Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Упрек срещу изнудването – 54 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

Упрек срещу изнудването – 54 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

Ерусалимските стени още не бяха завършени, когато Неемия насочи
вниманието си към тежкото положение на по-бедните слоеве от народа.
Поради несигурното положение в страната земеделието бе до известна
степен занемарено. Освен това в резултат от самолюбието на някои от
завърналите се в Юдея нямаше Господне благословение над земята и житото
не стигаше.
За да хранят семействата си, бедните трябваше да купуват на кредит, и
то на непосилни цени. Бяха принудени да вземат пари на заем с голяма
лихва, за да плащат тежките данъци, наложени им от персийските царе. За
да се облагодетелстват, по-заможните от евреите се бяха възползвали от
тежкото състояние на бедните, увеличавайки още повече мъката им.
Чрез Мойсей Господ бе наредил всяка трета година да се събира десятък
за бедните. Освен това на всяка седма година земята трябваше да остане
незасята, а добивът от нея да остане за нуждаещите се. Верността в
даването на тези приноси за подпомагане на бедните и за други
благотворителни цели щеше да напомня на хората истината за Бога като
стопанин на всичко и за възможността да бъдат проводници на
благословение. Намерението на Йехова бе израилтяните да бъдат възпитани
така, че егоизмът да се изкорени и да се развие благороден характер.
Също така Бог бе наредил чрез Мойсей: “Ако дадеш в заем пари на някой
свой беден съсед между Моите люде, да не постъпваш с него като
заемодател, нито да му налагаш лихва.” “Да не заемаш на брата си с
лихва, било пари с лихва, храна с лихва или какво да е друго нещо,
което се заема с лихва.” При друг случай Господ каза: “Ако в земята ти,
която Господ твоят Бог ти дава, има у тебе сиромах от братята ти
извътре някои от градовете ти, да не закоравяваш сърцето си, нито да
затваряш ръката си от бедния си брат; но непременно да отваряш ръката
си към него и непременно да му заемаш доволно за нуждата му от каквото
има потреба… Защото сиромасите никога няма да липсват от земята ти;
затова ти заповядвам, като казвам: Непременно да отваряш ръката си към
бедния си и към оскъдния си брат в земята си.”
След завръщането на изгнаниците от Вавилон заможните евреи съвсем явно
бяха нарушили тези заповеди. Когато бедните трябваше да вземат пари в
заем, за да платят данъка на царя, богатите им даваха, но изискваха
висока лихва. Като ипотекираха земята им, те постепенно бяха довели
нещастните длъжници до неописуема мизерия. Мнозина бяха принудени да
продадат синовете и дъщерите си като слуги. Нямаха надежда да подобрят
положението си, да откупят децата или земите си. Очакваха ги само все
по-големи нещастия, бедност и робство без свършване. Все пак и те,
подобно на по-заможните си братя, принадлежаха към същия народ, бяха
чада на същия завет.
Накрая людете разказаха на Неемия какво е състоянието им. “И ето -
възкликнаха те, – ние ще трябва да даваме синовете си и дъщерите си на
работа като роби и някои от дъщерите ни са вече заведени в робство;
нито е в силата ни да правим другояче, защото други имат нивите и
лозята ни.”
Когато чу за жестокото потисничество, душата на Неемия се изпълни с
възмущение. “И оскърбих се твърде много, като чух вика им и тия думи.”
Той разбра, че за да пресече обичая да се изнудват хората, трябва да
застане решително на страната на справедливостта. С характерната за
него енергичност и решителност се зае да облекчи участта на братята си.
Нито за миг не се повлия от факта, че потисниците бяха богати хора,
чиято подкрепа имаше голямо значение за работата по възстановяването на
града. Остро изобличи благородниците и управниците и когато събра
людете, им изложи Божиите изисквания, свързани с този случай.
Насочи вниманието им към събитията от времето на цар Ахаз. Повтори
вестта, която тогава Бог бе дал на израилтяните с цел да изобличи
тяхната жестокост и потисничество. Поради идолопоклонството си юдеите
бяха предадени в ръцете на своите братя израилтяни – още по-големи
идолопоклонници – убили в битка хиляди юдови мъже и заловили жените и
децата с намерението да ги задържат като роби или да ги продадат на
езичниците.
Поради греховете на Юда Господ не се бе намесил да предотврати битката,
но чрез пророк Одид изобличи жестоките намерения на победоносната
армия: “И сега възнамерявате да държите юдейците и ерусалимляните като
роби и робини под себе си; обаче няма ли у вас, у сами вас престъпления
против Господа вашия Бог?” Одид предупреди израилтяните, че Господният
гняв е запален срещу тях и че несправедливите и потисническите им
действия ще предизвикат Неговото наказание. Чули тези думи, въоръжените
мъже от ефремовото племе “станаха, та взеха пленниците и облякоха от
користите всичките голи между тях; облякоха ги, обуха ги, дадоха им да
ядат и да пият и помазаха ги, а всичките слаби от тях пренесоха на осли
и ги заведоха в Ерихон, града на палмите, при братята им”.
Неемия, както и някои други, бяха откупили част от продадените на
езичниците евреи. Той сравни това поведение с поведението и делата на
онези, които заради земни почести продаваха братята си в робство. “Не е
добро това, което правите. Не трябва ли да ходите в страха на нашия
Бог, за да не ни укоряват езичниците, нашите неприятели?”
Разкри им, че с пълномощията от персийския цар би могъл да си осигури
големи приходи за лично облагодетелстване. Но не само не бе направил
това, но дори не бе взел полагаемото му се, а бе давал щедро средства
за подпомагане на бедните. Апелира към виновните в изнудване еврейски
водачи да прекратят безчестното си дело, да върнат земите на бедните и
лихвите от заемите, както и да им предложат в заем средства без залог
или лихва.
Тези думи бяха изречени в присъствието на целия народ. Ако искаха,
управниците можеха да се оправдават, но не го направиха. “Ще ги
повърнем – заявиха те – и нищо не ще искаме от тях; както казваш, така
ще направим.” При тези думи Неемия ги закле в присъствието на
свещениците, “че ще направят според това обещание… И цялото събрание
рече: Амин! и прославиха Господа. И людете постъпиха според това
обещание.”
Този разказ ни учи на нещо важно. “… сребролюбието е корен на
всякакви злини…” В сегашното поколение желанието за печалба е най-
силната страст. Често богатството се придобива с измама. Много хора се
борят с бедността, принудени да работят за малки заплати и неспособни
да си осигурят дори най-необходимите за живота неща. Тежкият труд и
оскъдицата без никаква надежда за по-добро бъдеще правят бремето още
по-тежко. Изтощени и потискани, те не знаят къде да се обърнат за
помощ. И всичко това става, за да могат богатите да поддържат
разточителните си навици и да задоволяват стремежа си за трупане на
богатство!
Любовта към парите и към външната показност е направила този свят
свърталище на крадци и разбойници. Свещеното писание описва алчността и
потисничеството, които ще се ширят непосредствено преди второто идване
на Христос. “Вие сте събирали съкровища в последните дни. Ето,
заплатата за работниците, които са жънали нивите ви, от която ги
лишихте, вика; и виковете на жетварите влязоха в ушите на Господа на
Силите. Вие живяхте на земята разкошно и разпуснато, угоихте сърцата си
като в ден на клане. Осъдихте, убихте Праведния; и Той не ви се
противи.”
Дори сред изповядващите, че живеят в страх от Господа, има някои, които
живеят подобно на израилевите благородници. Тъй като имат власт,
изискват повече, отколкото е справедливо и така се превръщат в
потисници. Христовата религия бива презирана поради алчността и
предателското поведение в живота на хора, нарекли се християни, и
поради това, че църквата оставя в регистрите си имената на нечестно
забогателите. Разкошът, разточителството и изнудването покваряват
вярата на мнозина и ги убиват духовно. Църквата е до голяма степен
отговорна за греховете на своите членове. Ако не успее да издигне гласа
си срещу злото, тя го поддържа.
Обичаите на света не са критерий за християнина. Той не трябва да
имитира нечестните му дела, разточителството и изнудването. Всяко
несправедливо действие спрямо ближния е нарушаване на златното правило.
Всяко зло, сторено на Божиите чада, е сторено на самия Христос, живеещ
в Своите светии. Всеки опит да се възползваме от невежеството,
слабостта или нещастието на някой друг се регистрира в небесната книга
като измама. Този, който наистина се бои от Бога, би предпочел да се
труди ден и нощ и да яде корав комат, отколкото да се отдаде на
страстта да печели, да потиска вдовицата и сирачето и да гони странника
от дома си.
И най-малкото отклонение от почтеността отнема задръжките и приготвя
сърцето за още по-големи несправедливости. В степента, в каквато човек
придобива блага за сметка на други, в същата степен душата му става
безчувствена към влиянието на Божия Дух. Придобитата на такава цена
печалба е всъщност ужасна загуба.
Всички ние бяхме длъжници на Бога и нямахме с какво да заплатим дълга
си, но Божият Син, Който изпитваше състрадание към нас, плати цената на
нашето изкупление. Той стана беден, та чрез Неговата бедност ние да се
обогатим. С дела на благотворителност към Неговите бедни, можем да
докажем искрената си благодарност за проявената към нас милост. “…
нека струваме добро на всички – пише апостол Павел, – а най-вече на
своите по вяра.” Думите му са в хармония с думите на Спасителя: “Защото
сиромасите всякога се намират между вас и когато щете можете да им
сторите добро”. “… всяко нещо, което желаете да правят човеците на
вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и
пророците.”
Тази глава е основана на Неемия 5 гл.
Изх 22:15; Второзак. 23:19
Второзак. 15:7,8,11
2Лет. 28:10
2Лет. 28:15
1Тимотей 6:10
Яков 5:3-6
Гал. 6:10
Марко 14:7; Матей 7:12