Управляване на училището и неговите… 66 (1-ва част) – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Как бих желала да заповядам на езика си да изрази ясно важността от правилното управление на нашите училища. Всички трябва да съзнават, че тези училища са инструменти на Бога, чрез които Той иска да се изяви на хората. Навсякъде са нужни мъже и жени, които да служат като проводници на светлината. Божията истина трябва да се разнесе по цял свят, за да бъдат хората просветени от нея.
Като народ, който има повече светлина, трябва да намерим средства, за да създадем армия от образовани мисионери, ангажирани в разните отдели на Божието дело. Нуждаем се от дисциплинирани, културни млади мъже и жени в нашите училища, санаториуми, в конференциите на различните страни, в медицинското мисионерско дело, в канцелариите на издателските къщи и в полето изобщо. Нуждаем се от млади мъже и жени с висока култура на ума, подготвени да вършат най-добра работа за Господа. Ние все пак сме постигнали нещо в това направление, но сме все още далеч от поставената ни от Бога цел. Като църква и като отделни лица, ако искаме да се явим чисти пред съда, трябва да полагаме по-щедри усилия за възпитаването на младите хора, за да станат те по-годни за разните отдели на повереното в ръцете ни велико дело. Като народ с голяма светлина трябва да правим мъдри планове, което ще укрепи, дисциплинира и изглади изобретателните умове на талантливите между нас, за да не куца Божието дело от липса на способни работници, които биха вършили работата си с усърдие и вярност.
Някои биха се задоволили с пълното образование на няколко от най-обещаващите от нашите младежи. Но всички млади имат нужда от образование, за да се подготвят за ползотворна работа в живота, да се квалифицират за отговорни постове в частния, както и в обществения живот. Голяма е нуждата от съставяне на планове за осигуряване на голям брой компетентни работници. Мнозина трябва да бъдат подготвени за учители, за да могат те самите да обучават и възпитават други за великото дело на бъдещето. Църквата трябва да схване това и с влиянието и средствата си да се постараете да достигне тази така желана цел.

Без дългове
За да могат да изпълнят смело предназначението си, нашите училища не трябва да имат дългове. Не трябва да бъдат обременявани с плащане на лихви. При откриването на педагогически училища за работници, особено в нови полета, където братята и сестрите са малко и средствата им са ограничени, по-добре би било да се заемат малко пари от приятелите на мероприятието, вместо делото да се забави. Но по възможност институтите ни да нямат дългове.
Господ има средства за делото си в ръцете на своите стопани. Когато нашите училища направят дългове по установяването си, по изграждането на разните постройки и по снабдяването с необходимите пособия, наш дълг е да известим нашите братя и сестри и да ги помолим да помогнат за намаляването на този дълг. Нашите проповедници трябва да се чувстват отговорни за това. Те трябва да поощряват всички да работят хармонично и да помагат според възможностите си. Ако тази работа бе поета с доверие и прилежност още в миналото, досега дълговете на нашите по-стари училища щяха да бъдат изплатени.

Икономия
При строителството на училищни сгради, при тяхното обзавеждане и във всяка посока на тяхното управление трябва да се прави най-голяма икономия. Организацията на нашите училища не трябва да се гради върху тесногръди или себелюбиви планове. Училищата трябва да са по възможност по-уютни и във всяка специалност трябва да възпитават простота, полезност, пестеливост и икономия.
Учениците са дошли в нашите училища, за да получат специално обучение и да се запознаят с всякакъв вид работа, та ако отидат да работят като мисионери, да разчитат на себе си и да могат чрез познанията си да се снабдяват с необходимите удобства и пособия. Независимо дали са мъже или жени те трябва да се научат да кърпят, да перат, да държат дрехите си в изправност, да могат да си готвят. Трябва да са вещи в земеделието и механиката. Така могат да облекчават собствените си разноски и с примера си да всаждат и у другите принципи на пестеливост и икономия. Тези уроци могат да се предават най-добре там, където във всяко нещо старателно се практикува икономия.
Не само за доброто на училищните финанси, но и като възпитание на младите, икономията трябва да се изучава и съвестно и прилежно да се практикува. Ръководителите трябва да внимават за всяко нещо, за да не се изразходват без нужда пари и училището да влиза в дългове. Всеки ученик, който поставя на първо място любовта си към Бога, ще се чувства отговорен да помага в това отношение. Научилите се да вършат това могат с думи и с пример да изявяват пред хората, с които общуват, принципите, на които учи нашият себеотрицателен Спасител. Себеугаждането е голямо зло и трябва да се победи.
Някои не са били съгласни учениците да бъдат запознавани с финансовите затруднения на училището. Но много по-добре е учениците да виждат и да разбират липсата на средства, защото така те ще се научат да практикуват икономия. Повечето от тях са напуснали скромни домове, където са били свикнали да се хранят бедно, без няколко последователни яденета. Какво влияние ще окаже върху тях нашият пример? Затова нека ги учим, че докато имаме много начини за изразходване на парите, докато хиляди гладуват, умират от морове, от глад, от кръвопролитие и от пожар, на всеки един от нас подобава да не купува нищо ненужно просто за да задоволи апетита или да се представи пред хората.
Ако нашите училища се управляват правилно, няма да се трупат дългове, учениците ще имат удобства и на трапезата им ще има в изобилие добра и питателна храна. поради икономия никога не трябва да поднасяме оскъдна храна. Учениците трябва да имат здравословна храна в изобилие. Но хората, които управляват кухнята, да събират и остатъците, за да не се губи нищо.
Учениците трябва да се учат да пазят добре своята собственост и собствеността на училището. Необходимо е да разберат, че трябва да спестяват всяка ненужна разноска в училището и по пътя към и от дома. Себеотрицанието е необходимо. Трябва да се вслушваме в даденото наставление, защото наближаваме края на времената. Все повече и повече ще става нужда да правим планове, да изобретяваме и икономисваме. Да не постъпваме така, сякаш имаме банка, от която можем да теглим в случай на нужда. Затова не трябва да допускаме да изпадаме в нужда. Като отделни личности и като управители на Господните институти ще трябва по необходимост да се лишаваме от всичко показно и да следим разходите ни да бъдат в рамките на приходите.

Добро управление
Финансовото управление в някои от нашите училища може доста да се подобри. В работата трябва да се вложи повече мъдрост, повече умствена сила. Необходимо е да се приложат практически методи, чрез които да се спре увеличаването на разходите, за да не се изпадане в дълг. В Батъл Крик и Коледж Вю са изразходвани вече много пари за постройки и повече от необходимото се е изразходвало за обзавеждане на училищните домове.
Когато управителите установят, че училището не посреща текущите разноски и се трупат дългове, те трябва да постъпят като уравновесени делови хора и да променят своите методи и планове. Ако през годината се докаже, че финансовото управление не е било правилно провеждано, нека се вслушаме в гласа на мъдростта. Нека да стане решителна реформация. Учителите могат да проявяват превъзходния характер на Христос чрез сериозно, здраво мислене и планиране, за да се подобри положението. Те трябва с готовност да се вслушат в плановете на управителите и да споделят тяхното бреме.

Ниски такси за обучение
В някои от нашите училища таксите за обучение са били много ниски. Това до известна степен се е оказало пагубно за възпитателното дело. Довело е до дългове, които обезсърчават; хвърлило е върху управителите подозрението, че сметките не се водят добре, че липсва икономия, че планирането е погрешно. Това положение е било твърде обезсърчително за учителите и е карало хората да изискват ниски такси и в другите училища. Каквато и да е била причината за определяне на по-ниска такса, отколкото са разноските за издръжка, фактът, че едно училище има загуба, е достатъчна причина плановете да се преразгледат и таксите да се определят така, че положението му занапред да се промени. Сумата от таксите, за обучение, пансион и жилище трябва да е достатъчна до покрие заплатите на преподавателското тяло, да снабди трапезата с изобилна, здравословна, питателна храна, да поддържа мебелировката, стаите и сградите и да се посреща други необходими текущи разноски. Това е много важен въпрос и във връзка с него не трябва да се правят ограничени изчисления, а нещата да се проучват основно. Нужен е съветът на Господа. Училището трябва да има достатъчен приход не само за да посреща необходимите разноски, но и за да снабдява учениците през учебно време с необходимите за работа материали.
Не трябва да се оставя дълговете да се натрупват срок след срок. Най-доброто възпитание, което може да се даде, е натрупването на дълг да се избягва, както се избягват болестите. Когато годините минават една след друга и няма изгледи за намаляване на дълга, а напротив – той се увеличава, на това трябва да се сложи край. Нека управителите кажат: „Отказваме да завеждаме по-нататък училището, докато не се намери по-мъдра система.“ Много по-добре би било училището да се закрие, докато неговите управители са научат на изкуството да го ръководят на базата на постъпилите плащания (т. е. не с дългове, а с колкото ни платят записалите се ученици). Заради Христос, като избран Божи народ, заемете се за работа и намерете здрава финансова система за нашите училища.
Когато стане нужда цените в някое училище да се повишат, представете въпроса пред шефовете на института, като им покажете, че таксите са много ниски и в резултат на това училището трупа дългове, осакатяващи го и спъващи работата му. Увеличаването на училищните такси може да намали посещаемостта, но ние трябва да се радваме не толкова на голямо посещение, колкото на липсата на дългове.
Последица от ниските такси в Батъл Крик бе, че на едно място се събраха голям брой ученици и още по-голям брой семейства, отколкото бе разумно. Ако две трети от хората в Батъл Крик бяха Божии растения, поставяни в други места, би имало място те да растат. По-големи резултати биха се получили, ако част от времето и енергията, отдавани на голямото училище в Батъл Крик с цел да се поддържа доброто му състояние, се употребяваха за училища на други места, където би имало място и за земеделие като част от образованието. Ако имаше желание да се следват Божият път и Божиите планове, много учреждения биха се развивали сега и на други места.
Повторно и повторно, Господ ни е съобщавал, че и другаде места трябва да се основат училища и църкви, че отговорностите от съсредоточаването им само на едно място са извънредно много тежки. Изведете нашите хора от големите центрове и вложете капитали и на други места, гласи даденото наставление. Ако това наставление беше взето под внимание, ако средствата и съоръженията се бяха разпределили правилно, парите, изразходвани за допълнителните училищни сгради в Батъл Крик, биха посрещнали разходите на два нови института в други места и дървото би се разраснало и дало плод, какъвто не сме видели. Но сега не е така само защото хората са избрали да следват собствената си мъдрост.
Братя и сестри разказват за пристигащите от проповедници и родители молби за десетки млади в редовете ни, които също се нуждаят от привилегиите на нашите педагогически училища, но те не могат да ги посещават, ако не бъдат намалени таксите. Но молещите за по-ниски такси трябва да претеглят въпроса от всички страни. Ако самите ученици не могат да изкарват достатъчно средства, за да изплащат действителните разноски по добрата и вярна работа в образованието си, не е ли по-добре родителите им, приятелите, църквите, към които принадлежат, или някои благодетелни братя и сестри в тяхната конференция да им помагат, вместо училището да се обремени с дългове? Много по-добре е многото попечители на института да си поделят разноските, отколкото училището да изпадне в дългове.
Трябва да се намерят начини нашите институти да не трупат дългове. Не трябва цялото дело да се остави да страда поради дълг, който никога не ще се изплати, освен ако настъпи пълна промяна и работата се постави на съвсем друга основа. Нека всички, допуснали този облак от дългове да ги засени, се почувстват задължени да направят всичко по силите им за премахването му.