябва да бъде издигната до приложението й като Божи почивен ден. В 58 глава на книгата на пророк Исая е очертано делото, което Божият народ трябва да извърши. Съставляващите Божият закон трябва да възвеличат закона и да го направят почтен, отново да съградят запустелите места и да възстановят основите за много поколение. На онези, които вършат това дело, Бог казва: „… и ще те нарека поправител на развалините, възобновител на места за население. Ако отдръпнеш ногата си в събота, за да не вършиш своята воля в святия Ми ден и наречеш събота наслада, свята на Господа, почитаема, и Го почиташ, като не следваш в нея своите си пътища и не търсиш своето си удоволствие, и не говориш своите си думи, тогава ще се наслаждаваш в Господа. И Аз ще те направя да яздиш по високите места на земята и ще те храня в наследството на баща ти Якова, защото устата Господни изговориха това“ (Исая 58:12-14).
Въпросът за съботата ще бъде центърът на последната велика битка, в която ще участва целият свят. Хората са почитали сатанинските принципи повече от принципите, управляващи небесата. Те са приели фалшивата събота, която Сатана е издигнал като знак за своя авторитет. Бог обаче е поставил печата Си на Своите царствени изисквания. Всяко от тези две постановления за почивки носи името на своя автор като незаличим белег за неговата власт и авторитет. Нашето дело е да накараме хората да разберат това. Трябва да им покажем, че фактът дали те носят белега на Божието царство или белега на царството на бунта има жизнено важни последици. Защото така те признават поданството си на царството, чийто белег носят. Господ ни е призовал да издигнем знамето на Неговата потъпкана събота. Колко важно е тогава да даваме правилен пример в пазенето на съботата.
Когато основават нови църкви проповедниците, трябва да дават внимателни наставления за вярното съблюдаване на съботата. Да бъдем нащрек да не би разпуснатите обичаи, преобладаващи сред пазителите на неделята, да бъдат последвани и от съблюдаващите Господния свят почивен ден. Разграничителната линия между пазителите на белега на Божието царство и пазителите на белега на царството на бунта да бъде очертана ясно.
Светостта на съботата е много по-голяма, отколкото й отдават мнозина от изповядващите се за нейни пазители. Господ твърде много е бил обезславян от хора, които не са били пазели съботата според заповедта – нито по буква, нито по дух. Той призовава за реформа в съблюдаването на съботата.

Подготовка за съботата
В самото начало на четвъртата заповед Господ казва: „Помни“. Той знаеше, че сред многото грижи и трудности човекът щеше да бъде изкушен да се извинява, че не може да изпълни всички изисквания на закона или че би забравил неговата свята важност. Затова той казва: „Помни съботния ден, за да го освещаваш“ (Изх. 20:8).
През цялата седмица трябва да имаме предвид съботата и да се подготвяме да я пазим според заповедта. Но това да не става законнически. Нека разбираме духовното й влияние върху всички житейски начинания. Всички, за които съботата е знак между тях и Бога, показвайки, че Той е, Който ги освещава, ще представят пред другите принципите на Неговото управление. Те ще включат във всекидневните си дела законите на Неговото царство. Всеки ден молитвата им ще бъде освещаващата сила на съботата да бъде над тях. Всеки ден ще имат дружбата на Христос и ще дават пример за съвършенството на Неговия характер. Всеки ден светлината ще огрява другите чрез добрите им дела.
Първите победи на успеха на Божието дело трябва да бъдат извоювани в домашния живот. Тук трябва да започне подготовката за съботата. През цялата седмица родителите да помнят, че домът им трябва да бъде училище, в което децата се подготвят за небесните дворове. Думите, които изговарят, да бъдат прави. От устните им да не се изплъзва никаква дума, която децата не бива да чуват. Да запазват самообладание при всяко раздразнение. Родители, през цялата седмица живейте като пред погледа на святия Бог, Който ви е дал деца, за да ги обучите за Него. Подготвяйте Му малката църква, намираща се във вашия дом, та в събота всички да могат да участват в богослужението в Божието светилище. Всяка сутрин и вечер представяйте децата си на Бога като изкупено с Неговата кръв наследство. Поучавайте ги, че тяхното най-висше задължение и привилегия е да обичат и да служат на Бога.
Родителите трябва да бъдат особено внимателни да направят Божието богослужение нагледен урок за своите деца. Много по-често устните им да произнасят пасажи от Писанието, особено местата, които подготвят сърцето за религиозна служба. Често да бъдат повтаряни скъпоценните думи: „Но ти, о, душе моя, тихо уповавай само на Бога, защото от Него очаквам помощ“ (Пс. 62:5).
Когато съботата се „помни“ по този начин, тогава няма да се позволи временното и земното да помрачи духовното. Никакво задължение, което може да се изпълни през шестте работни дни, не трябва да се оставя за съботния ден. През седмицата силите ни не трябва да бъдат дотолкова изчерпани от земната работа, че в деня, когато Господ си почина и бе освежен, да сме твърде уморени за участие в служба за Него.
Макар че за съботата трябва да се подготвяме през цялата седмица, петъкът нека бъде специалният подготвителен ден. Чрез Мойсей Господ каза на израилевите чада: „… Утре е събота, свята почивка Господу. Опечете, колкото искате да опечете, и сварете, колкото искате да сварите, и турете настрана, каквото остане, да ви стои за утре.“ „И людете се пръскаха наоколо, та я събираха, мелеха я в мелници или я чукаха в котли, и варяха я в гърнета и правеха пити от нея“ (Изх. 16:23; Числа 11:8). Изпратеният от небето хляб за израилевите чада трябваше да се приготви. Господ им каза, че това трябва да стане в петък, подготвителния ден, което бе за тях едно изпитание, една проба. Бог искаше да види дали те ще пазят свято съботата, или не.
Това наставление от устните на Йехова се отнася и за нас. Библията е съвършен водач и ако нейните страници се изучават с молитва и с желаещи да разбират сърца, тогава по този въпрос никой няма да се заблуди.
Мнозина се нуждаят от наставления за това как да идват в събранието за богослужение в събота. Те не трябва да влизат в Божието присъствие с обикновените дрехи, които носят през седмицата, а да имат специално съботно облекло за службата в Божия дом. Въпреки че не бива да се съобразяваме със светските моди, да не бъдем безразлични към външния си вид. Да бъдем облечени чисто и прилично, без украшения. Божиите деца трябва да бъдат чисти отвътре и отвън.
В петък да бъдат завършени всички приготовления за съботата. Дрехите да бъдат готови, ястията сготвени, обувките изчистени и хората изкъпани. Напълно е възможно всички тези неща да се направят. Когато това стане правило, може да се изпълнява лесно. Съботата не бива да се използва, за да се поправят дрехи, да се приготвят ястия, да се участва в удоволствие и да се вършат различни светски неща. Преди залез слънце всички светски работи, всички светски вестници и книги да бъдат оставени настрана. Родители, обяснявайте на децата си това, което правите, неговата цел, и искайте и те да участват във вашите приготовления. Така всички ще празнувате съботата в съгласие със закона.
Ревностно трябва да внимаваме за часовите граници на съботата. Помнете, че всеки момент е свято време. Господарите да оставят на своите работници, ако това е възможно, свободно времето от обяд в петък до започването на съботата, за да имат време да се приготвят и посрещнат Господния ден със спокоен дух. Който постъпва така, не ще загуби дори в земни неща.
В подготвителния ден трябва да се обръща особено внимание и на следното много важно нещо – да се премахнат всички недоразумения между братя и сестри или в семейството, или в църквата. Отстранете всяко огорчение, гняв и яд. В смирен дух „изповядвайте един на друг греховете си и молете се един за друг, за да оздравеете“ (Яков 5:16).
Преди да започне съботата както духът, така и тялото трябва да се отдалечат от всякакви светски занимания. Бог е поставил съботата си за край на шестте работни дни, за да могат хората да осъзнаят колко далеч са отишли през седмицата в приготовлението им за святото царство, в което няма да влезе лош човек. Всяка събота трябва да правим равносметка, за да видим дали изтеклата седмица е донесла духовна печалба или загуба.
Да се освещава съботата на Господа означава вечно спасение. Бог казва: „… които славят Мене, тях ще прославя Аз…“ (1Царе 2:30).

Съботата в семейството
Преди залеза на слънцето членовете на семейството трябва да се събират да четат Божието слово, да пеят и да се молят! И тук има нужда от реформа, защото мнозина не го правят. Трябва да изповядаме това на Бога и един на друг и отново да вземаме мерки, за да може всеки семеен член да бъде готов да чества деня, който Бог е благословил и осветил!
Не пропилявайте скъпите съботни часове в леглото. В събота сутрин семейството да стане рано; късното ставане води до бързане при приготвяне на закуската и за Съботното училище. Последиците са бързане, нетърпение и притеснение и в семейството се пораждат несвяти чувства. Осквернената по този начин събота става товар и нейното приближаване по-скоро плаши, отколкото радва.
Не трябва да приготвяме за събота много ястия или да слагаме на масата по-голям избор от яденета, отколкото в другите дни. Храната да бъде много по-проста и да се храним много по-малко, за да бъде духът бистър и жив и да възприема духовните неща. Преяждането обременява ума. Най-чудесните думи могат да бъдат пропуснати и неуважени, защото духът е замъглен от многото храна. С преяждане в събота някои са обезславяли Бога повече, отколкото си мислят.
В събота трябва да се избягва готвенето, но не бива да се консумират и студени ястия. През студените сезони приготвените в петък ястия могат да бъдат стоплени. Да бъдат прости, но вкусни и апетитни, такива, каквито семейството не всеки ден консумира.
Нека и децата да вземат участие в семейното богослужение! Всички могат да носят Библиите си и всеки да прочете по един или два стиха. След изпяването на позната песен следва молитва. Христос ни е дал образец за нея. С това обаче не е искал „Татко наш…“ да се чете като образец, а да ни научи на проста, смислена и кратка молитва! Изложи пред Господа нуждите си и Му изкажи благодарността си за Неговата милост; с това Го каниш като скъп Гост в сърцето и в дома си. Дълги молитви, засягащи далечни неща, не са необходими. Те правят молитвения час уморителен, а на него би трябвало да се гледа като на привилегия и благословение! Направете го време, пълно с интерес и радост.
Съботното училище и богослужението заемат само част от съботата. В семейството останалото време може да се превърне в най-святите и славни часове от цялата събота! По-голямата част от това време родителите трябва да прекарват с децата си! В много семейства обаче по-малките деца биват оставяни сами и да се занимават, както намерят за добре. Така те стават немирни, започват да играят или да правят пакости. За тях съботата няма свято значение.
При хубаво време вие, родители, отивайте с децата си на разходка в полето или в гората, сред красивата природа им разказвайте защо е била дадена съботата. Описвайте им величественото дело на сътворението. Кажете им, че земята, когато е излязла от Божията ръка, е била свята и прекрасна. Всяко цвете, всеки храст, всяко дърво е изпълнявало волята на Твореца. Всичко, на което окото би могло да се спре, било приятно за гледане и изпълвало сърцето с мисли за Божията любов. Всеки тон бил музика и в хармония с Божия глас. Обяснете на децата, че грехът е покварил съвършеното Божие дело, че тръни и бодли, грижи, болки и смърт са последиците от непослушанието към Бога! Обърнете им вниманието върху това, че земята, макар и покварена от проклятието на греха, и днес още показва Божията добрина. Зелените полета, високите дървета, усмихващото се слънце, облаците, росата, тържествената тишина на нощта, славата на обсипаното със звезди небе, луната в нейното величие – всички свидетелстват за техния Творец! Нито една капка дъжд, нито един слънчев лъч не пада на нашия неблагодарен свят, без да свидетелства за дълготърпението и любовта Божии.
Разказвайте на децата за пътя на спасението. Говорете им, че Бог „толкова е възлюбил света, че е дал Своя единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16). Повтаряйте им нежния разказ за Витлеем. Говорете им за Исус, Който като дете бил послушен на родителите си, а като младеж с труда си е помагал за издръжката на семейството. По този начин можете да ги поучавате, че Спасителят познава всички изкушения, трудности и изпитания, всички надежди и радости на децата, че им оказва съчувствие и помощ. Четете им интересните библейски истории, питайте ги какво са научили в Съботното училище и заедно разглеждайте следващия урок.
Когато слънцето залезе, молитва и пеене да отбележат края на святите часове, като просите Божието присъствие за идващата работна седмица.
Така родителите могат да направят съботата такава, каквато трябва да бъде – най-хубавият и радостен ден от седмицата! Те могат да научат децата си да гледат на нея като на наслаждение, като на ден на дните, свят на Господа, Комуто подобава слава.
Съветвам ви, мои братя и мои сестри: „Помнете съботния ден, за да го освещавате!“ Желаете ли децата ви да пазят съботата според закона, научете ги на това с наставления и пример! Дълбоко вкоренената в сърцата им истина никога няма да изчезне; тя може да бъде затъмнена, но никога унищожена! Получените в детската възраст впечатления се запазват през по-късните години. Могат да настъпят обстоятелства, които да разделят децата от родителите и дома им, но поученията в детството и младостта им ще бъдат за благословение през целия техен живот!