Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Съботата – 29 – Животът на Исус Христос – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Елена Вайт – (Елън Уайт) – Животът на Исус Христос – Съботата – 29

Съботата

Съботата бе осветена при сътворението. Като предназначена за човека,
тя имаше своя произход, “когато звездите на зората пееха заедно и
всичките Божии синове възклицаваха от радост” (Йов;38:7 Йов 38:7). Мир
владееше в света, защото земята бе в хармония с небето. “И Бог видя
всичко, което създаде, и ето, беше твърде добро” (Бит.; 1:31 Бит. 1:31).
И Той си почина в радостта на Своето завършено дело.
Защото си почина в съботата, “Бог благослови седмия ден и го освети”
- отдели го за свята употреба. Той го даде на Адам като ден за почивка.
Съботата бе паметник за делото на сътворението и по този начин знак за
Божията сила и за Неговата любов. Писанието казва: “Достопаметни направи
чудесните Си дела.” “Понеже от създанието се изявява това, което е
невидимо у Него”, “вечната Му сила и божественост” (Бит.; 2:3 111:4
1:20 Бит. 2:3; Пс. 111:4; Римл. 1:20).
Всички неща бяха сътворени от Божия Син. “В начало бе Словото и
Словото беше у Бога- Всичко това чрез Него стана и без Него не е станало
нищо от това, което е станало” (1:1-3 Йоан 1:1-3). И тъй като съботата е
възпоменание за делото на сътворението, тя е един знак за любовта и
силата на Христос.
Съботата отправя нашите мисли към природата и ни довежда до общуване
с Твореца. В песента на птиците, в шумоленето на дърветата, в музиката
на морето ние все още можем да чуем Неговия глас, който говореше с Адам
и Ева в хладината на деня. И като гледаше Неговата сила в природата,
намираме утеха, защото словото, което сътвори всички неща, е същото,
което дава живот на душата. Този, “Който е казал на светлината да изгрее
из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети света
с познаването на Божията слава в лицето на Исус Христос” (4:6 2Кор.
4:6).
Тази мисъл е подбудила поета да изпее песента:
“Защото Си ме развеселил, Господи,
с деянията Си.
Ще се радвам в делата на ръцете Ти, о, Господи.
Колко са велики Твоите дела, Господи!
Твърде дълбоки са мислите Ти” (92:4,5 Пс. 92:4,5).
И Светият Дух чрез пророк Исая заявява: “И тъй, на кого ще уподобите
Бога? Или какво подобие ще сравните с Него? – Не знаете ли, не сте ли
чули? Не ви ли се е известило отначало? От основаването на земята не сте
ли разбирали? Онзи, Който седи на кръга на Земята, пред Когото жителите
- са като скакалци, Който простира небето като завеса и го разпъва като
шатър за живеене- И тъй, на кого ще уподобите Бога? Или какво подобие ще
сравните с Него? – Дигнете очите си нагоре, та вижте: Кой е създал тези
светила и извежда множеството им с брой. Той ги вика всичките по име
чрез величието на силата Му, понеже е мощен във власт, ни едно от тях не
липсва. Защо говориш, Якове, и казваш, Израилю: Пътят ми е скрит от
Господа и правото ми се пренебрегва от моя Бог? Не знаеш ли, не си ли
чул, че вечният Бог, Йехова, създателят на земните краища не отслабва и
не се уморява? – Той дава сила на отслабналите и умножава мощта на
немощните.” “Не бой се, защото Аз Съм с тебе. Не се ужасявай, защото Аз
Съм твой Бог. Аз ще те укрепя, да! ще ти помогна. Да! ще те подпра с
праведната Си десница.” “Към Мене погледнете и спасени бъдете, всички
земни краища, защото Аз Съм Бог и няма друг.” Това е вестта, написана в
природата, която трябва да бъде пазена в паметта чрез съботата. Когато
Господ каза на Израил да освещават Неговите съботи, Той рече: “- нека
бъдат знак между Мене и вас, за да познаете, че Аз, Господ ваш Бог Съм”
(40:18-29 41:10 45:22 Езекиил;20:20 Исая 40:18-29, 41:10, 45:22; Езекиил
20:20).
Съботата бе вложена в закона, даден от Синай, но като ден за почивка
не бе известена за първи път тогава. Народът на Израил имаше познание за
нея, преди да дойде при Синай. По пътя към него тя бе спазвана. Когато
някои я оскверняваха, Господ ги порицаваше, казвайки: “Докога ще
отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми?” (Изх.;16:28 Изх.
16:28).
Съботата не бе само за Израил, но и за света. Беше известена в Едем и
както другите предписания на Декалога има непреходна валидност. За този
закон, от който съботата е част, Христос заяви: “Докле премине небето и
земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине.” Докато
траят небето и земята, съботата ще продължи да бъде знак за властта на
Създателя. И когато Едем отново разцъфти на земята, Божият свят почивен
ден ще бъде почитан от всички под слънцето. “От събота до събота”
обитателите на прославената нова земя ще отиват “да се покланят пред
Мене – казва Господ” ( 5:18 66:23 Матей 5:18; Исая 66:23).
Никоя друга институция, която е била поверена на евреите, не ги
отличава толкова цялостно от околните народи, както съботата. Бог
предназначи спазването – да ги определи като Негови поклонници. Тя
трябваше да бъде знак за отделянето им от идолопоклонството, за връзката
им с истинския Бог. Но за да пазят съботата свято, самите хора трябва да
бъдат святи. Чрез вяра трябва да станат участници в Христовата правда.
Когато даде на Израил заповедта: “Помни съботния ден, за да го
освещаваш”, Господ също им каза: “Бъдете Ми свети човеци” (Изх.;20:8
Изх.;22:31 Изх. 20:8, 22:31). Само така можеше съботата да разграничи
Израил като поклонници на Бога.
Когато евреите отстъпиха от Бога и пропуснаха да направят чрез вяра
Христовата правда своя собствена, съботата загуби значението си за тях.
Сатана се стремеше да издигне себе си и да отдалечи хората от Христос и
работеше, за да изврати съботата, защото бе знак за Христовата сила.
Еврейските водачи изпълниха волята на Сатана, като обградиха Божия
почивен ден с тягостни изисквания. В дните на Христос съботата бе така
преобразена, че спазването – отразяваше по-скоро характера на
егоистичните и осъдителни човеци, отколкото характера на обичащия
небесен Баща. Равините в действителност представяха Бога като Такъв,
Който е дал на хората неизпълними закони. Те подведоха народа да Го
приема като тиранин и да мисли, че спазването на съботата, както Той го
изисква, прави хората коравосърдечни и жестоки. Делото на Христос
трябваше да очисти тези фалшиви разбирания. Макар че равините Го
преследваха с безмилостна враждебност, Той не се присъедини към техните
изисквания дори външно, но вървеше право напред, като пазеше съботата
според Божия закон.
В един съботен ден, когато Спасителят и учениците Му се връщаха от
мястото на поклонение, минаха през нива със зреещо зърно. Исус бе
продължил да работи до късен час и като минаваха през нивите, учениците
започнаха да събират класове и да ядат зърната, като ги стриваха с ръце.
В който и да е друг ден това действие не би събудило никакъв коментар,
защото минаващият през житна нива, през овощна градина или през лозе бе
свободен да събере, каквото желаеше да хапне (23:24,25 виж Второзак.
23:24,25). Но да се прави това в събота, се смяташе за акт на
осквернение. Не само събирането на зърното беше един вид жътва, но и
стриването на класовете се смяташе вършитба. Така според мнението на
равините имаше двойно нарушение.
Шпионите веднага се оплакаха на Исус, казвайки: “Защо правите това,
което не е позволено да се прави в събота?”
Когато бе обвинен за нарушение на съботата във Витесда, Исус се
защити, като потвърди Своята синовност към Бога и заяви, че работи в
хармония с Отца. Сега, когато бяха атакувани учениците, Той посочи на
обвинителите Си примери от Стария завет – действия, извършени в събота
от Божии служители.
Еврейските учители се гордееха с познаването на Писанията, а в
отговора на Спасителя се криеше упрекът, че не ги познават: “Не сте ли
чели – каза Той – това, което стори Давид, когато огладня той и мъжете,
които бяха с него, как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и
яде-, които хлябове не е позволено никой да яде, а само свещеници?” “И
каза им: Съботата е направена за човека, а не човекът за съботата.” “Или
не сте ли чели в закона, че в съботен ден свещениците в храма нарушават
съботата и пак не са виновни? Но, казвам ви, че тук има повече от
храма.” “Човешкият Син е господар и на съботата” (6:3,4 2:27,28 12:5-7
Лука 6:3,4; Марко 2:27,28; Матей 12:5,6).
Щом беше право Давид да задоволи глада си, като изяде хлябовете,
които бяха отделени да се употребят свято, тогава бе право и учениците
да задоволят нуждата си, като откъснат класове в святите часове на
съботата. А също и свещениците в храма изпълняват по-голяма работа в
събота, отколкото в други дни. Същата работа за светски неща би била
грешна, но трудът на свещениците е Божия служба. Те изпълняваха тези
обреди, които посочваха изкупителната сила на Христос, и трудът им бе в
хармония с целта на съботата. Но сега самият Христос бе дошъл.
Учениците, като извършваха делото Му, бяха ангажирани с Божия служба и
това, което бе необходимо за изпълнението на тази служба, бе правилно да
се върши в съботен ден.
Христос искаше да научи учениците и неприятелите Си, че службата за
Бога е на първо място. Предметът на Христовото дело в този свят е
изкуплението на човека. Затова онова, което е необходимо да се направи в
събота, за да се изпълни това дело, е в съгласие със съботния закон.
Тогава Исус завърши победоносно Своя аргумент с изявлението, че Той е
“господар на съботата” – Един, Който стои над всички въпроси и над всеки
закон. Всемогъщият съдия оправда учениците Си от обвинението, като се
позова на самите постановления, в чието нарушение бяха обвинени.
Исус не остави нещата да отминат само с упрек към неприятелите Му.
Заяви, че в слепотата си те са разбрали фалшиво същността на съботата.
Каза им: “Но ако бяхте знаяли що значи тая дума: Милост искам, а не
жертва!, не бихте осъдили невинните” (Матей 12:7). Многобройните им
безсърдечни ритуали не можеха да заместят липсата на истинско
благочестие и на нежна любов, които винаги ще отличават верния поклонник
на Бога.
Христос отново напомни истината, че жертвите нямат никаква стойност.
Те бяха средство, а не цел. Предназначението им бе да насочват хората
към Спасителя и така да ги довеждат в хармония с Бога. Службата от любов
е онова, което Бог цени. Когато тя липсва, простият кръг на церемониите
е оскърбление за Него. Така е и със съботата. Предназначена бе да
сближава хората с Бога. Но когато умът е погълнат с уморителни ритуали,
значението на съботата се обезсмисля. Само външното – спазване бе
подигравка.
Друга събота, когато Исус влезе в една синагога, видя там човек с
изсъхнала ръка. Фарисеите Го наблюдаваха, нетърпеливи да видят какво би
сторил. Спасителят добре знаеше, че поради лекуването в събота ще бъде
оценен като престъпник, но не се поколеба да събори стената от
традиционни изисквания, барикадираща съботата. Исус заповяда на
нещастния човек да стане и тогава попита: “Позволено ли е да се прави
добро в съботен ден или да се върши зло? Да се спаси ли живот или да се
погуби?” Максима бе сред евреите, че пропускът да се извърши добро,
когато има възможност за това, означава да се върши зло. Да се
пренебрегне спасяването на живот, означаваше да се убива. Така Исус
използва срещу равините собственото им оръжие. “А те мълчаха. А като ги
изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на
човека: Протегни си ръката. Той я простря и ръката му оздравя” ( 3:4,5
Марко 3:4,5).
Когато Го попитаха: “Позволено ли е човек да изцелява в събота?”,
Исус отговори: “Кой човек от вас, ако има една овца и тя падне в съботен
ден в яма, не ще я улови и извади? А колко по-скъп е човек от овца!
Затова позволено е да се прави добро в съботен ден” (12:10-12 Матей
12:10-12).
Шпионите не се осмелиха да отговорят на Христос в присъствието на
множеството, защото се страхуваха да не си навлекат неприятности.
Знаеха, че бе казал истината, но за да не нарушат преданията си, биха
оставили човека да страда, а биха се погрижили за безсловесното животно
поради загубата, която можеше да претърпи собственикът. Така по-голяма
грижа се полагаше за нямото животно, отколкото за човека, сътворен по
Божия образ. Това илюстрира и действието на всички фалшиви религии. Те
произхождат от желанието на човека да се издигне над Бога, но резултатът
е деградацията му под равнището и на животното. Всяка религия, която
воюва с Божието върховенство, ограбва човека от славата, която бе негова
при сътворението и която трябва да бъде възстановена в него чрез
Христос. Всяка фалшива религия учи своите последователи да не се грижат
за човешките нужди, страдания и права. Евангелието дава висока цена на
човека като изкупен с кръвта на Христос и учи да се отнасяме нежно към
нуждите и нещастията му. Господ казва: “Ще направя човека да е по-скъп
от чистото злато. Да! Хората да са по-скъпи от офирското злато” (13:12
Исая 13:12).
Когато се обърна към фарисеите с въпроса, дали е законно в съботен
ден да се прави добро или зло, да се спаси живот или да се убие, Исус ги
пресрещна със собствените им зли намерения. Те преследваха живота Му с
жестока омраза, докато Той спасяваше живот и носеше щастие на
множествата. По-добре ли беше да се убие в събота, както те планираха да
сторят, отколкото да се излекува нещастният, както Той направи? Беше ли
по-праведно в Божия свят ден да се извърши убийство в сърцето, отколкото
всички хора да се обичат, което се изразява в дела на милост?
Чрез лекуването на изсъхналата ръка Исус осъди обичая на евреите и
очерта четвъртата заповед такава, каквато Бог я бе дал. “Законно е да се
върши добро в съботен ден” – заяви Той. Като премахна безсмислените
ограничения на евреите, Христос почете съботата, докато обвинителите му
обезславяха святия Божи ден.
Тези, които твърдят, че Христос е направил закона невалиден, учат, че
Той е нарушавал съботата и е оправдал Своите ученици за същото. Така те
всъщност застават на позициите на дребнавите евреи. С това се
противопоставят на свидетелството на самия Христос, който заяви: “- Аз
опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов” (15:10 Йоан
15:10). Никога нито Спасителят, нито Неговите последователи не са
нарушавали закона на съботата. Христос бе жив представител на закона.
Никакво нарушение на неговите святи заповеди не се намери в живота Му.
Обръщайки се към цяла нация от свидетели, които търсеха случай да Го
осъдят, Той можа само да каже: “Кой от вас Ме обвинява в грях?” (8:46
Йоан 8:46).
Спасителят не бе дошъл да отстрани това, което патриарсите и
пророците бяха говорили, защото самият Той бе говорил чрез тези Свои
представители. Всички истини на Божието слово идваха от Него, но тези
безценни диаманти бяха поставени във фалшиви гнезда. Бе направено така,
че тяхната скъпоценна светлина да служи на заблудата. Бог желаеше те да
бъдат извадени от гнездата на заблудата и да бъдат преместени в рамките
на истината. Това дело можеше да извърши само Божествена ръка. Чрез
свързаността си със заблудата истината е служила на делото на неприятеля
на Бога и на хората. Христос дойде да я сложи там, където би прославила
Бога и където би действала за спасението на човечеството.
“Съботата бе направена за човека, а не човекът за съботата” – каза
Исус. Институциите, които Бог е установил, са за благословение на
човечеството. “Всичко това е заради вас.” “- било Павел или Аполос, или
Кифа, или светът, или животът, или смъртта, или сегашното, или бъдещето,
всичко е ваше, а вие сте Христови, а Христос е Божий” (4:15 3:22,23
2Кор. 4:15; 1Кор. 3:22,23). Законът на десетте заповеди, от които
съботата е част, Бог даде на народа Си като благословение. “Господ ни
заповяда – каза Мойсей – да вършим всички тия повеления и да се боим от
Господа нашия Бог, за да ни бъде всякога добре и за да пази Той живота
ни, както прави и днес” ( 6:24 Второзак. 6:24). А чрез псалмиста бе
дадена вестта на Израил: “Служете Господу с веселие! Дойдете пред Него с
радост. Познайте, че Господ е Бог. Той ни е направил и ние сме Негови;
Негови люде сме и овце на пасбището Му. Влезте в портите Му със
славословие. И в дворовете Му с хваление!” (100:2-4 Пс. 100:2-4). И за
всеки, “който пази съботата да я не оскверни”, Господ заявява: “И тях ще
доведа в святия Си хълм и ще ги зарадвам в Моя молитвен дом” (56:6,7
Исая 56:6,7).
“Защото Човешкият Син е господар също и на съботата.” Тези думи са
пълни с поучение и утеха. Защото съботата бе създадена за човека, затова
тя е Господният ден. Съботата принадлежи на Христос, защото “всичко това
чрез Него стана и без Него не е станало нищо от това, което е станало”
(1:3 Йоан 1:3). Тъй като Той сътворил всички неща, сътворил е и
съботата. Той я отдели като паметник на сътворението. Тя Го посочва
както като Творец, така и като Такъв, Който освещава. Тя заявява, че
Този, Който сътвори всички неща в небесата и на Земята, и чрез Когото
всичко се държи в едно, е главата на църквата и че чрез Неговата сила
ние се примиряваме с Бога. Защото, говорейки на Израил, Той каза: “Дадох
им и съботите Си да бъдат знак между Мене и тях, за да познаят, че Аз,
Господ, ги освещавам” (Езекиил;20:12 Езекиил 20:12). Тогава съботата е
знак на Христовата сила да ни направи святи и тя е дадена на всички,
които Христос прави святи. Като знак на Неговата освещаваща сила
съботата е дадена на всички, които чрез Христос стават част от Божия
Израил.
И Господ казва: “Ако отдръпнеш ногата си в събота, за да не вършиш
своята воля в святия Ми ден. И наречеш съботата наслада, свята на
Господа, почитаема-, тогава ще се наслаждаваш в Господа” (58:13,14 Исая
58:13,14). За всички, които приемат съботата като знак на Христовата
творческа и изкупителна сила, тя ще бъде наслада. Виждайки Христос в
нея, те се радват в Него. Съботата посочва, че делото на сътворението
доказва Неговата могъща изкупителна сила. Докато напомня за загубения
Едемски мир, тя говори за мира, възстановен чрез Спасителя. И всяко нещо
в природата повтаря Неговата покана: “Дойдете при Мене всички, които се
трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя” (11:28 Матей 11:28).