Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

УМ И ДУХОВНО ЗДРАВЕ – 43 – Ум, характер и личност Том 2 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

43
УМ И ДУХОВНО ЗДРАВЕ

ПЛОДЪТ НА ДУХОВНИЯ ЖИВОТ. Духовният живот дава на своя притежател онова, към което целият свят се стреми, но което не може да се постигне без пълно предаване на Бога.

ТЯЛО, УМ И ДУША СЕ ОБЛАГОДЕТЕЛСТВАТ ОТ ОБЩУВАНЕТО С БОГА. В познанието за Бога намира своя израз всяко истинско познание и всяко реално развитие. Накъдето и да се обърнем – към физическия, психическия или духовния аспект на живота; накъдето и да погледнем вън от поражението на греха, се разкрива именно това познание. Която и област да изследваме с истинската цел да стигнем до истината, биваме доведени в допир с невидим и мощен Разум, Който работи във и чрез всичко. Умът на човека бива доведен в общение с Божия ум – ограниченият и смъртният ум с Безпределния. Последицата от такова общуване е далеч по-мащабна от всяка оценка за тялото, ума и душата.

ЛЮБОВТА КЪМ БОГА Е ЖИЗНЕНО ВАЖНА ЗА ЗДРАВЕТО. Бог е великият Пазител на човешкия организъм. В грижата си за нашите тела ние трябва да Му съдействаме. Любовта към Него е жизнено важна за живота и за здравето.

ЗДРАВЕТО НА ТЯЛОТО Е ВАЖНО ЗА ЗДРАВЕТО НА ДУШАТА. Бог желае да бъде признат за Автор на нашето същество. Не трябва да се отнасяме леко с живота, който Той ни е дарил. Безразсъдството в навиците, засягащи физическото ни състояние, рефлектира в безразсъдство по отношение на морала, характера и нравствеността. Към здравето на тялото трябва да се отнасяме като към изключително важен фактор за напредъка на растежа ни в благодат и за постигането на добре уравновесен характер.

ДОБРИТЕ ДЕЛА СТИМУЛИРАТ ЗДРАВЕТО. Добрите дела са двойно благословение – облагодетелстват както дарителя, така и получателя на доброто. Съзнанието, че вършим добро е едно от най-ефективните лекарства за болни тела и умове. Когато умът е свободен и щастлив поради чувството за добре извършен дълг и има у себе си удовлетворението от факта, че човек носи щастие на другите, радостното и въздигащо влияние придава нов живот на цялото му същество.

РЕЛИГИОЗНОСТТА Е В ХАРМОНИЯ СЪС ЗДРАВНИТЕ ЗАКОНИ. Онези, които ходят в пътя на мъдростта, на светостта и на мира, разбират, “че благочестието е полезно за всички неща, имайки обещанието на сегашния и бъдещия живот”(1Тимотей 4:8). Те са будни за насладата от истинските удоволствия на живота и не са смущавани от празни съжаления за зле прекарани часове, нито от мрачни предчувствия, както е най-често при светските хора, когато им липсват възбудителни забавления. Благочестието не се противопоставя на здравните закони, но е в съгласие с тях. Страхът от Господа е основата на всяко реално благополучие.

ПОСТОЯННА БОРБА СРЕЩУ НЕЗДРАВОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ. Нека всеки, който желае да бъде участник в Божието естество, да оцени факта, че трябва да избягва покварата и похотта на света. Душата трябва сериозно и постоянно да се бори срещу нездравите въображения на ума. Необходима е твърда съпротива срещу изкушението към грях и в мисъл, и в действие. Душата трябва да бъде запазена от всяко опетняване чрез вяра в Този, Който е способен да ни запази от падение.
Нужно ни е да размишляваме върху Писанията, да мислим трезво и откровено за нещата, които имат отношение към вечното ни спасение. Безпределната милост и любов на Исус и жертвата, направена заради нас, предизвикват най-сериозно и тържествено размишление. Трябва да занимаваме мислите си с характера на нашия мил Изкупител и Застъпник, да се стремим да схванем значението на спасителния план, да размишляваме върху мисията на Този, Който дойде да спаси народа Си от греховете му. Чрез постоянно мисъл върху небесните теми вярата и любовта ни ще стават по-силни.

УВРЕЖДАНЕТО НА ЗДРАВЕТО ОТСЛАБВА И МОРАЛНИТЕ СИЛИ. Всичко, което уврежда здравето, не само намалява физическата сила, но е в състояние да отслаби и умствените, и моралните способности.
Тъй като умът и душата намират израз чрез тялото, както умствената, така и духовната сила са до голяма степен зависими от физическата сила и активност. Всичко, което укрепва физическото здраве, укрепва, развива и придава сила на ума, а характера прави добре уравновесен.

ТЯЛОТО – ЖИЗНЕНА СРЕДА НА УМА И ДУШАТА. Тялото е най-важната жизнена среда, в която умът и душата се развиват, за да изградят характера. Затова и противникът на душите насочва изкушенията си, за да отслаби физическите сили и да ги накара да деградират. Успехът му в това отношение означава предаване на цялото човешко същество на злото. Ако не се намират под властта на по-висша сила, склонностите на физическото естество със сигурност довеждат до гибел и смърт. Тялото трябва да бъде държано в подчинение на по-висшите сили на човешкото същество. Необходимо е страстите да са контролирани от волята, която от своя страна да е под контрола на Бога. Царстващата сила на разума, осветена от Божествена благодат, трябва да владее живота.
Умствената сила, телесната издръжливост и времетраенето на живота зависят от неизменни закони. Съобразявайки се с тези закони, човек може да стане победител над самия себе си, над собствените си склонности, над “силите и властите” – “управници на мрака в този свят”, и на “духовното нечестие в поднебесната” (Ефесяни 6:12).

ЖИЗНЕНАТА ЕНЕРГИЯ – ПРЕДАДЕНА НА УМА ЧРЕЗ МОЗЪКА. Господ иска умът ни да е чист и изострен, способен да прозре смисъла в Неговото слово и в служенето на Бога; иска да изпълняваме волята Му, зависими от Неговата благодат и внасяйки в делото Му чиста съвест и чувство на благодарност. Този вид радост подпомага кръвообращението. Тялото се снабдява с жизнена енергия чрез мозъка. Следователно мозъкът никога не бива да бъде притъпяван чрез употребата на наркотици или възбуждан чрез стимуланти. Мозък, кости, мускули – всичко трябва да бъде в хармонично действие, та човешкият организъм, да работи като добре регулиран механизъм. Всяка част да действа съгласувано с останалите, а не една да бъде претоварвана.

ЛОШОТО ХРАНОСМИЛАНЕ ПРАВИ РЕЛИГИОЗНИЯ ЖИВОТ НЕСИГУРЕН. Принципите на здравната реформа трябва да бъдат въведени в живота на всеки християнин. Мъже и жени, които не зачитат тези принципи, не могат да предложат на Бога чисто и животворно посвещение; защото диспептичният стомах или ленивият черен дроб правят религиозния живот изпълнен с несигурност.
Яденето на плът от мъртви животни има вредни последици върху духовността. Когато месото е основният вид храна, по-висшите способности биват победени от по-низшите страсти. Тези неща са оскърбление за Бога и са причина за упадък в духовния живот.

ПРАВЕНЕТО НА ДОБРО Е НАЙ-ЦЕЛЕБНОТО ЛЕКАРСТВО. Съзнанието, че се върши добро е най-целебното лекарство за заболелите тяло и ум. Специалното Божие благословение, почиващо върху получателя, е здраве и сила. Личност, чиито ум е спокоен и удовлетворен в Бога, е в пътя към здравето…
Има хора, които не чувстват, че е техен религиозен дълг да дисциплинират ума си, за да може той се занимава с оптимистични теми и да отразява по-скоро светлина, отколкото мрак и отчаяние. Тази категория умове са заети или с търсене на удоволствия, на леки разговори, смях и шегуване и са постоянно обкръжени от атмосфера на забавление; или са депресирани. Смятат се за хора с големи изпитания и душевни конфликти, които според тях само малцина някога са преживявали или пък могат да разберат. Такива личности може да изповядват християнството, но мамят собствените си души. Те не притежават истината.

ДА РАБОТИМ КАКТО ЗА ДУШАТА, ТАКА И ЗА ТЯЛОТО. Нашите медицински работници трябва да правят всичко според силите си, за да лекуват и болестите на тялото, и болестите на ума. Трябва да бдят, да работят и да се молят, принасяйки духовна и физическа полза на онези, на които служат. Лекарят, който е истински служител на Бога, има да върши крайно важна работа в някои от нашите санаториуми за всяко страдащо човешко същество, с което е влязъл в контакт. Той не трябва да губи никаква възможност да открие Христос пред душите – Великия лекар на тялото и ума. Всеки лекар трябва да бъде способен работник в многостранното Христово дело. Интересът към духовните неща не бива да намалява, иначе силата, с която умът се отправя към Великия лекар, ще бъде отклонена.

ЛЕКАРЯТ, КОЙТО БОРАВИ С ОБЪРКАНИ УМОВЕ И СЪРЦА. Лекарят се нуждае от нещо повече от човешка мъдрост и сила, за да знае как да послужи в многото сложни случаи на заболяване на ума и сърцето, с които се налага да се справя. Ако пренебрегва силата на Божията благодат, той не може да помогне на болния, но ще утежни трудността. Ако се държи твърдо за Бога, ще бъде в състояние да помогне на болния, объркан ум и да посочи на пациентите си Христос, и да ги научи да носят всичките си грижи и смущения при Великия бременосец.

ХРИСТОС ПРОСВЕЩАВА УМА. Лекарят никога не бива да прави така, че пациентите му да отправят вниманието си върху него. Той трябва да им помага да се хванат с треперещата ръка на вярата за протегнатата десница на Спасителя. Тогава умът ще бъде просветлен от сиянието, излъчващо се от Светлината на света.

ИСТИНАТА ИМА УСПОКОЯВАЩА СИЛА. Успокояващата сила на чистата истина – видяна, живяна и поддържана във всичките й сфери – е от такава стойност за страдащи и болни хора, каквато език не може да изрази. Винаги представяйте пред болния съчувствието и нежността на Христос и пробуждайте съвестта му към доверие в Неговата сила да облекчава страданията. Помогнете Му да вярва на Великия лекар – тогава сте спечелили душа, а често и един живот.

ИСТИНСКАТА РЕЛИГИЯ ПОДПОМАГА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ЗДРАВЕТО (ДУМИ, ОТПРАВЕНИ КЪМ ГОСТИТЕ НА САНАТОРИУМА, ПРИСЪСТВАЩИ НА МЕСТНО ЦЪРКОВНО БОГОСЛУЖЕНИЕ). Христос е нашият Велик лекар. Много мъже и жени идват в този медицински санаториум [санаториума "Сейнт Хелена"] с надеждата да получат лечение, което ще продължи живота им. За да дойдат тук, те преодоляват редица трудности.
Защо всеки, който идва в санаториума за физическа помощ, не дойде при Христос и за духовна помощ? Защо вие, братко мой, сестро моя, не се хванете за надеждата, че ако приемете Христос, Той ще добави Своето благословение към средствата за възстановяването на вашето здраве? Защо ви липсва вяра, че Той ще съдейства на вашите усилия да оздравеете, понеже иска да сте добре? Иска да имате бистър ум, за да можете да схващате вечните реалности; да имате здрави тела и мускули, за да можете да прославяте Неговото име, като използвате силите си за Негова служба.

СЪВЕТ КЪМ ЧОВЕК, СКЛОНЕН КЪМ МЕЛАНХОЛИЯ. Твой дълг е да воюваш срещу потискащите мисли и чувството на меланхолия в същата степен, в каквато е дългът ти да се молиш. Твой дълг е да се противопоставяш на средствата на неприятеля, да държиш здраво юздите на езика си, а също и на мислите си. От всички случаи в живота си,когато се нуждаеш от повече благодат, най-важно е да я имаш, когато чувствителните и възпалени храносмилателни органи трябва да работят, а ти си обезпокоен и уморен.
Но да бъдеш постоянно раздразнен и да дразниш и другите чрез вечно намиране на грешки и мрачност е все едно да кълнеш. Тези пристъпи на храносмилане са цяло изпитание, но дръж здраво юздите на езика си да не ругаеш най-добрите си приятели, нито враговете си.

УВЕРЕНОСТ В БОЖИЕТО ОДОБРЕНИЕ. Увереността ти в Божието одобрение ще подобри физическото ти здраве. То укрепва душата срещу съмнения, обърканост и излишна скръб, които тъй често изпиват жизнените сили и предизвикват нервни заболявания при повечето лабилни и депресивни характери. Господ се е заклел в Своето непогрешимо Слово, че очите Му ще бъдат към праведните и ухото Му ще слуша техните молитви.

ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ГРЯХ И БОЛЕСТ. Съществува определена от Бога връзка между грях и болест. Никой лекар не може да практикува професията си дори и месец и да не види това илюстрирано от действителността. Той може да игнорира този факт; умът му може да е толкова зает с други въпроси, че да не му отдаде внимание. Но ако е наблюдателен и честен, не може да не признае, че грехът и болестта са в такава зависимост един от друг, каквато причината и следствието й. Лекарят трябва бързо да забелязва този факт и да действа в съответствие с него.
Когато е спечелил доверието на болните чрез облекчаване на техните страдания и ги е върнал от ръба на гроба, той може да ги научи, че болестта е резултат и следствие на греха и че врагът на човешките души е, който се стреми да ги подмами към унищожаващи здравето и душата действия. Лекарят може да насочи умовете им към необходимостта от себеотрицание и съобразяване със законите на живота и здравето. Особено у младите той може да всади правилните принципи.
Бог обича Своите творения със силна и нежна любов. Той е установил природните закони. Те не са произволни изисквания. Всяко “не прави” – било във физическия, било в моралния закон – съдържа или предполага едно обещание. Ако се съобразим с него, благословение ще придружава нашите стъпки; ако не – резултатът е опасност и нещастие. Законите на Бога са предназначени да довеждат хората по-близо до Него. Той ще ги спаси от злините и ще ги води към добро – ако желаят да бъдат водени. Но никога не ще употреби сила. Ние не можем да схванем Божиите планове, но трябва да Му се доверяваме и да вграждаме вярата си в своите дела.

ЕВАНГЕЛИЕТО Е ЛЕК ЗА БОЛЕСТИТЕ, ПОРОДЕНИ ОТ ГРЕХА. Когато евангелието бъде прието в неговата чистота и сила, то е лек за болестите, породени от греха. Слънцето на правдата изгрява “с изцеление в крилете си”(Малахия 4:2). Не всичко, което този свят дарява, може да излекува съкрушеното сърце или да даде душевен мир, или да облекчи грижите, или да премахне болестите. Слава, гений, талант – всички те са безсилни да зарадват скръбното сърце и да възстановят пропиления живот. Божият живот в душата е единствената надежда за човека.

НЕБЕТО Е ЗДРАВЕ. Възгледът, поддържан от някои хора, че духовността била гибелна за здравето, е софистика на Сатана. Религията на Библията не е гибелна за здравето, нито за тялото или за психиката. Влиянието на Божия Дух е най-добрият лек за болестта. Небето е здравето! И колкото по-дълбоко бъдат осъзнати небесните реалности и влияния, толкова по-сигурно ще бъде възстановяването на вярващия болен. Истинските принципи на християнството отварят пред всеки човек източник на неоценимо щастие. Религията е постоянен извор, от който християнинът може да черпи на воля, без никога да го изчерпи.

РЕЛИГИЯТА Е ИСТИНСКАТА ЛЕЧЕБНА НАУКА. Религията е принцип на сърцето, а не магическа пръчка или някакъв трик на ума. Гледай единствено на Исус. Той е твоята, както и на съпруга ти, единствена надежда за спечелването на вечен живот. Това е истинската наука за лекуване на тялото и душата. Умът не бива да бъде съсредоточен върху което да било човешко същество, но единствено върху Бога

ЛЮБОВТА КЪМ ИЗКУПИТЕЛЯ ИЗЧИСТВА ЗАРАЗАТА. Умът е помрачен от треската на чувствата. Мислите се нуждаят от очистване. Какво ли биха били мъже и жени, ако осъзнаваха, че лечението на тялото е толкова тясно свързано със силата и чистотата на сърцето.
Истинският християнин придобива духовен опит, който донася святост. Той е без петно от вина върху съвестта и без дори сянка от поквара върху душата. Духовността на Божия закон с неговите ограничаващи принципи е внесена в живота му. Светлината на истината озарява мисленето му. Пламък на съвършена любов към Спасителя очиства заразата, която се е вмъкнала като преграда между душата му и Бога. Божията воля е станала негова воля – чиста, възвишена, фина и осветена. Изражението му разкрива небесната светлина. Тялото му е подходящ храм за Светия Дух. Святост украсява характера му. Бог може да общува с него, защото и душа, и тяло са в хармония с Всевишния.

ХРИСТОВАТА ЛЮБОВ – ОЖИВОТВОРЯВАЩА СИЛА. Любовта, която Христос пръска в цялото същество на човека е оживотворяваща сила. Всяка негова част – мозъкът, сърцето, нервите – бива докосната от тази сила с изцеление. Чрез нея се пробуждат за действие най-висшите способности на организма. Тя освобождава душата от вината и скръбта, от безпокойството и грижите, които смазват силите на живота. С нея идват ведрост, спокойствие и самообладание. Тя всажда в душата радост, която нищо земно не може да унищожи – радост в Светия Дух, носеща живот, щастие, мир.