Съблюдаването на Съботата 2 (2-ра част) Съкровищница от свидетелства Том 3 Елена Вайт (Елън Уайт)

Пътуване в събота
Искаме ли да получим благословението, обещано на послушните, трябва да пазим съботата, както трябва! Страхувам се, че в този ден ние пътуваме често, когато бихме могли да не го правим! В съгласие със светлината, която Бог е дал за почитането на съботата, трябва да бъдем точни и за пътуването ни с параход или с влак в този ден. Трябва да даваме добър пример на нашите деца и младежи! Може да се наложи да пътуваме в събота, но само да посетим църкви, които се нуждаят от нашата помощ, за да им занесем вестта, която трябва да чуят според Божията воля. Но доколкото е възможно, билетите и другите необходими за това неща да купуваме в друг ден. Предприемаме ли по-дълго пътуване, да се постараем да планираме така, че да не пристигаме на определеното място в събота.
Когато сме принудени да пътуваме в събота, да избягваме да го правим с хора, които привличат вниманието ни към светски неща! Трябва да насочваме молитвата си към Бога и да разговаряме с Него. Винаги когато и където ни се отдаде случай, да възвестяваме на другите истината и да помагаме на страдащите и нуждаещите се. В такива случаи Бог желае да използваме познанието и мъдростта, които Той ни е дал. Не трябва да говорим за делови неща или да се увличаме в леки, светски разговори. Бог изисква във всяко време и на всяко място да доказваме верността си към Него, като почитаме съботата!

Съботни събрания
Христос е казал: „Защото където двама или трима са събрани в Мое име, там Съм и Аз посред тях“ (Матей 18:20). Ако някъде живеят само двама или трима вярващи, в събота трябва да се събират и да приемат обещанието Господне.
Малките групи, събрани в събота за богослужение, имат право да просят богатото благословение на Йехова. Трябва да вярват, че Господ Исус почита тяхното събрание с присъствието Си. Всеки искрен вярващ, който освещава съботата, има право на обещанието: „… да знаете, че Аз съм Господ, Който ви освещавам“ (Изх. 31:13).
Проповедта, изнасяна на съботните събрания, трябва да бъде кратка! Да се дава възможност на вярващите, които обичат Бога, да изразят благодарността и почитанието си към Него.
Когато църквата няма проповедник, някой да бъде поставен за ръководител на събранието. Не е необходимо той да проповядва или да запълва голяма част от определеното за богослужение време; краткото четене на интересен библейски текст често има по-голяма полза, отколкото проповедта; след това може да следват молитви или да се споделят духовни преживявания.
През седмицата водителите на църквата не трябва да се изтощават физически и духовно до такава степен, че в събота да не са в състояние да внесат в събранието животворното влияние на Христовото евангелие. По-добре вършете по-малко всекидневна работа, но не крадете Бога, като в събота Му принасяте служба, която Той не може да приеме! Не бъдете хора без духовен живот. В събота вярващите се нуждаят от вашата помощ; давайте им духовна храна от Словото! Поднесете на Бога в Неговия свят ден вашите най-хубави дарби. Дайте му скъпоценния живот на вашите думи в свято служене.
Никой да не отива в Божия дом, за да си поспи; там не трябва да се спи! Когато изпълнявате вашите светски работи вие не сте сънливи, защото имате интерес. Трябва ли по-малко да почитаме богослужението, което включва интересите за вечността, а да внимаваме и уважаваме единствено временните неща в живота?
Ако правим това, ще пропуснем благословението, което Бог желае да ни даде! Съботата да не бъде ден на безполезна леност; както в дома, така и в църквата да се проявява добър дух! Бог, Който ни е дал шест дни за земна работа, е благословил, осветил и отделил за Себе Си седмия ден! В този ден Той желае да благослови тези, които Му се посвещават в служба.
Цялото небе празнува съботата, но не равнодушно и лениво! В този ден всяка наша способност да бъде будна, защото нали искаме да посрещнем Бога и нашия Спасител Исус Христос? Можем да Го виждаме с вярата! Той желае да благославя и освежава всеки човек.
Всеки трябва да чувства, че участва в привилегията да прави съботните събрания колкото се може по-привлекателни. Трябва да се събираме не само по дълг, но и с радост да разменяме мисли, да разказваме за духовните си преживявания, да изказваме благодарността си, да изразяваме искрения си стремеж към Божествено просветление, за да познаят хората Бога и Този, Когото е изпратил, Исус Христос. Когато се разговаряме за Христос, душата получава сили за житейските изпити и борби. Не мислете, че можете да сте християни и да се затваряте в себе си! Всеки е част от голямото човечество и опитността на всеки един в голяма степен се определя от опитността на неговите ближни.
Ние не получаваме и стотна част от благословението, което би трябвало да получаваме чрез богослужебните събрания! Нека нашата възприемчивост да бъде изострена. Общуването с братя и сестри да ни доставя радост. Като имаме такава надежда, защо сърцата ни не горят с любов към Бога?
Трябва да внасяме във всяко събрание радостното духовно съзнание, че Бог и ангелите Му присъстват и работят с всички истински вярващи. При влизане в мястото за събранието се молете Господ да очисти от сърцето ви всичко лошо! Донасяйте в Неговия дом само това, върху което Той може да положи Своето благословение. Преклонете коленете си пред Бога в Неговия храм и Му се посветете в Неговата собственост, изкупена с Христовата кръв! Молете се за проповедника или водителя на събранието. Молете се Бог да излее голямо благословение чрез този, който известява Словото. Стремете се сериозно към това, защото тогава ще получите благословение от Него.
Бог ще благослови всички, които се приготвят за богослужение по такъв начин. Те ще разберат какво означава да притежават сигурността на Духа, защото са приели Христос чрез вяра.
Мястото за събрания може да бъде много неугледно, но въпреки това не е по-малко признато от Бога! За тези, които се покланят на Бога в дух, истина и святи чувства, това място ще бъде като небесна порта. Вярващите може да бъдат съвсем малко на брой. Божиите очи те са много скъпоценни! Чрез длетото на истината те са взети като груби камъни от кариерата на света и са донесени в работилницата на Бога, за да бъдат оформени. Но дори и в грубо състояние, са скъпоценни за Бога! Брадвата, чукът и длетото на скръбта са управлявани от ловка ръка, която не ги използва, за да разрушава, а да усъвършенства всяка душа! Бог желае да бъдем вложени в небесния храм като скъпоценни камъни, полирани като за палат.
Намеренията на Бога за нашето благо са безгранични! Благодатният трон очарова най-много, защото той се заема от Онзи, Който ни позволява да Го наричаме Баща! Но Бог не смята за съвършен принципа на спасението, ако само Неговата любов го ръководеше. Той постави на Божия олтар Посредник, облечен с нашето естество. Като наш Ходатай Исус ни представя на Бога като Негови синове и дъщери. Христос се застъпва за тези, които са Го приели. Чрез Своите заслуги им дава сила, за да станат членове на царското семейство, деца на небесния Цар. Отец доказва Своята безкрайна любов към Христос, Който е платил с кръвта Си откупа за нас, като приема радушно Исусовите приятели за Свои приятели. Той е удовлетворен от направеното примирие. Прославен е чрез въплъщението, живота, смъртта и посредничеството на Своя Син!
Веднага щом се доближи до благодатния трон, Божието чадо бива покровителствано от великия Ходатай! Още при първия израз на покаяние и молба за прошка Исус се заема с неговото дело, прави го Свое и предлага молбата му на Отца като Своя.
Когато Христос се моли за нас, Отец разтваря всички съкровища на Своята милост, за да си ги вземем, да им се радваме и да ги даваме на други! „В оня ден ще искате в Мое име“ – казва Христос; и не ви казвам, че Аз ще поискам от Отца за вас; защото сам Отец ви люби, понеже възлюбихме Мене…“ Използвайте Моето име. Това ще прави молитвите ви дейни и Отец ще ви дава богатствата на Своята милост; затова „искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна“ (Йоан 16:24).
Бог желае Неговите послушни деца да търсят благословенията Му и да идват пред Него с благодарност и хвала. Бог е Източникът на всеки живот и на всяка сила! За Своя народ, който пази заповедите Му, Той може да превърне пустинята в плодородно поле, ако това е необходимо за прослава на Неговото име. За Своя избран народ е направил толкова много, че всяко сърце би трябвало да бъде изпълнено с благодарност. Но Бог се чувства наскърбен, когато Му се поднася толкова малко хваление! Той желае Неговият народ да изразява, да показва по-силно увереността, че има основания за радост и веселие.

Разказвайте за Божието ръководство
Трябва често да се припомняме това, което Бог върши със Своя народ! Господ беше въздигнал много пътеводители в начина на действията си с древния Израил! За да не бъде историята забравена, Той заповяда на Мойсей да запише всички събития, за да могат родителите да възпитават децата си с тях. Те трябваше да събират спомени и да ги държат постоянно свежи в паметта си. Особена грижа се полагаше да бъдат те запазени, та когато децата им пожелаеха, да им се дадат обяснения за тези неща, да може цялата история да им бъде повторена. Така запомняха действията на Божието провидение и съхраняване в паметта си случаите на доброта и милост, проявени от Бога при грижата Му за Неговия народ и при освобождението му. И на нас се напомня: „Припомняйте си още за първите дни, когато откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания…“ (Евреи 10:32). Господ се е изявил в този род като вършещ чудеса. Миналото на Божието дело трябва да се припомня често на хората, млади и стари! Нека разказваме често за Божията доброта и да Го славим за Неговите чудесни дела.
Макар че ни се напомня да не изоставяме събиранията си, все пак те не са предназначени да освежават само нас. Трябва да бъдем въодушевени от по-голяма ревност, за да разнасяме и на други утехата, която сме получили. Наш дълг е да бдим ревностно за Божията чест и да не допринасяме нищо лошо с тъжно изражение или с необмислени думи, сякаш Божиите изисквания ограничават нашата свобода. В този свят на грижи, разочарования и грях Господ желае да бъдем радостни и силни в Неговата сила! Човекът трябва да дава решително свидетелство във всяко отношение. Неговият вид, духът, думите и характерът му нека свидетелстват, че е добро да се служи на Бога! По този начин възвестяваме: „Законът Господен е съвършен, възвръща душата“ (Пс. 19:7).
Всички, които всекидневно се посвещават на Бога, ще изявяват тази светла и радостна страна на нашата религия. Не трябва да обезславяме Господа чрез тъжни разкази за изпитанията, които ни се виждат тежки. Всички изпитания, които се приемат като възпитателни средства, носят радост. Религиозният живот ще поправя, възвишава, облагородява и разпространява благоухания от добри думи и дела. Неприятелят се радва, когато думите ни са безсърдечни, потиснати и печални и когато се оплакваме; той желае точно такъв израз на нашата вяра. Но намерението на Бога не е да имаме понижен дух! Той желае всеки вярващ да се радва в закрилящата сила на Спасителя. Псалмистът казва: „Отдайте Господу, вие синове на силните, отдайте Господу слава и могъщество. Отдайте Господу дължимата на името Му слава; поклонете се Господу в свята премяна!“ (Пс. 29:1, 2). „Ще Те превъзнасям, Господи, защото Ти си ме издигнал и не си оставил неприятелите ми да тържествуват над мене. Господи, Боже мой, извиках към Тебе и Ти Си ме изцелил… Пейте Господу, светии Негови, и възхвалявайте святото Му име“ (Пс. 30:1-4).

Едно с небесната църква
Божията църква на земята е едно с Божията църква в небето! Вярващите на земята и непадналите същества горе образуват една църква! Всяко небесно същество проявява интерес към събранията на светиите, чиято цел е поклонение на Бога. Във вътрешния небесен двор те слушат свидетелството на Христовите свидетели във външния земен двор. Хвалебните и благодарствени песни на вярващите на земята биват подемани от небесния хор, ечат в небето като хвала и слава. Защото Христос не е умрял напразно за падналите Адамови синове. Докато ангелите черпят направо от Източника, светиите на земята черпят от изобилните потоци, изтичащи от трона, от потоците, които веселят града на нашия Бог.
О, да бихме могли да осъзнаем колко е близо земята до Небето! Създадените от пръст Божии деца не знаят, че ангели на светлината са техни придружители! Тих и невидим свидетел бди над всяка душа и се опитва да я привлече към Христос. Докато още има надежда, докато хората не се противопоставят на Божия дух за тяхна вечна гибел, те са водени от небесни същества! Никога да не забравяме, че във всяко събрание на земята присъстват и ангели Божии, които слушат свидетелствата, песните и молитвите. Да не забравяме, че нашето славословие бива допълнено от хоровете на ангелските множества.
Когато се събирате от събота на събота, пейте хвалебни и благодарствени песни на Онзи, Който ви е призовал от тъмнината в Своята чудна светлина! На Него, Който „ни е възлюбил и омил от греховете ни в Своята кръв“, да бъде принесено поклонението на нашите сърца. Христовата любов да бъде главната тема на нашия разговор и предмет на всяко изразено с прости думи хваление. Предайте молитвите си чрез Божия дух! Когато се проповядва Словото на живота, откликнете сърдечно, като едно свидетелство, че приемате вестта за идваща от небето. Аз зная това е старомодно, но то ще бъде благодарствена жертва на Бога за Хляба на живота, Който се дава на гладните души. Тази реакция от даването на Святия Дух ще усилва душата ви и ще насърчава другите; тя доказва, че в Божия дом се намират живи камъни, излъчващи светлина.
Ако погледнем назад, но не на тъмните страни на нашите духовни преживявания, а на изявленията на Божията голяма милост и велика любов, много повече ще славят, отколкото ще се оплакваме! Ще говорим за любвеобилната Божия ревност, за истинския нежен и съчувстващ Пастир на стадото Си, което никой не може да изтръгне от ръката Му. Езикът на сърцето няма да изразява себелюбиво мърморене и незадоволство, но славословия – бистротечащи потоци от искрени вярващи. „Наистина благодат и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми; и аз ще живея завинаги в дома Господен“ (Пс. 23:6). „Чрез съвета Си ще ме водиш и след това ще ме приемеш в слава. Кого имам на небето освен Тебе? И на земята не желая другиго освен Тебе“ (Пс. 73:24, 25).
Защо не желаем по време на нашето странстване да възвисим гласа си в духовни песни? Защо не искаме да се върнем обратно към нашата простота и към живот, пълен с жар? Причината, заради която не сме радостни, е, че сме изгубили първата си любов! Затова нека се изпълним с преданост и се покаем, за да не бъде отмахнат светилникът от мястото му.
Божият храм в небето е отворен и прагът е осветен от славата, която се разпръсква над всяка църква, която обича Бога и пази заповедите Му. Трябва само да изследваме, да мислим и да се молим! Тогава нашите духовни очи ще видят вътрешния двор на небесния храм и ще разберем причините за песните и славословията на небесния хор, който е около Божия трон. Когато Сион стане и започне да свети, неговата светлина ще бъде много силна и в събранията на светиите ще звучат благодарствени песни. Роптанията и оплакванията от малки разочарования и трудности ще престанат. Ако използваме скъпоценния колурий, ще видим славата на небесния мир. Вярата ще разпръсне тъмните сатанински сенки и ще видим как нашият Посредник принася за нас тамяна на Своите заслуги. Видим ли това, както е и както Бог желае да го виждаме, ще получим разбиране за величието и безграничността на Божията любов.
Бог ни учи, че трябва да се събираме в Неговия дом, за да развиваме в себе си съвършена любов. Така земните жители се подготвят за жилищата, които Христос ще приготви за всички, които Го обичат! Там, в светилището, те ще се събират събота след събота, при новолуние и след новолуние, за да се присъединят към възвишените хвалебни и благодарствени песни от вечност във вечност за слава на Онзи, Който седи на трона, и за слава на Агнето.