Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

СЪМНЕНИЯТА – 74 – Ум, характер и личност Том 3 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

74
СЪМНЕНИЯТА
ТАЙНИ, КОИТО НЕ МОЖЕМ ДА РАЗГАДАЕМ. Божието слово, както и характерът на неговия Божествен Автор, представят тайни, които никога не ще могат да бъдат схванати напълно от ума на човешки същества. Навлизането на греха в света, въплъщението на Христос, духовното обновление, възкресението и много други теми, представени в Библията, са тайни, твърде дълбоки, за да бъдат схванати от човешки ум, а толкова повече – напълно разбрани. Но нямаме основание да се съмняваме в Божието слово поради това, че не можем да разберем тайните на Божието Провидение.
В естествения свят постоянно сме обкръжени от тайни, които не можем да схванем. И най-скромната форма на живот представя проблем, който и най-мъдрите философи са безсилни да обяснят. Навсякъде съществуват чудеса отвъд нашите способности за разбиране. Тогава трябва ли да бъдем изненадани, когато откриваме, че в духовния свят също има тайни, които не могат да бъдат разбрани? Трудността лежи единствено в слабостта и тесногръдието на човешкия ум. Бог ни е дал в Писанията достатъчно доказателства за Своя Божествен характер и ние не бива да се съмняваме в Неговото слово поради факта, че не можем да разберем всички тайни на Провидението Му.

ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА СЪМНЕНИЕ НЕ Е ПРЕМАХНАТА. Макар да ни е дал достатъчно доказателства за вярата, Бог никога не е премахвал всеки повод за неверие. Всички, които търсят оправдания за своите съмнения, винаги ще ги намерят. И онези, които отказват да бъдат послушни на Божието слово, докато не бъде премахнато всяко възражение, за да нямат повече поводи за съмнение, никога не ще стигнат до светлината.
Недоверието в Бога е естествено следствие за необновеното сърце, което е във вражда с Него. Но вярата е вдъхновена от Светия Дух и ще процъфтява само когато се подхранва. Никой човек не може да стане силен във вярата без решителни усилия. Неверието укрепва, когато се насърчава; и ако вместо да занимаваме ума си с доказателствата, които Бог е дал за поддържането на нашата вяра, ние си позволим да ги оспорваме и да правим дребнави възражения, ще открием, че съмненията ни постоянно ще се потвърждават все повече и повече.

ВЛИЯНИЕТО НА ТЕЖЕСТТА НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА. Онези, които желаят да се съмняват, ще имат много поводи за това. Бог няма намерение да премахне всеки случай за съмнение. Той дава доказателства, които трябва да бъдат внимателно изследвани със смирен ум и с възприемчив дух; и всеки ще трябва да вземе решение според тежестта на доказателствата. Бог е дал достатъчно доказателства, за да може искреният ум да повярва. Но човекът, който обръща гръб на тежестта на доказателствата, защото някои от нещата не може да си обясни със своето ограничено разбиране, такъв ще бъде оставен в студената и смразяваща атмосфера на неверието и на оспорващите съмнения и ще претърпи крушение във вярата.

НЕ СЕ ДОВЕРЯВАЙТЕ НА ЧУВСТВА (СЪВЕТ КЪМ СЪМНЯВАЩ СЕ ЧОВЕК). Великият план на милостта още от началото на времето трябва да помогне на всяка бедстваща душа да се довери на Божията любов. Твоята безопасност понастоящем, когато умът ти е измъчван от съмнения, се състои в това, да не се доверяваш на чувства, но на живия Бог. Всичко, което Той иска от теб, е да възложиш доверието си на Него, признавайки Го за твой верен Спасител, Който те обича и ти е простил всички грешки и заблуди.

НИКАКВА МИСЪЛ НА СЪМНЕНИЕ ДА НЕ ВИДИ БЯЛ ДЕН. Бдете така верно, както е бдял Авраам, да не би гарвани или други хищни птици да връхлетят вашата жертва и приношение за Бога. Всяка мисъл на съмнение трябва да бъде така зорко пазена, че да не види бял ден чрез изговаряне. Светлината винаги бяга от думи, които почитат силите на мрака. Животът на нашия възкръснал Господ трябва ежедневно да се проявява в нас.

ХРОНИЧНО СЪМНЯВАЩИЯТ СЕ Е СЪСРЕДОТОЧЕН ВЪРХУ СОБСТВЕНОТО СИ “АЗ”. Голямо нещастие е да бъдеш хронично съмняващ се, с очи и мисли отправени към собственото “аз”. Докато гледаш само към своето его, докато това е темата на мислите и разговорите ти, не можеш да очакваш да бъдеш реформиран по образа на Христос. Личното “аз” не е твой спасител. В себе си нямаш никаква правда, достойна за вечността. “Аз”-ът е твърде безперспективна, пробита лодка за твоята вяра, за да се спасиш в нея. Тя ще потъне точно толкова сигурно, колкото е сигурен фактът, че й поверяваш себе си.
В спасителната лодка, в спасителната лодка! Това е единствената ти безопасност. Исус е капитанът на спасителната лодка и ти никога няма да бъдеш изгубен пътник.
Обезкуражени и съмняващи се, как можете да очаквате сърцето ви да пламне с Христовата любов? Как може да очаквате Неговата радост да остане във вас и радостта ви да бъде пълна, докато размишлявате и храните душата си със собствените си несъвършени характери?

ВЯРА СРЕЩУ НЕВЕРИЕ. Ние не осъзнаваме колко много губим чрез неверие. Без вяра участваме в една изгубена битка. Имаме Спасител, Който разбира всяка фаза на нашия живот. Той знае нашите обезкуражения, знае и точно от каква помощ се нуждаем. Но Той търси вяра в Него, вяра, която действа чрез любов и очиства душата.
Вярата расте чрез борби със съмненията; добродетелта набира сила чрез съпротива на изкушението.

ПОДХРАНВАЙТЕ ВЯРА. Не е дадено никакво насърчение за неверието. Господ проявява благодатта и силата Си отново и отново и това трябва да ни научи, че е от полза да проявяваме вяра при всякакви обстоятелства, да говорим за вяра, да действаме чрез вяра. Не бива да отслабваме сърцата и ръцете си, като допускаме внушенията и подозренията на мнителни умове да всаждат в сърцата ни семена на съмнение и неверие.

СЪМНЕНИЕТО ПРИЧИНЯВА НЕРВНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ. Уверението за Божието одобрение ще подобри физическото здраве. То укрепва душата срещу съмнение, обърканост и прекомерна скръб, която твърде често изпива жизнените сили и причинява нервни заболявания от най-тежък депресиращ и омаломощаващ характер. Господ се е клел в Своето непогрешимо Слово, че окото Му ще бъде над праведните и ухото Му ще чува техните молитви, но че ще е против онези, които вършат зло. Много трудности и проблеми си създаваме в този свят, когато възприемаме такова поведение, при което Господ е срещу нас.

НИКАКВО ПОДОЗРЕНИЕ ДА НЕ ЗАВЛАДЯВА УМА. Никакво подозрение или неверие не бива да завладява ума. Никакво съмнение в Божието величие не бива да смущава вярата ни. Дано Господ да ни помогне да смиряваме себе си в кротост и скромност. Христос остави царската Си мантия и корона, за да може да се свърже с човечеството и да докаже, че човешките същества могат да бъдат съвършени. Облечен в одеждата на милостта, Той живя в нашия свят съвършен живот, за да ни даде доказателство за Своята любов. Той извърши онова, което би трябвало да направи неверието в него невъзможно. От най-висшия Си команден пункт в небесните дворове Той се принизи, за да приеме на Себе Си човешко естество. Животът Му е пример за онова, което може да бъде нашият живот. Не бива да идва никакво съмнение в Божието величие, за да заличава вярата ни в Божията любов. Христос стана “човек на скърби и навикнал на болка”. Всяко човешко сърце, което Му се довери, ще стане свещена арфа, изливаща свещена музика.

НЯМА НИКАКВО ИЗВИНЕНИЕ ЗА ОБЕЗСЪРЧИТЕЛНО ГОВОРЕНЕ. “Отец… ни е избавил от силата на тъмнината” (Колосяни 1:13). Щом това е вярно, какво извинение имаме тогава, ако говорим обезкуражително или за неверие и съмнение – теглейки мрака към себе си като мантия? Нека да отметнем мрачната сянка на съмнението, да я хвърлим настрана, за да бъде носена от Сатана, източника на всяко съмнение и обезкуражение. Той се стреми да хвърли пъклената си сянка точно върху нашия път. Но вярата ни трябва да прониква през мрачния облак на съмнението и неверието, хващайки се Христовата ръка отвъд видимото.

КАК ЕЛЕНА ВАЙТ Е ОТХВЪРЛИЛА СЯНКАТА НА СЪМНЕНИЕТО? Когато Сатана хвърля пъклената си сянка точно по пътя ми, аз не гледам към нея, нито говоря за нея, нито прославям дявола, като говоря за него и за неговата сила или за това, какво трудно време преживявам. Не, аз се протягам през сянката и се хващам чрез вяра за Исус Христос. Чрез гледане ние “се променяме в същия образ от слава в слава”. Говорете за вяра! Всяко съмнение, което изразявате, е като посадено семе. То ще пусне корени в нечие сърце. Не искаме да изговаряме и една дума на съмнение, за да хвалим по този начин дявола за неговата удивителна сила да ни държи в подчинение. Не, Христос ни е изкупил! Сатана няма власт над нас!

ФАЛШИВИ ИДЕИ ЗА БОГА. Сатана ликува, когато може да доведе Божиите чеда до неверие и отчаяние. Изпитва удоволствие, като ни гледа, че не се доверяваме на Бога, че се съмняваме в Неговото желание, готовност и сила да ни спаси. Много обича да мислим, че Господ ще ни навреди чрез Своето Провидение.
Дело на Сатана е да представя Господа като такъв, у Когото липсва съчувствие и жалост. Той преиначава истината за Него. Изпълва въображението с фалшиви представи за Бога. Вместо да се занимаваме с истината за нашия небесен Баща, ние твърде често съсредоточаваме мислите си върху фалшиво представените от Сатана неща и безчестим Бога, като не Му се доверяваме, а роптаем против Него.
Сатана винаги се стреми да направи религиозния живот мрачен. Той желае този живот да ни изглежда изморителен и труден. Когато християните чрез собствения си живот представят този религиозен възглед, чрез неверието си потвърждават лъжата на Сатана.

ЗАТВОРЕТЕ СЪРЦЕТО ЗА СЪМНЕНИЯ. Когато дяволът дойде със своите съмнения и внушения на неверие, затвори вратата на сърцето си. Затвори очи, така че да не се занимаваш с неговата пъклена сянка. Погледни нагоре, където ще можеш да виждаш вечните неща и ще имаш сила за всеки час. Изпитът на твоята вяра е много по-скъпоценен от злато… Той те прави способен да се бориш в битката Господня, “защото се борим не срещу плът и кръв, но срещу началствата, властите, срещу управниците на тъмнината на този свят, срещу духовното нечестие в поднебесната” (Ефесяни 6:12).
Сатана претендира за този свят. Той претендира и за нас като за своя собственост. Тогава да му дадем ли онова, което иска? Не! Аз съм собственост на Друг. Била съм изкупена със скъпа цена и моят дълг е да прославям Бога с тялото и духа си. Нямам време за неверие. Вярата е тази, за която трябва да говоря. Трябва да укрепвам вярата си чрез действие. И когато тя расте, аз дръзвам да се осланям все повече и повече на Божиите обещания.
Блажен, блажен Исус! Обичам Го! Той е моята утеха, надежда, възможност и източник – лично за мен и лично за теб! Искам да считаш себе си за Негова собственост. Насочи лицето като кремък към планината Сион. Реши, че имаш едно съкровище, което можеш да получиш.

ЕДНА ДУМА НА СЪМНЕНИЕ ОТВАРЯ МЯСТО ЗА ДРУГА. Една дума на съмнение, една дума, породена от зла мисъл, отварят място за още подобни. Тя е посадено семе, подготвящо жетва, която малцина биха искали да съберат.

СЕМЕНАТА НА СЪМНЕНИЕТО ЛЕЖАТ ПОГРЕБАНИ. Вярващите, смущавани от съмнения и от трудности, които не могат да разрешат, не бива да хвърлят други слаби умове в същото смущение. Някои намекват за своите съмнения и отминават, слабо съзнавайки причинените последици. В някои случаи семената на неверието дават непосредствен резултат, докато при други случаи лежат погребани дълго време, преди личността поеме погрешно поведение и да даде място на неприятеля, преди Божията светлина да се оттегли от нея и тя да изпадне под влияние на мощните изкушения на Сатана. Тогава семената на неверието, засети толкова отдавна, избуяват. Сатана ги подхранва и те принасят плод.
Всичко, произлизащо от проповедници, които би трябвало да стоят в Божия път, има мощно влияние. И когато те не остават в ясната Божия светлина, Сатана ги използва като инструменти и чрез тях пренася огнените си стрели до умове, неподготвени да се съпротивят на онова, което е дошло от техните проповедници.

НАШИЯТ ДЪЛГ Е ДА ВЯРВАМЕ. Вярвайте, че Божието слово няма да изневери и да ви разочарова, но че Бог е верен на това, което е обещал. Колкото е ваш дълг да изповядвате греховете си, точно толкова е ваш дълг и да вярвате, че Бог ще изпълни Словото Си и ще ви прости. Вярата ви трябва да се упражнява да приема Бога като Такъв, Който ще изпълни точно онова, което е казал – ще прости всички ваши грехове.
Как можем да знаем, че Господ наистина е наш опрощаващ греха Спасител и да докажем дълбокото благословение, намиращо се в Него, както и великата благодат и любов, която е осигурил за каещото се сърце, ако не вярваме безпрекословно в Словото Му? О, колко много хора живеят скърбящи, грешащи и каещи се, но винаги под облака на осъждението! Те не вярват в Словото на Господа. Не вярват, че Той ще постъпи точно както е казал!

ПРИЧИНАТА ЗА СЪМНЕНИЕТО – ЛЮБОВ КЪМ ГРЕХА. Колкото и хората да се стремят да го прикрият, истинската причина за съмнението и скептицизма в повечето случаи е любовта към греха. Ученията и ограниченията на Божието слово не са добре дошли за гордото и обичащо греха сърце. И онези, които не желаят да бъдат послушни на Божиите изисквания, са готови да се съмняват в Неговия авторитет. За да стигнем до истината, трябва да имаме искрено желание да я познаем и сърце, изпълнено с готовност да й се покори. Всички, които пристъпват с този дух към изучаване на Библията, ще намерят изобилни доказателства, че тя е Божие слово. Ще могат да придобият разбиране за нейните искания, което ще ги направи мъдри за спасение.

ПОДХРАНВАНИ ЧРЕЗ НЕПРЕДПАЗЛИВОСТ И НЕБЛАГОРАЗУМИЕ. Съмнението и неверието биват подхранвани от онези, които не действат предпазливо и благоразумно. Те имат мъчителното съзнание, че животът им не ще издържи пробата на Светия Дух, независимо дали по отношение на Божието слово, или за свидетелствата на Духа, които ги водят към Словото. Вместо да започнат от собственото си сърце и да дойдат в съгласие с чистите принципи на евангелието, те намират грешки и осъждат самите средства, които Бог е избрал, за да подготви народ, който да устои в деня на Господа.

КОГАТО СЪМНЕНИЯТА БИВАТ ПОДХРАНВАНИ ДЪЛГО, ЗАПОЧВАТ ДА СЕ СЧИТАТ ЗА СИГУРНИ ФАКТИ. Общият метод на възпитаване на младежите не отговаря на образеца на истинското възпитание. В застъпената в учебниците материя са втъкани чувства на неверие, а Божиите слова са поставени в съмнителна и дори в оспорвана светлина. Така умът на младежите се запознава отблизо със сатанинските внушения и съмненията, които веднъж възприети, стават за онези, които ги подхранват, сигурни факти. И тогава научните изследвания, представяни по подвеждащ начин, се тълкуват превратно.

КАКВО ДА ПРАВИМ СЪС СЪМНЕНИЕТО. Нараняваш сърцето на Исус чрез съмняване, след като Той ти е дал такива доказателства за Своята любов, след като е отдал собствения Си живот, за да ни спаси, за да не загинем, но да имаме вечен живот! Той ни е казал точно какво да правим. “Елате при Мене, всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя” (Матей 11:28).

СЪМНЕНИЯТА ИЗЧЕЗВАТ В СТРЕМЕЖА ДА БЛАГОСЛАВЯМЕ ДРУГИТЕ. Мнозина са, които се оплакват от своите съмнения, които тъжат, че нямат никаква увереност за връзката си с Бога. Това често пъти може да се обясни с факта, че не вършат нищо в Божието дело. Нека започнат сериозно да се стремят да помагат и да благославят другите и техните съмнения и унинието им ще изчезнат.
Онези, които постоянно изговарят думи на съмнение и изискват допълнителни доказателства, за да изчезне техният облак на неверие, не градят върху Словото. Тяхната вяра почива на обстоятелства. Основава се на чувства. Но чувството, било то и най-приятното, не е вяра. Божието слово е основата, върху която трябва да се градят нашите надежди.

КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ГОВОРИТЕ ЗА СЪМНЕНИЕ, ТОЛКОВА ПО-ТЪМНО ЩЕ СТАВА В ДУШАТА ВИ (СЪВЕТ КЪМ ЕДИН СЪМНЯВАЩ СЕ ПРОПОВЕДНИК). Видях, че Божиите ангели те гледат скръбно. Те те оставят и се отвръщат с болка, докато Сатана и ангелите му се радват и ликуват. Ако се бореше със съмненията си и не беше насърчавал дявола да те изкушава, като изразяваш гласно своето неверие и че обичаш да се занимаваш с него, ти нямаше да привлечеш падналите ангели към себе си така силно. Но ти избираш да говориш за твоя мрак; избираш да се занимаваш с него. И колкото повече правиш това, толкова по-тъмно и по-тъмно ще става в душата ти.
Отделяш се от всеки лъч на небесната светлина и голяма пропаст се отваря между теб и Единствения, Който може да ти помогне. Ако продължаваш по същия път, окаянство и нещастие те очакват. Божията ръка ще те спре по начин, който няма да ти хареса. Неговият гняв няма да бъде приспан. Но сега Той те кани. Сега, точно сега, Той те призовава да се върнеш при Него без отлагане! И Той милостиво ще ти прости и ще излекува твоите отстъпления. Бог извежда един особен народ. Той ще го очисти, освети и направи годен за преселване. Всяко плътско нещо ще бъде отделено от съставляващите този народ, които са Божии особени съкровища, докато те не станат като злато, седем пъти пречистено.

НЕКА ЛЪЧИТЕ НА СВЕТЛИНАТА РАЗПРЪСНАТ СЕНКИТЕ НА СЪМНЕНИЕТО. Имаме нужда да бъдем изпълнени с цялата Божия пълнота и тогава ще имаме живот, сила, благодат и спасение.
Как да постигнем тези големи благословения? Христос умря, за да ги получим чрез вяра в Неговото име. Той безвъзмездно ни предлага светлина и живот. Тогава защо да упорстваме в поддържането на нашите съмнения? Защо да изпълваме храма на ума си с мрачните картини на неверието и скептицизма? Защо не допуснем светлите лъчи на Слънцето на правдата да огреят всяко кътче на сърцето и ума ни и да разпръснат сенките на съмнението? Обърнете се към светлината – към Исус, скъпоценния Спасител.
Вместо да гледате недостатъците и дефектите на някои човешки същества, отвърнете се от тях и започнете да съзерцавате характера на Този, в Когото няма никакво несъвършенство. Исус Христос е “личен между десет хиляди”, “прекрасен е”! Не бива да правим от никой човек свой образец. Господ ни е дал съвършен стандарт в лицето на Своя единороден Син. Като гледаме към Него, ще се променяме по Неговия образ. Гледайте към Христос, “чиито трон е висок и превъзвишен и Неговата слава изпълва храма”.