Съдът – 99 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Сутринта на 23. 10. 1879 г. към два часа духът на Господа почиваше върху мене и аз видях сцени от идващия съд. Не мога да намеря думи да направя дори и приблизително описание на картините, които преминаха пред мене, и на въздействието им върху ума ми.
Великият ден на изпълнението на Божия съд бе настъпил. Десетки хиляди по десетки хиляди се бяха събрали пред голям престол, на който седеше Личност с величествен вид. Няколко книги стояха пред Него и на кориците на всяка от тях бе написано със златни букви, които изглеждаха като горящ огнен пламък: „Главна счетоводна книга на Небето“ Една от книгите съдържаше имената на онези, които претендираха, че вярват в истината. Аз веднага загубих от погледа си милионите около трона и вниманието ми бе привлечено само от онези, които изповядваха, че са чада на светлината. Когато те бяха извиквани един по един по име и се споменаваха добрите им дела, изражението на лицата им се проясняваше от святата радост, която пръскаше лъчи във всички посоки. Но това сякаш не направи голямо впечатление на ума ми.
Отворена бе друга книга, в която бяха записани греховете на изповядващите истината. Под общото заглавие „Себелюбие“ бяха записани и другите грехове. Същото заглавие беше изписано над всяка колона и под тях, а срещу всяко име в съответни колонки бяха отбелязани по-малките грехове.
Под скъперничеството следваха лъжата, кражбата, грабежът, измамата и користолюбието; под амбицията – гордостта и екстравагантността. Ревността стоеше начело на злобата, завистта и омразата, а невъздържанието оглавяваше дълъг списък от ужасни престъпления, като похотливост, прелюбодейство, отдаване на животински страсти и пр. Гледайки това, аз бях изпълнена с неизразима болка и възкликнах: „Кой може да бъде спасен? Кой ще застане оправдан пред Бога? На кого дрехите са неопетнени? Кои са безгрешните в очите на един чист и свят Бог?
Святият, Който седеше на трона, разгръщаше бавно страниците на книгата, спираше за миг погледа Си върху името и сякаш проникваше в дълбината на душата. В този момент всяка изречена дума и всяко извършено действие в живота преминаваха през съзнанието на човека така ясно, като че ли бяха изписани пред него с огнени букви. Трепет обземаше хората и лицата им побледняваха. В началото, когато се събраха около престола, те изглеждаха безгрижни и безразлични. Но как само се промени видът им сега! Чувството за сигурност бе заместено от неописуем ужас. Страх да не се окаже сред групата на недостатъчните бе обхванал всяка душа. Всички очи бяха приковани в лицето на Онзи, Който седеше на престола. Когато тържественият Му, изпитващ поглед се спря на онази група, всички затрепериха; защото те самите вече осъждаха себе си, без да им е била изговорена и една дума. С болка на душата всеки обяви собствената си вина и с ужасяваща яснота разбра, че поради греха е отхвърлил дара на вечния живот.

Пречки за земята (за почвата) (т.е. „Безплодни дървета“ – само пречат на почвата)
Една група от хора беше като истински барометър в страната. Когато проницателното око на Съдията спираше върху тях, допуснатите грехове на небрежност, бяха ясно разкрити. С бледи, треперещи устни те признаваха, че са продали поверените им святи неща. Имали са привилегии и са получавали предупреждения, но не са им обърнали внимание и не са се постарали да умножат тези привилегии. Сега можеха да осъзнаят, че твърде самонадеяно са се облягали на Божията милост. Вярно е, че изповедите им не бяха като изповедите на неправедните и дълбоко покварените, но подобно на смокиновото дърво те бяха проклети, защото не бяха родили плодове поради неизползване на поверените им таланти.
Хората от тази група са поставяли личното Аз на първо място и са работили само за личните си интереси. Не са богатеели за Бога и не са се чувствали отговорни за Неговите изисквания към тях. Въпреки че са се наричали Христови служители, не са довеждали души при Него. Ако зависеше от техните усилия, Божието дело щеше да пропадне, защото не само са задържали дадените им на заем средства от Бога, но са възпирали и себе си да отидат при Него. Сега тези хора можеха да видят и да почувстват, че безотговорното им отношение към работата за делото на Бога ги е определило на страната на противника. Имали са шанс, но не са извършили възложеното им дело.
Бяха споменати имената на всички, които проповядват истината. Някои бяха укорени за неверието, а други за ленивостта си като слуги. Оставяли се други да вършат работата в лозето на Господа и да носят най-тежки отговорности, докато самите себелюбиво са служили на временните си интереси. Ако бяха използвали възможностите, Който Бог им бе предоставил, щяха да бъдат надеждни носители на товари, работещи за Божиите интереси. Съдията каза: „Всички ще бъдат оправдани чрез вярата си и ще бъдат съдени чрез делата си.“ Колко ясно им бе изявена собствената небрежност и колко мъдро изглеждаше Божието нареждане – да даде на всеки човек да извърши нещо за напредъка на делото и за спасяването на неговите ближни. Всеки трябваше да покаже жива вяра в семейството и сред съседите си, като бъде милостив към бедните, съчувстващ на нещастните, участващ в мисионерската работа и подпомагащ Божието дело чрез средствата си. Божието проклятие обаче беше над тях заради онова, което не са направили. Бяха вложили любовта си в работа, която да им донесе големи печалби в този живот. Срещу имената им в книгата, определена за добрите дела, имаше само празно място.

Намерени недостатъчни
Казаните на тези хора думи бяха изключително тържествени: „Претеглени сте на везните и сте намерени недостатъчни. Били сте небрежни към духовните отговорности, защото сте се занимавали с временни неща. Всъщност заради доверието, с което се ползвахте, беше необходим да придобиете много повече от човешка мъдрост и от един ограничен разум. Нуждаете се от това дори само за да изпълните механично работата си и когато я отделихте от Бога и от Неговата слава, обърнахте гръб на Неговото благословение.
Тогава бе зададен въпросът: „Защо не сте опрали дрехите на характера си и не сте ги избелили в кръвта на Агнето? Бог изпрати Сина Си на света не за да осъди света, но за да бъде той спасен чрез Него. Моята любов към вас е била много по-себеотрицателна от майчината. За да залича тъмния списък на вашето нечестие и да поставя чашата на спасението на устните ви, Аз понесох смъртта на кръста, понесох тежестта и проклятието на вашата вина, изтърпях болките на смъртта и ужасите на мрака в гроба, за да победя властелина на смъртта, да отключа затвора и да ви отворя портите на живота. Аз се предадох на срам и агония, защото ви обичам с безкрайна любов и желая да върна обратно в Божия рай при дървото моите овце, които се отклониха от пътя и сега се скитат. Не зачетохте този живот на блаженство, който изкупих за вас на такава голяма цена. Избегнахте срама, укорите и позора, които нашият Господ понесе за вас. Привилегиите, за които Той умря, за да ги направи достъпни за вас, не се оценяват. Не желаете да участвате в Неговите страдания, но няма да участвате и в Неговата слава.“ След това бяха изговорени следните тържествени думи: „Който е нечист, нека бъде и занапред нечист; и праведният нека върши и занапред правда; и святият нека бъде и занапред свят“. Тогава книгата бе затворена, от Този, Който седеше на трона, падна мантията и неописуемата слава на Човешкия Син се откри.
След това картината се закри и аз се намерих на земята, неизразимо благодарна, че Божият ден все още не е дошъл и все още ни се дарява скъпо благодатно време, в което да се приготвим за вечността.

__________
Всеки час делата преминават пред погледа на Бога и се отбелязват като верни или неверни. Ще се наложи да видим списъка на прахосаните моменти и неизползваните случаи, когато съдът се открие, книгите се отворят и всеки бъде осъден според записаното там. Себелюбие, завист, гордост, ревност и всеки друг грях, подхранван в сърцето, ще изключи душата от благословението на небесното блаженство. „На когото се подчините да служите, негови служители сте“ (1880 г., т. 4, с. 453).