Тайните на Библията… 42 (2-ра част) – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Обещано Божествено просвещение
Ние ще напредваме в истинско духовно познание само тогава, когато признаем своята нищожност и съвършена зависимост от Бога. Но всички, които пристъпват към Библията от сърце и с молитва, за да изучават нейните поучения като Божие слово, ще получат Божествено просвещение. Наглед има много трудни и непонятни неща, но Бог ще ги направи ясни и прости за хората, които се стремят да ги разберат.
Понякога се случва хора с интелектуална способност, облагородени чрез възпитание и култура, да не могат да разберат някои пасажи от Писанието, а други, необразовани, чиито знания изглеждат слаби и умът им нешколуван, да разбират значението им и да черпят сили и утеха от това, което първите вземат за тайнствено и го отминават като маловажно. Как става това? Обяснено ми бе, че необразованите не се облягат на своя ум. Те отиват при Източника на светлината, при Онзи, Който е сътворил Писанието, и със смирено сърце молят Бога за мъдрост, и я получават. Съществуват чудесни истини, цели мини от истини, които тепърва ще трябва да бъдат открити от сериозни изследователи. Христос представи истината като скрито в нивата съкровище. То не лежи на повърхността; ние трябва да копаем за него. Но нашият успех не зависи толкова от духовните ни способности, колкото от смирението на сърцето и от вярата, в отговор на която идва Божествена помощ.
Без ръководството на Святия Дух сме в постоянна опасност от изопачаване или невярно тълкуване на Писанието. Често Библията се чете без всяка полза и в някои случаи дори за вреда. Когато Божието слово се разтвори без страхопочитание и молитва, когато мисълта и духът не са насочени към Бога и не са в хармония с Неговата воля, духът бива помрачен от съмнение, което дори се усилва при изучаване на Библията. Неприятелят завладява мисълта и подшепва изкривено тълкуване.
Когато не се опитват да съгласуват с Бога думите и делата си, хората, колкото и да бъдат учени, могат да се заблуждават в Писанието и не се препоръчва на човек да се доверява на обясненията им. Когато истински се стремим да вършим волята на Бога, тогава Святият Дух прави ученията на Неговото Слово принципи в живота и ги записва на плочите на душата. И само тези, които следват дадената им вече светлина, могат да се надяват, че ще получат и по-голямо духовно просветление. Това е ясно изразено в Христовите думи: „Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога“ (Йоан 7:17).
Онези, които четат Писанията с цел да намират противоречия, нямат никакво духовно познание. Чрез своя извратен поглед те виждат причини за съмнение и неверие в неща, всъщност ясни и прости. Но за онези, които със страхопочитание приближават до Божието слово и търсят с цел да познаят волята на Бога, за да й се покорят, всичко се променя, те биват изпълнени със свято страхопочитание и удивление, когато съзерцават чистотата и величието на разкритите истини. Всяко нещо привлича подобното си. Всяко нещо цени подобното си. Светостта се свързва със святост, вярата – с вяра. За смиреното сърце и за искрената търсеща душа Библията е пълна със светлина и познание. Хората, които пристъпват към Писанието с такъв дух, ще бъдат в общение с апостолите и пророците. Техният дух възприема Христовия дух и те се стремят да станат едно с Него.
Мнозина се мислят отговорни да обясняват трудни места от Библията, за да се противопоставят на хитростта на скептиците и безбожните. Но опитвайки се да обясняват не напълно разбраното, има опасност да забъркат умовете на другите и в по-ясните и по-леко разбираемите точки. Това не е наша работа. Ние не бива да се оплакваме, че съществуват такива трудности, но трябва да се съгласим с тях като допуснати от Божията мъдрост. Наш дълг е да приемем Неговото Слово, което е ясно във всички важни точки, отнасящи се за нашето душевно спасение, за да прилагаме принципите му в живота си и да ги предаваме на другите чрез поучения и пример. Тогава ще бъде открито на света, че ние сме свързани с Бога и се доверяваме безусловно на Неговото Слово. Един богоугоден живот, един всекидневен пример на справедливост, кротост и себеотрицателна любов ще бъдат живо обяснение на Божието слово и доказателство в полза на Библията, на което само малцина могат да противостоят. Това ще се окаже като най-силно действаща спънка против растящата склонност към съмнение и неверие.
С вяра трябва да гледаме към небесното и да възприемем Божието обещание, така че умствените сили да нарастват, човешките способности да се свържат с Божествените и всяка душевна сила да бъде пряко съединена с Източника на светлината. И тогава ние ще ликуваме, защото всичко от Божията воля, което тук ни се вижда тъмно, Бог ще направи ясно; неща, които не са се разбирали, ще намерят своето обяснение; и там, където човешкият разум сам е откривал бъркотии и разрушени планове, сега ще види най-съвършената и чудесна хармония. Апостол Павел казва: „… сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице… тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат“ (1 Коринт. 13:12).
Апостол Петър напомня на своите братя да растат в благодатта и познаването на нашия Господ и Спасител Исус Христос“ (2 Петрово 3:16). Когато растат в благодатта, чадата на Бога ще разбират все по-ясно Неговото Слово. Ще намират нова светлина и нова красота в неговите святи истини. Така е било с историята на Божията църква през всичките векове, така ще остане и до края. Когато истинският духовен живот отпада, причината трябва да се търси винаги в пренебрегване изследването на Истината. Хората се задоволяват със светлината, която вече са получили от Божието слово и не търсят по-нататъшното му изследване. Те стават консервативни и избягват разискванията.

Повик за прилежно изучаване
Липсата сред Божия народ на спорове и вълнения не е знак, че той стои твърдо в здравото учение. По-скоро е причина за опасения, че не се прави ясна разлика между истина и заблуда. Когато при изследване на Писанието не се повдигат нови въпроси, ако не възникват никакви различия в мненията, които да подбуждат хората сами да изследват Библията, за да бъдат сигурни, че познават истината, ще има мнозина и сега, както в някогашните времена, които ще се придържат към преданията и няма да знаят, кому се покланят.
Показа ми се, че много хора, които твърдят, че познават истината за това време, не знаят какво вярват. Те не разбират доказателствата за вярата си. Не ценят правилно делото за нашето време. Когато настане времето на изпитанието и се изиска дори от хора, които днес проповядват на другите, да обяснят позицията си, те ще открият, че много неща са неспособни да обосноват. Но докато не бъдат изпитани по този начин, няма да познаят своето голямо невежество. А има толкова много хора в църквата, които приемат за дадено това, което вярват; те сами няма да познаят своята слабост, докато не се повдигнат спорни въпроси. Когато бъдат разделени от своите събратя във вярата и бъдат заставени да останат сами и сами да защитават вярата си, ще се очудят като видят колко объркани са били понятията им върху онова, което са приемали за истина. Факт е, че сред нас съществува отстъпване от живия Бог и обръщане към хора, които са заместили Божествената мъдрост с човешка.
Бог ще събуди Своя народ. Ако други средства не помагат, ереси ще се появят и ще пресеят и отделят сламата от житото. Господ напомня на всички, които вярват Словото Му, да се събудят от съня си. Чудесна, подходяща за това време светлина ни е дал Той в библейската истина, която ни посочва предстоящите опасности. Тази светлина би трябвало да ни насърчава да изследваме усърдно Писанието и сериозно да изпитваме позициите, които заемаме. Бог желае да изследваме истината основно и издържано, с пост и молитва. Вярващите не бива да се задоволяват с предположения и слабо обосновани схващания за нея. Тяхната вяра трябва да бъде здраво основана на Божието слово, та когато дойде времето на изпита и бъдат изправяни пред съдилища, да отговарят за вярата си, да могат със страх и кротост да дадат доказателства за надеждата си.
Бъдете активни, да, активни! Предметите, които изнасяме пред света, трябва да са жива действителност за нас. Важно е при защитата на ученията, които ние смятаме като основа на вярата, никога да не си позволяваме да привеждаме нездрави доказателства. Те могат да смълчат противника, но не правят чест на Истината. Нека привеждаме здрави доказателства, които не само да смълчат противника, но и да издържат най-остро и точно изпитване. Има голяма опасност за онези, които са се подготвяли да бъдат защитници на истината, да си служат неправилно със Словото Божие. Когато се срещнем с един противник, нека се стараем сериозно да му изложим нещата така, че да се пробуди убеждението му, а не само да повярва думите ни.
Колкото и да е израснал духовно, човек не трябва да мисли нито за миг, че е излишно основното и продължително изследване на Писанието за повече светлина. Като народ ние сме призвани лично да изследваме пророчествата. Трябва сериозно да бдим и да разпознаваме всеки лъч светлина, който Бог ни изпраща. Първите лъчи на истината трябва да бъдат възприети и тогава чрез търсене и молитва можем да получим повече светлина и да я предаваме на другите.
Когато Божиите чада се задоволяват със светлината, която имат в момента, ние можем да бъдем сигурни, че Бог не благоволи в тях. Неговата воля е те винаги да напредват и да възприемат постоянно растящата светлина, която ги огрява. Сегашното състояние на църквата не се харесва на Бога. Промъкнала се е самонадеяност, причина да не се чувства нужда от повече истина и от по-голяма светлина. Живеем във време, в което Сатана работи от дясната ни и от лявата ни страна, пред нас и зад нас, а Божият народ все пак спи. Бог желае да се чуе глас, който да пробуди народа Му към дейност.

Резултати от критикуване на Библията
Вместо да отварят душата си, за да приемат лъчи светлина от небето, някои са правели обратно. Както чрез пресата, така и от амвона са били давани мнения за вдъхновението на Библията, които не са потвърдени от Духа или от Словото Божие. Нито човек, нито група хора не бива да се заемат да съставят теории върху въпрос от такава важност, без да имат за това ясното „така говори Господ“, което да ги подкрепи. Когато мъже с повече или по-малко слабости, намиращи се под лоши влияния и обвързани от онаследени или придобити наклонности, поради което са далеч от духовното разсъждение, се заемат да обсъждат кое е Божествено и кое човешко в Божието слово, те не вършат това по Божи съвет. Бог няма да даде успех на такава работа. Действието й ще бъде гибелно както за тези, които се занимават с нея, така и за онези, които я приемат като дело от Бога. Съставянето на известни правила за същината на Божественото вдъхновение е породило съмнение в много души. Смъртни същества с ограничени, късогледи възгледи се чувстват способни да съдят Писанието, като казват: „Този пасаж е нужен, а този не, нито е с боговдъхновен произход.“
Христос не даде никакви такива поучения относно Писанията на Стария завет, единствената част от Библията, която народът притежаваше в онова време. Ученията Му бяха предназначени да насочат мислите на людете върху Стария завет и да им представи в по-голяма светлина съдържащите се в него велики теми. Израилевият народ отдавна се бе отклонил от Бога и бе изгубил от вниманието си скъпоценните истини, които Той им беше поверил. Правилното значение на тези истини оставаше окрито под суеверни форми и церемонии.
Христос дойде, за да махне сметта, която затъмняваше техния блясък. Той ги представи в нова светлина като чудесни скъпоценни камъни. Показа, че съвсем не бе дошъл да нарушава изпълнението на старите известни истини, а напротив, да ги направи да блеснат в истинската им сила и красота; в славата, която не може да бъде схваната от хората на Неговото време. Сам Автор на тези истини, Той можа да разкрие на хората тяхното истинско значение и да ги освободи от фалшивите тълкувания и теории, които водителите бяха вложили, за да ги нагодят към своето несвято състояние и живот, лишен от духовност и Божия любов. Премахна онова, което бе ограбило жизнената сила на тези истини и ги даде на света в първоначалната им свежест и сила.
Ако имаме Христовия дух и сме Негови съработници, наша задача е да участваме в работата на делото, което Той дойде да извърши. Библейските истини са затъмнени отново от обичаи, предания и измамни учения. Заблуждаващите учения на обичаното от народа богословие са направили хиляди и десетки хиляди скептици и безверници. Така много заблуди и противоречия се проповядват като библейски учения, които всъщност са неверни тълкувания на Писанието и възприети през епохата на папската тъмнина! Мнозина са били подведени да си съставят лъжлива представа за Бога, както юдеите, заслепени от заблудите и преданията на времето си, имаха неистинска представа за Христос. „Защото, ако я бяха ПОЗНАЛИ, не биха разпнали Господа на славата“ (1 Коринт. 2:8). Наш дълг е да изявяваме истинския Божи характер. Вместо да критикуваме Библията нека се опитваме да изявяваме на света чрез слово и пример нейните святи, животворни истини, за да можем да изявяваме „добродетелите на Онзи, Който ни е призвал от тъмнината в своята чудесна светлина.“
Злините, които постепенно са се вмъкнали сред нас, са намалили незабелязано както в отделни личности, така и в църквите, страхопочитанието към Бога и са заключили истините, които Бог желае да им даде.
Братя и сестри, оставете Божието слово така, както е. Не допускайте човешка мъдрост да намалява силата нито на един израз от Писанието. Тържественото предупреждение в Откровението трябва да ни предпазва от това. В името на моя Учител ви моля: „Изуйте обущата от нозете си, защото мястото, на което стоите, е свята земя.“

Библията със своите скъпоценни бисери от истина не е написана само за учения човек. Напротив, тя е предназначена за обикновения народ и тълкуването, което й дават обикновените хора, подпомагани от Светия Дух, се съгласува най-добре с Исусовата истината. Необходимите за спасение велики истини са ясни като пладне, така че никой не може да сгреши или изгуби пътя, освен тези, които следват собствените си разсъждения вместо ясно изявената Божия воля (1885 г., т. 5, с. 331).
Видях, че онези, които искат, могат да имат достатъчно причини да се съмняват в боговдъхновеността и достоверността на Божието слово. Бог не принуждава никого да вярва в Него. Хората могат да изберат да разчитат на доказателствата, които Той е благоволил да даде, или да се усъмнят и загинат (1864 г., т. 1, с. 427).

Юдеите очакваха Месия, но Той не дойде според тяхното предсказание. Ако бъдеше приет като Обещания, техните учени учители биха били принудени да признаят, че са се заблудили. Тези водачи се бяха отделили от Бога и Сатана работеше в умовете им, за да ги накара да отхвърлят Спасителя. Вместо да отстъпят от своето гордо мнение, те предпочетоха да затворят очите си пред всички доказателства за Неговото месиянство. И не само че самите те отхвърлиха спасителната вест, но настроиха сърцата на народа против Исус. Тяхната история трябва да ни послужи като сериозно предупреждение.
Никога не трябва да очакваме, че когато Господ има някаква светлина за народа Си, Сатана ще стои отстрани спокойно и не ще прави никакви усилия да предотврати приемането й. Той ще работи в умовете, за да възбужда недоверие, завист и неверие. Нека се пазим да не отхвърлим изпращаната от Бога светлина поради това, че тя не е стигнала до нас по желания от нас начин. Нека Божието благословение да не ни отмине поради това, че не „познаваме времето на нашето посещение“. Ако има хора, които не виждат и не приемат светлината за себе си, да не застават на пътя на другите. Нека не се каже за този високо привилегирован народ, както се каза за евреите, когато им се проповядваше Божието царство: „… Сами вие не влязохте, на влизащите попречихте“ (Лука 11:52) (1889 г. т. 5, с. 728).