Учещите в нашите училища – 102 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Онези студенти, които изповядват, че обичат Бога и са послушни на истината, трябва да са стигнали до такава степен на себевладение и сила на религиозния принцип, които ще ги правят способни да остават непоклатими, да побеждават изкушенията и да стоят за Исус в училището, в пансиона или на друго място. Религията не трябва да бъде носена като дреха в Божия дом, а религиозният принцип да характеризира цялостно живота. Онези, които пият от извора на живота, няма да копнеят като светските хора за новости и удоволствия. В тяхното поведение и в характера им ще се вижда спокойствието, мирът и щастието, които бяха в Исус. Поставяйки всеки ден своите грижи и товари в Неговите ръце, те ще показват, че има задоволство и радост в пътя на послушанието и дълга. Такива хора ще влияят на своите съученици, което ще се отразява на цялото училище. Онези, които съставляват тази вярна армия, ще ободряват и ще подкрепят учителите и професорите в усилията им да отстраняват всяка проява на неверност, несъгласие и небрежност спрямо правилата и наредбите. Тяхното влияние ще бъде спасяващо и спомена за делата им няма да изчезне във великия ден на Господа, а ще ги следват и в бъдещия свят. Влиянието на живота им тук няма да престане да говори през всичките векове на вечността. Един сериозен, съвестен, верен млад човек в училището е наистина неоценимо съкровище. Небесните ангели го гледат с любов. Скъпият му Спасител го обича и в небесната книга ще бъде отбелязано всяко дело на правда, всяко победено изкушение, всяко надвито зло. Така той гради на здрава основа, която ще устои в идващото време, за да получи вечния живот.
От младежа християнин зависи до голяма степен запазването и развитието на институтите, които Бог е дал като средство за напредъка на Божието дело. Тази тежка отговорност има днешната младеж, която излиза вече на сцената. Никога не е имало период, когато тези важни резултати да зависят от едно поколение хора. Ето защо е толкова важно младите да бъдат обучени за великото дело, за да може Бог да ги използва като Свои инструменти. Техният Господ има към тях претенции, които са по-важни от всичко друго.
Всяка тяхна физическа и умствена дарба им е подарена от Бога. Той ги е надарил със способности, които трябва да се развиват мъдро, за да им бъде поверено дело, трайно като вечността. В отговор на големите Си дарове Бог изисква интелектуалните и моралните им способности да бъдат култивирани и упражнявани по подходящ начин. Не им е подарил тези способности само за тяхна полза или да злоупотребяват с тях, като действат срещу Неговата воля и провидение, а за да ги използват за напредъка, за познанието на истината и за светостта в света. Той иска тяхната благодарност, дълбоко уважение и любов като отговор на постоянната Му благост и безброй милости. Справедливо изисква послушание на Своя закон и на всички правила, които обуздават и пазят младите от сатанинските примки и ги водят в пътеките на мира. Ако младежите можеха да разберат, че когато се съобразяват със законите и правилата на нашите институти, само вършат онова, което ще засили влиянието им в обществото, ще усъвършенства характера, ще облагороди ума и ще увеличи щастието им. Тогава не биха се бунтували срещу правилата и полезните изисквания и не биха се поддавали на подозрения и предразсъдъци спрямо тези институти. Нашите младежи трябва да имат енергия и вярност, за да посрещнат изискванията, а това ще бъде гаранцията за успеха им. Буйният, неспокоен характер на мнозина от младите в този век ограбва сърцето. Голяма част от вината носят техните родители. Без страх Божи никой не може да бъде истински щастлив.