Управляване на училището и неговите… 66 (2-ра част) – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Подпомагане на заслужаващи ученици
Църквите на различните места трябва да чувстват сериозно своя дълг да възпитават младите и да обучават талантите им за работата в мисионерското дело. Когато видят младежи, обещаващи да станат полезни работници, но не могат да се издържат в училището, те трябва да поемат отговорността да ги изпратят в някое от нашите подготвителни училища. В църквата се крият прекрасни възможности, които трябва да се ангажират в работа. Има личности, които биха вършили добра служба в Божието лозе, но много от тях са твърде бедни, за да постигнат без подпомагане нужното образование. За църквите трябва да бъде привилегия да участват в посрещането на разноските на такива младежи.
Хора, които съхраняват истината в сърцата си, винаги проявяват великодушие, като помагат навсякъде, където е нужно. Те вървят напред и други следват примера им. Ако има такива, които искат да се ползват от нашите училища, но не могат да платят пълната такса за обучението си, нека църквата покаже своята щедрост, като им помага.
Освен това, във всеки църковен съюз трябва да се образува фонд, който да дава средства в заем на достойни бедни ученици, желаещи да се посветят на мисионерското дело; в някои случаи те дори могат да получават дарения. Когато в началото колежът в Батъл Крик бе открит, в сп. „Ревю енд Херълд“ бе основан фонд, подпомагащ желаещите да учат, но нямат средства. Този фонд се използваше от няколко ученици, докато стъпят на краката си. После от припечеленото те внасяха обратно във фонда, за да могат да се ползват други като тях. На младежите трябва да се изясни добре, че доколкото е възможно, сами трябва да си пробиват пътя, като изкарват част от разноските си чрез работа. Което коства малко, ще бъде оценено малко, но което коства приблизително колкото истинската му стойност, ще бъде и съответно оценено.

Поучаване на самоувереност
Чрез правило и пример поучавайте на себеотрицание, икономия, великодушие и самоувереност. Всеки, който притежава истински характер, ще може да се справя с трудностите и ще бъде готов да последва думите „Така говори Господ“. Хората не са подготвени да разберат своите задължения към Бога, докато не са се научили в Христовото училище да носят игото на въздържание и послушание. Жертвата е първата работа в нашето дело за напредване на истината и за основаване на институти. Тя е важна част от възпитанието. Жертването трябва да става нещо обичайно в цялостната ни работа за оформяне на характера, ако искаме да имаме характер, изграден не от ръце, а вечен в небесата.
Чрез погрешни разбирания за изразходването на пари младежите се излагат на много опасности. Те не трябва да носят пари със себе си и да се снабдяват с тях, сякаш има някакъв неизчерпаем източник, от който могат да теглят, за да задоволяват всяка предполагаема нужда. Парите трябва да се приемат като дар, поверен ни от Бога за вършене на Неговото дело, за изграждане на Неговото царство; и младите трябва да се научат да ограничават желанията си. Поучавайте ги, че не трябва да прахосват силите си за свои удоволствия и задоволяване на личното Аз. Тези, които Бог е надарил със способността да печелят пари, са задължени пред Бога да ги използват чрез дадена им от Небето мъдрост за прослава на Божието име. Всеки шилинг, изхарчен за себеугаждане или даден на приятели с цел да задоволят гордостта и себелюбието си, е ограбване на Божията съкровищница. Парите, изхарчени за дрехи за показ, са толкова много, че биха могли да бъдат използвани за напредъка на Божието дело в нови места. О, да дадеше Бог на всички да разберат правилно какво означава да си християнин! Християнин значи да си като Христос, а Христос не живееше, за да Си угажда.

Задължение на нашите църковни съюзи
Църковните съюзи очакват от училищата ни да подготвят добре възпитани и обучени работници. Затова те трябва с желание и разумно да поддържат тези училища. Дадена е достатъчна светлина, че служителите в нашите училища, които преподават Божието слово и обясняват Писанията, наставлявайки учениците в Божиите неща, трябва да се поддържат от парите, внесени като десятък. Това наставление е дадено отдавна и напоследък е повторено неколкократно.
В училищата трябва да се назначават мъдри управители, „мъже, способни, боещи се от Бога, мъже на истината, мразещи користолюбието“, хора, които ще изпълняват най-съвестно своите отговорности. Те трябва да имат бизнес способности, но много по-важно е да ходят смирено пред Бога и да се ръководят от Святия Дух. Такива мъже ще се оставят да бъдат обучавани от Бога и ще се съветват с братята си, които са мъже на молитвата.
Управителите на нашите училища трябва да работят с чисти подбуди. В своето несебелюбие те ще помнят, че и за други части на голямото жетвено поле ще са необходими същите пособия, каквито има тяхното училище. Във всеки свой план, ще помнят, че трябва да се запази равенството и единството. Внимателно ще изчисляват всеки разход и ще се стараят да не влагат в мероприятията си такива големи суми, че да лишават другите полета от необходимите им пособия.
Често пъти на проповедници се възлагат определени задачи, за които те въобще не са годни. Тези задачи възлагайте на мъже с търговски нюх, способни да се отдават на делови работи, които могат да посещават училищата, да управляват счетоводството и да наставляват как да се водят сметки. Работата на училището трябва да се ревизира няколко пъти в годината. Нека проповедниците бъдат съветници, но в никакъв случай не им възлагайте паричните дела.

Инспекция от Генералната конференция
Според светлината, която Бог ми е дал, финансовото състояние на нашите училища във всяка страна трябва да бъде ревизирано от мъдри мъже, мъже с финансови способности, и те да водят счетоводството. Тази задача не трябва да се възлага на проповедници или комисии, които нямат време да носят още един товар. Нито пък тази отговорност да се възлага на учителите. Въпросът за училищните финанси изисква труда на талантливи делови хора, каквито досега не сме имали.
Ако водачите бяха разсъждавали ясно в миналото, обезсърчителното финансово състояние, което така много е пречило на делото в близкото минало, не би се допуснало никога.
Ако нашето образователно дело се провеждаше в съгласие с дадените ни за тази цел наставления, тъмната сянка на големи дългове не би висяла днес над институтите.

Финанси на църковните училища
Същите принципи, които, ако бъдат следвани, ще донесат успех и благословение на нашите педагогически училища и колежи, трябва да управляват плановете и работата на църковните училища. Нека всички участват в разходите. Църквата трябва да се грижи за това, църковното училище да бъде посещавано от хората, желаещи да се възползват от неговите благословения. На бедните семейства трябва да се помага. Не можем да се наречем истински мисионери, ако пренебрегваме онези, които се намират пред самите ни врати, които са в най-критичната възраст и се нуждаят от нашата помощ, за да получат знание и опит, необходими им за служба в Божието дело.
Господ иска да полагаме големи старания за възпитанието на нашите деца. Истинската мисионерска работа, извършвана от учители, които всекидневно се учат от Бога, ще доведе много човешки души до познаване на Исусовата истина, а така образованите и възпитани деца ще предадат и на други придобитите светлина и познания. Право ли е църковните членове да дават средства за напредъка на Божието дело сред чуждите хора, а да оставят собствените си деца да служат на Сатана?
С основаването на църковни училища Божиите чада ще получат ценно възпитание. Ще се научат как да ръководят училището на базата на финансовия успех. Ако това не може да стане, по-добре закрийте училището, докато с Божията помощ се съставят планове за провеждане на училищната работа без нито грам дълг. Способни да боравят с парични въпроси мъже трябва да ревизират веднъж или два-три пъти в годината сметките на училището, за да се уверят, че състоянието е добро и че не се правят големи разходи, които биха довели до натрупване на дълг. Трябва да отбягваме дълговете, както отбягваме проказата.

Много от нашите младежи, желаещи да получат образование, се отнасят лекомислено към въпроса за дълговете. Според тях книжното познание е най-важното средство за образование. Не съзнават стойността на практическите бизнес познания и се задоволяват години наред да учат с чужди средства, вместо сами да си проправят път чрез работа. Те не гледат критично на последствията от това. Не проучват въпроса от причина до следствие.
Често пъти резултатите от такъв начин на действие е нехармонично развитие на способностите. Ученикът не схваща слабите страни на характера си. Не съзнава недостатъците си. Като е зависим от другите, той се лишава от опита на практическия живот, който мъчно се натрупва. Който не се учи на самоувереност, не се учи как да упражнява вяра. Истинската вяра помага на човека да излезе от несъвършеното състояние и да разбере що е истинска мъдрост. Ако мозъкът, костта и мускулът у учениците се развиват хармонично, те ще могат по-добре да учат и по-добре да се справят с действителностите на живота. Но ако следват своите погрешни разбирания за образованието – няма да станат хора, издигнали се със собствен труд и усилия, всестранно подготвени мъже и жени.