Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Трябва ли да се съветваме със спиритически лекари 8 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

„И Охозия падна през решетката на своята горна стая, която бе в Самария, и се разболя. И прати човеци, на които рече: „Идете, допитайте се до акаронския бог Ваал-зевув дали ще оздравея от тая болест. Но ангел Господен каза на Тесвиеца Илия: „Стани, иди да посрещнеш пратениците на самарийския цар и кажи им: „Няма ли Бог в Израиля, та отивате да се допитате до акаронския бог Ваал-зевува? Сега, прочее, така казва Господ: „Няма да слезеш от леглото, на което си се качил, но непременно ще умреш“ (4Царе 1:2-4).
Този разказ показва съвсем очебийно Божието неодобрение към хора, които пренебрегват Бога и се обръщат към сатанински служители. Малко преди да се случат посочените по-горе събития, управниците в Израилевото царство бяха сменени. Ахав бе свален от престола поради Божиите наказания и наследен от сина си Охозия, човек с недостоен характер, който вършеше само зло пред очите на Господа, като следваше пътищата на баща си и майка си и постъпваше така, че Израил грешеше. Той като баща си служеше на Ваала и му се покланяше, с което предизвикваше Господа Бога израилев, както бе правил баща му Ахав. Но наказания следваха отблизо бунтовния цар поради греховете му. Войната с Моав и след това инцидента, заплашил собствения му живот, засвидетелстваха Божия гняв против Охозия.
Колко много бе видял и чул Израилевият цар по време на царуването на баща си за чудните дела на Всевишния! Какви страшни доказателства за Своята строгост и ревност бе дал Бог на отстъпилия Израил! Всички те бяха известни на Охозия. И все пак той постъпи така, сякаш тази страшна действителност, а дори и ужасният край на собствения му баща, бе само празна приказка. Вместо да смири сърцето си пред Господа той дръзна да постъпи нечисто, нещо, което отличи живота му. Заповяда на слугите си: „Идете, допитайте се до акаронския бог Ваал-зевув дали ще оздравея от тая болест.“
Вярваше се, че акаронският идол, посредством своите свещеници, може да известява за бъдещи събития. Той се ползваше с такова общо доверие, че при него идваха много хора, и то отдалеч. Предсказанията, които се договаряха там и сведенията, които се даваха, идваха направо от княза на тъмнината. Сатана е, който е създал и поддържа поклонението на идоли, за да отвлича вниманието на хората от Бога. Чрез служителите си той крепи своето царство на тъмнина и лъжа.
Историята за греха и наказанията на цар Охозия, съдържат поука, която никой не може да пренебрегне безнаказано. Макар ние да не се покланяме на езически богове, все пак хиляди се покланят пред олтара на Сатана така действително, както се покланяше израилевият цар. Духът на езическото идолопоклонство е всеобщо разпространен и днес, макар че под влиянието на науката и образованието си е присвоил по-облагородена и привлекателна форма. Всеки нов ден прибавя печални доказателства, че вярата в сигурното пророческо слово замира бързо и вместо нея суеверие и сатанинско магьосничество пленяват хорските умове. Всички, които не изпитват сериозно Писанията и не подчиняват всяко желание и цел на живота си на този непогрешим изпит, всички които не търсят Бога в молитва, за да узнаят Неговата воля, непременно ще се отклонят от правия път и ще бъдат измамени от Сатана.

Каналите на сатанинската сила
Езическите оракули имат своя двойник в лицето на днешните спиритически медиуми, ясновидци и гадатели. Тайнствените гласове, които говореха в Акарон и Ендор, все още заблуждават хората със своите лъжливи думи. Князът на тъмнината чисто и просто се е явил под нов образ. Мистериите на езическото поклонение са заместени от тайните общества и сеанси, от мъглявостите и чудесата на днешните магьосници. Техните разкрития се приемат жадно от хиляди, които отказват да приемат светлина от Божието слово или от Неговия дух. Докато говорят с презрение за древните магьосници, големият измамник се смее тържествуващ, защото те се поддават на неговите изкуства под друга форма.
Агентите му все още твърдят, че лекуват болести. Те приписват своята сила на електричество, магнетизъм или на така нареченото „хипнотично лечение“. Всъщност те са само проводници на сатанинските електротокове. Чрез тези средства Сатана омагьосва телата и душите на хората.
От време на време съм получавала писма както от проповедници, така и от миряни в църквата със запитване дали смятам за погрешно да се допитат до лекари спиритисти и ясновидци. Не съм отговорила на тези писма поради липса на време. Но точно сега въпросът отново е наложен на вниманието ми. Толкова многобройни стават тези служители на Сатана и толкова всеобща е станала практиката да се търси съвет от тях, че е вече необходимо да се кажат няколко предупредителни думи.
Бог ни е предоставил възможността да се запознаем със здравните закони. Той ни е възложил дълга да пазим физическите си сили във възможно най-добро състояние, за да му отдаваме служба, която да е приета от Него. Отказващите да се възползват от светлината и познанията, които в милостта си Бог е направил достъпни за тях, отхвърлят едно от средствата, дадени им от Бога, за развиване на духовния, както и на физическия живот. Те поставят себе си там, където ще бъдат изложени на измамите на Сатана.
Не са малко християните, които в този християнски век и в християнски нации прибягват по-скоро до злите духове, отколкото до силата на живия Бог. Майката, бдяща край леглото на болното си дете, извиква: „Не мога нищо повече да сторя. Няма ли лекар, който да върне здравето на детето ми?“ Казват й за удивителните излекувания, които върши някой ясновидец или някой, който лекува чрез магнетизъм, и тя поверява скъпото си дете на неговите грижи, поставяйки го все едно в ръцете на Сатана, застанал до нея. Много често бъдещият живот на това дете се управлява от сатанинска сила, която като че ли не може да бъде унищожена.
Много хора не желаят да се потрудят, за да се запознаят със законите на живота и с простите средства за възстановяване на здравето. Те нямат правилно отношение към живота. И когато се разболеят в резултат на това, че са нарушили природния закон, не се стараят да поправят своите грешки и след това да потърсят Божието благословение, а прибягват до лекарите. Ако здравето им се възстанови, всичката слава отдават на медикаментите и на лекарите. Всякога са готови да боготворят човешката сила и мъдрост, сякаш не познават друг бог освен творението – пръст и пепел.
Чух майка да се моли на един невярващ лекар да спаси живота на детето й. Но когато я помолих да потърси помощта на великия Лекар, който може да спасява напълно дошлите при Него с вяра, тя се оттегли с досада. Тук виждаме същия дух на Охозия.
Не е безопасно да се доверяваме на лекари, които нямат страх Божи. Без влиянието на Божествената благодат сърцата на хората са измамливи повече от всичко и са крайно нечестиви (виж Еремия 17:9). Тяхната цел е себевъзвеличаване. Под покривалото на медицинската професия какви нечестия са били скривани, какви измами поддържани! Лекарят може да твърди, че е много мъдър и чудно изкусен, а в същото време характерът му да е безпътен и практиката му – против законите на живота. Господ, нашият Бог, ни уверява, че очаква да му дадем случай да покаже благостта Си; Той ни кани да извикаме към Него във време на трудност. Как можем да Го пренебрегваме и да се доверяваме на плътска мишца?
Елате с мен в онази болнична стая. Там лежи един съпруг и баща, човек, който е за благословение на обществото и Божието дело. Той е заболял внезапно и е на легло. Огънят на треската сякаш го изгаря. Жаден е за чиста вода, за да си накваси горящите устни, да угаси бушуващата жажда и да разхлади горещото чело. Но не, лекарят е забранил вода. Като стимулиращо средство му се дава някакво силно питие и с това се прибавя гориво в огъня. Благословената, дадена от небето вода, приложена умело, би угасила изгарящия огън, но тя е заместена от отровни лекарства.
За известно време природата се бори за своите права, но накрая, победена, се отказва от борбата и смъртта освобождава страдалеца. Божието желание е било този човек да живее, да бъде за благословение на света. Сатана обаче е решил да го погуби и успява посредством лекаря. Докога ще позволяваме скъпата ни светлина да бъде така угасявана?
Охозия изпрати слугите си да попитат Ваал-зевул в Акарон, но вместо известие от идола той чува страшното осъждане на Израилевия Бог: „Няма да слезеш от леглото, на което си се качил, но непременно ще умреш.“ Христос бе този, Който накара Илия да произнесе тези думи пред отстъпилия цар.
Йехова Емануил имаше сериозни причини да е недоволен от неблагочестието на Охозия. Какво не бе направил Христос, за да спечели сърцата на грешниците и да ги вдъхнови с непоклатимо доверие в Него! Векове наред бе изявявал на народа Си най-снизходителна доброта и безпримерна любов. Още от времето на патриарсите бе показал, че обича човешките синове (Пр. 3:31). Бивал е готова помощ за всички, които са го търсили искрено. „Във всичките им скърби Той скърбеше и Ангелът на присъствието Му ги избави. Поради любовта Си и поради милосърдието Си Той сам ги изкупи, дигна ги и носи ги през всичките древни дни“ (Исая 63:9). И все пак Израил се разбунтува против Бога и се обърна към най-злия Му враг.
Евреите бяха единственият народ, който имаше привилегията да познава истинския Бог. Като изпрати хора да се допитат до един езически оракул, израилевият цар обяви пред езичниците, че има повече доверие в техните идоли, отколкото в Бога на своя народ, създателя на небето и земята. По същия начин и изповядващите, че познават Божието слово, обезславят Бога, когато се отдръпват от източника на силата и мъдростта, за да потърсят съвет от силите на тъмнината. Ако Божият гняв бе разпален от постъпката на един безбожен цар, идолопоклонник, как би гледал Бог на постъпките на тези, които изповядват, че са негови служители?

Доверявайте се на Бога и се покорявайте на природните закони
Защо хората нямат желание да се доверяват на Създателя на човека, Който чрез допир, дума, поглед може да излекува всякаква болест? Кой заслужава повече доверието ни от Този, Който направи такава голяма жертва за нашето изкупление? Господ ни е дал определени наставления чрез апостол Яков, които сме длъжни да приложим, ако се разболеем. Когато човешката помощ е безуспешна, Бог ще бъде помощник на народа Си. „Болен ли е някой от вас, нека повика църковните презвитери и нека се помолят над него и го помажат с масло в Господнето име. И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне…“ (Яков 5:14, 15). Ако така наречените Христови последователи проявяваха чистосърдечна вяра в Божиите обещания толкова, колкото възлагат на сатанинските агенти, те ще почувстват в душата и тялото си животодаващата сила на Святия Дух.
Бог е подарил на този народ голяма светлина, но въпреки това ние не сме предпазени от изкушението. Кои между нас търсят помощ от Акаронските богове? Погледнете тази картина – тя не е плод на въображението. У колко даже адвентисти от седмия ден може да се забележат нейните главни характеристики? Инвалид – наглед много съвестен, съзнателен, но фанатичен и самонадеян – явно изявява своето презрение към здравните закони в живота, които Божествената милост е дала. Храната му трябва да бъде приготвена така, че да задоволява болния му апетит. Вместо да се храни със здравословно приготвена, пълноценна храна, той предпочита ресторантите, защото там може да задоволи апетита си без ограничение. Красноречив защитник на въздържанието, той не зачита основните му принципи. Търси облекчение, но отказва да го получи с цената на себеотрицанието. Този човек се покланя пред олтара на извратения апетит. Той е идолопоклонник. Силите, които, ако са осветени и облагородени, могат да бъдат използвани за прослава на Божието име, биват изтощени и малко полезни. Гневен темперамент, объркан ум и разстроени нерви – това са само част от последствията на неговото незачитане на природните закони. Той е човек, на когото не може да се разчита.
Който има куража и честността да го предупреди за опасното му поведение, си спечелва неговата неприязън. И най-малкото възражение или противоречие е достатъчно да събуди нападателния му дух. Но ето, че му се дава възможност да потърси помощ от човек, който получава сила чрез магьосничество. Отива при него с готовност, като губи свободно време и пари с надеждата да получи предложеното благодеяние. Той е измамен, омаян. Силата на магьосника бива похвалена и други са привлечени да потърсят помощта му. Така Бог на Израиля се обезславя, а силата на Сатана се почита и издига.
В името на Исус Христос се обръщам към така наречените негови последователи: пребъдвайте във вярата, която сте приели отначало. Отбягвайте скверното и празно мърморене. Вместо да се доверявате на магьосници, доверете се на живия Бог. Проклет е пътят, който води към Ендор или Акарон. Ще се спънат и ще паднат нозете, които се осмеляват да стъпят на забранена почва. В Израил има Бог, у Когото е избавлението за всички притеснени и угнетени. Правдата е обиталище на Неговия престол.
Опасно е човек да се отклони и най-малко от Божиите наставления. Когато се отклоним от ясния път на дълга, ще се създадат ред обстоятелства, които ще ни отдалечават все повече и повече от правото. Ненужна интимност с хора, които не почитат Бога, ще ни прелъсти, преди да се усетим. Страхът да не оскърбим светските си приятели ще ни задържа да изказваме благодарността си към Бога или да признаваме нашата зависимост от Него. Затова трябва да се държим близо до Божието слово. Ние имаме нужда от неговите предупреждения и насърчения, заплахи и обещания. Нуждаем се от съвършения пример, изложен ни единствено в живота и характера на нашия Спасител.

Не дръзвайте да стъпите на сатанинска почва
Божии ангели ще закрилят Божиите люде, докато те вървят в пътя на дълга. Но такава закрила не се обещава на онези, които съзнателно дръзват да стъпят на сатанинска почва. Служител на големия измамник ще каже и ще направи всичко, за да постигне своята цел. Независимо дали се нарича спиритист, електролечител или магнетичен лечител. Предявявайки особени искания, той спечелва доверието на непредпазливите. Претендира, че познава живота, както и всичките трудности и бедствия на онези, които се обръщат към него. Преобразявайки се на светъл ангел, докато всъщност мракът на бездната е в неговото сърце, той проявява голям интерес към жените, търсещи неговия съвет. Казва им, че всичките им трудности се дължат на нещастен брак. Това може да е вярно, но такъв съветник не помага за по-доброто им състояние. Казва им, че се нуждаят от любов и съчувствие. Уверявайки ги, че се интересува твърде много от тяхното благополучие, той омайва нищо неподозиращите жертви, като ги хипнотизира, както змията хипнотизира треперещото птиче. Скоро те попадат всецяло в неговата власт. Страшните последствия са грях, позор и гибел.
Тези служители на неправдата не са малко. Техният път е очертан със запустели домове, осквернена репутация и съкрушени сърца. Но за всичко това светът знае твърде малко; и въпреки това те продължават да ловят нови жертви и Сатана се радва на причинената от тях гибел.
Видимият и невидимият свят са тясно свързани. Ако завесата можеше да се дръпне, ние щяхме да видим как зли ангели сеят тъмнина около нас и работят с всички сили, за да измамват и погубват. Безбожните хора са заобиколени, повлияни и подпомагани от зли духове. Но човекът на вярата и молитвата е предал душата си на Божественото ръководство и на Божии ангели с небесна светлина и сила.
Никой не може да служи на двама господари. Светлината и тъмнината не са по-противоположни, отколкото Божията служба и службата на Сатана. Пророк Илия изложи въпроса в истинската му светлина, когато безстрашно се обърна към отстъпилия Израил: „Йехова ако е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него“ (3 Царе 18: 21).
Онези, които се отдават на вълшебството на Сатана, може да се хвалят с големи придобивки, но дали това доказва, че пътят им е мъдър или безопасен? Какво, ако се продължи животът? Какво, ако се подсигурят земни печалби? Заслужава ли си в края на краищата да не се зачита Божията воля? Всички такива привидни печалби ще се окажат в края невъзвратими загуби. Не можем безнаказано да нарушим дори и една-единствена бариера, издигната от Бога за защита на Неговия народ от силата на Сатана.
Единствената ни безопасност се състои в това, да запазим старите гранични камъни. „… при закона и при свидетелството! Ако не говорят според това слово, наистина няма зазоряване за тях“ (Исая 8:20).