Тайните на Библията… 42 (1-ва част) – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

„Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно? Тия тайни са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята – що можеш да узнаеш?“ (Йов 11:7, 8). „Защото Моите помисли не са като вашите помисли. Нито вашите пътища като Моите пътища, казва Господ. Понеже както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища. И Моите помисли – от вашите помисли“ (Исая 55:8, 9). „Аз Съм Бог и няма друг. Аз съм Бог и няма подобен на Мене, Който отначалото изявявам края и от древните времена нестаналите още неща“ (Исая 46:9, 10). Ограниченият човешки ум е невъзможно да разбере напълно характера или делата на Безкрайния. За най-проницателния разум, за най-мощния и образован дух това свято Същество трябва да остане завинаги закрито в тайна.
Апостол Павел се провиква: „О, колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими пътищата Му!“ Но макар „облак и мрак“ да „са около Него“, все пак „правда и съд са основа на престола Му“ (Римл. 11:33; Псалм 97:2). Ние можем да разберем Неговите постъпки към нас и ръководещите Го подбуди само дотолкова, че да можем да схванем безграничната любов и милост, съединени с безкрайно голяма мощ. Ние можем да разберем Неговите намерения само дотолкова, доколкото е добре за нас да ги знаем; а за останалото трябва спокойно да се доверяваме на силата на Всемогъщия, на любовта и на мъдростта на Бащата и Владетеля на всичко.
Словото Божие, подобно на своя Божествен автор, крие тайни, които никога не могат да бъдат разбрани напълно от смъртни същества. То насочва нашите мисли към Твореца, „обитавайки в непристъпна светлина; Когото никой човек не е видял…“ (1 Тимотей 6:16). Той ни изявява намеренията си, които обхващат всички епохи на човешката история и които ще се изпълнят едва в безконечните периоди на вечността. Насочва вниманието ни към неща с безкрайна дълбочина и важност, отнасящи се само за Божието владичество и за съдбата на човека.
Навлизането на греха в света, въплотяването на Христос, новорождението, възкресението и много други, представени в Библията въпроси са тайни, твърде дълбоки, за да може човешкият ум да обясни или дори напълно да разбере. Но Бог ни е дал в Писанието достатъчно доказателства за техния Божествен характер и ние не трябва да се съмняваме в Неговото Слово само защото не можем да разберем всичките тайни на провидението Му.
Частите Свято писание, които излагат тези велики предмети, не бива да се изоставят, като че ли нямат никаква полза за човека. Всичко, което Бог е намерил за нужно да открие, ние трябва да приемем с авторитет като Негово Слово. То може да бъде дадено само като гол факт, без обяснение защо или как, но дори и когато не можем да го разберем, ние трябва да го приемем за вярно, защото Бог го е казал. Цялата трудност лежи в слабостта и ограничеността на човешкия ум.

Простотата и величията на Божествените откровения
Апостол Петър казва, че Писанието съдържа „неща, мъчни за разбиране, които неучените и неутвърдените изопачават… за своята погибел“ (2 Петрово 3:16). Трудностите в Писанието са привеждани от съмняващите се като доказателства против Библията, но те точно са силно доказателство, че тя е дадена от Бога. Ако Библията докладваше за Бога само това, което е лесно да се разбере, ако Неговото величие и слава биха могли да бъдат обхванати от ограничения човешки ум, тогава тя не би носила в себе си безпогрешните доказателства за Божествен авторитет. Самото величие и тайнственост на представените теми трябва да усилват вярата ни в Писанието, като в Слово Божие.
Библията разкрива истината с такава простота и с такова съвършено съответствие с нуждите и копнежите на човешкото сърце, че е удивлявала и очаровала и най-възвишените и култивирани умове, като в същото време е давала възможност и на най-простите и неучени хора да познаят пътя на спасението. И все пак тези така просто изразени истини говорят за такива възвишени, непостижими и необхватни за човешките понятия неща, че ние можем да ги приемем само затова, защото Бог ги е изговорил. Спасителният план ни е представен така, че всяка душа да може да види стъпките, които трябва да направи в разкаяние и вяра към Бога и нашия Господ Исус Христос, за да бъде спасена по начертания от Бога път. В тези така лесно разбираеми истини лежат тайни, които крият Неговата слава, тайни, които превишават разума, когато той се опитва да ги следва, но които изпълват със страхопочитание и вяра сериозния търсач на истината. Колкото повече изследва Библията, толкова по-твърдо ще става убеждението му, че тя е словото на живия Бог и човешкият разум се прекланя пред величието на Божественото откровение.
Всички, които с желание да приемат живите изявления като Божествен авторитет, ще бъдат благословени с най-голяма светлина. Когато бъдат запитвани за обяснение на известни факти, те ще отговарят само: „Така казва Писанието!“ Принудени са да признаят, че не могат да обяснят действието на Божествената сила или откровението на Божествената мъдрост. Божията воля е някои неща да приемем само чрез вяра. Когато ги признаваме, ние се съгласяваме, че ограниченият човешки ум не е в състояние да обхване Безконечния и човек с бедното си човешко познание не може да разбере намеренията на Всемогъщия.
Понеже не могат да разкрият всичките негови тайни, съмняващите се и невярващите отхвърлят Божието слово, а и не всички, които изповядват, че вярват Библията, са предпазени от подобни изкушения. Апостолът казва: „Внимавайте, братя, да не би да има в някого от вас нечестиво сърце, което да отстъпи от живия Бог“ (Евреи 3:12). Хора, които критикуват, съмняват се и търсят недостатъци, защото не могат да проникнат в Божиите намерения, „попадат в същия пример на неверие“ (Евреи 4:11). Добре е ученията на Библията да се изследват точно и да се прониква в казаното: „скритото принадлежи на Господа, нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чадата ни до века…“ (Второз. 29:29).
Но сатанинско дело е извращаването на изследващата сила на разума. Изучаването на библейските истини става с известна гордост, така че хората се чувстват убити духом и нетърпеливи, ако не могат да обяснят всяка част от Писанието така, че да бъдат удовлетворени. Да признаят, че не могат да проумеят дадените неща, за тях е твърде унизително. Те не искат да чакат търпеливо, докато Господ намери за добре да им открие истината. Мислят, че тяхната човешка мъдрост е в състояние без всяка помощ да разбере Писанието и когато това не им се удава, отричат Неговия авторитет.
Вярно е, че много теории и учения, за които изобщо се казва, че са библейски, нямат основата си в Писанието и наистина са противоположни на същността на Божественото откровение. Това е било причина за съмнение и обърканост на много умове. Отговорността обаче не е на Божието слово, а на изкривяването от човека на това Слово. Трудностите в Библията не засенчват Божията мъдрост и не водят до гибел никого, който не би бил погубен и без да съществуваха. Ако в Библията нямаше тайни, които да повдигат въпроси, тези хора поради липса на духовна проницателност биха намерили причини да се спъват и в най-ясните Божии изявления.
Хора, които си въобразяват, че са надарени с такава голяма умствена сила, че могат да намерят обяснение на всички Божии пътища и дела, се опитват да поставят човешката си мъдрост на еднаква височина с Божествената и да прославят човека като Бог. Те само повтарят онова, което Сатана каза на Ева в рая: „… ще бъдете като Бога“ (Бит. 3:5). Сатана падна поради амбицията си да бъде равен на Бога. Той желаеше да проникне в Божествените планове и намерения, които за него бяха непостижими поради неспособността му да ги проумее, защото е сътворено същество, неразбиращо мъдростта на Безконечния. Това негово честолюбиво високомерие го накара да се разбунтува. И сега по същия начин се опитва да причини гибелта и на човека.

Неизмерими дълбочини на истина
Има тайни в спасителния план – унижението на Божия син, Неговото въплъщение в образа на човек, чудната любов и снизхождение на Бога в пожертването на Сина Си – които продължават да учудват небесните ангели. Когато говореше за откровенията, които се дадоха на пророците относно „страданията Христови, а след това и славата“, апостол Петър каза, че това са неща, „които и ангелите желаеха да видят“. Тези неща ще бъдат предмет за изучаване от спасените през цялата вечност. Когато разглеждат Божието дело при сътворението и спасението, спасените ще възприемат с учудени и възхитени умове все по-нови истини и като продължават все повече и повече да изучават Божията мъдрост, любов и мощ, умът им ще се развива постепенно и радостта им ще расте постоянно.
Ако за сътворените същества беше възможно да постигнат пълно разбиране на Бога и Неговите дела, то след като са постигнали това, не биха имали какво вече да откриват, никакво израстване в познанието, повече никакво сърдечно и духовно развитие. Бог не би бил вече непостижим и хората, след като са стигнали до границата на познанието, не биха могли повече да напредват. Нека да благодарим на Бога, че не е така. Бог е безкраен, в Него са скрити „всички съкровища на мъдростта и познанието“. През цялата вечност хората ще могат непрекъснато да изследват и учат и пак не ще изчерпят съкровищата на Неговата мъдрост, доброта и мощ.
Бог желае още в този живот да разкрива постепенно истината на Своя народ. Има само един път за постигане на това познание. Ние можем да стигнем до разбиране на Словото Божие само чрез осветлението на Духа, чрез което е дадено Словото. „Защото кой човек знае що има у човека, освен духът на човека, който е в него? Така и никой не знае що има у Бога, освен Божият Дух.“ „Понеже духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини“ (1 Коринт. 2:11, 10). И Божието обещание към Неговите последователи беше: „А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви настави на всяка истина…, защото от моето ще взема и ще ви известява“ (Йоан 16:13, 14).
Бог желае човекът да упражнява своите умствени сили, а изучаването на Библията укрепва и облагородява ума повече, отколкото което и да е друго учение. То е най-доброто умствено и духовно обучение за човешкия разум. Но ние все пак трябва да се пазим да не направим за наш Бог разума, който е още подчинен на слабостта и хилавостта на човешкото тяло. Ако не желаем Писанието да ни бъде така неясно, че да не можем да разберем и най-простите истини, ние трябва да имаме простосърдечието и вярата на малко дете, готови да учим и да просим помощта на Святия Дух. Съзнанието за мощта и мъдростта на Бога и за нашата неспособност да разберем Неговото величие би трябвало да ни изпълни със смирение; и ние трябва да разгръщаме Словото Му със същото страхопочитание, както, ако бихме застанали пред Него със свято благоговение. Като пристъпваме към Библията, разумът ни ясно трябва да чувства нейния авторитет и сърцето, и разумът да се преклонят пред великия АЗ СЪМ.