Упражняване на коригираща дисциплина – 44 – Детско водителство – Елена Вайт (Елън Уайт)

ПОМОЛЕТЕ СЕ НА БОГА ДА ДОЙДЕ И ДА РЪКОВОДИ.
Изисквайте дисциплина във вашето семейство. Но докато правите това,
търсете Господа с децата си и Го молете да дойде и да управлява. Може
децата ви да са направили нещо, което изисква наказание, но ако се
отнесете към тях в Христовия Дух, те ще се хвърлят на врата ви, ще се
смирят пред Господа и ще признаят злото си. Това е достатъчно. Те няма
за какво да бъдат наказвани тогава. Нека да благодарим на Господа, че
е отворил път, по който можем да достигнем до всяка душа. (244.1)
АКО ВАШИТЕ ДЕЦА СА НЕПОСЛУШНИ, ТЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ
КОРИГИРАНИ …
Преди да ги коригирате, помолете се на Господа да смекчи и покори
сърцата на вашите деца и да ви даде мъдрост как да се отнесете с тях.
Не знам нито един случай, в който този метод да не е успял. Не можете
да накарате едно дете да разбира духовни неща, ако сърцето ви е изпълнено
с гняв. (244.2)
ТЪРПЕЛИВО НАСТАВЛЯВАЙТЕ ДЕЦАТА СИ.
Господ иска сърцата на тези деца да бъдат отдадени на Негова служба
още от бебешка възраст. Докато са прекалено малки, за да разсъждават,
насочвайте умовете им по най-добрия начин, а когато пораснат, ги учете
с думи и с пример, че вие не можете да задоволявате погрешните им
желания. (244.3)
НАСТАВЛЯВАЙТЕ ГИ ТЪРПЕЛИВО.
Понякога ще трябва да бъдат наказвани, но не го правете по такъв
начин, че да се почувстват наказани в гняв. С такова поведение вие само
извършвате едно голямо зло. Много нещастни различия в семейния кръг
можеха да бъдат избегнати, ако родителите бяха послушали съвета на
Господа за възпитанието на децата им. (244.4)
РОДИТЕЛИТЕ ДА БЪДАТ ПОД ДИСЦИПЛИНАТА НА БОГА.
Майки, колкото и да ви провокират децата ви в своето невежество, вие
давайте път на нетърпението. Учете ги търпеливо и с любов. Бъдете
търпеливи с тях. Непозволявайте да ги ‘управлява Сатана. Дисциплинирайте
ги само когато и вие сте под Божията дисциплина. Христос ще бъде
победител в живота на вашите деца, ако вие се научите от Него, Който е
кротък и смирен, чист и неосквернен. (245.1) .
НИКОГА НЕ ПОПРАВЯЙТЕ С ГНЯВ.
Вие трябва с любов да коригирате децата си. Никога не им позволя-
вайте да вървят в своя собствен път, докато ви ядосат и тогава да ги
наказвате. Такава корекция само помага на злото, а не го лекува. (245.3)
Да се изявява гняв към едно грешащо дете, означава да се увеличава
злото. Това възбужда най-злите страсти на детето и го кара да чувства,
че вие не се грижите за него. То разсъждава в себе си, че вие не може
да се отнасяте така към него, ако го обичате. (245.4)
А мислите ли, че Бог не вижда начина, по който тези деца са коригирани?
Той знае много добре какви могат да бъдат блажените резултати, ако
делото на поправление се извърши по такъв начин, че децата да бъдат
спечелени, а не разбунтувани. (245.5)
Моля ви, недейте да поправяте децата си с гняв. Точно това е времето,
когато вие трябва да постъпите със смирение, търпение и молитва. Това
е времето да коленичите с децата си и да помолите Господ да ви прости.
Постарайте се да ги спечелите за Христос с проява на доброта и любов
и вие ще видите, че една по-висша сила от земната сътрудничи на вашите
усилия. (245.6)
Когато сте задължени да поправите едно дете, не повишавайте тон, не
губете самообладание. Родителят, който при поправлението на детето си
дава път на гнева, греши повече от детето. (246.1)
КАРАНЕТО И ФУЧЕНЕТО НИКОГА НЕ ПОМАГАТ.
Груби, гневни думи не са с небесен произход. Карането и фученето
никога не помагат, а събуждат най-лошите чувства на човешкото сърце.
Когато вашите деца вършат зло и са изпълнени с бунт и вие сте изкусени
да действате и да говорите грубо, почакайте преди да ги поправите, дайте
им възможност да помислят, а гневът ви да се охлади. (246.2)
Когато се отнасяте мило и нежно с децата си, и вие, и те ще получат
благословение от Господа. И мислите ли, че в деня на Господа някой
ще съжалява, че е бил търпелив и мил с децата си? (246.3)
РАЗДРАЗНИТЕЛНОСТТА НЕ Е ИЗВИНЕНИЕ ЗА ПОКАЗАНОТО НЕТЪРПЕНИЕ.
Родителите понякога извиняват собствения си погрешен подход с това,
че не се чувствали добре. Те са нервни и смятат, че не може да бъдат
търпеливи и тихи, и да говорят приятно. Така те се заблуждават и угаждат
на Сатана, който се радва, че те не гледат на Божията благодат като
достатъчна да покори естествените склонности. Те могат и трябва във
всяко време да владеят себе си. Господ изисква това от тях. (246.4)
Понякога, уморени от труд или подтиснати от грижи, родителите не
поддържат тих дух, а показват липса на търпение, което оскърбява Бога и
нанася облак над семейството. Родители, когато чувствате, че ви напада
гняв, вие не трябва да извършвате този голям грях да отравяте цялото
семейство с тази опасна раздразнителност. В такова време внимавайте
много повече върху себе си и си позволявайте само приятни и насърчителни
думи да излизат от устата ви. Като по този начин упражнявате самообладание
вие ще израснете по-силни. Вашата нервна система няма да бъде толкова
раздразнителна. Исус знае вашите несъвършенства и участва в преживяванията
ви във всичко, освен в греха. Затова Той е приготвил за нас една
пътека, подходяща за нашите сили и способности. (246.5)
Понякога сякаш всичко върви наопаки в семейния кръг. Всички са
раздразнителни и изглеждат много нещастни. Родителите укоряват горките
си деца и мислят, че са много непослушни и неподатливи, че са най-
лошите деца на света, когато причината за тревогата е в самите тях. Бог
изисква те да упражняват самообладание. Трябва да осъзнават, че когато
се отдават на гняв, карат и другите да страдат. Хората около тях са повлияни
от духа, който те проявяват и ако на свой ред и те действат със
същия дух, злото се увеличава. (247.1)
НЯКОГА ИМА СИЛА И В МЪЛЧАНИЕТО.
Които желаят да ръководят другите, първо трябва да овладеят себе си.
Когато един родител или учител става нетърпелив и е в опасност да говори
немъдро, нека замълчи. Има чудна сила в мълчанието. (247.2)
ДАВАЙТЕ МАЛКО ЗАПОВЕДИ.
Тогава изисквайте послушание. Нека майките бъдат внимателни да не
налагат ненужни изисквания, с които да изтъкнат авторитета си над децата.
Давайте малко заповеди, но следете те да бъдат изпълнявани. (247.3)
Недейте … като дисциплинирате децата си, да отменяте това, което сте
искали да извършат. Не позволявайте умът ви така да бъде погълнат от други
неща, че да ви направи безгрижни и не се уморявайте от бдящата грижа,
защото децата забравят и правят това, което сте им забранили. (247.4)
С всичките си заповеди целете най-доброто за вашите деца и след това
гледайте вашите заповеди да бъдат изпълнени. Вашата енергия и решение
трябва да бъдат непоклатими, но същевременно покорни на Христовия
дух. (248.1)
СПРАВЯНЕ С ЕДНО НЕПОСЛУШНО ДЕТЕ.
Когато вие помолите детето си да извърши нещо, а то отговори: „Да,
ще го направя.“, а след това не се грижи да изпълни думите си, вие не
бива да оставяте нещата така. Трябва да повикате детето да даде сметка за
непослушанието. Ако отминете пропуска му без да обърнете внимание,
вие възпитавате детето си в навици на небрежност и неверност. Бог е дал на
всяко дете да бъде домоуправител. Децата трябва да слушат своите
родители. Трябва да помагат да се носят тежестите и отговорностите на
дома и когато пренебрегнат да изпълнят дадената им задача, трябва да
бъдат повикани да дадат сметка и да се изиска да я изпълнят. (248.2)
РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРИБЪРЗАНАТА, НЕРЕДОВНА ДИСЦИПЛИНА.
Когато децата са направили беля, те са убедени за греха си и се чувстват
смирени и притеснени. Да им се карате за грешката им често има за
резултат да станат упорити и потайни. Като необяздени жребци те изглеждат
решени да създават тревоги и карането няма да им донесе никакво
добро. Родителите трябва да се стараят да обърнат ума им в друга насока.
(248.3)
Но проблемът е, че родителите не са единодушни при възпитаването
на децата, а действат импулсивно, по-скоро от настроение, отколкото от
принцип. Те се нахвърлят гневно върху децата си и не дават пример какви
трябва да са християнските родители. Един ден подминават грешките на
децата си, а следващия ден не показват никакво търпение и самообладание.
Те не следват пътя на Господа да извършват правда и съд. Често са по-
виновни от децата си. (248.4)
Някои деца скоро ще забравят едно зло, което им е сторено от баща
и от майка, но други деца са различно устроени и не могат да забравят
жестокото и неразумно наказание, което не са заслужавали. Така душите
им биват наранени и умовете им се смущават. Майката губи възможностите
си да вложи правилните принципи в ума на детето, защото не запазва
самообладание и не изявява уравновесено поведение и думи. (249.1)
Бъдете толкова тихи и толкова свободни от ярост, за да се убедят те,
макар и да бъдат наказани. (249.2)
МОТИВИТЕ ПОНЯКОГА СА ПО-ДОБРИ ОТ НАКАЗАНИЕТО.
Чувствала съм толкова дълбок интерес в тази работа, че съм приемала
деца, за да бъдат възпитани правилно.Вместо да ги наказвам, когато
грешат, аз ги мотивирах да правят добро. Едно момиче имаше навик да
се хвърля на пода, ако не стане така, както иска. Аз му казах: „Ако не
правиш така днес, вуйчо ти Уайт и аз ще те вземем с нас във файтона и
ще прекараме чудесен ден в провинцията. Но ако се хвърлиш още веднъж
на пода, ще изпуснеш правото на това удоволствие.“ Работих по този
начин за тези деца и сега съм благодарна, че съм имала привилегията да
правя това. (249.3)
ОТНАСЯЙТЕ СЕ С ГРЕШКАТА ПО ПОДХОДЯЩ НАЧИН – МЪДРО И ТВЪРДО.
Непослушанието трябва да бъде наказано. Лошата постъпка трябва да
бъде коригирана. Нечестието е вързано в сърцето на детето и трябва да
бъде посрещнато и победено от родителите и от учителите. Трябва да се
справим с него по подходящ и мъдър начин, твърдо и решително. Омразата
към ограниченията, любовта към себеугаждане, безразличието към
вечните неща трябва да бъдат посрещнати с внимателно отношение. Ако
злото не се изкорени, душата ще бъде изгубена. И нещо повече – този,
който се предава да следва пътищата на Сатана, постоянно се старае да
повлича и други. От най-ранните години на нашите деца трябва да се
опитваме да покорим светския дух в тях. (249.4)
ПРЪЧКАТА ПОНЯКОГА Е НУЖНА.
Майката може да попита: „Трябва ли да наказвам детето си?“ (250.1)
Боят с пръчка може да е необходим, когато другите средства не успяват
но майката не трябва да използва пръчката, ако е възможно да я избегне.
Но ако по-меките средства се окажат недостатъчни, наказанието, което ще
доведе детето до осъзнаване, трябва да бъде наложено с любов. Често една
такава корекция ще бъде достатъчна за цял живот, за да покаже на детето,
че то не върви по прав път. (250.2)
А когато тази стъпка стане необходима, детето трябва сериозно да бъде
поучено, че това не се прави за задоволяване прищевките на родителя или
за налагане на неразумен авторитет, а за доброто на самото дете. То трябва
да бъде научено, че всяка непоправена грешка донася нещастие на него и
ще оскърби Бога. Под такава дисциплина децата ще намерят най-голямото
си щастие, като подчинят волята си на волята на своя небесен Баща. (250.
КАТО ПОСЛЕДНО СРЕДСТВО.
Много пъти ще откривате, че като обсъдите нещата спокойно с децата
си, те няма за какво да бъдат наказани. Този метод ще ги доведе да имат
доверие във вас. Те ще ви направят свой довереник. Ще идват при вас и
ще казват: „Направих беля днес. Искам да ми простиш и да помолиш Бога
да ми прости.“ Имала съм такива случаи и от опит зная това … Благодарна
съм, че имах смелостта, когато извършат зло, да се отнеса с тях твърдо,
да се моля с тях и да запазя стандарта на Божието Слово пред тях. Доволна
съм, че им представях обещанията, дадени на победителя и наградата на
верните. (250.4)
НИКОГА НЕ УДРЯЙТЕ В ГНЕВА СИ.
Никога не удряйте децата си, когато сте разгневени, освен ако не искате
да се научат и те да се бият и да се карат. Като родители вие стоите на
мястото на Бога за децата си и трябва да бъдете винаги нащрек. (251.1)
Вие може би трябва да накажете понякога и с пръчка, но отложете
решаването на проблема, докато не уредите нещата със себе си. Запитайте
се: Покорил ли съм на Господа моя път и волята си? Застанал ли съм там,
където Бог може да ме ръководи да имам търпение, любезност и обич, за
да се справя с непокорните елементи у дома? (251.2)
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ КЪМ ЕДИН БЪРЗО ИЗБУХВАЩ БАЩА.
Брат Л., мислил ли сте какво представлява едно дете и накъде отива
то? Вашите деца са по-младите членове на Господнето семейство – братя
и сестри, които са поверени на вашата грижа от нашия небесен Баща, за
да ги подготвите за небето. Когато вие се отнасяте с тях така грубо, както
често го правите, не смятате ли, че Бог ще ви призове да дадете сметка
за поведението си? Вие не трябва да се отнасяте с децата си така грубо.
Едно дете не е кон или куче, за да бъде третирано според вашата владетелска
воля или да бъде контролирано при такива обстоятелства с пръчка,
с камшик, или с удари с ръка. Някои деца са толкова порочни по нрав,
че нанасянето на болка е необходимо, но много случаи само се влошават
чрез този метод на дисциплиниране … (251.3)
Никога не вдигайте ръка да ударите дете, освен ако можете с чиста
съвест да се поклоните пред Бога и да поискате Неговото благословение
за корекцията, която се готвите да направите. Насърчете любовта в сърцата
на децата си. Представете пред тях високите и праведни мотиви за
самообладание. Не допускайте да останат с впечатление, че трябва да ви
се подчинят, защото това е вашето своеволие, защото са слаби, а вие сте
силен, защото вие сте баща, а те са деца. Ако желаете да съсипете семейството
си, продължете да го управлявате с брутална сила и сигурно ще
успеете. (252.1)
НИКОГА НЕ РАЗТЪРСВАЙТЕ ЕДНО НЕПОСЛУШНО ДЕТЕ.
Родителите не са дали на децата си правилно възпитание. Често изявяват
същите несъвършенства, които виждат у децата си . Ядат неподходяща
храна и това възбужда нервите им, като привлича нервната енергия
към стомаха и нямат жизненост да се насочат към други неща. Не могат
добре да контролират децата си поради своето нетърпение, нито могат да
ги научат на правилния път. Може би се отнасят грубо към тях и ги удрят
в изблик на нетърпение. Аз съм казвала, че ако се разтърси едно дете, това
означава са се вкарат в него два зли духа, а да се изкара само един. Ако
едно дете е съгрешило, разтърсването може да донесе само нещо по-лошо
– това няма да го смири. (252.2)
ПЪРВО ИЗПОЛЗВАЙТЕ РАЗМИСЪЛ И МОЛИТВА.
Първо размислете с вашите деца. Ясно им посочете грешките и им
обяснете, че не са съгрешили само против вас, но и против Бога. С из-
пълнено с жалост и скръб към вашите грешащи деца сърце се помолете
с тях преди да ги коригирате. Тогава ще разберат, че не ги наказвате,
защото са ви поставили в неудобство или защото желаете да излеете
недоволството си върху тях, но от чувство за дълг, за тяхно добро. Така
ще ви обичат и ще ви уважават. (252.3)
Тази молитва може да направи такова впечатление върху умовете, че
те ще разберат, че имате право. А ако децата разберат, че постъпвате
разумно, ще спечелите голяма победа. Това е работата, която трябва да
извършвате в семейния си кръг в тези последни дни. (253.1)
ЕФЕКТ ОТ МОЛИТВАТА ВЪВ ВРЕМЕ НА ДИСЦИПЛИНАРНА КРИЗА.
Не ги заплашвайте с Божия гняв, ако вършат зло, а ги доведете с
молитва при Христос. (253.2)
Преди да причините на вашето дете физическа болка, вие ако сте
християнски родители, разкрийте любовта, която имате към вашето съгрешило
дете. Като се поклоните пред Бога с вашето дете, вие ще пред-
ставите пред съчувстващия Изкупител собствените Му думи: „Оставете
дечицата да дойдат при Мен; не ги възпирайте, защото на такива е Божието
царство“ Марко 10:14. Тази молитва ще доведе ангелите на ваша страна.
Това преживяване няма да бъде забравено от вашето дете и Божието
благословение ще почива върху такова наставление, водейки го при Исус.
Когато децата осъзнават, че родителите им се опитват да им помогнат, те
ще насочат енергията си в правилна посока. (253.3)
ЛИЧНО ПРЕЖИВЯВАНЕ НА ДИСЦИПЛИНАТА.
Никога не съм допускала да помислят, че могат да ми се качват на
главата в детството си. Довеждала съм и други деца в моето семейство,
но никога не съм позволявала да си мислят, че могат да ми се качват на
главата. Никога не съм си позволявала да кажа груба дума или да стана
нетърпелива, или да се разгневя на децата. Те нито един единствен път
не са успели да ме провокират към гняв. Когато духът ми се развълнува
или се чувствах ядосана, казвах: „Деца, да оставим това сега и да не
казваме нито дума за него. Преди да си легнем, ще поговорим за това.“
Като имаме толкова време за размисъл, привечер те вече са охладени и
аз мога да се разбера с тях много леко …. (253.4)
ИМА ПРАВИЛЕН НАЧИН, ИМА И НЕПРАВИЛЕН.
Никога не съм вдигала ръка върху децата си, преди да поговоря с тях. И
когато се смирят (а те винаги се смиряваха, като разговарях и коленичех с тях)
и ако се подчиняваха (а те винаги се подчиняваха, когато постъпвах така)
тогава ги имах под мой контрол. Никога не е било другояче. Когато се молех
с тях, те просто се разтапяха и се хвърляха с плач да ме прегръщат. (254.1)
Никога не съм позволявала, като поправях децата си, дори гласът ми
да се измени по някакъв начин. Когато виждах нещо грешно, изчаквах,
докато горещото премине и тогава ги вземах, след като са имали шанс да
размислят и да се засрамят. И те се засрамваха, като им давах един или
два часа да помислят за това. (254.2)
След като ги оставях за малко сами, те сами идваха при мен да говорим
за това. „Добре“, казвах аз – „ще поговорим за това довечера.“ По това време
обикновено имаме молитва и тогава им казвах, че нараняват собствените си
души и наскърбяват Божия дух с погрешното си поведение. (254.3)
ОТДЕЛЕТЕ СИ ВРЕМЕ ЗА МОЛИТВА.
Когато се чувствах раздразнена и изкушена да говоря думи, за които
щеше да ме е срам, запазвах мълчание и веднага излизах от стаята да
помоля Бога да ми даде търпение да уча тези деца. Тогава се връщах и
разговарях с тях и им казвах да не правят това зло отново. Ние можем
да заемем такава позиция по този начин, че да не провокираме децата към
гняв. Трябва да говорим любезно и търпеливо, като помним колко непокорни
сме ние и как бихме искали да бъдем третирани от нашия небесен
Баща. (254.4)
Има уроци които вие трябва да научите, и когато ги научите, ще бъдете
най-добрите ученици в Христовото училище, а децата ви ще бъдат най-
добрите деца. Така вие можете да научите децата си да имат респект към
Бога и да пазят Неговия закон, защото ще имате прекрасно управление
над тях и като правите това, вие въвеждате в света деца, които ще бъдат
благословение за всички около тях. Вие ги правите годни да сътрудничат
на Бога. (255.1)
РАДОСТ МОЖЕ ДА ПОСЛЕДВА БОЛКАТА ОТ ДИСЦИПЛИНИРАНЕТО.
Истинският начин за отношение с тежкото изпитание не е като се
стараем да го избегнем, а като го преобразуваме. Това означава всяка
дисциплина – по-ранната и по-късната. Пренебрегването на най-ранното
възпитание на детето и укрепването на злите му склонности прави по-
късното му възпитание по-трудно и това е причина дисциплинирането да
е често мъчителен процес. Той трябва да е мъчителен за по-низшето
естество, като се противопоставя на естествените желания и склонности,
но мъката може да се забрави от една по-висша радост. (255.2)
Нека детето и юношата да бъдат научени, че всяка грешка, всеки пропуск,
всяка трудност след като бъдат победени, стават стъпало към по-добри и
по-възвишени неща. Така са постигали успех всички, които са направили
живота си да си заслужава да се живее. (255.3)
СЛЕДВАЙТЕ БОЖЕСТВЕНИЯ НАРЪЧНИК.
Родителите, които биха искали добре да възпитат децата си, имат нужда
от небесна мъдрост, за да постъпват разумно във всички случаи, когато
изисква налагане на домашна дисциплина. (256.1)
БИБЛИЯТА Е НАРЪЧНИК ЗА РЪКОВОДЕНЕ НА ДЕЦАТА.
Тук, ако желаят, родителите могат да намерят отбелязан пътя, който
трябва да следват при възпитанието на децата си, за да не се объркват.
Когато се следва този наръчник, родителите вместо да угаждат неограничено
на децата си, по-често ще използват коригиращата пръчка, вместо
да затварят очите си за грешките им и за покварения им нрав, като виждат
само добрите им черти. Ще имат ясно проникновение и ще гледат на тези
неща в светлината на Библията. Ще знаят, че трябва да заповядват на
децата си да вървят в правия път. (256.2)
БОГ НЕ МОЖЕ ДА ВЗЕМЕ БУНТОВНИЦИ В СВОЕТО ЦАРСТВО.
Затова Той прави послушанието към заповедите си специално изискване.
Родителите трябва прилежно да учат децата си какво казва Господ. Тогава
Бог ще покаже на ангели и на човеци, че ще изгради една защита около
народа Си. (256.3)
ВАШАТА ЧАСТ И БОЖИЯТА ЧАСТ.
Родители, когато вие вярно сте изпълнили дълга си, като сте положили
всичките си усилия, можете с вяра да помолите Господа да направи за
децата ви това, което вие не можете да сторите. Помолете Го да смекчи
нрава им и да го облагороди със Светия Си Дух. Той ще чуе молитвата
ви. С любов ще отговори на молбите ви. Чрез Словото Си Той ви е
възложил да поправяте децата си, да не им спестявате плач и Неговото
Слово трябва да се съблюдава в тези неща. (256.5)