Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Унищожението на Содом – 14 – Патриарси и пророци – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Унищожението на Содом – 14 – Патриарси и пророци – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Унищожението на Содом
Най-красив между градовете в Йорданската долина бе Содом, разположен в
равнината, която по плодородие и хубост бе “като Господнята градина”
(Бит. 13:10). Тук процъфтяваше пищната растителност на тропиците. Тук бе
родината на палмовото дърво, на маслините и лозята; а цветята пръскаха
аромата си през цялата година. Богати жетви покриваха полетата, а стада
и черди – околните хълмове. Изкуството и търговията допринасяха за
обогатяването на гордия град в равнината. Съкровищата на Изтока красяха
неговите палати, а керваните от пустинята снабдяваха пазарищата му със
скъпоценни стоки. Без много мислене или работа всяка житейска нужда
можеше да бъде задоволена и цялата година изглеждаше като кръг от
увеселения.
Царящото навсякъде изобилие пораждаше разточителство и гордост. Леност и
богатства вкоравяваха сърцата, никога не притискани от нужда или
натоварвани със скръб. Богатството и безделието подхранваха любов към
удоволствията и народът се бе отдал на чувствени наслади. “Ето – казва
пророкът – що беше беззаконието на сестра ти Содом, нейното и на
дъщерите й: гордост, пресищане с храна и безгрижно спокойствие. А
сиромаха и немощния не подкрепяше. Те се и възгордяха и вършеха мерзости
пред Мене. Затуй, като видях това, махнах ги” (Езекиил 16:49, 50). За
хората няма нищо по-желано от богатство и безгрижие, по-точно те
породиха греховете, причинили унищожаването на градовете в равнината.
Безполезният и празен живот на Содомските жители ги направи плячка на
сатанинските изкушения и те оскверниха Божия образ. Заприличаха по-скоро
на Сатана, отколкото на Бога. Безделието е най-голямото проклятие за
човека, защото порокът и престъплението го следват по петите. То
отслабва ума, изкривява разума и покварява душата. Сатана дебне в
засада, готов да унищожи непредпазливите, чиято леност му дава
възможност да намери достъп в тях под някаква привлекателна маска. Той
постига най-голям успех, когато идва при хората в техните часове на
безделие.
В Содом царяха веселие и пиршества, празнуване и пиянство. Най-порочните
и най-бруталните страсти се ширеха необуздавани. Народът открито
отхвърляше Бога и Неговия закон и се наслаждаваше с дела на насилие.
Макар да имаше пред себе си примера на предпотопния свят и да знаеше как
Божият гняв го бе унищожил, следваше същия път на нечестие.
Развалата на Содом не бе станала повсеместна по времето, когато Лот се
засели в него и Бог в милостта Си позволи лъчи от светлина да изгреят
сред моралната му тъмнина. Когато Авраам освободи пленниците от
еламитите, вниманието на народа бе привлечено към истинската вяра.
Авраам не беше непознат за жителите на Содом. Неговото поклонение на
невидимия Бог бе предмет на подигравките им, но победата му над далеч
по-превъзхождащите го сили, неговото великодушно отношение към
пленниците и отказа от плячката събудиха у тях удивление и възхищение.
Възхваляваха умението и смелостта му, но никой не можа да избегне
убеждението, че Божествена сила го бе направила победител. А неговият
благороден и несебелюбив дух, така чужд на гордите содомски обитатели,
бе още едно доказателство за превъзходството на религията, която той
почиташе решително и вярно.
Благославяйки Авраам, Мелхиседек бе признал Йехова като източник на
неговата сила и Автор на победата. “Благословен да бъде Авраам от
всевишния Бог, Създател на небето и на земята; благословен и всевишният
Бог, Който предаде неприятелите ти в твоята ръка” (Бит. 14:19, 20). Бог
бе говорил на този народ чрез Своето провидение, но и последният лъч
светлина бе отхвърлен, както предишните.
Сега наближаваше последната нощ на Содом. Облаците на отмъщението вече
хвърляха сянката си над обречения град, но хората не схванаха това.
Мечтаеха за успех и удоволствия, докато ангелите се приближаваха със
своята мисия на унищожение. Последният ден беше дошъл и отминал, както
всички други. Вечерта се спускаше над една сцена от красота и покой.
Пейзаж с несравнима хубост се къпеше в лъчите на залязващото слънце.
Вечерната прохлада бе извела навън обитателите на града и търсещите
удоволствия тълпи се движеха насам-натам, за да се насладят на вечерния
час.
В сумрака двама странници се приближиха до градската порта. Те явно бяха
пътници, идващи да пренощуват. Никой не можа да различи в тях могъщите
вестители на Божествен съд, а на безгрижното множество и на ум не му
идваше, че с отношението си към тези небесни вестители същата нощ щеше
да достигне най-връхната точка на своята вина, обрекла на смърт гордия
град. Но един човек прояви любезно внимание към странниците и ги покани
в дома си. Лот не знаеше кои са, но проявите на любезност и
гостоприемството просто му бяха присъщи. Те бяха част от неговата
религия – уроци, които бе научил от примера на Авраам. Ако той не бе
развил у себе си дух на любезност, щеше да бъде оставен да погине заедно
с останалите от Содом. Много домове, затваряйки вратите си пред
пришълеца, отблъскват Божия вестител, който би им донесъл благословение,
надежда и мир.
Всяка постъпка в живота, колкото и малка да е, има за последица добро
или зло. Вярност или небрежност дори в най-малките задължения могат да
отворят врата за най-богатите благословения на живота или за най-
големите бедствия. Именно малките неща изпитват характера. Точно
непреднамерените действия на всекидневно себеотрицание, извършени с
готовност и сърдечно желание, радват Бога. Не трябва да живеем за себе
си, а за другите. И само чрез забравяне на себе си, чрез развиване на
обичащ, услужлив дух ние можем да направим живота си едно благословение.
Малките прояви на внимание, малките, прости любезности отиват далеч, за
да закръглят сумата от щастието на живота, докато небрежността в същите
неща поражда немалка част от човешкото нещастие.
Знаейки за поругаването, на което бяха изложени чужденците в Содом, Лот
смяташе за свое задължение да опазва странниците, щом влязат в града,
като им предлагаше да останат в дома му. И ето сега той пак седеше пред
портата, когато пътниците се приближиха. Щом ги съгледа, веднага стана
от мястото си да ги посрещне, поклони се любезно и каза: “Ето, господари
мои, свърнете, моля, в къщата на слугата си, пренощувайте…” (Бит.
19:2). Те сякаш искаха да откажат гостоприемството му с думите: “Не, на
улицата ще пренощуваме.” С отговора си, изказвайки предположението, че е
безопасно да останат на улицата през нощта, целяха две неща – да изпитат
искреността на Лот, а също и да покажат, че не познават характера на
содомските мъже. Отговорът им накара Лот да ги покани още по-решително и
да не ги оставя на милостта на тълпата. Той настояваше, докато те
склониха и го последваха към дома му.
Лот се надяваше да скрие странниците от безделниците край портата, като
ги въведе в дома си по околен път. Но тяхното колебание и бавене и
настоятелното му умоляване привлякоха вниманието на тълпата и вечерта,
преди да си легнат, множество беззаконници се събра около къщата. Това
бе огромна група млади и възрастни мъже, разпалени от най-порочни
страсти. Чужденците бяха разпитали за особеностите на града и Лот ги бе
предупредил да не излизат от неговата врата през нощта. Тогава се чуха
свиркания и подигравките на тълпата, настояваща хората да бъдат
изведени.
Като знаеше, че ако ги предизвика към насилие, безделниците щяха лесно
да нахлуят в къщата, Лот излезе и се опита да им въздейства с убеждение.
“Моля ви се, братя мои – каза той, – не правете такова нечестие”. Лот
използва думата “братя” в смисъл на “съседи” с надежда да ги усмири и да
ги накара да се засрамят от порочните си намерения. Но думите му само
наляха масло в огъня. Гневът им се разбушува като буря. Те се подиграха
на Лот, че сам се поставя за техен съдия и го заплашиха, че с него ще
постъпят по-лошо, отколкото с гостите му. Втурнаха се срещу му и щяха да
го разкъсат, ако Божиите ангели не го бяха спасили. Небесните вестители
“простряха ръце, дръпнаха Лота при себе си вкъщи и затвориха вратата”.
Последвалите събития разкриха характера на гостите, които Лот бе
подслонил. Те “поразиха със слепота човеците, които бяха пред вратата на
къщата, и малък, и голям, тъй щото се умориха, като търсеха вратата”.
Както бяха отдадени на коравосърдечието си, ако не бяха двойно ослепени,
Божият удар върху престъпниците щеше да ги накара да се изплашат и да се
откажат от злото си дело. Тази последна нощ не бе отбелязана с по-големи
грехове в сравнение с предишни нощи, но така дълго пренебрегваната
милост най-накрая престана да умолява. Обитателите на Содом бяха
преминали границите на Божественото търпение – “скритите граници между
Божието търпение и Неговия гняв”. Пламъците на Божественото отмъщение
бяха готови да се разпалят в долината Сидим.
Ангелите разкриха на Лот целта на своята мисия. “…ние ще съсипем
мястото, понеже силен стана викът им пред Господа, и Господ ни изпрати
да го съсипем”. Чужденците, които Лот се бе постарал да закриля, сега
обещаха да го защитят и спасят с всички членове на семейството му, които
биха побягнали с него от порочния град. Тълпата се бе уморила и
отдръпнала и Лот излезе да предупреди децата си. Той повтори думите на
ангелите: “Станете, излезте от това място, защото Господ ще съсипе
града.” Но те помислиха, че се шегува. Със смях назоваха думите му
суеверни страхове. Дъщерите му бяха повлияни от съпрузите си. Те се
чувстваха доста добре в положението си. Не виждаха доказателство за
опасност. Всичко беше точно като преди. Имаха големи имоти и не можеха
да повярват, че е възможно красивият Содом да бъде унищожен.
Лот се върна натъжен у дома и разказа за неуспеха си. Тогава ангелите му
наредиха да стане, да вземе жена си и двете си дъщери, които бяха още в
неговия дом, и да напусне града. Но Лот се бавеше. Въпреки че всеки ден
се терзаеше, като гледаше делата на насилие, той нямаше истинска
представа за низостта и отвратителното нечестие на този порочен град. Не
осъзнаваше ужасната необходимост Божиите присъди да сложат край на
греха. Някои от децата му се бяха вкопчили в Содом и жена му отказваше
да тръгне без тях. Мисълта да напусне най-скъпите си същества на земята
изглеждаше на Лот непосилно тежка. Как да оставят своя луксозен дом и
всичкото богатство, придобито с труда на целия му живот, и да излезе
като беден, бездомен скитник. Объркан от скръб, Лот се бавеше, без
желание да тръгне. Но ако не бяха Божиите ангели, всички биха погинали в
руините на Содом. Небесните вестители хванаха за ръка него, жена му и
дъщерите му и ги изведоха извън града.
Тук ги оставиха и се върнаха да изпълнят разрушителното си дело. А Един
друг – Този, Когото Авраам бе умолявал – се приближи до Лот. Във всички
градове на равнината не бяха намерени дори десет праведници; но в
отговор на Авраамовата молитва единственият боящ се от Бога бе измъкнат
от гибелта. Заповедта бе дадена с поразителна неотложност: “Бягай за
живота си; да не погледнеш назад, нито да се спреш някъде в цялата тая
равнина; бягай на планината, за да не погинеш.” Сега колебанието или
отлагането би било фатално. Всяко забавяне – само един продължителен
поглед към любимия град, или моментно съжаление, че оставят такъв красив
дом, би им струвало живота. Бурята на Божествения съд само чакаше тези
бедни бегълци да избягат.
Но Лот, объркан и ужасен, умоляваше, че не може да извърши изискваното
от него, да не би да го връхлети някое зло и да умре. Вярата му бе
отслабнала сред неверието на този красив град. Князът на небето беше до
Лот, а той умоляваше за живота си, сякаш Бог, Който прояви такава грижа
и любов към него, не би го опазил. От Лот се искаше да се довери изцяло
на Божествения вестител, отдавайки волята и живота си в Господните ръце,
без да се съмнява или да пита. Но и той, както много други, се постара
да направи своя план: “Гледай, моля, тоя град е близо, за да прибягна
там, и малък е. Нека побягна там. (Не е ли малък града?) И така животът
ми ще се опази.” Споменатият град беше Вала, по-късно наречен Сигор. Той
отстоеше само на няколко мили от Содом и като него бе порочен и обречен
на гибел. Но Лот помоли този град да бъде пощаден, като подчерта, че
това е само една малка молба. И желанието му бе задоволено. Господ го
увери: “Ето, слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който
ти говори.” О, колко велика е Божията милост към Неговите грешащи
създания!
Отново най-сериозно му бе заповядано да побърза, защото огнената буря
повече не можеше да се отлага. Но една от бягащите се осмели да погледне
назад към обречения град и се превърна в паметник на Божията присъда.
Ако самият Лот не се бе колебал да послуша предупреждението на ангелите,
ако бе побягнал с всички сили към планината без дума на умоляване или
възражение, жена му също щеше да избяга. Влиянието на примера му щеше да
я спаси от греха, запечатал нейната обреченост. Но колебанието и
бавенето му станаха причина тя да се отнесе лекомислено към Божественото
предупреждение. Докато тялом бе в равнината, духом тя бе свързана със
Содом и погина с него. Разбунтува се против Бога, защото Неговите съдби
повлякоха в руините и притежанията, и децата й. Въпреки че с призива да
излезе от безбожния град й бе показана велика благосклонност, тя
смяташе, че отношението към нея е жестоко, след като натрупаното с
години богатство трябваше да бъде оставено за унищожение. Вместо да
приеме избавлението си с благодарност, тя дръзко погледна назад,
пожелавайки живот на онези, които бяха отхвърлили Божественото
предупреждение. Грехът й показва, че бе недостойна за живота, чието
опазване не събуди у нея никаква благодарност.
Трябва да внимаваме да не се отнесем лекомислено към Божия благодатен
промисъл за нашето спасение. Има християни, които казват: “Не ме е грижа
дали ще бъда спасен или спасена, ако моето семейство и децата ми не
бъдат спасени заедно с мене.” Те си мислят, че небето няма да бъде небе
за тях без присъствието на любимите им близки. Но онези, които таят тази
мисъл, имат ли правилна представа за личната си връзка с Бога, виждат ли
Неговата велика доброта и милост към тях? Забравили ли са, че са
свързани с най-здравите връзки на любов, почит и вярност към службата на
техния Създател и Изкупител? Поканите на милостта се отправят към
всички; и понеже нашите приятели отхвърлят умоляващата любов на
Спасителя, трябва ли и ние да я отхвърлим? Изкуплението на душата е
скъпоценно. Христос е платил безкрайно висока цена за нашето спасение.
Затова никой, който оценява стойността на тази велика жертва или
стойността на душата си, няма да презре предложената му Божия милост
заради това, че други са избрали да я пренебрегнат. Самият факт, че има
хора, отхвърлящи тези справедливи искания, трябва да ни събуди да се
отнасяме с по-голямо внимание към почитането на Господа и да водим
всички, на които можем да повлияем, да приемат Неговата любов.
“Слънцето изгряваше на земята, когато Лот влезе в Сигор.” Блестящите
лъчи на утринта като че ли говореха само за успеха и мира на градовете в
равнината. Улиците се оживиха; хората вървяха – всеки по своите различни
пътища, с намерение да се отдадат на бизнес или на удоволствията на
деня. Зетьовете на Лот се забавляваха със сълзите и предупрежденията на
слабоумния старец. Внезапно като гръм от ясно небе се вдигна буря.
Господ изсипа от небето сяра и огън върху градовете на плодородната
равнина. Техните дворци и храмове, скъпи домове, градини и лозя и
веселите, жадни за удоволствие тълпи, които предишната нощ бяха похулили
небесните вестители – всичко бе поразено. Димът от пожара се издигна
като дим от голяма пещ и красивата Сидимска долина бе опустошена. Тя
никога вече нямаше да бъде обитавана – ням свидетел пред всички
поколения за сигурността на Божиите присъди над престъплението.
Пламъците, пояли градовете на равнината, хвърлят предупредителната си
светлина дори до наши дни. Ние имаме страхотните, тържествени уроци, че
Божията милост търпи дълго престъпника, но има една граница, отвъд която
хората не могат да продължат в греха. Когато се премине тази граница,
предложенията на милостта се оттеглят и изпълнението на съдбите започва.
Изкупителят на света заявява, че има по-големи грехове от тези, поради
които бяха унищожени Содом и Гомор. Хората, които чуят евангелската
покана да призовава грешниците към покаяние и не й обърнат внимание, са
по-виновни пред Бога, от обитателите на Сидимската долина. А още по-
голям грях имат твърдящите, че познават Бога и пазят Неговите заповеди,
които отричат Христос чрез своя характер и всекидневен живот. Спасителят
предупреди, че участта на Содом е тържествено увещание не само към
виновните за най-разюзданите грехове, но и към всички, които
недооценяват изпратените от Небето светлина и привилегии.
Верният свидетел каза на църквата в Ефес: “Но имам това против тебе, че
си оставил първата си любов. И тъй, спомни си откъде си изпаднал и покай
се, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще
дигна светилника ти от мястото му, ако се не покаеш” (Откр. 2:4, 5).
Спасителят очаква отговор на Своето предложение за любов и прощение с
по-мило съчувствие от изпълващото сърцето на земен родител, който
прощава на своя отклонил се, страдащ син. Той вика на скитниците:
“Върнете се при Мене и Аз ще се върна при вас…” (Малахия 3:7). Но ако
грешащият постоянно отказва да обърне внимание на призоваващия го с
милостива и нежна любов глас, най-накрая ще бъде оставен в тъмнината.
Сърцето, което дълго е пренебрегвало Божията милост, се закоравява в
греха и вечно остава неподатливо за влиянието на Божията благодат.
Ужасна ще е участта на човешката душа, за която умоляващият Спасител
най-накрая ще заяви: той “се е прилепил към идолите; оставете го” (Осия
4:17). В деня на съда ще бъде по-леко на градовете от равнината,
отколкото на позналите Христовата любов, които са избрали удоволствията
на този грешен свят.
Вие, които гледате лекомислено на предложената милост, помислете за
дългия списък от вашите грехове, натрупани в небесните книги; защото там
са записани престъпленията на народи, на семейства и на отделни
личности. Докато записът продължава, Бог може дълго да търпи и да
отправя призиви за покаяние и прощение. Но ще дойде време, докладът да
завърши, когато човекът ще е взел своето решение; когато с личния си
избор той ще е определил съдбата си. Тогава ще бъде даден сигнал
присъдата да се изпълни.
Има причина за безпокойство в състоянието на днешния религиозен свят.
Божията милост не се цени. Множествата смятат за невалиден закона на
Йехова и “преподават за поучения човешки заповеди” (Матей 15:9).
Неверието надделява в много от църквите в нашата земя; не неверие,
изразено в открито отричане на Библията – но неверие, което облича
християнска мантия, а всъщност подкопава вярата в Библията като Божие
откровение. Пламенната преданост и сърдечната набожност са заместени от
празен формализъм. В резултат на това владеят отстъпление и похотливост.
Христос заяви: “И както стана в Ноевите дни… подобно на това ще бъде и
в деня, когато Човешкият Син ще се яви” (Лука 17:26, 30). Всекидневната
хроника на събитията свидетелства за изпълнението на Неговите думи.
Светът бързо узрява за унищожение. Скоро Божиите присъди ще се излеят да
унищожат греха и грешниците.
Спасителят говори: “Но внимавайте на себе си да не би да натегнат
сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи и ви постигне оня ден
внезапно като примка. Защото така ще дойде върху всички, които живеят по
лицето на цялата земя” (Лука 21:34-36) – върху всички, чиито интереси са
съсредоточени в този свят. “Но бдете всякога и молете се, за да
сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред
Човешкия Син” (Лука 21:34-36).
Преди унищожението на Содом Бог изпрати вест към Лот: “Бягай за живота
си; да не погледнеш назад, нито да се спреш някъде по цялата тая
равнина. Бягай на планината, за да не погинеш.” Същият глас на
предупреждение чуха и Христовите ученици преди унищожаването на
Ерусалим: “А когато видите Ерусалим, че е заобиколен от войски, това да
знаете, че е наближило запустяването му. Тогава ония, които са в Юдея,
нека бягат в планините…” (Бит. 19:17; Лука 21:20, 21). Не трябваше да
се бавят, за да вземат нещо от имота си, а да направят всичко възможно
да избягат.
Излизане, решително отделяне от безбожните, бягство за живот. Така бе в
Ноевите дни; така бе с Лот; така бе и с Христовите ученици преди
разрушаването на Ерусалим. Така ще бъде и в последните дни. Божият глас
отново предупреждава народа Му да се отдели от завладяващото нечестие.
Покварата и отстъплението на религиозния свят в последните дни бяха
представени на пророк Йоан чрез видението за Вавилон: “…големият град,
който царува над земните царе (Откр. 17:18). Преди разрушението му от
небето ще се чуе призивът: “Излезте от нея, люде Мои, за да не участвате
в греховете й и да не споделяте язвите й” (Откр. 18:4). Както в дните на
Ной и Лот, трябва да има ясно разграничаване от греха и грешниците. Не е
възможен компромис между Бога и света или обръщане назад за осигуряване
на земни съкровища. “Не можете да слугувате на Бога и на мамона” (Матей
6:24).
Подобно на жителите на Сидимската долина хората мечтаят за благополучие
и мир. “Бягай за живота си!” е предупреждението от Божиите ангели. Но се
чуват други гласове, които казват: “Не се безпокойте, няма причина за
тревога!” Множествата викат: “Мир и безопасност”, докато Небето заявява,
че за престъпника се готви бързо унищожение. В нощта преди разоряването
си градовете в равнината се бяха отдали на разюздани удоволствия и
осмиваха страховете и предупрежденията на Божия вестител. Но през същата
нощ, когато вратата на милостта бе завинаги затворена за нечестивите,
безгрижните подиграватели от Содом загинаха в пламъците. Бог няма да
бъде винаги подиграван; няма да бъде дълго пренебрегван. “Ето, денят
Господен иде. Лют, с негодуване и пламенен гняв, за да запусти земята и
да изтреби от нея грешните й” (Исая 13:9). Огромната част от света ще
отхвърли Божията милост и ще бъде бързо и неизбежно унищожена. Но които
се отнесат с внимание към предупреждението, ще живеят “под покрива на
Всевишния” и ще пребъдват “под сянката на Всемогъщия”. Божията истина ще
бъде техен щит и закрила. На тях е дадено обещанието: “Ще го наситя с
дългоденствие и ще му покажа спасението, което върша” (Пс. 91:1, 4, 16).
Лот не живя дълго в Сигор. И там владееше нечестие, както в Содом. Той
се страхуваше да остане, да не би градът да бъде унищожен. След известно
време Сигор бе унищожен според Божието намерение. Лот се отправи към
планините и заживя в една пещера, лишен от придобивките, заради които бе
дръзнал да подложи семейството си под влиянието на порочния град. Но
проклятието на Содом го следваше и тук. Грешното поведение на дъщерите
му бе резултат от съприкосновението със злото на този покварен град.
Моралната развала на Содом така бе проникнала в характерите им, че те не
можеха да различават добро от зло. Единствените наследници на Лот -
моавците и амонците – бяха коварни, идолопоклоннически племена на
бунтовници против Бога, заклети неприятели на Неговия народ.
Колко дълбок бе контрастът между живота на Авраам и на Лот! Някога те
живееха заедно, покланяха се на един олтар. Живееха един до друг в
своите скитнически шатри. Но каква огромна разлика ги разделяше сега!
Лот бе избрал Содом, представляващ удоволствия и печалба. Оставил
Авраамовия олтар, той изостави и всекидневната жертва на живия Бог.
Допусна децата му да се смесят с покварените идолопоклоннически народи,
макар че запази в сърцето си страха от Бога. Писанието удостоверява, че
е бил “праведен” човек; праведната му душа се огорчавала от поквареното
говорене, което всеки ден слушали ушите му, и от насилието и
престъплението, което бил безсилен да премахне. Накрая той бе спасен
като “главня, изтръгната из огън” (Захария 3:2). Лишен от имота си,
загубил жена и деца, той живееше в пещера като дивите зверове и дочака
да бъде посрамен в напредналата си възраст. Лот даде на света не род на
праведни хора, а два идолопоклоннически народа, враждебни на Бога, които
воюваха с Неговия народ, докато чашата на нечестието им се изпълни и
бяха осъдени на унищожение. Колко страшни бяха резултатите от една
неразумна стъпка!
Мъдрецът казва: “Не се старай да придобиеш богатство, остави се от тая
си мисъл!” “Користолюбивият смущава своя си дом. А който мрази даровете,
ще живее” (Пр. 23:4, 15:27). И апостол Павел заявява: “А които ламтят за
обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни
страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел” (1 Тимотей
6:9).
Когато влезе в Содом, Лот напълно мислеше да се опази от нечестието и
същото да заповяда на дома си. Но решително не успя. Заобикалящата го
поквара влияеше на вярата му и връзката на децата му с жителите на Содом
обвърза неговия интерес в известна степен с техните интереси. Резултатът
е пред нас.
Мнозина все още допускат подобна грешка. Когато избират къде да устроят
своя дом, те гледат повече временните предимства, които могат да
спечелят, отколкото моралните и социалните влияния, които ще обкръжават
семействата им. Избират красиви и плодородни области или се преместват в
някой процъфтяващ град с надежда да си осигурят по-голямо благополучие.
Но децата им заживяват в близост с изкушението и твърде често се
сприятеляват с хора, неблагоприятно разположени към възпитаване на
набожност и оформяне на праведен характер. Атмосферата на морална
разпуснатост, на неверие и безразличие към религиозните неща има
свойството да противодейства на родителското влияние. Младите винаги
имат примери на бунт срещу бащиния и Божествен авторитет; мнозина се
привързват към невярващи и хвърлят жребия си сред Божиите врагове.
При избиране на дом Бог желае да имаме предвид преди всичко моралните и
религиозните влияния, които ще обкръжават нас и семействата ни. Може да
бъдем поставени на изпит, защото често не можем да имаме обкръжението,
което бихме искали. Но където и да ни призове дългът, Бог ще ни даде
способност да устоим непокварени, ако бдим и се молим с доверие в
Христовата благодат. Не трябва обаче без нужда да се излагаме на
влияния, неблагоприятни за оформянето на християнския ни характер.
Когато доброволно се поставяме в светска атмосфера на неверие, ние
огорчаваме Бога и изгонваме святите ангели от домовете си.
Хората, които осигуряват на децата си светско богатство и почест за
сметка на вечните им интереси, ще разберат накрая, че тези предимства са
ужасна загуба. Подобно на Лот мнозина виждат как децата им погиват и
едва спасяват душите си. Трудът на целия им живот е изгубен; животът им
е един тъжен неуспех. Ако бяха проявили истинска мъдрост, децата им
можеше да имат по-малко светски предимства, но със сигурност щяха да
получат безсмъртното наследство.
Бог не е обещал на народа Си наследство в този свят. Авраам нямаше
поземлени имоти “ни колкото една стъпка от нога” (Деян. 7:5). Той
притежаваше блага и ги използваше за слава на Бога и за доброто на
своите ближни. Но не гледаше на този свят като на свой дом. Господ го бе
призовал да напусне съотечествениците си идолопоклонници с обещанието за
вечно притежаване на Ханаанската земя. Но нито той, нито синът му, нито
внуците му я получиха. Когато се нуждаеше от място за погребване на
мъртвите, Авраам трябваше да го купи от ханаанците. Единственият му имот
в обещаната земя беше скалният гроб в пещерата Махпелах.
Но Словото Божие не пропада; нито пък Неговото окончателно изпълнение се
заключава в превземането на Ханаан от еврейския народ. “А обещанията се
изрекоха на Авраама и на неговия потомък” (Гал. 3:16). Самият Авраам
трябваше да участва в наследството. Изпълнението на Божието обещание
може да изглежда, че дълго се отлага, защото “за Господа един ден е като
хиляда години и хиляда години – като един ден” (2 Петрово 3:8). Може да
изглежда, че се забавя, но посоченото време “непременно ще дойде, няма
да закъснее” (Авакум 2:3). Дарът на Авраам и неговото потомство
включваше не само земята Ханаан, но цялата земя. Така казва апостолът:
“Понеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде
наследник на света, не стана чрез закона, но чрез правдата от вяра”
(Римл. 4:13). А Библията ясно учи, че дадените на Авраам обещания трябва
да се изпълнят чрез Христос. Всички, които са Христови, са “Авраамово
потомство, наследници по обещание” (Гал. 3:29) – наследници на
“наследство нетленно, неоскверняемо и което не повяхва, запазено на
небесата за вас” (1 Петрово 1:4) – земя, освободена от проклятието на
греха. Защото “царството и владичеството, и величието на царствата,
които са под цялото небе, ще се дадат на людете, които са светиите на
Всевишния” и “кротките ще наследят земята и ще се наслаждават с изобилен
мир” (Даниил 7:27; Пс. 37:11).
Бог даде на Авраам представа за това безсмъртно наследство и тази
надежда го задоволи. “С вяра се засели в обещаната земя като в чужда и
живееше в шатри, както Исаак и Яков – наследниците заедно с него на
същото обещание. Защото очакваше града, който има вечни основи, на който
архитект и строител е Бог.”
За потомството на Авраам е писано: “Всички тия умряха във вяра, тъй като
не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха
отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята” (Евр.
11:9, 10, 13, 16). Ние трябва да живеем като пришълци и странници тук,
ако искаме да спечелим “едно по-добро отечество, сиреч небесното”.
Децата на Авраам ще се стремят към града, който той очакваше, чийто
“архитект и строител е Бог”.