Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

УМЪТ, ПОДЧИНЯВАЩ ДРУГ УМ – 78 – Ум, характер и личност Том 3 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

78
УМЪТ, ПОДЧИНЯВАЩ ДРУГ УМ

СРЕДСТВА, КОИТО МОГАТ ДА НАПРАВЯТ УМА ПЛЕННИК. Поквари от всякакъв тип, подобни на съществувалите в предпотопната цивилизация, ще бъдат приложени, за да пленяват умовете на хората. Въздигането на природата в култ като Бог, необузданата разпуснатост на човешката воля, съветът на нечестивите – Сатана ще използва всичко това като средства за постигането на своите цели. Ще използва и силата на един ум на друг ум (хипнозата – б.р.), за да прокарва своите намерения. Най-скръбното от всичко е, че под неговото влияние хора ще имат вид на благочестие, без да имат реална връзка с Бога. Както Адам и Ева, които яли от забранения плод на Дървото на познаване доброто и злото, мнозина дори сега се хранят с измамливи къшеи заблуда.

ЕДНА ОПАСНА НАУКА. Ясно съм говорила по отношение на опасната наука, която твърди, че една личност трябва да подчини ума си на властта на друга. Тази наука е от дявола.

УМСТВЕНОТО ВЛИЯНИЕ ПРИ ЛЕКУВАНЕТО НА БОЛНИТЕ. При лекуването на болните не бива да се пренебрегват последиците от умственото влияние. Правилно използвано, то е едно от най-ефективните средства за борбата с болестта.
Има една форма на умствено лечение обаче, която е сред най-действените средства за зло. Чрез тази тъй наречена “наука” един ум се довежда под контрола на друг, така че личността на по-слабия се прелива в тази на по-силния ум. Една личност въздейства върху волята на друга. Твърди се, че по този начин може да бъде променен ходът на мислите, че могат да бъдат внушени даващи живот импулси и пациентите ще успеят да се съпротивят на болестта и да я победят.
Този метод на лечение е бил използван от личности, невежи по отношение на неговото истинско естество и последици и смятащи, че той е от полза за болните. Тази тъй наречена “наука” обаче се основава на фалшиви принципи. Тя е чужда на естеството и Духа на Христос. Не води към Този, Който е животът и Спасението. Човекът, който привлича умове към себе си, ги води към отделяне от истинския Източник на тяхната сила.
Не е Божията воля някой човек да подчинява ума и волята си под контрола на друг, ставайки пасивен инструмент в неговите ръце. Никой не бива да прелива индивидуалността си в тази на друг. Не бива да гледа на което и да е било човешко същество като източник на изцеление. Неговата зависимост трябва да бъде от Бога. В достойнството на дадената му от Бога човешка същност той трябва да бъде контролиран от самия Бог, а не от човек – който и да бил той!
Бог желае да доведе хората в тясна връзка със Себе Си. Във всичките Си постъпки спрямо тях той признава принципите на личната отговорност. Стреми се да повиши чувството ни за лична зависимост и да представи нуждата ни от лично ръководство. Желае да доведе човека във връзка със Себе Си, за да може той да бъде преобразен по Божие подобие. Сатана действа, за да осуети тази цел. Стреми се да насърчи зависимостта на човек от човека. Когато умът се отвърне от Бога, изкусителят може да го доведе под своята власт.

ВРЕМЕННО ОБЛЕКЧЕНИЕ, НО УМЪТ – ЗАВИНАГИ УВРЕДЕН. Не бива да се разрешава на никоя личност да контролира ума на друга, въпреки че на пръв поглед болният получава голямо подобрение. Умственото лечение е едно от най-опасните измами, практикувани върху човека. Временно облекчение може да се почувства, но умът на този, който е бил управляван по такъв начин, никога вече не може да бъде силен и надежден. Може да сме толкова слаби, колкото жената, докоснала ръба на Христовата дреха. Но ако използваме дадената ни от Бога възможност да отидем при Него с вяра, Той ще откликне така бързо, както направи при онова докосване с вяра.
Не е по Божието намерение което и да било човешко същество да подчинява ума си на друго. Възкръсналият Христос, Който сега седи на трона отдясно на Бог Отец, е мощният Лечител. Погледнете към Него за изцелителна сила. Единствено чрез Него грешниците могат да дойдат при Бога такива, каквито са. Никога не чрез ума на друг човек! Човекът в никакъв случай не бива да се намесва по непозволен начин между небесните средства и страдащите.

ОТКЛОНЕТЕ ПОГЛЕДА СИ ОТ ЧОВЕШКОТО И ГЛЕДАЙТЕ КЪМ БОГА. Има нещо по-добро, с което да се занимаваме, отколкото управляването на човек чрез човек. Необходимо е лекарят да възпитава хората да не гледат към човека, а към Бога. Вместо да ги учи на зависимост от човешки същества за лечението на душата и тялото, трябва да ги насочва към Този, Който може да спасява напълно всеки дошъл при Него. Творецът на човешкия ум знае от какво се нуждае умът… Хора, чиито ум и тяло са болни, трябва да гледат на Христос Възстановителя. “Понеже Аз живея – казва Той, – и вие ще живеете.”
Това е животът, който трябва да представим на болните. Ако имат вяра в Христос като най-Великия Лекар, ако Му сътрудничат, като бъдат послушни на здравните закони и като се стремят да се усъвършенстват в святост със страх Божи, Той ще им придаде Своя живот. Когато им представяме Христос по този начин, ние им придаваме сила – сила, която има стойност, защото идва отгоре. Това е истинската наука за лекуване и на душата, и на тялото.

СИЛА И ТВЪРДОСТ СРЕЩУ ЗАВЛАДЕНИЯ УМ. Възпитанието на едно човешко същество, на което е присъща интелигентност, трябва да се различава от обучението на безсловесните твари. Животното се обучава само на подчинение на своя господар. За него господарят е умът, преценката и волята. Този метод, понякога използван и при обучаването на деца, ги прави като автомати. Умът, волята и съвестта преминават под контрола на друг.
Не е според Божието намерение никой ум да бъде владян по този начин. Онези, които отслабват или унищожават индивидуалността, поемат отговорност, която може да има за последица само зло. Докато се намират под властта на друг, децата могат да изглеждат като добре обучени войници. Но когато контролът престане, ще се открие, че на характера липсват сила и твърдост. След като никога не са се научили да управляват себе си, младите не ще познават никакво ограничение, освен изискванията на родители, учители и ръководители. И след като то се премахне, те не ще знаят как да използват свободата си и често ще се поддават на неща, които се оказват за тяхна гибел.

СЪВЕСТТА И ИНДИВИДУАЛНОСТТА НЕ БИВА ДА БЪДАТ СПЪВАНИ. По въпросите на съвестта душата трябва да бъде оставена свободна, а не спъвана. Никой не бива да управлява ума на друг, да съди или преценява вместо него или да му приписва своя дълг. Бог дава на всяка душа свободата да мисли и да следва собствените си убеждения. Всеки от нас сам ще дава сметка пред Бога” (Римляни 14:12). Никой няма правото да прелива собствената си индивидуалност в тази на другия. По всички въпроси, където е включен принцип, “нека всеки човек бъде напълно убеден в собствения си ум” (ст. 5). В Христовото царство няма никакво господаруване, потисничество, никаква принуда по отношение на държанието. Небесните ангели не идват на земята, за да владеят, да управляват или да изискват почит, но като пратеници на милостта, за да сътрудничат на хората в спасяването и въздигането на човечеството.
Човешкият ум не бива да бъде спъван, нито принуждаван от човешки ръце.

ИНДИВИДУАЛНОСТТА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПРАКТИКУВАНА. Бог разрешава на всяка личност да упражнява своята индивидуалност. Никой човешки ум не бива да се прелива в ума на друг. Да подражаваме на примера на който и да било човек – дори личност, която според нашите човешки преценки може да изглежда почти съвършена по характер – това би означавало да поставяме доверието си на несъвършено и с недостатъци човешко същество, което не е в състояние да ни придаде ни една йота или чертичка повече от това, което Бог ни е дал.

ЕДИНСТВО БЕЗ СЛИВАНЕ НА ИДЕНТИЧНОСТТА. Сега трябва да се съединим… Но нека помним, че християнското единство не означава, че ИДЕНТИЧНОСТТА на една личност трябва да се слее с тази на друг, нито, че умът на един трябва да бъде ръководен и контролиран от ума на друг. Бог не е дал на никой човек силата, която някои с думи и действия се стремят да имат. Бог изисква всеки човек да бъде свободен и да следва наставленията на Словото Му.

ВЕРНОСТТА КЪМ БОГА СРЕЩУ ВЕРНОСТТА КЪМ ЧОВЕКА. Ти принадлежиш на Бога с душа, тяло и дух. Твоят ум принадлежи на Всевишния и талантите ти също. Никой няма право да владее ума на другия и да преценява вместо него, предписвайки му какъв да бъде неговия дълг. В служенето на Бога съществуват някои права, които принадлежат на всяка личност. Никой човек няма право да отнема тези права от нас, както няма право да отнема самия живот. Господ ни е дал свобода да мислим и наша привилегия е да следваме своите представи за дълг. Ние сме само човешки същества, а едно човешко същество няма никаква власт над съвестта на друго. Всеки един има индивидуалност и идентичност, които не могат да бъдат предадени на никой друг. Ние сме уникални, майсторски творби на Бога.

ПРОПОВЕДНИЦИТЕ ДА НАСОЧВАТ ЦЪРКОВНИТЕ ЧЛЕНОВЕ КЪМ БОГА. Единствено Бог трябва да ръководи съвестта на човека. Необходимо е истината да бъде проповядвана винаги когато се разбере, че се отваря път за нея. Божието слово трябва да бъде обяснявано на онези, които не го познават. Това е работата на Божиите проповедници. Те не бива да поучават хората да разчитат на тях за насока в живота, нито да се стараят да управляват съвестта им. “Ако на някого липсва мъдрост, нека проси от Бога, Който дава на всички щедро и без да укорява, и ще му се даде. Но нека проси чрез вяра, без да се колебае; защото този, който се колебае, е като морските вълни, които се тласкат и блъскат от вятъра. Такъв нека не мисли, че ще приеме нещо от Господа. Двуеумният е нестабилен във всичките си пътища” (Яков 1:5-8).

ДА НЕ ПРАВИМ ПЛЪТТА НАШЕ ОРЪЖИЕ. Склонни сме да търсим съчувствие и признание от нашите ближни вместо да гледаме към Исус. В Своята милост и вярност Бог често пъти допуска да бъдем разочаровани от онези, на които сме положили доверието си, за да можем да се поучим от глупостта си да се доверяваме на човек и да правим от плътта свое оръжие. Нека се доверяваме напълно и смирено единствено на Бога.

САТАНА РЪКОВОДИ УМА, КОЙТО СЕ ОПИТВА ДА ВЛАДЕЕ ДРУГ УМ. Да се защитава науката за умственото лечение (чрез хипноза – б.р.), това значи да се отваря врата, през която Сатана ще навлезе, за да завладее ума и сърцето. Сатана завладява и ума, който се поддава на възможността да бъде владян от друг ум, така и този, който се опитва да владее. Дано Бог ни помогне да разберем истинската наука за градене върху Христос, нашия Спасител и Изкупител.

САТАНА НЕ МОЖЕ ДА ДОКОСНЕ УМА, КОЙТО НЕ МУ СЕ Е ПОДДАЛ. Опазването на най-важните интереси за теб лично са в твоята собствена власт. Никой не може да ги ощети без твоето съгласие. Всички сатанински легиони не могат да ти навредят, ако не отвориш душата си за изкусните примки и стрели на Сатана. Те никога не ще причинят твоята гибел, докато волята ти не се съгласи. Ако при тебе няма никакво опетняване на ума, цялото око на опетняване не може да те опетни или оскверни.
Сатана не може да докосне ума или интелекта, ако човекът не му се поддаде.

НЕ Е ВЯРАТА НА ИСУС. Приемането на истината, която има небесен произход, привежда ума в съгласие с Христос. Тогава оздравяването на душата, което идва от приемането и изследването на чистите принципи, се разкрива в праведни думи и дела. Вярата, която осигурява това състояние, подбужда човека към владеене на ума от друг, докато личността започне да действа според волята на друг. За църковни членове, които имат доверие в тази “наука”, може да се казва, че са твърди във вярата, но това не е Исусовата вяра. Тяхната вяра е делото, което върши Сатана. Той представя гигантски заблуди и чрез чудесата, които върши, успява да измами мнозина.