Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

С любов и твърдост – 45 – Детско водителство – Елена Вайт (Елън Уайт)

ИМА ДВА НАЧИНА И ДВА КРАЯ.
Има два начина за справяне с децата – пътища, които се различават
много по своите принципи и резултати. Верност и любов, обединени с
мъдрост и твърдост според ученията на Божието Слово, ще донесат щастие
в този живот и в бъдещия. Пренебрегването на дълга, неразумното
глезене, пропускането да се ограничат и коригират младежките глупости,
ще имат за резултат нещастие и окончателно погубване на децата и разочарование
и мъка на родителите. (258.1)
ЛЮБОВТА ИМА ЕДНА СЕСТРА-БЛИЗНАЧКА – ТОВА Е ДЪЛГЪТ.
Любов и дълг стоят един до друг. Любов, упражнена с пренебрегване
на дълга, ще направи децата надменни, своеволни, покварени,егоистични
и непослушни. Ако дългът стои сам без любов, която да го смекчава и
побеждава, ще има подобни резултати. Дълг и любов трябва да бъдат
смесени, за да бъдат правилно дисциплинирани децата. (258.2)
НЕОПРАВЕНИТЕ ГРЕШКИ НОСЯТ НЕЩАСТИЕ.
Където изглежда нужно да се откаже на желанията или да се противопоставим
на волята на детето, трябва сериозно да му се обясни, че това
не се прави за задоволяване капризите на родителите или за налагане на
волята им, а заради собственото му добро. То трябва да се научи, че всяка
непоправена грешка ще донесе нещастие на него и оскърбление на Бога.
Под такава дисциплина децата ще открият, че най-голямото им щастие е
в покоряване на волята им пред волята на техния небесен Баща. (258.3)
Юноши, които следват собствените си импулси и наклонности, не
могат да имат истинско щастие в този живот, а накрая ще изгубят и вечния.
(258.4)
ЛЮБЕЗНОСТТА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЗАКОН НА ДОМА.
Божият метод на управление е пример за възпитанието на децата. В
Божията служба няма тирания, не бива да има подтисничество и в дома
или в училището. Но родители и учители не трябва да оставят думата им
да не се изпълнява. Пренебрегнат ли да поправят децата за извършеното
зло, Бог ще ги държи отговорни за небрежността им. Но нека те да не
прекаляват с изискванията си. Нека любовта бъде закон в дома и в
училището. Нека децата бъдат научени да пазят Божия закон и нека едно
твърдо и изпълнено с любов влияние да ги ограничава от злото. (259.1)
НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ ДЕТСКОТО НЕВЕЖЕСТВО.
Бащи и майки, в дома си вие трябва да представяте Божия нрав. Трябва
да изисквате послушание не с буря от думи, а по мил и любезен начин.
Вие трябва да бъдете така изпълнени със съчувствие, че децата ви да бъдат
привлечени към вас. (259.2)
БЪДЕТЕ ПРИЯТНИ У ДОМА.
Ограничавайте всяка дума, която би възбудила несвят гняв. “Бащи, не
дразнете децата си.” – това е божествено увещание. Помнете, че децата
ви са невръстни и неопитни. Като ги контролирате и дисциплинирате,
бъдете твърди, но любезни. (259.3)
Децата не различават винаги доброто от злото. Когато извършат зло,
те често биват третирани грубо, вместо да бъдат научени любезно. (259.4)
Няма разрешение в Божието Слово за използване на подтисничество или
за синовно непослушание. Божият закон в домашния живот и в управлението
на народите произтича от сърцето на безкрайната любов. (259.5)
СЪЧУВСТВИЕ КЪМ НЕОБЕЩАВАЩИ ДЕЦА.
Виждам нуждата на родителите да се справят мъдро със своите грешащи
деца … Необещаващите деца имат нужда от най-голямо търпение
и милост, от най-нежно съчувствие. Но много родители разкриват студен
и немилостив дух, който никога няма да доведе грешащия към покаяние.
Нека сърцата на родителите бъдат смекчени от Христовата благодат и
Неговата любов ще намери пътя към сърцето. (260.1)
ПРАВИЛОТО НА СПАСИТЕЛЯ.
“И както желаете да постъпват човеците с вас, така и вие постъпвайте
с тях.”. Лука 6:31 – това трябва да бъде правилото на всички, които пред-
приемат възпитание на деца и юноши. Децата са по-малките членове на
Господнето семейство, наследници заедно с нас на благодатта на живота.
Христовото правило трябва да бъде свято съблюдавано към най-тъпите,
най-младите, най-глупавите и дори към грешащите и бунтовниците. (260.2)
ПОМОГНЕТЕ НА ДЕЦАТА ДА ПОБЕЖДАВАТ.
Бог има нежна грижа за децата. Той иска те да спечелват победи всеки
ден. Нека всички да се постараем да помагаме на децата да станат
победители. Не позволявайте да бъдат оскърбявани от самите членове на
семейството. Не допускайте вашите действия и думи да бъдат такива, че
да подбуждат децата ви към гняв. Но те трябва да бъдат вярно дисциплинирани
и коригирани, когато сторят зло. (260.3)
ПОХВАЛЕТЕ ГИ, КОГАТО Е ВЪЗМОЖНО.
Хвалете децата, когато постъпят добре, защото разумната похвала е
голяма помощ за тях, както и за по-възрастните и по-зрелите. Никога не
бъдете груби в светилището на дома. Бъдете любезни и нежни по сърце,
показвайте Христовата тактичност, като им благодарите и ги хвалите за
помощта им. (260.4)
БЪДЕТЕ ПРИЯТНИ.
Никога не говорете високо ядни думи. Като ограничавате и дисциплинирате
децата си, бъдете твърди, но любезни. Насърчете ги да извършват
дълга си като членове на семейното цяло. Изразете, че оценявате усилията,
които полагат да въздържат склонностите си да вършат зло. (261.1)
БЪДЕТЕ ТОЧНО ТОВА, КОЕТО ЖЕЛАЕТЕ ДА БЪДАТ ВАШИТЕ ДЕЦА, КОГАТО ЩЕ ИМАТ СВОИ СОБСТВЕНИ СЕМЕЙСТВА.
Говорете така, както бихте искали да говорят те. (261.1)
ВНИМАВАЙТЕ С КАКЪВ ТОН ГОВОРИТЕ.
Винаги говорете със спокоен и сериозен глас, в който няма и следа от
гняв. Гневът не допринася за доброто послушание. (261.2)
Бащи и майки, вие сте отговорни за децата си. Бъдете внимателни под
какви влияния ги поставяте. Недейте с каране и избухване да губите собственото
си влияние за добро над тях. Вие трябва да ги водите да не
възбуждат страстите на ума си. Каквато и провокация да възникне, бъдете
уверени, че тонът на гласа ви не включва раздразнение. Не допускайте да
виждат във вас проява на сатанинския дух. Това няма да ви помогне да ги
направите годни и да ги научите за бъдещия безсмъртен живот. (261.3)
СПРАВЕДЛИВОСТТА ДА БЪДЕ ПРИМЕСЕНА С МИЛОСТ.
Бог е нашият Законодател и цар и родителите трябва да се поставят
под Неговото управление.Това управление забранява всяко подтисничество
от страна на родителите и непослушание на децата. Господ е изпълнен
с милост, любов и истинност.Законът Му е свят, праведен и добър и трябва
да бъде изпълняван от родителите и от децата. Правилата, които трябва
да регулират живота на родителите и на децата, произтичат от сърцето
на безкрайната любов и богатите Божии благословения ще почиват върху
ония родители, които налагат Неговия закон в домовете си и върху децата
си , които се подчиняват на този закон. Съчетанието на милост и правда
трябва да се чувства. “Милост и истина се срещнаха, правда и мир се
целунаха.” Семействата, живеещи под тая дисциплина, ще ходят в пътя
на Господа, за да извършват правда и съд. (261.4)
Родителят, който позволява неговите правила да станат деспотизъм,
прави ужасна грешка. Той ощетява не само своите деца, но и себе си, като
потушава в младите им сърца любовта, която би потекла в дела и думи
на обич. Милост, търпение и любов, изявени към децата, ще се отразят
обратно върху родителите. Каквото сеят, това и ще пожънат …. (262.1)
Когато се стараете да въздадете справедливост, помнете, че тя има
сестра-близначка – милостта. Двете стоят една до друга и не трябва да
бъдат разделяни. (262.2)
СТРОГОСТТА ВЪЗБУЖДА ДУХ НА БОРБА. СЪВЕТ КЪМ СТРОГИ РОДИТЕЛИ.
Строгостта и справедливостта, непримесени с любов, няма да доведат
децата до правия път. Забележете колко бързо се надига у тях духът на
бунта. Но има един по-добър начин от принуждението. Справедливостта
има една сестра-близначка – любовта. Нека любовта и справедливостта
да се хванат за ръка във вашето управление и вие със сигурност ще имате
Божията помощ, която ще сътрудничи на вашите усилия. Господ, вашият
милостив Изкупител, иска да ви благослови и да ви даде Своя ум, благодатта
Си и спасението Си, за да имате характер, който Бог може да
одобри. (262.3)
Авторитетът на родителите трябва да бъде абсолютен, но с него не бива
да се злоупотребява. При контролирането на своите деца бащата не бива
да се ръководи от каприз, а от библейския стандарт. Когато той допусне
собствените му груби черти на характера да се развихрят, той става деспот.
(262.4)
УКОРЯВАЙТЕ, НО С НЕЖНОСТ И ОБИЧ.
Няма съмнение, че ще видите грешки и отклонения у децата си. Някои
родители ще ви кажат, че разговарят с децата си и ги наказват, но не
виждат в това голяма полза. Нека те смесят доброта, привързаност и любов
в управлението на семейството и да бъдат твърди като скала в правилните
принципи. (262.5)
Никой, който възпитава младите, не трябва да бъде коравосърдечен, а
обичлив, нежен, милостив, тактичен, да спечелва сърцата, общителен. Но
трябва да се знае, че укорът трябва да се изговори, за да се прекрати
злината. (263.1)
НАСТАВЕНА СЪМ ДА КАЖА НА РОДИТЕЛИТЕ:
“Издигнете стандарта на домашното си поведение. Учете децата си да
слушат. Управлявайте ги с комбинираното влияние на обич и христоподобен
авторитет. Нека животът ви да бъде такъв, че за вас да може да се
кажат похвалните думи, както за Корнилий, който “се боеше от Бога
заедно с целия си дом”. (263.2)
НЕ ПРИЛАГАЙТЕ НИТО СТРОГОСТ, НИТО ГЛЕЗЕНЕ.
Не одобряваме дисциплина, която обезкуражава децата с неблагоприятно
критикуване или ги наранява с гневно изобличение, а после, при
промяна на настроението, ги обсипва с целувки или ги ощетява с неразумно
глезене. Извънредното угаждане и неподходящата строгост са
крайности, които трябва да избягваме. Необходими са бдителност и
твърдост, наред със съчувствие и милост. Родители, помнете, че имате
работа с деца, които се борят с изкушението и че за тях тези зли склонностти
са толкова трудни за преодоляване, както и за възрастните. Децата,
които наистина желаят да вършат правото, може да падат отново и отново.
Те често се нуждаят от насърчение, което да им дава сила и постоянство.
Наблюдавайте действието на тези млади умове с молитвена загриженост.
Укрепете всеки добър импулс, окуражете всяко благородно дело. (263.3)
УПРАЖНЯВАЙТЕ ПОСТОЯННА ТВЪРДОСТ И КОНТРОЛ БЕЗ ГНЯВ.
Децата имат чувствително естество, те са обичливи. Лесно е да бъдат
зарадвани, лесно стават нещастни. Ако ги дисциплинират внимателно с
думи и дела на обич, майките могат да привържат децата си към своето
сърце. Неизменна твърдост и контрол без гняв са необходими за дисциплината
на всяко семейство. Кажете какво искате спокойно, действайте
разсъдливо и провеждайте това, което искате, без отклонение. (264.1)
СТРУВА СИ ДА ПОКАЗВАТЕ ОБИЧТА СИ КЪМ ДЕЦАТА.
Не ги отпращайте с липса на съчувствие към детските им проблеми,
радости и скърби. Никога не позволявайте яд да се изпише на челото ви
или груба дума да излезе от устата ви. (264.2)
ДАЖЕ ДОБРОТАТА ТРЯБВА ДА ИМА ГРАНИЦИ.
Авторитетът трябва да се поддържа с твърда сериозност, за да не бъде
приет от мнозина с подигравка и присмех. Така наречената доброта, уговорки
и глезене на децата от родители и възпитатели е най-лошото зло,
което може да им се случи. Твърдост, решителност, положителни изисквания
са нужни за всяко семейство. (264.3) .
СПОМНЕТЕ СИ СВОИТЕ СОБСТВЕНИ ГРЕШКИ.
Нека бащата и майката помнят, че са само едни пораснали деца. Макар
че голяма светлина е огряла пътя им и имат продължителен опит, колко
лесно се ядосват, завиждат, ревнуват и допускат зли помисли. Поради
своите собствени грешки и пропуски те трябва да се научат да се отнасят
нежно към грешащите си деца. (264.4)
Вие може понякога да се ядосвате, когато децата вървят противно
на това, което сте им казали. Но мислили ли сте някога, че много пъти и вие
вървите обратно на това, което Господ ви е наредил да правите? (264.5)
КАК ДА СПЕЧЕЛИМ ЛЮБОВ И ДОВЕРИЕ.
Има опасност родители и учители да командват и да диктуват прекалено
много, като пропускат да се доближат до децата или учениците си.
Те често се държат прекалено резервирано и упражняват авторитета си
по студен и безмилостен начин, който не може да спечели сърцата на
техните деца и ученици. Ако бяха събрали децата около себе си и им бяха
показали, че ги обичат и ако биха показали интерес към всичките им
усилия, дори във всичките им забавления, понякога да стават дори деца
като тях, биха спечелили любовта и доверието им. Така децата биха
научили по-бързо да уважават и почитат авторитета на родителите и
учителите си. (265.1)
СТАРАЙТЕ СЕ ДА НАПОДОБЯВАТЕ ХРИСТОС.
Той се уеднакви с низшите, нуждаещите се и изкушаваните.
в ръце децата и се снишаваше до нивото на малките. Голямото Му, из-
пълнено с любов сърце, можеше да разбира техните тежки изкушения и
нужди и Той се радваше с радостите им. Духът Му, изтощен от блъсканицата
и смущението на големия град, уморен от общуване с лукави и
лицемерни човеци, намираше почивка и мир в обкръжението на невинните
деца. Той никога не ги отблъсна. Величието на небето се сведе, за да
отговори на въпросите им и опрости важните Си уроци, за да бъдат достъпни
за разбиране от децата. Той пося в техните млади, развиващи се
умове семето на истината, което щеше да поникне и да даде богата жътва
в зрелите им години. (265.2)
ГРЕШАЩ ЮНОША СЕ НУЖДАЕ ОТ СЪЧУВСТВИЕ.
Прочетох писмото ви с интерес и съчувствие. Бих казала, че вашият
син сега се нуждае от баща си много повече от всякога. Той е съгрешил.
Вие знаете това. И той знае, че го знаете. Думите, които бихте изговорили,
в невинността му не биха произвели никакви лоши чувства, но сега ще
звучат грубо и остро като нож …. Зная, че родителите се срамуват за
злодеянията на детето си, което ги безчести и това е много болезнено. Но
дали съгрешилият наранява сърцето на земния си родител повече, отколкото
Божиите деца нараняват небесния си Родител, Който ни е дал и още
ни дава любовта Си, канейки ни да се върнем и да се покаем за нашите
грехове и нечестия, за да прости престъплението ни? (266.1)
НЕ ОТДРЪПВАЙТЕ ЛЮБОВТА СИ СЕГА.
Тази любов и съчувствие са нужни сега повече от преди. Когато другите гледат със студенина и говорят най-тежки думи за злодеянията на
вашето момче, няма ли майка му и баща му с милостива нежност да се
стараят да водят стъпките му по безопасни пътеки? Аз не зная какъв е
грехът на вашето момче, но мога със сигурност да кажа, че какъвто и да
е той, вие не бива да се водите от изговореното от човешки уста, нито
от човешко влияние на хора, които мислят, че постъпват справедливо. Не
се дръжте така, че синът ви да си помисли, че се чувствате прекалено
много наранени и засрамени, за да го приемете отново с доверие и да
забравите престъплението му. Нека нищо да не причини загуба на вашата
надежда, да не пресече любовта и милостта ви към съгрешилия. Точно
защото греши, той се нуждае от вас и иска баща му и майка му да му
помогнат да се измъкне от примките на Сатана. Подкрепете го здраво с
вяра и любов и се облегнете на всемилостивия Изкупител, като не забравяте,
че Той се интересува от вашия син повече от вас … (266.2)
НЕ ГОВОРЕТЕ ДУМИ НА ОБЕЗКУРАЖЕНИЕ И БЕЗНАДЕЖДНОСТ.
Насърчете го. Кажете му, че може да изкупи себе си, че вие, баща му
и майка му, ще му помогнете да се хване здраво, за да стъпи на сигурната
Скала, Христос Исус, да намери подкрепа в неотпадащата сила на Исус.
Дори и грешката му да е толкова тежка, няма да помогне постоянното
натякване. Нужно е да се действа правилно, за да се спаси една душа от
смърт и от извършване на множество грехове. (267.1)
ТЪРСЕТЕ БОЖЕСТВЕНА ПОМОЩ, ЗА ДА ПОБЕДИТЕ СПРИХАВИЯ СИ
ХАРАКТЕР.
Бих искала да кажа на всеки баща и на всяка майка: Ако вие имате
сприхав нрав, търсете Бога за помощ да го победите. Когато сте провокирани
към нетърпение, идете в стаята си, коленичете и помолете Бога
да ви помогне да имате правилно влияние върху децата си. (267.2)
Майки, когато се отдавате на нетърпението си, като се отнасяте грубо
с .децата си, вие не се учите от Христос, а от друг господар. Исус казва:
“Вземете Моето иго и научете се от Мене, защото съм кротък и смирен
по сърце. Защото игото Ми е благо и бремето Ми е леко”. Когато намирате,
че работата ви е трудна, когато се оплаквате от трудностите и тежките
изпитания, когато казвате, че нямате сили да издържите на изкушението,
че не можете да победите нетърпението си и че християнският живот е
непосилен, бъдете сигурни, че не носите Христовото иго – вие носите
игото на друг господар. (267.3)
ОТРАЗЯВАЙТЕ БОЖЕСТВЕНИЯ ОБРАЗ.
Църквата има нужда от хора с кротък и спокоен дух, търпеливи и
дълготърпеливи. Нека да придобият тези атрибути в отношението си към
своите семейства. Нека родителите мислят много повече за вечните интереси
на децата си, отколкото за настоящето си удобство. Нека гледат
на децата си като на по-млади членове на Господното семейство, да ги
обучават и дисциплинират по такъв начин, че да ги доведат да отразяват
божествения образ. (267.4)