Съботното училище 79 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Най-висшата цел
Целта на нашето съботноучилищно дело трябва да бъде събирането на човешки души. Редът в нашето Съботно училище може да е безукорен, може да разполага с всички желани удобства, но щом не води децата и юношите при Христос, то е безуспешно. Защото, когато душите не бъдат привлечени при Христос, влиянието на формалната религия ги прави по-малко възприемчиви за истината. Учителят трябва да сътрудничи на Христос, когато Той чука на сърдечните врати на нуждаещите се от помощ души. Ако учениците отговарят на умоляванията на Духа и отварят вратата на сърцето си за влезе Исус, Той ще просвети ума им, за да разберат Божествените неща. Работата на учителя е проста, но ако се върши в Исусов Дух, ще получи дълбочина и сила от действието на Светия Дух.
Работата в Съботното училище е много лична. Необходимостта от този вид работа не се цени, както трябва. Със сърце, изпълнено с благодарност за Божията любов, всадена в душата, учителят трябва да работи сериозно и нежно за покаянието на своите ученици.
С какво ще докажем на света, че Съботно училище не е само една претенция? За него ще се съди по плодовете му. То ще се цени според характера и работата на учениците. На младежите в нашите съботни училища трябва да се възлагат отговорности. Само така те ще развият способностите си и ще печелят духовна сила. Нека първо те се предадат на Бога, а после да бъдат наставени как още от ранна възраст могат да помагат и на други. Тази работа ще развие способностите на младите и ще ги научи как трябва да си съставят планове и как да ги осъществяват доброто на своите другари. Нека младите търсят дружбата на хора, които се нуждаят от помощ, не за да водят глупави разговори, но за да откриват християнския характер и като Божии съработници да печелят онези ,които не са се предали още на Бога.
Трябва да обучаваме младите как да работят за спасението на човешки души. Така самите ние ще научим как да работим по-успешно, как да станем по-умели посредници в ръцете на Бога за духовното обръщане на нашите ученици. Трябва да бъдем целите пропити с духа на усърдно трудене и да се облягаме на Христос, и то като наша единствена сила. Трябва да имаме по-широк ум, за да си представяме правилно нещата от вечния живот. Сърцата ни трябва да се смекчават и укротяват чрез Христовата благодат, за да станем истински възпитатели.
Нека председателите и учителите се питат: „Вярвам ли в Божието слово? Предавам ли се на Онзи, който предаде Себе Си за мен, който претърпя жестока смърт на кръста, за да не погина, а да имам вечен живот? Вярвам ли, че Исус привлича към Себе Си душите на онези, които ни заобикалят, дори и на тези,които живеят в непокаяние и не отговарят на Неговата притегателна сила? Тогава със съкрушена душа да кажем: „Господи, с всичките си сили и влияние ще правличам другите при Тебе. Разчитам на Тебе и само на Тебе. Ти докосни и подчини сърцето ми чрез силата на Твоя Свят Дух (Съвети върху Съботноучилищното дело“ стр. 61-63).

Подготовка на урока
Съботното училище предлага и на родители, и на деца скъпоценен случай да изучават Божието слово. Но за да имат полза от него, родителите и децата трябва да си отделят време за изучаване на уроците, да се запознават основно с дадените в уроците факти, а също така и с духовните истини, които тези факти предават. Трябва да внушим в умовете на младите, че особено важно е да търсят изчерпателното значение на разглежданите стихове.
Родители, отделяйте си по малко време всеки ден, за да изучавате съботноучилищния урок с вашите деца. По-добре се откажете от посещение, отколкото да се лишите от определения за изучаване на урока час. И родители, и деца ще имат голяма полза от подобно учене. Наизустявайте най-важните пасажи, свързани с урока. Правете това не по задължение, напротив, смятайте го за привилегия. Макар на първо време паметта да е слаба, чрез упражнение тя ще се засили. Така след време ние ще си натрупаме цяло съкровище от скъпи думи на истината. Този начин ще допринесе много за религиозния растеж…
Имайте система при семейните изучавания на Писанието. Пренебрегнете каквото и да е временно нещо, откажете се от всяко ненужно шиене или приготовление за масата, но не пропускайте да нахраните душата си с хляба на живота. Не може достатъчно силно да се подчертае какъв добър резултат би допринесъл един или даже половин час, посветен на весело, задружно изучаване на Божието слово. Оставете Библията да се тълкува сама. Следете връзката между всичко, което се казва по един и същ въпрос през различно време и при различни обстоятелства. Не прекъсвайте домашния си клас поради това, че са ви дошли гости. Ако дойдат по време на урока, поканете ги да вземат участие. Нека видят, че да се сдобиете с познания от Божието слово, за вас е по-важно, отколкото да си осигурите печалбите и удоволствията на този свят (Пак там, стр. 41-43).
Ученикът в съботното училище трябва да бъде сериозен, да копае дълбоко и да търси най-старателно скъпоценните камъни на истината, съдържащи се в седмичните уроци. Привилегиите и възможностите, които той има сега да се запознае с Писанията, не трябва да се пренебрегват. Бог желае хората, които изповядват, че са Негови последователи, да познават напълно доказателствата за ученията на Неговото Слово. Къде и кога това може да се постигне най-добре, ако не в Съботното училище? Родителите никак не трябва да гледат леко на този въпрос (Пак там, стр. 22).
Съботноучилищният час
Съботното училище трябва да бъде място, където се търсят бисерите на истината, където се чистят от всяко ненужно напластяване на заблуждения и където се поставят на съответното място в скелето на евангелието. Скъпи бисери на истина, изчезнали отдавна, трябва да се възвърнат на Божиите чеда сега. В нашите съботни училища трябва да се разглеждат темите оправдание чрез вяра, Христовата правда, та юношите и децата да могат да разберат тези важни предмети, а учителите и учениците да могат да познаят пътя на спасението. Святите и вечни принципи, свързани със спасителния план, са изчезнали отдавна .Те трябва да се възвърнат на подходящото им място в плана на спасението в своята небесна светлина, за да пробият моралния мрак, обвил света (Пак там, стр. 12, 13).
За да вършим волята на Бога, трябва да изследваме Неговото Слово, да знаем учението му и да вложим в работата всяка поверена ни способност. Трябва да сме прилежни в молитвата и горещи в скромно изпълнявана, сърдечна служба за Бога. Ангажираните като учители в Съботното училище трябва да гладуват и жадуват за Божествената истина, за да предадат този дух и на намиращите се под тяхната грижа. Те трябва да поощряват младите да търсят истината, както биха търсили някое скрито съкровище. Ние не искаме нашите съботни училища да се водят така, че да изграждат от учениците лицемери, защото такива хора не могат да допринесат за напредъка на истинската религия. Затова нека се стараем да търсим повече Бога, за да пребъдва Господният дух в нашите училища. Това трябва да се предпочита пред всякакъв механичен ред. Високи претенции от какъвто и да е род не подхождат на съботноучилищното дело; също и механичното провеждане на училището има малка стойност, ако Божият Дух не смекчава и не оформя сърцата на учители и ученици (Пак там, стр. 73).
В някои училища има обичай (с мъка го казвам) въпросите да се четат направо от библейския урок. Това не трбява да става. И нямаше да е така, ако безполезно, даже грешно прекарваното време би било посветено на изучаване на Писанието. Няма основание съботноучилищните уроци да не се заучават така добре, както уроците на весикдневните училища. Даже те трябва да се усвояват много по-добре, защото засягат безкрайно по-важен предмет. Проявяването на небрежност тук не е угодно на Бога (Пак там, стр. 117,118).
Целта на Съботното училище не трябва да се загубва поради механични наредби, заемайки по този начин времето, което би трябвало да се посвети на други важни неща. Да се пазим от церемонии и формалности; те могат да затъмнят истинската цел, за която работим. Съществува опасност някоя система да се прокарва в Съботното училище до такава крайност, че то да стане уморително, докато, напротив, то трябва да бъде почивка, освежение, благословение.
Чистотата и простотата на Съботното училище не трябва да се убиват от безкрайни, най-разнообразни форми, така че да не остава достатъчно време за религиозно обучение. Красотата и успехът на Съботното училище се крият в две неща: в неговата простота и в усърдната служба за Бога. Наистина нищо не може да се върши без ред и правилник, но те не трябва да изместват други, по-важни задължения. На учениците трябва да се говори много по-малко за разни формални учения и системи, а много повече за спасението на техните души. Това трябва да бъде ръководното начало на всяко Съботно училище (Пак там, стр. 151).
Голямата нужда на Съботното училище не е нужда от механичност, а нужда от познание на духовните неща. Колко много работниците се нуждаят от кръщението на Светия Дух, за да станат истински мисионери за Бога (Пак там, стр. 155).

Събиране на седмични мисионерски дарения
Ние благодарим на Бога, че съботните училища допринасят много за напредъка на много ценни мероприятия. Деца и млади дават своите лепти, които подобно на малки рекички образуват цял поток от благотворителност. Децата трябва да се възпитават във вършене на несебелюбиви дела, които Небето се радва да вижда. Когато росата на младостта падне над децата, те трябва да бъдат научени как да вършат някакви служба за Христос, трябва да бъдат научени на себеотрицание.
Въпросът за даването да не се оставя на импулса. Бог ни е дал достатъчно поучения по този въпрос. Той е определил десятъците и приношенията като мярка на нашите задължения. И желае да даваме редовно и систематично. Апостол Павел писа на църквата в Коринт: „А колкото за събирането на милостинята за светиите, правете и вие, както наредих в галатийските църкви. В първия ден н седмицата всеки от вас да отделя според успеха на работите си“ (1 Кор. 16:1, 2). Нека всеки преглежда редовно своя доход, който изцяло е благословение от Бога, и отделя десятъка като отделен фонд, свят Господу. Този фонд в никакъв случай не трябва да се употребява за някоя друга цел; трябва да е посветен изключително на службата на евангелието. След като десятъкът се отдели, нека се разпредели сума за дарби и приношения, „според както Бог е благословил“ (Пак там, стр 129, 130).
В юдейската религиозна система при раждането на децата на Бога се поднасяше специално предписано от Бога приношение.
При рождени дни децата трябва да бъдат поучени да благодарят на Бога за Неговата благост, че е запазил живота им за още една година. Така могат да се предават скъпоценни уроци. Ние сме задължени на Дарителя на всички милости за живота, здравето, облеклото не по-малко, отколкото за надеждата за вечен живот, подобава на Бога да се признават Неговите дарения и да Му се поднасят и да Му се принасят благодарствени приношения като на наш най-голям благодетел. Тези рождени дарения се ценят от Небето (Пак там, стр 143).

Душеспасителни цели
Като Божии работници ние се нуждаем повече от Исус и по-малко от нашето „аз“. Трябва да чувстваме по-голяма загриженост за души и да се молим всекидневно за сила и мъдрост за съботния ден. Учители, срещайте се с вашите класове. Молете се с тях и учете учениците как да се молят. Нека сърцето бъде смекчено и молитвите кратки и прости, но усърдни. Нека думите ви бъдат малко и добре подбрани, и учениците да научат от устата ви и от примера ви, че Божията истина трябва да бъде вкоренена в сърцата им, иначе не ще могат да устоят на изпита на изкушенията. Искаме да видим цели групи млади хора да се обръщат към Бога и да израстват като полезни членове на църквата.
Не допускайте през седмицата всичката ви сила и енергия да се влага в земни, временни неща, така че в Събота да нямате сили да отдадете служба на Христос. Точно сега предстои усърдна работа. Няма нито минута време за себелюбиви цели. Нека всичко, каквото вършим, да бъде изцяло за прослава на Бога. Не се успокоявайте, докато всяко дете във вашата група не е дошло до спасителното познание на Христос (Пак там, стр. 125).
Съботноучилищните преподаватели имат нужда да живеят внимателно и с молитва към Бога. Те трябва да работят като хора, които ще дават сметка. Предоставена им е да печелят човешки души за Христос. Колкото по-дълго време младите остават в непокаяние, толкова повече закоравяват срещу Божия Дух. С годините чувствителносттта им към духовните неща ще намалее и ще станат по-малко податливи на религиозно влияние. Вдеки ден Сатана работи, за да ги утвърди в техните навици и непокорство, в дух на непокаяност и вероятността да станат християни намалява. И в края какъв отговор ще дадат учителите? Защо моралното безразличие спъва душата на учителя, поради което той няма желание да работи усърдно за духовното обръщане на скъпите души на младежи и деца? Защо не позволявате на Светия Дух да създаде такава атмосфера около душата ви, която ще пропъди моралната тъмнина и да донесе небесна светлина на мнозина други (Пак там, стр. 80)?
Съботно-училищните ни работници се нуждаят специално да бъдат пропити от Духа на Христос. Не могат да бъдат съработници на Христос, докато Той не пребъдва в сърцето им чрез вяра… Децата се нуждаят от по-решителни усилия за тяхната религиозна култура. Ръководители и учители трябва да се стремят към съвършена хармония. Родители, деца и учители трябва да си съдействат. Нека всеки работник полага усилия да добие мъдрост и такт в работата, каквито Бог изисква. Ние трябва да култивираме такт и остра проницателност, да схващаме бързо възможностите, които ни се предлагат за вършене на добро и да се възползваме напълно от тези възможности (Пак там, стр. 195, 160).
Служителите и учителите в Съботното училище се нуждаят от ръководството и наставленията на Светия Дух, за да бъдат истински възпитатели, способни да вдъхновяват мисли и да напомнят на учениците нещата, на които са ги поучавали. Службата на Светия Дух е да напомня ясно думите и делата на Христос, за да могат онези, които поучават на истините за Изкупителя на света, да имат силата да издигат Христос в умовете на своите класове. Във всички наредби на Съботното училище има нужда от помощта на Светия Дух, за да бъде направен изборът за отговорните постове на председатели, служители и учители – мъже и жени на Бога (Пак там, стр. 160).

Служителите и учителите
При избора на служители от време на време трябва да сте сигурни, че не се влагат лични предпочитания. Избирайте хора, за които сте сигурни, че обичат Бога, боят се от Негои Го имат за свой съветник. Какъвто и блестящ ум да има човек, в работата му ще има несполуки без люботвта и страха Господен. Исус казва: „… отделени от Мене не можете да сторите нищо.“ Въпросът за избор на служители не трбява да се оставя в ръцете на съботноучилищните ученици. Честото сменяване на служителите е полезно за училището, тъй като умовете на хората не трябва да се оформят по ума на един човек. Той може да има отлични качества, но някои ненща да му пилсват. Другият избран може да е способен в нещата, в които предишният служител е бил слаб. Различното мислене и разнообразните качества внасят свежи идеи, нови простори на мисълта; а това е важно. Но преди всичко избирайте хора, които в простотата на своите души живеят според истината, обичат Бога, боят се от Него и се учат в Неговото училище. Такива учители ще водят учениците напред и нагоре. При мъдри учители интересът на учениците за Божието слово ще нараства и те ще проникват все по-дълбоко в Святите Писания (Пак там, стр. 165).
Бог зове за млади мъже и жени, които да се препашат за доживотна служба и с усърдие в съботноучилищното дело. Старанията от време на време не допринасят голяма полза, нито правят човека способен работник в Божието дело. Чрез търпеливото постоянстване във вършенето на добро ние ставаме Божии съработници. Вие трябва да считате себе си за Божии служители всеки ден. Бъдете прилежни в работата си за деня и внимавайте да не изкривите пътеките за нозете си, да не би хромото да се отклони от правия път поради вашите постъпки (Пак там, стр. 13).
Всеки учител в Съботното училище трябва да е последовател на Христос. Онези, които не са се определили като Христови ученици и са показали това с живота си, не трябва да бъдат канени за службата учители в Съботното училище, тъй като първо те имат нужда да бъдат научени на основните принципи на любовта и страха Господен. „…отделени от Мене не можете да сторите нищо“ – казва Христос (Йоан 15:5). От каква полза ще бъде преподаването на човек, който не познава Христовата сила от личен опит? Голяма непоследователност би било да се постави такъв човек като учител на някоя група в Съботното училище, но още по-лошо е една група да се постави под влиянието на учител, чието облекло и поведение отричат Спасителя, на Когото изповядват, че служат.
Преподавателите в Съботното училище трябва да бъдат сгрявани и ободрявани от Божията истина, бидейки не само слушатели, но и изпълнители на Словото на Господа. Те трябва да се хранят от Христос както пръчките се хранят от лозата. Росата на небесната благодат трябва да пада върху тях, за да бъдат сърцата им като скъпоценни растения, цветя от Божията градитна, чиито пъпки се разтварят и цъфтят, издавайки приятна миризма. Учителите трябва да са прилежни ученици на Божието слово, постоянно да разкриват, че ежедневно се учат в Христовото училище и могат да предават и на други светлината, която са получили от Него, Великия Учител, Светината на света.
Учителите трябва да чувстват своята отговорност и да се възползват от всеки случай за усъвършенстване, за да могат по най-добрия начин да сулжат с цел спасението на човешки души (Пак там, стр. 93, 94).
Бог е дарил с разум и интелект всеки работник. И според способността си трябва да дадете талантите с ина банкерите. Господ не желае никой работник да е просто сянка на някой друг, когото той обожава. Учителят трябва да расте според мярката на Христовия ръст, а не според мярката на смъртен, грешащ човек. Трябва да „растете в благодатта“, а къде се намира тя? Само в Христос, Божествения Образец.
Тогава нека всеки да гледа на Христос и да копира от Божествения Образец. Нека всеки работник полага най-големи старания да работи в хармония с Божия план. Нека се учим в училището на Христос, за да бъдем мъдри да наставляваме и други. Онези, които са поверени на грижата на съботноучилищния учител, ще се нуждаят от мъдростта и опитността, която Бог може да даде на Христовия последовател. Затова учителят нека да се учи от и кротостта на Христос, за да бъде истински учител и да печели човешки души за Него, които от своя страна да станат мисионери в голямото жетвено поле (Пак там, стр. 106).
У хората между нас се чувства оскъдица от обучени способности. Нямаме добре подготвени мъже, които да оправдават поста ръководители на съботни училища и църкви. Мнозина, които познават истината, не я разбират така, че да я представят правилно по начин, който би изявил пред хората нейният свят величествен характер. Те се нуждаят от дисциплина, постигната пълноценно чрез обучение. Невъзможно е някой да предвиди на каква служба може да бъде призван. Може да бъде поставен в такава ситуация, където ще е нуждо да проявява бърза проницателност и да представя добре уравновесени аргументи .Затова слава за Христос е между нас да се умножават добре обучените работници. Те ще могат по-добре да предават истината, ясно, разбрано, а тя да се представя по съвършен начин (Пак там, стр. 156).
Божии средства
Дълбоко съм заинтересувана от нашите съботни училища по цялата страна, защото ги считам за Божии средства за обучаване на нашата младеж в библейската истина. Учители и родители трябва да полагат постоянни усилия, за да се заинтересуват младите от предметите, засягащи вечните интереси. Съботното училище е едно мисионерско поле, затова в него трябва да се проявява повече мисионерски дух, отколкото до сега (Пак там, стр. 10).