Търсене по ключови думи в книги от библиотеката
Съюз с гаваонците – 47 – Патриарси и пророци – Елена Вайт – (Елън Уайт)
Съюз с гаваонците – 47 – Патриарси и пророци – Елена Вайт – (Елън Уайт)
Съюз с гаваонците
От Сихем израилтяните се върнаха в стана си в Галгал. Тук скоро бяха
посетени от странна делегация, която пожела да сключи договор с тях.
Посланиците се представиха като идващи от далечна страна и това сякаш се
потвърждаваше от външния им вид. Дрехите им бяха стари и износени,
сандалите – протрити, провизиите – мухлясали и меховете, служещи им като
съдове за вино – изсъхнали и съдрани, сякаш износени от пътуването.
От далечната им – според техните твърдения – родина отвъд границите на
Палестина съгражданите им, казаха те, чули за чудесата, които Бог
извършил за Своя народ и ги изпратили да сключат договор с Израил.
Евреите бяха специално предупредени да не влизат в никакъв съюз с
идолопоклонниците от Ханаан и в умовете на водачите се събуди съмнение
за истинността в думите на чужденците. “Да не би вие да живеете всред
нас?” – казаха те. На това пратениците само отговориха: “Твои слуги сме”
(виж Исус Навиев 9, 10 гл.). Но когато Исус ги попита направо: “Кои сте?
И отгде идете?”, те повториха предишното си изявление и като
доказателство за искреността си добавиха: “Този наш хляб беше топъл,
когато си го доставихме от къщите си за храна в деня, когато излязохме,
за да дойдем при вас; а ето, сега е сух и плесенясал. Тия мехове за вино
бяха нови, като ги напълнихме, а ето, съдрани са. И тия наши дрехи и
обущата ни овехтяха от много дългия ни път.”
Тези доводи успяха. Евреите “до Господа не се допитаха”. И Исус сключи
мир и направи договор с тях, че ще “опази живота им: и началниците на
обществото им се заклеха”. Така договорът бе утвърден. Три дни по-късно
се разкри истината. “…чуха, че им били съседи и че живеели между тях.”
Знаейки, че бе невъзможно да устоят на евреите, гаваонците бяха
прибягнали до тази стратегия, за да опазят живота си.
Когато израилтяните научиха за измамата спрямо тях, възмущението им бе
голямо. И то се усили, когато след тридневен път стигнаха до градовете
на гаваонците близо до центъра на страната. “Цялото общество роптаеше
против началниците”, но те отказаха да нарушат договора, макар и сключен
чрез измама, защото се бяха “заклели в Господа”. “Израилтяните… не ги
убиха.” Гаваонците се бяха заклели да отхвърлят идолопоклонството и да
приемат поклонението на Йехова. Опазването на живота им не бе нарушение
на Божията заповед за унищожаване на идолопоклонниците ханаанци. Ето
защо чрез своята клетва евреите не сториха грях. И макар обещанието да
бе придобито с измама, клетвата не трябваше да бъде пренебрегната.
Задължителността на дадената дума – ако не обвързва човека да извърши
зло – трябва да се пази свято. Никакви съображения за печалба, отмъщение
или изгода не могат да повлияят по някакъв начин върху ненарушимостта на
клетвата или обещанието. “Лъжливите устни са мерзост Господу.” Който
“възлезе на хълма Господен” и “застане на Неговото свято място”, “ако и
да се е клел за своя повреда, не се отмята” (Пр. 12:22; Пс. 24:3, 15:4).
Гаваонците бяха оставени живи, но бяха прикрепени като роби към
светилището да изпълняват всичката слугинска работа. “И в същия ден Исус
ги направи дървосечци и водоносци на обществото и на олтара на
Господа…” Те приеха тези условия с благодарност, осъзнавайки, че бяха
съгрешили, и със задоволство, че откупиха живота си на тази цена. “Сега
ето, в ръцете ти сме – казаха на Исус, – каквото ти се вижда добро и
право да ни сториш, стори.” Векове наред техните наследници бяха
свързани със службата на светилището.
Територията на гаваонците включваше четири града. Народът не се
управляваше от цар, а от старейшини и съветници. Гаваон – най-важният от
градовете им – “беше голям град като един от царските градове… и
всичките му мъже бяха силни”. Унижението, до което прибягна един такъв
град, за да запази живота си, е удивително доказателство за ужаса, който
израилтяните бяха вдъхнали на ханаанците.
Но гаваонците щяха да постъпят много по-добре, ако се бяха отнесли
честно с Израил. Докато с подчиняването си на Йехова си осигуриха
запазването на живота, измамата им донесе само позор и робство. Бог бе
предвидил всички, които се отрекат от езичеството и се свържат с Израил,
да споделят благословението на завета. Те бяха наречени “чужденец,
[който] се засели при тебе в земята ви” и с малко изключения тази
категория хора трябваше да се радва на еднаква благосклонност и
привилегии с Израил. Господнето наставление бе:
“Когато някой чужденец се засели при тебе в земята ви, да му не правите
зло; чужденецът, който се е заселил при вас, да ви бъде като ваш туземец
и да го обичаш като себе си” (Лев. 19:33, 34). За Пасхата и
жертвоприношенията бе заповядано: “Един закон да има за вас, които сте
от обществото, и за чужденеца, който е пришелец между вас… Както сте
вие, така ще бъде и чужденецът пред Господа” (Числа 15:15).
На това основание гаваонците можеха да бъдат приети и без измамата,
която допуснаха. Не беше леко тези граждани на “царски град”, на който
“всичките му мъже бяха силни”, да се смирят, за да станат дървосекачи и
водоносци поколения наред. Те бяха облекли одеждата на бедността, за да
прокарат своята измама, положила върху тях знака на вечно робство. Във
всичките им поколения тяхното положение на слуги щеше да свидетелства за
Божията омраза към лъжата.
Подчинението на Гаваон пред израилтяните смая ханаанските царе. Те
веднага предприеха стъпки да отмъстят на народа, сключил мир с
нашествениците. Под предводителството на Адониседек – цар на Ерусалим,
петима ханаански царе влязоха в съюз против Гаваон. Действията им бяха
бързи. Гаваонците не бяха подготвени за отбрана и изпратиха вест до Исус
Навиев в Галгал. “Да не оттеглиш ръка от слугите си. Скоро дойди при нас
и избави ни, и помогни ни, защото се събраха против нас всичките
аморейски царе, които живеят в хълмистите места” (Исус Навиев 10:6).
Опасността заплашваше не само гаваонския народ, но и Израил. Този град
бе ключ към централна и южна Палестина и трябваше да се завземе, за да
се завладее страната.
Исус Навиев веднага се приготви да тръгне в помощ на Гаваон. Жителите на
обсадения град се бяха уплашили, че ще отхвърли призива им поради
нечестието, което бяха извършили; но тъй като се бяха покорили под
властта на Израил и бяха приели поклонението към Бога, Исус Навиев се
почувства задължен да ги защити. Този път не потегли без Божествен съвет
и Господ го окуражи в начинанието му. “Да се не убоиш от тях – бе
Божествената вест, – защото ги предадох в ръката ти и никой от тях няма
да устои пред тебе!” “И тъй, Исус се качи от Галгал, той и всичките
военни люде с него, и всичките силни и храбри мъже.”
Войските му вървяха цяла нощ и на утринта той ги доведе пред Гаваон.
Обединените царе едва бяха събрали армиите си около града, когато Исус
ги нападна. Резултатът от атаката бе пълно разбиване на нападателите.
Огромното множество побягна пред Исус през планината към Веторон, изкачи
се нависоко и се втурна надолу по стръмното от другата й страна. Тук
върху аморейците се изсипа силна градушка. “Господ хвърляше на тях
големи камъни от небето… Умрелите от камъните на градушката бяха по-
много от ония, които израилтяните убиха с нож.”
Докато продължаваха да бягат презглава, надявайки се да намерят укритие
в планинските крепости, Исус Навиев, гледащ от билото на планината
надолу, разбра, че денят няма да му стигне, за да завърши делото си. Ако
не бъдеха напълно разбити, враговете на израилтяните щяха да се сплотят
отново и да подновят битката. “Тогава говори Исус Господу…, като рече
пред очите на Израиля:
Застани, Слънце, над Гаваон
и ти, Луна, над долината Еалон
И Слънцето застана, и Луната се спря, догдето мъздовъздадоха людете на
неприятелите си… Слънцето застана всред небето и не побърза да зайде
почти цял ден.”
Преди да падне вечерта, Божието обещание към Исус бе изпълнено. Цялото
множество на неприятеля бе предадено в ръката му. Събитията от този ден
трябваше да останат дълго в паметта на Израил. “Такъв ден не е имало ни
по-напред, ни после, щото така да послуша Господ човешки глас; защото
Господ воюваше за Израил.” “Слънцето и Луната застанаха в жилището си
при виделината на Твоите летящи стрели, при сиянието на блестящото Ти
копие. С негодувание си преминал земята, с гняв си вършеял народите,
излязъл си за избавление на людете Си…” (Авакум 3:11-13).
Божият Дух вдъхнови молитвата на Исус Навиев, за да даде доказателство
за силата на израилевия Бог. Затова молбата на великия водач не бе
проява на дързост. Исус бе приел обещанието, че Бог наистина ще разбие
неприятелите на Израил, но положи толкова усърдни усилия, сякаш успехът
зависеше единствено от израилевите войски. Направи всичко, което можеше
да стори човешката сила и тогава извика с вяра за Божествена помощ.
Тайната на успеха е в обединяването на Божествената сила и човешкото
усилие. Най-великите резултати получават хора, които се уповават преди
всичко на Всемогъщата Ръка. Човекът, който нареди: “Застани, Слънце, над
Гаваон, и ти, Луна, над долината Еалон”, е същият, който в продължение
на часове лежа прострян на земята в молитва в лагера на Галгал. Силните
хора са хора на молитвата.
Това могъщо чудо свидетелства, че творението е под властта на Създателя.
Сатана се опитва да укрие от хората Божественото действие във физическия
свят – да опази от очите на човеците неуморното действие на великата
Първопричина. Това чудо изобличава всеки, който издига природата над
Бога на природата.
По собствената Си воля Бог свиква силите на природата, за да разбие
мощта на Своите неприятели – “Огън, град, сняг и пара, бурен вятър,
който изпълнява Словото Му” (Пс. 148:8). Когато езичниците аморейци
предприеха съпротива срещу Неговите намерения, Бог се опълчи, хвърляйки
надолу “големи камъни от небето” върху враговете на Израил. На нас е
разкрита една по-велика битка, която ще се състои в последните сцени на
земната история, когато “Господ отвори оръжейницата Си, та извади
оръжията на гнева Си” (Еремия 50:25). “Влизал ли си в съкровищниците за
снега? – пита Той. – Или виждал ли си съкровищниците за градушката,
които пазя за време на скръб, за ден на бой и на война?” (Йов 38:22,
23).
Авторът на “Откровение” описва унищожението, което ще се изпълни, когато
“силен глас от престола” съобщи: “Сбъдна се!”. Той казва: “И едър град,
тежък около един талант, падаше от небето върху човеците” (Откр. 16:17,
21).
От Сихем израилтяните се върнаха в стана си в Галгал. Тук скоро бяха
посетени от странна делегация, която пожела да сключи договор с тях.
Посланиците се представиха като идващи от далечна страна и това сякаш се
потвърждаваше от външния им вид. Дрехите им бяха стари и износени,
сандалите – протрити, провизиите – мухлясали и меховете, служещи им като
съдове за вино – изсъхнали и съдрани, сякаш износени от пътуването.
От далечната им – според техните твърдения – родина отвъд границите на
Палестина съгражданите им, казаха те, чули за чудесата, които Бог
извършил за Своя народ и ги изпратили да сключат договор с Израил.
Евреите бяха специално предупредени да не влизат в никакъв съюз с
идолопоклонниците от Ханаан и в умовете на водачите се събуди съмнение
за истинността в думите на чужденците. “Да не би вие да живеете всред
нас?” – казаха те. На това пратениците само отговориха: “Твои слуги сме”
(виж Исус Навиев 9, 10 гл.). Но когато Исус ги попита направо: “Кои сте?
И отгде идете?”, те повториха предишното си изявление и като
доказателство за искреността си добавиха: “Този наш хляб беше топъл,
когато си го доставихме от къщите си за храна в деня, когато излязохме,
за да дойдем при вас; а ето, сега е сух и плесенясал. Тия мехове за вино
бяха нови, като ги напълнихме, а ето, съдрани са. И тия наши дрехи и
обущата ни овехтяха от много дългия ни път.”
Тези доводи успяха. Евреите “до Господа не се допитаха”. И Исус сключи
мир и направи договор с тях, че ще “опази живота им: и началниците на
обществото им се заклеха”. Така договорът бе утвърден. Три дни по-късно
се разкри истината. “…чуха, че им били съседи и че живеели между тях.”
Знаейки, че бе невъзможно да устоят на евреите, гаваонците бяха
прибягнали до тази стратегия, за да опазят живота си.
Когато израилтяните научиха за измамата спрямо тях, възмущението им бе
голямо. И то се усили, когато след тридневен път стигнаха до градовете
на гаваонците близо до центъра на страната. “Цялото общество роптаеше
против началниците”, но те отказаха да нарушат договора, макар и сключен
чрез измама, защото се бяха “заклели в Господа”. “Израилтяните… не ги
убиха.” Гаваонците се бяха заклели да отхвърлят идолопоклонството и да
приемат поклонението на Йехова. Опазването на живота им не бе нарушение
на Божията заповед за унищожаване на идолопоклонниците ханаанци. Ето
защо чрез своята клетва евреите не сториха грях. И макар обещанието да
бе придобито с измама, клетвата не трябваше да бъде пренебрегната.
Задължителността на дадената дума – ако не обвързва човека да извърши
зло – трябва да се пази свято. Никакви съображения за печалба, отмъщение
или изгода не могат да повлияят по някакъв начин върху ненарушимостта на
клетвата или обещанието. “Лъжливите устни са мерзост Господу.” Който
“възлезе на хълма Господен” и “застане на Неговото свято място”, “ако и
да се е клел за своя повреда, не се отмята” (Пр. 12:22; Пс. 24:3, 15:4).
Гаваонците бяха оставени живи, но бяха прикрепени като роби към
светилището да изпълняват всичката слугинска работа. “И в същия ден Исус
ги направи дървосечци и водоносци на обществото и на олтара на
Господа…” Те приеха тези условия с благодарност, осъзнавайки, че бяха
съгрешили, и със задоволство, че откупиха живота си на тази цена. “Сега
ето, в ръцете ти сме – казаха на Исус, – каквото ти се вижда добро и
право да ни сториш, стори.” Векове наред техните наследници бяха
свързани със службата на светилището.
Територията на гаваонците включваше четири града. Народът не се
управляваше от цар, а от старейшини и съветници. Гаваон – най-важният от
градовете им – “беше голям град като един от царските градове… и
всичките му мъже бяха силни”. Унижението, до което прибягна един такъв
град, за да запази живота си, е удивително доказателство за ужаса, който
израилтяните бяха вдъхнали на ханаанците.
Но гаваонците щяха да постъпят много по-добре, ако се бяха отнесли
честно с Израил. Докато с подчиняването си на Йехова си осигуриха
запазването на живота, измамата им донесе само позор и робство. Бог бе
предвидил всички, които се отрекат от езичеството и се свържат с Израил,
да споделят благословението на завета. Те бяха наречени “чужденец,
[който] се засели при тебе в земята ви” и с малко изключения тази
категория хора трябваше да се радва на еднаква благосклонност и
привилегии с Израил. Господнето наставление бе:
“Когато някой чужденец се засели при тебе в земята ви, да му не правите
зло; чужденецът, който се е заселил при вас, да ви бъде като ваш туземец
и да го обичаш като себе си” (Лев. 19:33, 34). За Пасхата и
жертвоприношенията бе заповядано: “Един закон да има за вас, които сте
от обществото, и за чужденеца, който е пришелец между вас… Както сте
вие, така ще бъде и чужденецът пред Господа” (Числа 15:15).
На това основание гаваонците можеха да бъдат приети и без измамата,
която допуснаха. Не беше леко тези граждани на “царски град”, на който
“всичките му мъже бяха силни”, да се смирят, за да станат дървосекачи и
водоносци поколения наред. Те бяха облекли одеждата на бедността, за да
прокарат своята измама, положила върху тях знака на вечно робство. Във
всичките им поколения тяхното положение на слуги щеше да свидетелства за
Божията омраза към лъжата.
Подчинението на Гаваон пред израилтяните смая ханаанските царе. Те
веднага предприеха стъпки да отмъстят на народа, сключил мир с
нашествениците. Под предводителството на Адониседек – цар на Ерусалим,
петима ханаански царе влязоха в съюз против Гаваон. Действията им бяха
бързи. Гаваонците не бяха подготвени за отбрана и изпратиха вест до Исус
Навиев в Галгал. “Да не оттеглиш ръка от слугите си. Скоро дойди при нас
и избави ни, и помогни ни, защото се събраха против нас всичките
аморейски царе, които живеят в хълмистите места” (Исус Навиев 10:6).
Опасността заплашваше не само гаваонския народ, но и Израил. Този град
бе ключ към централна и южна Палестина и трябваше да се завземе, за да
се завладее страната.
Исус Навиев веднага се приготви да тръгне в помощ на Гаваон. Жителите на
обсадения град се бяха уплашили, че ще отхвърли призива им поради
нечестието, което бяха извършили; но тъй като се бяха покорили под
властта на Израил и бяха приели поклонението към Бога, Исус Навиев се
почувства задължен да ги защити. Този път не потегли без Божествен съвет
и Господ го окуражи в начинанието му. “Да се не убоиш от тях – бе
Божествената вест, – защото ги предадох в ръката ти и никой от тях няма
да устои пред тебе!” “И тъй, Исус се качи от Галгал, той и всичките
военни люде с него, и всичките силни и храбри мъже.”
Войските му вървяха цяла нощ и на утринта той ги доведе пред Гаваон.
Обединените царе едва бяха събрали армиите си около града, когато Исус
ги нападна. Резултатът от атаката бе пълно разбиване на нападателите.
Огромното множество побягна пред Исус през планината към Веторон, изкачи
се нависоко и се втурна надолу по стръмното от другата й страна. Тук
върху аморейците се изсипа силна градушка. “Господ хвърляше на тях
големи камъни от небето… Умрелите от камъните на градушката бяха по-
много от ония, които израилтяните убиха с нож.”
Докато продължаваха да бягат презглава, надявайки се да намерят укритие
в планинските крепости, Исус Навиев, гледащ от билото на планината
надолу, разбра, че денят няма да му стигне, за да завърши делото си. Ако
не бъдеха напълно разбити, враговете на израилтяните щяха да се сплотят
отново и да подновят битката. “Тогава говори Исус Господу…, като рече
пред очите на Израиля:
Застани, Слънце, над Гаваон
и ти, Луна, над долината Еалон
И Слънцето застана, и Луната се спря, догдето мъздовъздадоха людете на
неприятелите си… Слънцето застана всред небето и не побърза да зайде
почти цял ден.”
Преди да падне вечерта, Божието обещание към Исус бе изпълнено. Цялото
множество на неприятеля бе предадено в ръката му. Събитията от този ден
трябваше да останат дълго в паметта на Израил. “Такъв ден не е имало ни
по-напред, ни после, щото така да послуша Господ човешки глас; защото
Господ воюваше за Израил.” “Слънцето и Луната застанаха в жилището си
при виделината на Твоите летящи стрели, при сиянието на блестящото Ти
копие. С негодувание си преминал земята, с гняв си вършеял народите,
излязъл си за избавление на людете Си…” (Авакум 3:11-13).
Божият Дух вдъхнови молитвата на Исус Навиев, за да даде доказателство
за силата на израилевия Бог. Затова молбата на великия водач не бе
проява на дързост. Исус бе приел обещанието, че Бог наистина ще разбие
неприятелите на Израил, но положи толкова усърдни усилия, сякаш успехът
зависеше единствено от израилевите войски. Направи всичко, което можеше
да стори човешката сила и тогава извика с вяра за Божествена помощ.
Тайната на успеха е в обединяването на Божествената сила и човешкото
усилие. Най-великите резултати получават хора, които се уповават преди
всичко на Всемогъщата Ръка. Човекът, който нареди: “Застани, Слънце, над
Гаваон, и ти, Луна, над долината Еалон”, е същият, който в продължение
на часове лежа прострян на земята в молитва в лагера на Галгал. Силните
хора са хора на молитвата.
Това могъщо чудо свидетелства, че творението е под властта на Създателя.
Сатана се опитва да укрие от хората Божественото действие във физическия
свят – да опази от очите на човеците неуморното действие на великата
Първопричина. Това чудо изобличава всеки, който издига природата над
Бога на природата.
По собствената Си воля Бог свиква силите на природата, за да разбие
мощта на Своите неприятели – “Огън, град, сняг и пара, бурен вятър,
който изпълнява Словото Му” (Пс. 148:8). Когато езичниците аморейци
предприеха съпротива срещу Неговите намерения, Бог се опълчи, хвърляйки
надолу “големи камъни от небето” върху враговете на Израил. На нас е
разкрита една по-велика битка, която ще се състои в последните сцени на
земната история, когато “Господ отвори оръжейницата Си, та извади
оръжията на гнева Си” (Еремия 50:25). “Влизал ли си в съкровищниците за
снега? – пита Той. – Или виждал ли си съкровищниците за градушката,
които пазя за време на скръб, за ден на бой и на война?” (Йов 38:22,
23).
Авторът на “Откровение” описва унищожението, което ще се изпълни, когато
“силен глас от престола” съобщи: “Сбъдна се!”. Той казва: “И едър град,
тежък около един талант, падаше от небето върху човеците” (Откр. 16:17,
21).