Съработници на Христос – 88 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Бе много важно време за – по време и след лагерното събрание през 1874 г. Ако там имаше уютен и удобен дом за богослужение, за истината щяха да застанат два пъти повече хора, отколкото са спечелените досега. Бог работи заедно с нашите усилия. Има опасност да затворим пътя пред грешниците чрез нашата немарливост и себелюбие. Трябва да се прояви огромно усърдие в стремежа да се спасяват заблудените, но интересуващи се от истината. В службата за Христос е необходима точно толкова мъдра тактика, колкото и за батальоните на една армия, която защитава живота и свободата на народа. Не всеки може да работи мъдро за спасението на души. Трябва да се разсъждава обстойно, да не се разчита в Божието дело на случайност и след това да се очаква успех. Господ се нуждае от хора, които мислят и разсъждават. За провеждането на голямото дело за спасението на душите Бог има нужда от хора, които могат да мислят правилно и интелигентно.
Механици, адвокати, търговци – хора от всички занаяти и професии, нека да се обучат, за да станат майстори в работата си. Трябва ли Христовите последователи да бъдат по-малко интелигентни и изповядвайки, че са ангажирани в служба Нему, всъщност да са невежи за начините и средствата, които да бъдат използвани? Делото за спечелване на вечен живот стои над всяко друго земно съображение. За да се доведат души при Исус, човешкото естество трябва да се опознава и човешкият ум да се изучава. Необходимо е много сериозно размишление и молитва, за да узнаем как да се приближим при мъжете и жените с големите въпроси на истината.
Някои прибързани, импулсивни, но честни души, след приключването на дадена беседа се обръщат към онези, които все още не са с нас, рязко, нетактично и истината, що желаем да приемат, им става отвратителна. „Човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината“ (Лука 16:8). Деловите хора и политиците се учат на учтивост. Тяхната тактика е да станат колкото се може по-привлекателни. Учат се така да говорят и такива маниери да имат, че да повлияят възможно повече върху умовете на заобикалящите ги. Използват знанията и уменията си по най-съвършения начин, за да постигнат тази цел.
Много смет е внесена от тези, които изповядват, че вярват в Христос, и тя препречва пътя към кръста. Въпреки това някои са дълбоко убедени, че ще минат през всяко обезкуражение и ще преодолеят всяка пречка, за да се доберат до истината. Ако вярващите очистеха умовете си чрез послушание на истината, ако чувстваха колко важно е познанието и култивирането на добри обноски в работата за Христос, там, където е бил спасен един човек, щяха да бъдат спасени двадесет.

Новообърнатите духовно трябва да бъдат насърчавани
След като някоя човешка душа се обърне към истината, тя отново се нуждае от грижи. Ревността на мнозина проповедници изглежда като че ли изчезва, щом усилията им постигнат известен успех. Не разбират, че тези хора се нуждаят от подхранване – постоянно внимание, помощ и окуражение. Не трябва да бъдат оставяни сами, за да не станат плячка на най-силните сатанински изкушения. Нуждаят се от обучение за задълженията им, от любезно отношение, от ръководство, от посещения и съвместни молитви. Нуждаят се от храна, разпределена на всеки човек в определено време.
Не е чудно, че някои се обезкуражават, бавят се по пътя и често биват разкъсвани от врага. Сатана е по следите на всеки. Той изпраща инструментите си да връщат в редиците му човешките души, които е изгубил. Необходими са много бащи и майки, които да приемат в сърцата си тези бебета в истината и да ги насърчават, да се молят за тях, за да не бъде вярата им смутена.
Проповядването е само малка част от делото за спасението на хората. Божият дух убеждава грешниците в истината и ги поставя в ръцете на църквата. Проповедниците правят своята част, но никога не могат да извършат определеното за църквата дело. Бог изисква от църквата си да кърми младенците във вярата и в духовния опит, да се доближава до тях не просто за разговор или за обсъждане на другите, а да се моли, да им говори думи, които са като „златни ябълки в сребърни кошници“.
Необходимо е всички ние да изучаваме хората с различни навици и умове, за да се научим как да общуваме с тях. Трябва да прилагаме най-доброто от себе си, за да им помогнем да разберат Божието слово и да изградят истински християнски характер. Добре е да четем Библията с тях и да насочваме мислите им от земните към вечните интереси. Дълг на Божиите деца е да бъдат мисионери и да се запознаят с нуждаещите се от помощ. Ако някой отстъпва пред изкушението, случаят трябва да бъде внимателно обсъден и мъдро уреден, тъй като вечните му интереси висят на косъм, а думите и делата на онези, които работят за него, могат да бъдат ухание от живот за живот или от смърт за смърт.
Понякога се представя случай, който трябва да стане предмет на молитвено изучаване. Налага се на вярващия да бъде показан истинския му характер, да бъде накаран да разбере особеностите на своите наклонности и темперамент и да види слабостите си. С такъв човек трябва да се действа много разумно. Ако има възможност да се доближим до него, ако сърцето му може да бъде смекчено от тази мъдра и търпелива работа, той ще бъде привързан със силни връзки към Христос и ще се довери на Бога. О, когато се върши такова дело, небесните дворове наблюдават и се радват, защото една скъпа душа е била освободена от сатанинските примки и спасена. Не си ли заслужава да се работи с мъдрост в делото за спасението на хората? Христос заплати за тях с цената на живота си, а трябва ли Неговите последователи да казват: „Страж ли съм аз на брата си?“ Няма ли да започнем да работим в хармония с Господа? Няма ли да оценим стойността на човешките душите, за които нашият Спасител умря?

Работа за децата
Правени са известни усилия децата да се заинтересуват от делото, но те не са достатъчни. Нашите съботни училища трябва да станат по-интересни. Светските училища подобриха много своите учебни методи през последните години. Използуват се нагледни уроци, картини и черна дъска, за да може трудният за възприемане материал да стане ясен за младите умове. По същия начин може да бъде оповестявана и истината за това време, за да стане тя изключително интересна за подвижните умове на малките.
Често пъти родителите не могат да бъдат достигнати по никакъв друг начин освен чрез техните деца. Учителките от съботното училище могат да поучават децата на истината, а те ще я внесат в семейния кръг. Но малко учители изглежда обаче разбират важността на тези клонки в делото. Начините на преподаване, възприети с такъв голям успех от светските училища, биха могли да бъдат използвани и в съботните училища и да бъде средство за довеждане на децата при Исус и възпитание в библейските истини. Това би могло да допринесе много по-голямо добро, отколкото религиозна възбуда на един емоционален характер, която преминава също така бързо, както идва.
В сърцето трябва да се поддържа Христовата любов. Необходима е много повече вяра в делото, което ние вярваме, че трябва да се извърши преди идването на Христос. Нужни са много повече себеотрицание и жертвоготовност в работата според посоката, която е определена. Внимателно и с молитва да се обсъжда как да се работи, за да се представи делото в най-добрата светлина и да се постигнат най-добрите резултати. Грижливо обмислените планове трябва да узреят. Сред нас има умове, които могат да съставят планове и да ги реализират, стига само да умеем да ги използваме. Големи резултати ще последват от правилно и мъдро насочените усилия.

Интересни молитвени събрания
Молитвените събрания трябва да бъдат най-интересните от всички наши събрания. Но често те биват ръководени лошо. Много вярващи посещават проповедите, а избягват молитвените събрания. В това отношение е необходимо обмисляне. Трябва да се търси от Бога мъдрост и да се полага старание те така да бъдат ръководени, че да бъдат интересни и желани. Хората гладуват за хляба на живота. Ако го намират в молитвените събрания, ще ги посещават.
Дългите и отегчителни разговори и молитви никога не са били подходящи където и да било, а особено по време на богослужението. На по-напористите и по-приказливите се позволява да изместват свидетелството на по-стеснителните и отстъпчивите. Обикновено най-повърхностните имат най-много какво да кажат. Техните молитви са дълги и механични и уморяват ангелите и хората, които ги слушат. Молитвите ни трябва да бъдат кратки и целенасочени. Нека оставим дългите отегчителни молитви, ако някой от нас се моли по този начин, за скришната стаичка. Допуснете Божия дух в сърцето си и Той ще отнеме всяка сухота и формалност.

Силата на добрата музика
Музиката може да бъде голяма сила за добро, но ние не я използваме достатъчно като част от богослужението. Обикновено пеенето е импулсивно или предназначено за някои специални случаи. Понякога фалшиво пеещите биват оставени да пеят, музиката губи благотворния си ефект и не прави добро впечатление на присъстващите. Музиката трябва да е красива и силна. Издигайте гласовете си в хвалебствени и молитвени песни, когато е възможно използвайте музикални инструменти и нека към Бога като приятни приношения се издигат славословещи мелодични песни.
Понякога е по-трудно да се научат на ред тези, които пеят, отколкото да се променят навиците, свързани с молитвата. Мнозина желаят да вършат всичко по свой начин. Отказват да приемат съвети и не понасят ръководство. За службата на Господ са нужни узрели планове. Здравият разум е нещо превъзходно в богослужението на Господа. Силата на мислите трябва да бъде съсредоточена в Христос и пътищата, и средствата, с които може да Му се служи най-добре, трябва да бъдат откривани. Божията църква, която се опитва да върши добро чрез живот, посветен на истината, и със стремеж за спасяване на човешки души, може да бъде сила в света, ако членовете й желаят да бъдат усъвършенствани от духа на Господа.

Съчувствие и общителност
Като народ губим твърде много поради липсата на съчувствие и общителност помежду ни. Бог не е определили човек да говори за независимост и да се затваря в себе си. Ние сме Божии чада и щастието ни зависи един от друг. Към нас изявяват претенции както Бог, така и човечеството. Трябва да извършим нашия дял в този живот. Само култивирането на общителност в нашето естество ще ни накара да съчувстваме на братята си и стремежът ни да бъдем за благословение на другите ще ни дари с щастие. Та нали и щастието, което ни очаква на небето, ще се състои именно в чистото общуване със святите същества, в задружен живот с ангелите на изкупените, които са опрали и са избелили дрехите си в кръвта на Агнето. Не можем да бъдем щастливи, докато продължаваме да живеем обвити изцяло в собствените си интереси. Трябва да живеем в този свят, за да печелим души за Спасителя. Ако вредим на другите, вредим на себе си. Ако благославяме другите, благославяме и себе си, тъй като всяко добро дело влияе върху собственото ни сърце.
Задължени сме да си помагаме един на друг. Но не винаги срещаме общителни, мили и кротки християни. Много хора не са получили подходящо възпитание, имат опак характер, груби са, не говорят, а ръмжат и във всяко отношение се вижда, че не са както трябва. В старанието си да им помагаме да осъзнаят и поправят недостатъците си, трябва да внимаваме да не бъдем нетърпеливи и раздразнителни. Има хора, които изповядват Христос, но са доста отблъскващи. Красотата на Христовата благодат обаче ще ги преобрази, ако се постараят да спечелят кротостта и благородството на Онзи, Когото следват, като помнят, че „никой от нас не живее за себе си“. Съработници на Христос – какво високо положение! Как да се намерят жертвоготовни мисионери в тези големи градове? Господ се нуждае от работници за Своето лозе. Трябва да се страхуваме да не ограбим от Него времето, което Той изисква да Му посветим, като го прахосваме в безделие или мисли какво да облечем и как да накичим тялото си, посвещавайки на тези суетни цели скъпоценните часове, които Бог ни е подарил за молитва, изучаване на Библията и работа за доброто на другите, подготвяйки по този начин себе си и тях за предстоящото ни велико дело.
Много майки се трудят ненужно за дрехи, с които искат да разхубавяват себе си и децата си. Наш дълг е да се обличаме просто, а децата си – спретнато, без излишни украшения, бродерии или гарнитури. Трябва да внимаваме да не подхранваме у тях любов към облеклото, която ще причини гибелта им. А е добре да се стремим да култивираме християнски добродетели. Никой от нас няма да бъде извинен за неизпълнената отговорност и в никакъв случай няма да можем да застанем чисти пред трона на Бога, ако не извършим определената ни от Господа работа.
Бог търси за мисионери верни мъже и жени, които не се боят от отговорности. Разумната работа ще даде разумни резултати. Има реална работа, която трябва да бъде свършена. Истината е необходимо да се представя пред хората обмислено от онези, които са придобили и смирението, и мъдростта. Не бива да страним, а да се приближаваме до тях, тъй като душите им са толкова скъпоценни, колкото и нашите собствени души. С мек и склонен на покорство дух можем да занесем светлината в техните домове, можем да ги умоляваме да се издигнат до възвишената привилегия, която ни се предлага, да се молим заедно с тях, когато е подходящо, да им покажем по-възвишените неща, които могат да се достигнат и тогава предпазливо да им говорим за святите истини на тези последни дни.
В църквата има много повече събрания за пеене, отколкото за молитва, но дори и те биха могли да бъдат ръководени привлекателно и живо, за да имат добро въздействие. Чуват се обаче твърде много шеги, празни разговори и бъбрене, които не правят тези срещи полезни, защото мислите не се извисяват и маниерите не се облагородяват.