Съботата в ресторантското дело – 20 Съкровищница от свидетелства Том 3 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Бил е задаван въпросът: „Трябва ли ресторантите ни да бъдат отворени в събота?“ Моят отговор е: „Не, не!“ Пазенето на съботата е нашият свидетел за Бога – белегът между Него и нас, че сме Негов народ. Този знак никога не трябва да се унищожи.
Ако нашите работници в ресторантите ни и в събота доставяха храна на хората, също както правят и през седмицата, тогава кога ще бъде техният ден на почивка? Какъв случай ще имат да подкрепят физическата си и духовна сила?
Неотдавна ми се даде особена светлина по този въпрос. Показано ми беше, че ще се полагат усилия за събаряне на образцовото ни пазене на съботата, че хората ще се молят за отваряне на нашите ресторанти в събота, но че това никога не трябва да стане.
Пред мен премина една сцена. Намирах се в нашата гостилница в Сан Франциско. Беше петък. Няколко от работниците бяха много заети с приготвянето на пакети с храни, които можеха лесно да се носят в домовете, и известен брой хора чакаха да получат тези пакети. Аз попитах какво означава това и работниците ми отговориха, че някои от посетителите се затруднявали да се снабдят с обичайната си храна за седмицата поради затварянето на гостилницата в събота. Съзнавайки стойността на здравословните храни, които получават в ресторанта, те протестирали против отказа да бъдат обслужвани в седмия ден и молили тези, които се грижат за гостилницата, да я отварят всеки ден, обяснявайки им как биха страдали, ако това не стане. „Това, което виждаш днес – казаха работниците, – е нашият отговор на това тяхно искане. Хората си взимат в петък храна, която може да употребяват и в събота и по този начин ние избягваме осъждането за това, че отказваме да отворим ресторанта в събота.“
Разграничителната линия между народа ни и света винаги трябва да бъде непогрешимо ясна. Нашата основа е Божият закон, в който ни е заповядано да спазваме съботния ден; защото, както се казва ясно в 31 глава на „Изход“, съблюдаването на съботата е знак между Бога и Неговия народ. „Съботите Ми непременно да пазите – заявява Той, – защото това е знак между Мене и вас ВЪВ ВСИЧКИТЕ ПОКОЛЕНИЯ, за да знаете, че Аз Съм Господ, Който ви освещавам. Прочее, да пазите съботата, защото ви е свята…Прочее, израилтяните да пазят съботата, като я празнуват във всичките си поколения ПО ВЕЧЕН ЗАВЕТ…, защото в шест дена направи Господ небето и земята, а на седмия ден си почина и се успокои.“
Ние винаги трябва да се съобразяваме с „така казва Господ“, макар нашето покоряване да причинява големи неудобства на тези, които не почитат съботата. От една страна имаме човешките предполагаеми нужди; от друга страна – Божиите заповеди. Кои са по-важни?
В нашите санаториуми семействата на пациентите, лекарите, медицинските сестри и помощниците трябва да се хранят в събота, както всяко друго семейство, с колкото може по-малко труд. Ресторантите ни обаче не трябва да се отварят в събота. Нека работниците ни бъдат уверени, че този ден им се дава за поклонение на Бога. Затворените врати в събота запечатват ресторанта като едно напомняне за Бога, възпоменание, което обявява, че седмият ден е събота, и че в събота не трябва да се върши никаква ненужна работа.
Наставена бях, че една от главните причини хигиенните гостилници и лечебните стаи да се откриват в центровете на големите градове е чрез тях вниманието на ръководни мъже да се насочва към вестта на третия ангел. Като забележат, че тези ресторанти се управляват по съвсем различен начин в сравнение с обикновените ресторанти, интелигентни хора ще започнат да питат кои са причините за различните методи на работа и ще изпитат принципите, които ни карат да правим превъзходна храна. По този начин ще се запознаят с вестта за това време.
Когато мислещи хора видят, че нашите гостилници са затворени в събота, ще питат за причините, които ни карат да затваряме вратите си в събота. В отговор на техните запитвания ще ни се удаде случай да ги запознаем с принципите на нашата вяра. Ние можем да им дадем някои от нашите списания и брошури, за да могат да разберат разликата между „този, който служи на Бога, и този, който не Му служи“.
Не всички наши хора са така точни в пазенето на съботата. Дано Бог им помогне да се поправят, добре е всеки глава на семейство да затвърди нозете си върху основата на послушанието.