УМСТВЕНА ХИГИЕНА – 47 – Ум, характер и личност Том 2 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

47
УМСТВЕНА ХИГИЕНА

УМСТВЕНИТЕ СИЛИ ЗАВИСЯТ ОТ ЗДРАВЕТО. Здравето е благословение, чиято стойност малцина оценяват. Ефикасността на нашите умствени и физически сили до голяма степен са зависими от него. Нашите импулси и страсти имат седалището си в тялото и то трябва да бъде поддържано във възможно най-добро физическо състояние, да е обкръжено с най-подходящи духовни влияния, за да могат талантите ни да бъдат поставени в най-добрата им възможна употреба. Всичко, което намалява физическата сила, отслабва ума и го прави по-малко способен да различава между добро и зло.

ВСИЧКИ СПОСОБНОСТИ МОГАТ ДА БЪДАТ РАЗВИТИ. Мнозина не вършат най-голямото количество добро, което могат, защото упражняват интелекта си само в една насока, а пропускат да обърнат внимание на онези неща, за които те си мислят, че не са пригодени. На някои способности, които са слаби, се позволява да си останат заспали, понеже работата, която би трябвало да ги извика в действие и да ги развива, като впоследствие ги укрепи, не е приятна. Всички сили на ума трябва да бъдат упражнявани, всички способности – култивирани. Схващането, преценката, паметта и всички способности на разума трябва да имат еднаква сила, за да може умът да бъде добре балансиран.

ПО-СЛАБИТЕ СПОСОБНОСТИ НЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ЗАНЕМАРЯВАНИ. Приятно е, но не е много от полза да се упражняват само онези способности, които по естество са най-силните, а да се занемаряват слабите – точно онези, които се нуждаят от укрепване. На най-слабите способности трябва да се обръща грижливо внимание, та всички сили на ума да могат да бъдат добре балансирани и всички да вършат своя дял като добре регулиран механизъм.
Ние сме зависими от Бога за запазването на всичките си способности. Християните имат дълг пред Него така да обучат ума си, че всичките им способности да бъдат засилени и по-пълно развити. Ако пренебрегнем това, способностите ни никога не ще постигнат целта, за която са предназначени. Нямаме право да занемаряваме която и да било от силите, които Бог ни е дал.
Навсякъде виждаме такива мономаниаци. Често пъти те са здравомислещи в много неща, но не във всичко. Причината е, че една част от ума е била специално упражнявана, докато на друга е било позволено да остане спяща. Тази, която е била в постоянна употреба, се е износила и поболяла – и човекът се превръща в развалина. Бог не се прославя по такъв начин. Ако се упражняват всички органи еднакво, всички биха се развили в здравословнааа степен. Не бива целият труд да се хвърля върху един, за да не бъде разрушен.

ЦЕЛТА СТИМУЛИРА УМА. Трябва да имате цел в живота. Там, където няма цел, съществува предразположение към леност. Където обаче пред погледа стои достатъчно ясна цел, всички сили на ума ще бъдат предизвикани към спонтанна активност. За да бъде животът успешен, мислите трябва да са отправени твърдо към целта на живота, а не да се оставят да бродят и да бъдат ангажирани с маловажни неща… Изграждането на „въздушни кули“ покварява ума.

ПРЕТОВАРЕНИЯТ СТОМАХ ОГРАБВА УМСТВЕНИТЕ СИЛИ. Децата общо взето не се обучават по важните въпроси, кога, как и какво да ядат. Позволява им се без ограничения да се хранят по всяко време. Хапват си плодове, когато очите ги изкушат, и то заедно с кейкове, сладкиши, хляб и масло, бонбони, ядени почти постоянно. Това ги прави лакомници и диспептици. Храносмилателните им органи, подобно на завод, който работи без почивка, заслабват. От мозъка биват извиквани жизнени сили, за да подпомагат стомаха в неговата работа и по този начин умствените сили се изтощават. Неестественото стимулиране и износването на жизнените им сили прави такива хора нервни, непонасящи ограничения, своенравни и раздразнителни.

РАЗВИТИЕТО – РЕЗУЛТАТ ОТ ПОЛАГАНЕТО НА УСИЛИЯ. Децата трябва да бъдат поучавани, че задължението да развиват както умствените, така и физическите си сили лежи върху самите тях. Развитието е резултат на вложени усилия.

НЕОТМЕНИМИ ЗАКОНИ. Правилните физически навици носят умствено усъвършенстване. Умствената и, физическата сила, както и дълголетието, зависят от неотменими закони.

УМЪТ СЕ УКРЕПВА, КОГАТО ПРАВИЛНО СИ СЛУЖИМ С НЕГО. Всеки ден хора, заемащи постове на доверие, вземат решения, от които зависят резултати с голяма важност. Често те трябва да мислят бързо, а това може да бъде успешно само при личности, които практикуват строго въздържание. Умът се засилва при правилно боравене с физическите и умствените сили. Ако напрежението не е прекалено голямо, нова енергия идва с всяко натоварване.
Често пъти обаче работата на онези, които имат да обсъждат важни планове и да вземат важни решения, е повлияна за зло от последиците на неподходяща диета. Стомах, който не е в ред, предизвиква безреден ум и душевно състояние на несигурност. Често пъти причинява раздразнителност, грубост и несправедливост. Много планове, които биха били благословение за света, са били отхвърляни по същата причина. Много несправедливи, потискащи, дори жестоки мерки са били провеждани само като резултат от нездраво състояние, дължащо се на погрешни навици на хранене.

ИЗБЯГВАЙТЕ ПРЕТОВАРВАНЕТО С РАБОТА. Чувам за служители, чието здраве е разрушено от напрежението на работата, която вършат. Това не би трябвало да бъде. Бог желае да помним, че сме смъртни човеци. Не бива да се нагърбваме с твърде много неща в нашата работа. Не трябва да живеем под такова напрежение, че физическите и умствените ни сили да се изчерпят и изтощят. Нужни са повече работници, та някои от товарите да бъдат отнети от онези, които сега са тежко обременени.

ВЗЕМАНЕ НА ДВЕ ГОДИНИ ЗА ЕДНА. На студенти, които желаят да вземат две учебни години за една, не трябва да се разрешава… Да се предприема такава двойна работа за мнозина би означавало претоварване на ума и занемаряване на физическата активност. Не е разумно да се предполага, че умът може да асимилира прекалена доза умствена храна. Голям грях е да се претоварва умът, както и да се претоварват храносмилателните органи.

ДОПЪЛНИТЕЛНОТО УЧЕНЕ НАМАЛЯВА СИЛИТЕ ЗА СЕБЕКОНТРОЛ. Прекаленото учене увеличава кръвния поток към мозъка и по този начин създава нездрава възбуда, която намалява силата на самообладанието и самоконтрола и твърде често човекът отстъпва пред импулса и каприза. По този начин се отваря вратата за нечистота. Злоупотребата или неупотребата на физическите сили е до голяма степен причината за вълната от поквара, която залива света. „Гордостта, изобилието от хляб и изобилието на леност“ – това са смъртни врагове на човешкия прогрес днес, като и по времето, когато са довели до унищожаването на Содом.

РАЗНООБРАЗЯВАЙТЕ ТЕМИТЕ ЗА МИСЛЕНЕ. Умствената активност в изключително една насока на мислене, често прави ума неуравновесен. Но всяка способност може да бъде безопасно упражнявана, ако умствените и физическите сили бъдат еднакво натоварвани и темите за мислене – разнообразявани.

НЕ БИВА ДА СЕ ПРЕНЕБРЕГВА ИЗУЧАВАНЕТО НА РАЗЛИЧНИТЕ НАУКИ. Далеч повече би могло да се извърши в делото на образованието, ако съзнавахме собствените си възможности и привилегии. Истинското образование означава нещо повече от онова, което колежите могат да дадат. Макар че изучаването на науките не трябва да се занемарява, има и едно по-висше обучение, което трябва да се постигне чрез жива връзка с Бога. Нека ученикът взема Библията си и нека влиза във връзка с Великия Учител. Нека умът му бъде обучен и дисциплиниран да се бори с трудните проблеми при изследването на Божията истина.

НЕЧИСТИЯТ ВЪЗДУХ ВЛИЯЕ НА УМСТВЕНИТЕ СИЛИ. Мнозина постоянно се оплакват и страдат от различни неразположения. Това е почти винаги, защото не се трудят мъдро, нито съблюдават здравните закони. Често пъти остават в затворени помещения, в претоплени стаи, изпълнени с нечист въздух. Там се отдават изключително на учене или на писане, правейки малко физически упражнения и почти без да сменят и разнообразяват заниманието си с нещо друго. Като последица кръвта става ленива и силите на ума отслабват.

ДА НЕ СЕ ПРАКТИКУВАТ НЕЩА, КОИТО ОТСЛАБВАТ СИЛИТЕ. Всяка практика, която отслабва физическите и умствените сили, прави човека негоден да служи на своя Творец.

КАК ДА СЕ ЗАПАЗЯТ УМСТВЕНИТЕ СИЛИ. Този, който съблюдава простота във всичките си навици, ограничава апетита и контролира страстите си, може да запази умствените си сили здрави, активни и действени, може да запази способността си бързо да схваща всичко,което изисква мисъл или действие, ясно да различава между свято и несвято и да е готов да посвети всяко свое начинание за прослава на Бога и за полза на човечеството.

ЦИРКУЛИРАНЕТО НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИЯ ТОК ВЛИЯЕ ВЪРХУ ЖИЗНЕНИТЕ СИЛИ. Физическото бездействие намалява не само умствените и моралните сили. Мозъчните нерви, които са свързани с целия организъм, са средството, чрез което Небето общува с човека и влияе на вътрешния живот. Всичко, което пречи на циркулирането на електрическия ток в нервната система, отслабва жизнените сили, намалява чувствителността на ума и прави по-трудно активирането на моралното естество.

НЕЗАВИСИМО МИСЛЕНЕ И МОРАЛНО РАЗГРАНИЧАВАНЕ. Образованието и възпитанието, които се състоят в обучаване на паметта, имат способност да насърчават независимото мислене и оказват морално влияние, на което твърде малко се обръща внимание. Когато силата на ученика да разсъждава, да преценява и да съди сам се жертва, той става неспособен да разграничава между истина и заблуда и се превръща в плячка на измамата. Лесно се оставя на течението на традицията и обичаите.

ОБУЧАВАНИ И ВЪЗПИТАВАНИ ДА ДОСТИГНАТ ДО НАЙ-ВИСШАТА СТЕПЕН НА ПОЛЕЗНОСТ. Както физическите, така и умствените сили, заедно с чувствата, трябва да бъдат така обучени, че да стигнат до най-високата си степен на полезност.

ИЗУЧАВАНЕТО НА ПРИРОДАТА УКРЕПВА СИЛИТЕ. В тези уроци, получени направо от природата, има простота и чистота, която им придава най-висока стойност. Всички хора имат нужда знанията им да бъдат извлечени от този източник. Сама по себе си красотата на природата отдалечава душата от греха и от привлекателността на светските неща и я насочва към чистотата, към мира и към Бога. Твърде често умовете на учащите са ангажирани с човешки теории и спекулации, погрешно наричани „наука“ и „философия“. Те особено имат нужда от допир с природата. Нека научат, че творението и християнството имат един и същи Бог. Нека бъдат научени да виждат хармонията между природното и духовното. Нека всичко, което очите им виждат и ръцете им докосват, бъде урок по изграждане на характера. По този начин умствените сили ще бъдат укрепвани, характерът – развит и целият живот – облагороден.

ИЗУЧАВАНЕТО НА БИБЛИЯТА ДАВА СИЛА НА УМА. Онези, които гладуват за познание, за да бъдат за благословение на своите съчовеци, сами ще получат благословение от Бога. Чрез изучаване на Неговото Слово техните умствени сили ще бъдат събудени за сериозна дейност. Способностите и умът им се разширяват и развиват, придобиват сила и дееспособност.

ПОКАЯНИЕТО ПРЕМАХВА МРАКА НА НЕВЕЖЕСТВОТО ОТ УМА. В Библията е разкрита Божията воля. Истините на Божието Слово са думи на Всевишния. Човекът, който прави тези истини част от своя живот, става във всеки смисъл на думата „ново създание“. Не че получава нови умствени сили, но се премахва мракът, който чрез невежеството и греха е помрачавал разума. Думите „ще ви дам ново сърце“ означават „ще ви дам нов ум“. Всяка промяна на сърцето винаги е придружавана от ясно убеждение за християнските задължения и от разбиране на истината. Този, който обръща по-голямо внимание на Писанията и с молитва ги изучава, ще придобие по-ясно разбиране и по-ясна преценка, като че при обръщането си към Бога е постигнал по-висше равнище на интелигентност.