Търговска работа – 25 Съкровищница от свидетелства Том 3 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Господ е наредил да се основават издателства за прогласяването на настоящата истина и за сделките, извършвани в различни области на бизнеса, които тази работа обхваща. В същото време те трябва да бъдат в тесен контакт със света, за да може да бъде истината като светлина, поставена на свещник, осветяваща всички, които са в къщата. По Божие провидение Даниил и неговите другари бяха свързани с великите мъже на Вавилон, за да могат тези мъже да се запознаят с религията на евреите и да познаят, че Бог управлява всички царства.
Във Вавилон Даниил бе поставен на един крайно изпитващ(труден) пост; но макар вярно да изпълняваше задълженията си като държавник, той твърдо отказваше да се ангажира в каквато и да било работа, която би противодействала на Бога. Това поведение предизвика разискване и по този начин Господ представи вярата на Даниил на вниманието на вавилонския цар. Бог имаше светлина за Навуходоносор и чрез Даниил на царя бяха представени неща, предсказани в пророчествата за Вавилон и другите царства. Чрез тълкуванието на Навуходоносоровия сън Йеова бе възвишен като по-мощен от земните управители(владетели). Така чрез верността на Даниил Бог бе почетен. По същия начин Господ желае нашите издателства да свидетелстват за Него.

Възможности в търговската работа
Едно от средствата, чрез които тези институти биват довеждани в контакт със света, се намира(е) търговската работа. По този начин бива отворена една врата за съобщаване светлината на истината.
Работниците може би си мислят, че вършат само светски бизнес, когато са ангажирани в самата работа, която изисква въпроси по отношение на вярата и принципите, които поддържат. Ако те са от истинския дух, ще могат да говорят думи навреме. Ако светлината на небесната истина и любов са в тях, тя не може освен да просветне. Самият начин, по който те провеждат изискващите се бизнессделки, ще изявяват действието на Божествените принципи. За нашите работници, механиците, може да се каже както за един от старо време: „Изпълних го с Божия Дух, с мъдрост и с разум, и със знание, и с всяко изкуство“ (Изх. 31:3).

Не на първо място
В никакъв случай издателските институти не трябва да се посвещават главно на търговска работа. Когато на тази работа се отдаде първото място, свързаните с издателствата губят от погледа си целта, за която тези издателства са били основани, и работата им се влошава.
Съществува опасност управителите, чиито духовни схващания са извратени, да се съгласят да издават спорна литература просто за печалба. Като резултат от предприемането на тази работа се изгубва от погледа целта, за която бяха основани издателствата и на институтите започва да се гледа повече като на търговско предприятие. В това Господ се обезславя.
В някои от нашите издателства търговската работа изисква постоянното увеличаване на скъпа машинария и други съоръжения. Така изискваният разход е тежък товар за средствата на института и с много по-голямо количество работа се изисква не само за увеличаване на съоръженията, но и по-голям брой работници, отколкото могат да се подготвят правилно.
Твърди се, че търговската работа е от финансова полза за службата. Но Един с авторитет е изчислил точно цената на тази работа в нашите главни издателства. Той представи верния баланс, показвайки, че загубата надминава печалбата. Показа, че тази работа кара работниците да се увличат от постоянно бързане. В атмосферата на бързане и шумно движение и световност увяхват истинското благочестие и посвещение.
Не е необходимо търговската работа да бъде отделена изцяло от издателствата, защото това затваря вратата за лъчите светлина, които трябва да бъдат пръснати над света. А връзката с външни страни(партньори) не е нужно да бъде по-гибелна за работниците, отколкото Данииловата работа като държавник беше извращаване на вярата и принципите. Но навсякъде където се открие, че пречи на духовността на института, външната работа да се изключва. Вършете работа, която представя истината. Нека тази работа бъде винаги на първо място, а търговската – на второ. Нашата мисия е да дадем на света вестта на предупреждение и милост.

Цените
В усилието си да си осигурят външно попечителство, за да се облекчат издателствата от финансови затруднения, цените са били толкова намалявани, че работата не носи никаква печалба. Онези, които се ласкаят, че има печалба, не са държали точна сметка за всеки разход. Не намалявайте цените, за да осигурите работа. Поемайте само такава работа, която ще ви носи честна печалба.
В същото време в нашите бизнес отношения не трябва да има и сянка от себелюбие или надхитряне. Нека никой не се възползва от незнанието(невежеството) или нуждата на другия и да налага прекалени цени за извършена работа или продадени стоки. Ще има силно изкушение за отклоняване от тесния път. Ще има безброй аргументи в полза на съобразяване с обичая или възприемане практики, които са всъщност нечестни. Някои твърдят, че в отношенията си с лъжци човек трябва да се съобразява с обичая; че ако се поддържа строга честност, той не ще може да продължава своя бизнес и да си осигури прехраната. Къде е вярата ни в Бога? Той ни счита за Свои собствени синове и дъщери при условие, че излезем от света и се отделим от него и не се допираме до нечисто. Към Неговите институти, както и към отделните християни, са отправени думите: „Търсете първо Божието царство и Неговата правда“ и Неговото увещание е сигурно, че всички неща, нужни за този живот, ще бъдат прибавени. Нека на съвестта бъде записано както като с желязна писалка върху скала, че реалният успех независимо за този живот или за бъдещия може да се осигури единствено чрез вярно придържане към вечните принципи на правота.

Деморализираща(покваряваща) литература
Когато нашите издателства извършват голямо количество търговска работа, съществува голяма опасност да се промъкне вътре осъдителна литература. При един случай, когато бяха представени на вниманието ми тези въпроси, моят Водач запита един от заемащите отговорен пост в един издателски институт: „Колко получавате за тази работа?“ Беше му представена цифрата. Той каза: „Това е твърде малка сума. Ако въртите бизнес по този начин, ще посрещнете голяма загуба. Но дори и да получавате много по-голяма сума, тази категория литература може да бъде публикувана единствено на загуба. Влиянието върху работниците е деморализиращо. Всички вести, които Бог ще им изпраща, представящи свещения характер на делото, са неутрализирани от вашата постъпка да се съгласите да печатите такава литература.“
Светът е наводнен с книги, които би било по-добре да се изгорят, отколкото да се разпространяват. Книги върху индиански битки и подобни теми, публикувани и разпространявани като средства за печелене на пари, може би е по-добре никога да не бъдат прочетени. Такива книги съдържат сатанинско очарование. Болезнените за сърцето разкази за престъпления и зверства имат омайваща сила върху много младежи, възбуждайки в тях желанието да станат бележити чрез най-нечестиви дела. Има много трудове, които са строго исторически и чието влияние е малко по-добро. Безобразията, жестокостите, разпуснатите действия, описани в тези писания, са действали като квас в много умове, водейки до извършването на подобни действия. Книги, които описват сатанинските деяния на човешки същества, дават гласност на злите дела. Не трябва да се преживяват ужасните подробности на престъпление и окаянство и никой, който вярва в истината за това време, не трябва да взема участие в увековечаване на тяхното възпоминание.
Любовни истории и леките възбудителни разкази съставляват друга една категория книги, които са проклятие за всеки читател. Авторът може да се придържа към добрия морал и в целия си труд може да втъкава религиозни чувства, но все пак в повечето случаи това е само Сатана, облечен с ангелски дрехи, който по най-ефективния начин измамва и омайва. Умът до голяма степен се повлиява от онова, с което се храни. Читателите на леки, възбуждащи разкази, стават неспособни за задълженията, лежащи пред тях. Те живеят един нереален живот и нямат никакво желание да изследват писанията, да се хранят с небесната манна. Умът отслабва и губи силата си да размишлява върху великите проблеми на дълга и участта(съдбата).
Бях наставена, че младежите са изложени на най-голямата опасност от неподходящо четиво(от четенето на неподходяща литература). Сатана постоянно води както млади, така и такива в по-зряла възраст, да се очароват от недостойни истории. Ако една голяма част от публикуваните книги се изгореше, щеше да бъде спряна една язва, която върши ужасна работа за отслабване ума и покваряване на сърцето. Никои не са така утвърдени в правите принципи, че да са осигурени(застраховани) срещу изкушението. Всичкото това безполезно четиво трябва да бъде решително отхвърлено.
Нямаме разрешение от Господ да се заемаме нито с отпечатването, нито с продажбата на такива издания. Защото те са средство за погубването на много души. Зная какво пиша, защото този въпрос ми е бил изяснен. Нека онези, които вярват във вестта за това време, да не се залавят с такава работа, мислейки да спечелят пари. Господ ще порази така спечелените средства; Той ще разпръсне повече, отколкото е събрано.
Съществува и друга една категория литература, по-оскверняваща от проказата, по-смъртоносна от египетските язви, срещу която нашите издателства трябва непрестанно да се пазят. При приемането на търговска работа нека внимават да не би в нашите институти да бъдат допуснати неща, представляващи самата наука на Сатана. Нека в нашите институти не намират място погубващи душата теории за хипноза, спиритизъм, католицизъм или други тайни на нечестие. Нека от работниците не се върши нещо, което ще посади семе на съмнение по отношение авторитета или чистотата на Писанията. Под никакво съображение да не се поставят мисли на безверие пред младежите, чиито умове така жадно сграбчват всичко ново. И на най-високи цени, които биха се платили такива работа, могат да се отпечатат само с цената на безкрайна(неизмерима) загуба.
Да се позволява на материал от такъв характер да преминава през нашите институти е да се поставя в ръцете на работниците и да се представя на света плода от забраненото дърво на познание. Това означава да се поканва Сатана да влезе вътре с неговата омайваща наука(с пленителната си наука), да вмъкне принципите си в самите институти, установени за напредъка на свещеното Божие дело. Да се публикуват материали от такъв характер, означава да се заредят пушките на неприятеля и да им се дадат в ръцете, за да се употребяват срещу истината.
Мислите ли, че Исус ще стои в издателските заведения, за да работи посредством служенето на Своите ангели чрез човешки умове? Мислите ли, че Той ще направи истината, която излиза от печат, една сила за предупреждение на света, щом на Сатана се позволява да извращава умовете на работниците точно в института? Може ли Божието благословение да придружава издания, излизащи от печатарската машина, когато от същата машина излизат сатанински ереси и измами? „Дали от един и същи извор изтича сладка и горчива вода?“ (Яков 3:11).
Управителите на нашите институти трябва да осъзнаят, че когато приемат поста си, те стават отговорни за умствената храна, давана на работниците, докато се намират в института. Те са отговорни за характера на материала, който излиза от печат. Те ще бъдат повикани да дават сметка за влиянието, упражнявано от въвеждането на материал, който осквернява института, покварява работниците или подвежда(заблуждава) света.
Ако на такъв материал се даде място в нашите институти, ще се откри, че изпусната сила на сатанинските чувства не може да се отхвърли лесно. Ако на изкусителя се позволи да посее своето зло семе, то ще покълне и ще принесе плод. Ще има за събиране жетва в самите институти, установени чрез средствата на Божия народ за напредъка на Неговото дело. Резултатът от това ще бъде такъв, че вместо на света да се изпращат християнски работници, се изпраща една група образовани(обучени) неверници.
За тези въпроси отговорността лежи не само върху управителите, но и върху работниците. Имам да кажа една дума и на работниците във всяко издателство, установено между нас: Като обичате и се боите от Бога, отказвате ли да имате каквото и да било общо с познанието, срещу което Бог предупреди Адам. Нека словослагателите откажат да наредят и едно-единствено изречение от такъв материал(от такава литература). Нека читателите откажат да го четат, печатарите да го печатат, а подвързвачите да го подвържат. Ако се иска от вас да вършите такава работа, свикайте на събрание работниците от института, за да се разбере(за да стане ясно) какво означават тези неща. Ръководителите на института може да настояват, че вие не сте отговорни, че управителите трябва да уреждат тези въпроси. Но вие сте отговорни – отговорни сте за използването на вашите очи, на вашите ръце, на вашия ум. Те са ви поверени от Бога, за да се употребяват за Него, а не да бъдат в услуга на Сатана.
Когато в нашите издателства се печатат материали, съдържащи заблуди, които противодействат на Божието дело, Бог държи отговорни не само онези, които позволяват Сатана да постави примка за души, но и онези, които по какъв да е начин съдействат в делото на изкушението.
Братя мои на отговорни постове, внимавайте да не впрягате работниците си в колата на суеверието и ересите. Нека институтите, предназначени от Бога да изпращат животворната истина, не бъдат направени(не стават) инструменти за разпространяване на погубваща душата заблуда.
Нека нашите издателства, от най-малката до най-голямата, отказват да напечатат и един ред от такива гибелни четива(материали). Нека се разбере от всички, с които имаме работа, че от нашите институти е изключена всяка литература, съдържаща сатанинска наука.
Ние сме свързани със света(доведени във връзка със света) не за да бъдем за квасени от светските лъжи, но като Божии представители ние да за квасим света с Неговата истина.