Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Сънят на Навуходоносор – 40 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

Сънят на Навуходоносор – 40 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

Скоро след като Даниил и другарите му започнаха да служат на
вавилонския цар, се случиха неща, разкриващи на езическия народ силата
и верността на израилевия Бог. Навуходоносор сънува забележителен сън,
от който “духът му се смути и сънят побягна от него”. Но въпреки че бе
силно развълнуван след събуждането си, царят откри, че не можеше да си
спомни какво е сънувал.
Смутен, Навуходоносор събра мъдреците – “врачовете и вражарите,
омаятелите и халдейците” – и ги помоли за помощ. “Видях сън – каза
царят – и духът ми се смущава, за да разбера съня.” Показвайки им така
своята обърканост, той поиска да му разкрият онова, което би успокоило
душата му.
Отговорът на мъдреците бе: “Царю, да си жив до веки! Кажи съня на
слугите си и ние ще явим значението му”.
Недоволен от уклончивия отговор и подозиращ ги, че въпреки претенциите
им да разкриват човешките тайни те не желаят да му помогнат, царят им
обеща едновременно богатство и слава и ги заплаши със смърт, ако не
само не разтълкуват съня, но и не го разкажат. “Указът излезе от мене;
ако не ми явите съня и значението му, ще бъдете разсечени и къщите ви
ще се обърнат на бунища, но ако явите съня и значението му, ще получите
от мене подаръци, награди и голяма чест.”
Мъдреците отговориха: “Нека каже царят съня на слугите си и ние ще явим
значението му”.
Възмутен и разгневен от очевидното лукавство на тези, на които бе
вярвал, Навуходоносор заяви: “Зная добре, че вие искате да печелите
време, понеже виждате, че указът излезе от мене. Обаче, ако не ми явите
съня, има само това решение за вас; защото сте се наговорили да
говорите лъжливи и празни думи пред мене, додето се измени решението
ми. Кажете ми, прочее, съня и аз ще узная, че можете да ми явите и
значението му”.
Уплашени за последиците от неуспеха си, магьосниците се опитаха да
покажат на царя, че молбата му е неразумна, че той иска нещо, което
никога не е било искано от човек. “Няма човек на света – протестираха
те, – който да може да яви тая царска работа, защото няма цар, господар
или управител, който да е изискал такова нещо от врач или вражар, или
халдеец. Това нещо, което царят изисква е мъчно и няма друг, който би
могъл да го яви пред царя, освен боговете, чието жилище не е между
човеците.”
Тогава “царят се разгневи много и се разяри и заповяда да погубят
всичките вавилонски мъдреци”.
Даниил и приятелите му също бяха сред хората, търсени от служителите,
за да се изпълни царската наредба. Когато им казаха, че според
заповедта трябва и те да умрат, Даниил се обърна към началника на
царските телохранители Ариох “с благоразумие и мъдрост”: “Защо е тоя
царски указ тъй прибързан?” Ариох му разказа за смущението на царя от
удивителния сън и за неуспеха му да си осигури помощта на досегашните
си довереници. Като чу това, Даниил с риск за живота си се осмели да
влезе при царя и да го помоли да му даде известно време, през което да
се помоли на своя Бог за откриване и тълкуване на съня.
Монархът се съгласи с тази молба. “Тогава Даниил отиде в къщата си и
яви това нещо на другарите си Анания, Мисаила и Азария.” Заедно
потърсиха мъдрост от източника на всяка светлина и познание. Имаха
силна вяра и бяха убедени, че Бог ги е поставил на това място, за да
вършат Неговото дело и да изпълняват дадените от Него поръчения. Във
време на обърканост и опасност винаги се бяха обръщали към Бога за
ръководство и закрила и Той винаги им бе помагал. Сега с покаяни сърца
отново се оставиха на разположение на Съдията на света, молейки Го да
ги избави в това време на особена нужда. Молитвите им не останаха
нечути. Бог, Когото почитаха, почете тях. Господният Дух ги осени и
сънят на царя и значението му бяха разкрити на Даниил в нощно видение.
Първото нещо, което Даниил направи, бе да благодари на Бога за даденото
откровение. “Да бъде благословено името Божие от века и до века -
възкликна той. – Защото мъдростта и силата са Негови. Той изменява
времената и годините; сваля царе и поставя царе. Той е, Който дава
мъдрост на мъдрите и знание на разумните. Той открива дълбоките и
скрити неща. Той познава онова, което е в тъмнината; и светлината
обитава с Него. На Тебе, Боже на бащите ми, благодаря, и тебе
славословя, Който си ми дал мъдрост и сила, като си ми открил онова,
което попросих от Тебе, защото си ни открил царската работа.”
Даниил веднага отиде при Ариох, на когото царят бе наредил да убие
мъдреците. “Недей погубва вавилонските мъдреци – каза пророкът. -
Въведи ме пред царя и аз ще явя на царя значението на съня.” Служителят
бързо заведе Даниил при царя с думите: “Намерих човек от юдейските
пленници, който ще яви на царя значението”.
Ето го еврейският пленник, спокоен и сдържан в присъствието на
владетеля на най-мощната империя. Още с първите си думи отказа да
приеме каквато и да е почит и възвеличи Бога като източника на всяка
мъдрост. На развълнувания въпрос на царя: “Можеш ли да ми откриеш съня,
който видях, и значението му?”, той отговори: “Тайната, която царят
изисква, не могат да явят на царя ни мъдреци, ни вражари, ни врачове,
ни астролози, но има Бог на небеса, Който открива тайни; и Той явява на
цар Навуходоносора онова, що има да стане в последните дни.
Ето сънят ти и това, което си видял в главата си, на леглото си: Царю,
размишленията ти дойдоха в ума ти на леглото ти за онова, което има да
стане по-после; и Оня, Който открива тайни, ти е явил онова, що има да
стане. Но колкото за мене, тая тайна не ми се откри чрез някоя мъдрост,
която имам аз повече от всичките живи, но за да се открие на царя
значението на съня и за да разбереш размишленията на сърцето си.
Ти, царю, си видял, и ето, голям образ. Тоя образ, който е бил велик и
чийто блясък е бил превъзходен, е стоял пред тебе; и изгледът му е бил
страшен. Главата на тоя образ е била от чисто злато, гърдите му и
мишците му от сребро, коремът му и бедрата му от мед, краката му от
желязо, нозете му отчасти от желязо, а отчасти от кал.
Ти си гледал, догдето се е отсякъл камък, не с ръце, който е ударил
образа в нозете му, които са били от желязо и кал и ги е строшил.
Тогава желязото, калта, медта, среброто и златото са се строшили
изведнъж и са станали като прах по гумното лете; и вятърът ги е отнесъл
и за тях не се е намерило никакво място. А камъкът, който ударил
образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят.
Това е сънят” – уверено заяви Даниил, а царят, чул с огромно внимание
всички подробности, разбра, че сънят е същият, причинил му толкова
голямо безпокойство. Така умът му бе подготвен да приеме благосклонно и
тълкуванието. Царят на царете щеше да предаде на вавилонския монарх
една велика истина. Щеше да му открие, че има сила над земните царства
- сила да издига и сваля царе. Разумът на Навуходоносор трябваше да се
пробуди, ако е възможно, за да осъзнае голямата си отговорност пред
Небето. Щяха да му бъдат разкрити бъдещи събития, стигащи до края на
вековете.
“Царю, ти си цар на царете – продължи Даниил, – на когото небесният Бог
даде царство и сила, могъщество и слава; и където и да живеят човеците,
горските зверове и небесните птици, Той ги е дал в твоята ръка и те е
поставил господар над всички тях. Ти си оная златна глава.
И подир тебе ще се издигне друго царство, по-долно от твоето, и друго
трето царство от мед, което ще обладае целия свят.
Ще се издигне и четвърто царство, яко като желязо, понеже желязото
строшава и сдробява всичко; и то ще строшава и стрива както желязото,
което строшава всичко.
А понеже си видял нозете и пръстите отчасти от грънчарска кал и отчасти
от желязо, това ще бъде едно разделено царство; но в него ще има нещо
от силата на желязото, понеже си видял желязото смесено с глинена кал.
И както пръстите на нозете са били отчасти от желязо и отчасти от кал,
така и царството ще бъде отчасти яко и отчасти крехко. И както си видял
желязото смесено с глинена кал, така те ще се размесят с потомците на
други родове човеци, но няма да се слеят един с друг, както желязото не
се смесва с калта.
И в дните на ония царе небесният Бог ще издигне царство, което до века
няма да се разруши, и владичеството над което няма да премине към други
люде; но то ще строши и довърши всички тия царства, а само то ще
пребъде до века. Както си видял, че камък се е отсякъл от планината не
с ръце и че е разтрил желязото, медта, калта, среброто и златото,
великият Бог открива на царя онова, което има да стане по-после. Сънят
е истинен и тълкуванието му вярно.”
Царят бе убеден, че тълкуването е вярно и със смирено страхопочитание
“падна на лице, та се поклони”, казвайки: “Наистина вашият Бог е Бог на
боговете и Господ на царете и откривател на тайни, тъй като ти можа да
откриеш тая тайна.”
Навуходоносор отмени указа за екзекуцията на мъдреците. Животът им бе
спасен поради Данииловото общуване с Този, Който разкрива тайни.
“Тогава царят възвеличи Даниила, даде му много и големи подаръци и го
постави управител над цялата вавилонска област и началник на
управителите над всичките вавилонски мъдреци. И Даниил измоли от царя и
той постави Седраха, Мисаха и Авденаго над работите на вавилонската
област, а Даниил беше в царския дворец.”
Според аналите на човешката история развитието на народите, възходът и
падението на империите зависят от волята и силата на хората. Събитията
като че ли се оформят до голям степен от човешка мощ, амбиция или
каприз. Но в Божието слово завесата се отдръпва и ние виждаме във
всички взаимодействия на човешки интереси, сила и страсти намесата на
всемилостивия Бог, Който тихо и търпеливо следва Своята воля.
С несравними по красота и нежност думи апостол Павел разкри на
атинските мъдреци Божието намерение за създаването и разселването на
племената и народите: “Бог, който е направил света и всичко, що е в
него – заяви апостолът, – … не обитава в ръкотворени храмове, нито Му
са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо,
понеже сам Той дава на всички и живот, и дишане, и всичко. Направил е
от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята,
като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им,
за да търсят Бога, та дано биха Го поне напипали и намерили, ако и Той
да не е далеч от всеки един от нас.”
Бог е казал ясно, че всеки може да приеме “връзките на завета”. Божията
цел при сътворението бе земята да се насели със същества, чието
съществуване да бъде благословение за самите тях и в отношенията
помежду им, както и прослава на техния Творец. Всички, които желаят,
могат да станат част от този план. За тях е казано: “Людете, които
създадох за Себе Си, за да оповестяват хвалата Ми.”
В закона Си Бог бе изявил принципите – основа на истинското
благоденствие както за народа, така и за всеки поотделно. Пред
израилтяните Мойсей заяви за закона: “… това е мъдростта ви и
благоразумието ви.” “Защото за вас това не е празно нещо, понеже то е
животът ви…” Така дадените на израилтяните благословения се предлагат
в същата степен и на всеки народ и отделна личност под небето, стига да
спазват същите условия.
Стотици години преди някои народи да се появят на историческата сцена,
Всемогъщият погледна през вековете и предсказа възхода и падането на
световните царства. Бог потвърди пред Навуходоносор, че вавилонското
царство ще падне и ще се издигне второ царство, на което също ще бъде
дадено благодатно време. Поради неуспеха да възвеличи истинския Бог
славата му ще увехне и трето царство ще дойде на негово място. То също
щеше да премине и четвъртото царството, здраво като желязо, щеше да
подчини земните народи.
Ако управниците на Вавилон – най-богатото от всички земни царства -
винаги живееха със страх от Йехова, щеше да им бъде дадена мъдрост и
сила, които биха ги държали близо до Него и биха запазили мощта им. Но
те разчитаха на Бога само когато бяха обезпокоени и объркани. В такива
периоди не успяваха да намерят помощ от великите си мъже и започваха да
търсят хора като Даниил – почитащи живия Бог и почитани от Него.
Обръщаха се към тях с молба да разбулят тайните на Провидението, защото
макар и мъже с голям интелект, вавилонските управници се бяха
отдалечили от живия Бог поради греховете си и не можеха да разбират
откровенията и предупрежденията за бъдещето си.
Изследователят на Божието слово може да види в историята на народите
буквалното изпълнение на Господните пророчества. Най-накрая разбит и
сломен, Вавилон премина в забрава, защото във времето на
благоденствието управниците му се смятаха за независими от Бога и
приписваха славата на царството си на човешки постижения. Мидо-
Персийското царство също бе сполетяно от Божия гняв, защото бе
потъпкало закона на Йехова. В сърцата на повечето хора от народа нямаше
място за страх от Господа. Навсякъде се ширеха безчестие, богохулство и
поквара. Следващите царства бяха дори още по-покварени и корумпирани.
Те затъваха все по-дълбоко в морален упадък.
Властта на всеки земен владетел е дадена от Небето и успехът зависи от
това, как е употребен този дар. Вестта на Бога към всеки човек е: “Аз
те опасах, ако и да Ме не познаваш.” Съветът към Навуходоносор в
древността е доживотен урок за всеки от нас: “… да напуснеш греховете
си чрез вършене правда и беззаконията си чрез правене благодеянията на
бедните, негли се продължи благоденствието ти.”
Да разберем всичко това – да разберем, че “правдата възвишава народ”,
че “престолът се утвърждава с правда” и се поддържа с милост, и да
видим в изпълнението на тези принципи проявата на силата на Този, Който
“сваля царе и поставя царе” – това означава да разберем философията на
историята.
Тази истина е изявена само в Божието слово. Там е разкрито, че силата
на народите, както и на отделната личност, не се крие в средства и
възможности, които сякаш ги правят непобедими; не е и в тяхното
прехвалено величие. Тя се измерва според верността, с която изпълняват
Божието намерение.
Тази глава е основана на Даниил 2 гл.
Деяния 17:24-27
Езекиил 20:37
Исая 43:21
Второзак. 4:6, 32:47
Исая 45:5
Даниил 4:27
Пр. 14:34, 16:12, по 20:28