Трета стъпка — Божията воля и Словото Му

Божията воля и Словото Му

Третата стъпка в опита ни да разберем Божията воля в живота си е да се допитваме до Словото Му. В Пс. 119:105 е записано: „Твоето Слово е светилник за нозете ми и светлина на пътеката ми“. Ако Бог все пак ни води. ще ни води чрез Словото Си и никога няма да го прави в противоречие с него. Божието Слово е нещо повече от урок по история. То е повече от разказ за живота на хора, които отдавна са починали. Повече е от пророчество. Повече от доктрина. Повече от родословие. Повече от сборник с разкази. То е живото Слово на Бога. което живее и пребъдва вечно. Можем да прибягваме до него по две причини: първо, за информация; второ, за общуване. Дали Божието Слово е ценен източник на информация? Разбира се. Предлага ни достоверен доклад за историята на човечеството. Разказва ни нещата такива, каквито са, като точно отбелязва както провалите, така и успехите на Божия народ. „Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата“ (2Тимотей 3:16). Информацията в Божието Слово е достоверна и точна. Бог ни я е дал, като е знаел, че тя ще бъде необходима за народа Му. докато светът съществува. Когато обаче прибегнем до Библията за ръководство, може да няма определена глава или стих, свързани с решението, което се опитваме да вземем. Да си представим, че решаваме в кой град да се преместим, каква работа да започнем или дали да се оженим за една или друга личност. Никъде в писанието няма да намерим стих, в който да се казва: „Трябва да се омъжиш за Джим“ или „Необходимо е да станеш лекар“. Затова трябва да разберем втората цел на Божието слово – общуването. Можем дори да заявим, че основната цел на Божието Слово е общуването. Има огромна разлика между това да знаем за Бога и да познаваме Бога. Апостол Павел смята познаването на Бога за най-важното нещо в живота си. Ето какво заявява във филипяни 3:7-10: „Но това, което беше за мен придобивка, сметнах го като загуба заради Христос. А освен това всичко смятам като загуба заради това превъзходно нещо – да познавам моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и смятам всичко за измет (…) за да позная Него“. Пророк Йеремия пише: „Мъдрият да не се хвали с мъдростта си, силният да не се хвали със силата си и богатият да не се хвали с богатството си; а който се хвали, нека се хвали с това, че разбира и познава Мен“ (Йеремия 9:23, 24). Според Даниил „народът, който познава своя Бог, ще се укрепи и ще върши подвизи“ (Даниил 11:32). Тъй като Божието Слово трябва да бъде средство за общуване, а не само източник на информация, необходимо е да подчертаем още веднъж, че основата за разбирането на Божията воля в живота ни трябва да е личната ни, ежедневна, непрестанна връзка с Него. Ако никога не сме използвали Словото на Бога за общуване и приятелство с Него, едва ли ще ни ползва съдържащата се там информация. И дори да има информация, която напълно да съвпада с конкретната ситуация, в която се намираме, няма да имаме духовната сила да приемем Словото, освен ако не се запознаем лично с Господ. Той трябва да ни даде не само мъдрост, но и сила за послушание. Не е достатъчно само да знаем кое е право и кое погрешно. Необходимо е да разберем как да приемем Божия контрол над себе си, за да станем способни да Му се подчиняваме. Разбира се, вярно е, че Библията представя много житейски принципи, които можем да приложим към определена ситуация. Например тя предупреждава против брака с невярващи. Ако избирам между някого, чийто духовен живот е съвместим с моя, и друг, който не се интересува от духовните неща, ще имам доста добра помощ при вземането на подобно решение. Библията предупреждава и против нечестното поведение. Ако трябва да лъжа, за да получа или да задържа дадена работа, мога лесно да видя, че според Писанието Бог не ме води в тази посока. Макар да няма специфична глава или стих за конкретна ситуация, може да има принципи, които да приложа и да взема правилното решение. Понякога обаче може да се наложи да избирам между две „правилни“ възможности, вместо между добро и зло. Възможно е да избирам дали да стана учител по математика или учител по физика, а не дали да бъда учител или крупие в Лае Вегас! Случва се възможностите пред нас да ни изглеждат еднакво дори въз основа на принципите от Божието Слово. В такъв случай ползата от Писанието като средство за общуване е просто безценна, както и използването на всичките осем стъпки за опознаване на Божията воля. Бог е способен да ни предаде волята Си и по някакъв друг начин освен чрез текст от глава и стих. Възможно е някога да ни изненада. Когато отидем при Него за ръководство във връзка с дадено решение, може да ни покаже как определени библейски текстове разглеждат ситуацията, в която се намираме. Случвало ми се е поне пет-шест пъти в живота. Тогава по непогрешим начин Божието Слово внезапно е повлиявало решението ми. Едно лято продавах християнски книги, за да спечеля пари, с които да продължа образованието си наесен. Първия ден моят ръководител дойде с мен, за да ми покаже как се продават книги. Аз го придружавах и му държах куфара, а той продаваше книгите през целия ден. Изглеждаше толкова просто и лесно! Върнах се у дома в приповдигнато настроение и умножих броя на книгите, които бяхме продали първия ден, по броя на дните през лятото. Бях сигурен, че до есента ще спечеля три-четири пъти повече пари, отколкото ми бяха необходими за училището. След това ръководителят си отиде. Ден след ден минаваха по един и същи начин. Не можех да продам нито една книга. Не след дълго се обезсърчих. Струваше ми, че няма да мога да изкарам дори за таксата. Всъщност лесно бе да повярвам, че останалата част от лятото ще отмине, без да продам нито една книга! Една нощ бях толкова обезсърчен. че не можех да заспя. На следващата сутрин се опитах да реша какво да правя. Дали да се върна у дома и да зарежа всичко? Дали да продължавам, макар че ми изглеждаше безнадеждно? Останах поразен, когато отворих Библията. Стихът на който попаднах, бе Пс. 42:11: „Защо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мен? Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя; Той е помощ на лицето ми и Бог мой“. Тази вест от Божието Слово ми даде смелост да опитам още веднъж. По пътя за работа се отбих в пощата. Там ме чакаше писмо от жена, на която бях показал книги преди три дни. Тя бе решила, че това я интересува! Стигнах с тичане до дома й и направих първата си продажба. Господ бе започнал да ми показва, че не аз продавам Неговите книги. Той го прави. Ако някога сте се опитвали да продавате християнски книги, сигурно сте научили същия урок. Когато бях пастор на църква в Орегън. получихме с жена ми покана от друго място и започнахме да се опитваме да разберем каква е Божията воля за нас. Една сутрин, докато бях в кабинета си в приземния етаж и се молех за този проблем, изпитах желание да отворя Библията за ръководство. Попаднах на следния текст: „Който остане в този град, ще умре (…) но който излезе (…), ще остане жив“ (Йеремия 38:2). Никога преди не бях забелязвал този текст. Размислих внимателно и се зачудих каква ли може да е връзката му с настоящата ситуация. Не знаех кой в града се опитва да ме убие, но все пак стихът като че ли ми помагаше да взема решението, за което се молех. Преди да спомена за това на когото и да било, аз се качих на горния етаж за закуска. Шестгодишният ни син бе сложил малката си Библия на масата. Помолих го да я отвори и да ни прочете нещо преди молитвата. „Какво да избера“ – попита той. „Няма значение, отвори напосоки“ – посъветвах го аз. Той отвори малката си Библия и ми посочи текста, за да прочета това, което бе избрал. Смаян, прочетох: „Който остане в този град, ще умре (…) но който излезе (…), ще остане жив“. Не взехме решението си единствено въз основа на библейския стих, макар и да бяхме силно впечатлени. Беше почти невъзможно това да е случайност. Просто поставихме този факт в общата картина и го разгледахме заедно с останалата част от ръководството, което Господ ни даде и чрез другите стъпки за опознаване на волята Му. Тази случка стана само част от доказателствата, които ни доведоха до приемане на поканата да се преместим в друг град. Имаше и друго събитие по време на престоя ни в Маунтин Вю, щата Калифорния. Харесвахме църквата и хората в нея. Не искахме да си тръгваме. Още по-малко ни се искаше да се преместим в района, известен със своя смог в Южна Калифорния, където бяхме поканени. Казахме „не“. Имахме собствена воля по този въпрос. Господ обаче започна да ни променя и веднъж по време на сутрешното ни поклонение съпругата ми отвори на стиха от деяния 8:26, където Бог казва на филип да отиде на юг към пустинята. След три години в Южна Калифорния се зарадвахме да открием друг текст (и то след като получихме покана за Северна Калифорния), в който се казваше: „Достатъчно сте обикаляли тази планинска страна; върнете се на север“ (Второзаконие 2:3). Открих обаче, че е много опасно да разказвам подобни истории, тъй като хората често забравят за всичко останало, което е било казано. Забравят за другите стъпки за разбиране на Божията воля и се опитват да я открият само като си поставят пръста върху даден библейски текст. Не е безопасно да се използва този метод като единствен начин за определяне на Божията воля.
Ако пробвате да го правите сами, без да сте водени от Светия Дух, ще откриете, че нерядко ще поставяте пръста си върху нищо не значещ текст и няма да има нищо, което дори да напомня за ръководство от Бога. И на мен ми се е случвало. Чувал съм историята за човек, който решил да опита този вид ръководство, без да използва останалите стъпки. Той попаднал на два текста: „[Юда] излезе и отиде, та се обеси“ (Матей 27:5) и „Иди и ти прави така“ (Лука 10:37). Напълно убеден, че Бог не може да желае подобно нещо, човекът поставил пръста си на трети текст и прочел: „Каквото вършиш, върши го по-скоро“ (Йоан 13:27). Затова бих искал да подчертая, че не препоръчвам този метод като средство за откриване на Божията воля. Когато непрестанно общуваме с Господа и се стремим да разберем волята Му чрез всички дадени от Него методи, може да дойде момент, когато Той да избере да общува с нас чрез Словото Си. Възможно е да ни посочи определен текст, изразяващ волята Му за съответния случай. Може би тогава ще е полезно да помним, че Бог няма да ни даде съвет от случайно подбран текст, който да противоречи на общите наставления в Сл овото Му по отношение на принципите и истината. Възможно е също да открием, че в такива случаи Той ни говори със същите думи, които сме Му представяли в молитвите си по даден въпрос. Дори и при ежедневното молитвено общуване с Бога често се случва да попаднем на текст от четивото за деня, отговарящ ни на въпроса, който сме си задавали и за който сме размишлявали. Някои хора не харесват подобен субективен метод на комуникация с Бога, но за тези, които се питат дали Той би използвал такъв план, може да е полезно да си спомнят, че това никога не бива да е основното при вземане на решение. Понякога Бог може да реши да го направи част от общия план, действащ по тайнствен начин за извършване на чудесата Му. В Пс. 32:8 четем: „Аз ще те вразумя и ще те науча на пътя, по който трябва да ходиш; ще те съветвам, като върху теб ще бъде окото Ми“. Ако отворим на 1 Коринтяни 12 гл., ще открием, че църквата е оприличена на човешко тяло, като всяка негова част, всеки орган изпълнява определена функция, но всички са свързани заедно за общото благо. Дори да сме незначителна част от тялото, която изглежда прекалено дребна, това не означава, че сме маловажни. Ако част от тялото страда, цялото тяло чувства болката. Апостол Павел прави сравнение между органите на човешкото тяло и различните членове на Христовото тяло. В този контекст можем да намерим нещо интересно в 1 Царе 9:9: „В миналото, когато някой в Израел отиваше да се допита до Бога, казваше така: Елате да идем при ясновидеца. Защото онзи, който се нарича пророк, се наричаше преди ясновидец“. Изследвали ли сме тази старозаветна дума? Какво означава ясновидец? Това е човек, който вижда ясно! Следователно пророкът в Стария Завет е бил оприличен на очите на църквата. И така, когато се консултираме с Библията и със словото на Божи пророк, ни се помага да узнаем Господнята воля. Възможно ли е Бог да ни ръководи и чрез Своето „око“? Да не отхвърляме този метод, когато се обръщаме към дадените от Него боговдъхновени съвети. Ще имаме много случаи да благодарим за помощта и ръководството, дадени чрез „очите“ на църквата. Колко благодарни трябва да сме за дара на Божието Слово, тъй като гласът на Бога ни ръководи и напътства чрез пророците по желания от Него начин. Когато се допитваме до

Божието Слово, имаме силен и надежден източник за познание на волята Му.