ФАНАТИЧНИЯТ УМ – 05 – Ум, характер и личност – Елена Вайт – (Елън Уайт)

5
ФАНАТИЧНИЯТ УМ*(забележка под черта: *ЗАБЕЛЕЖКА: Уебстър дефинира фанатизма като „прекален, краен ентусиазъм“ или „неразумна ревност“. Съставителите)

ФАНАТИЗЪМ И ФАНАТИЦИ ЩЕ СЕ НАТРАПВАТ. Живеем във време, когато всякакъв вид фанатизъм ще си пробива път сред вярващи и невярващи. Сатана ще идва, говорейки лъжи с лицемерие. Всичко, което може да изобрети, за да мами хората, ще бъде приложено.

КАК САТАНА ВЪРШИ ТОВА? Открили сме в духовния си опит, че ако Сатана не може да задържи душите, оковани в леда на безразличието, се опитва да ги тласне в огъня на фанатизма. Когато Духът на Господа дойде над Неговия народ, неприятелят вижда в това възможност да работи над равнодушни умове и ги кара да смесват собствените си странни черти на характера с Божието дело. По този начин винаги съществува опасност да им се позволи собственото им мислене да влияе на делото и да бъдат предприети лишени от мъдрост действия. Мнозина провеждат работа, плод на собствените им недомислици, която не е подбудена от Бога.

РЕЗУЛТАТЪТ ОТ ПОДДЪРЖАНЕТО НА ПОГРЕШНИ СКЛОННОСТИ. Има хора, които не желаят да слушат никого. Така дълго са следвали собствените си пътища и собственото си мислене, така дълго са се поддавали на дефектни наследствени черти и са култивирали погрешни склонности на характера, че са заслепени и не могат да виждат надалече. Те изкривяват принципи, издигат фалшиви образци, поставят „пробни камъни, които не носят одобрението на Небето… А точно някои от същите хора се хвалят в Господа като народ, който върши правото и не е изоставил заповедите на своя Бог.

ЛИШЕНИ ОТ ЗДРАВ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ. Хванатите в сатанинските примки, нямат здрав начин на мислене. Те са замаяни, самодоволни и уповаващи се на себе си. О, с каква скръб ги гледа Господ и с каква болка слуша техните големи надути, суетни думи. Те се надуват от гордост. Неприятелят с изненада гледа колко леко са били хванати пленници.

ФАЛШИВО СМИРЕНИЕ. Много непоследователно и променливо, фалшиво смирение се наблюдава сред изповядващите се за християни. Някои, решени да победят собственото „аз“, поставят себе си колкото е възможно по-ниско. Но те се опитват само със собствената си сила и следващата вълна на похвала или ласкателство ги издига толкова нависоко, че се загубват от поглед. Те нямат желание да се подчинят изцяло на Бога и Той не може да работи чрез тях.
Не приемайте каквато и да било прослава на себе си. Не действайте с разделен ум – да служите на Бога и в същото време – на себе си. Дръжте извън погледа си собственото „аз“. Нека думите ви водят уморените и тежко претоварените при Исус, състрадателния Спасител. Работете, като че виждате от дясната си страна Този, Който е винаги готов да ви даде сили за служене на Бога. Единствената ви безопасност е в пълната ви зависимост от Христос.

ТВЪРДЕ МНОГО НЕЩА СЕ ПРАВЯТ САМО ПОД ВЛИЯНИЕТО НА ПРИЯТЕН ПОЛЕТ НА ЧУВСТВАТА. Някои хора не са доволни от едно събрание, ако не са изпитали мощно щастливо преживяване. Те работят в тази насока и постигат възбуждане на чувствата. Но влиянието на такива събрания не е от полза. Когато щастливият полет на чувството премине, те потъват още по-дълбоко, отколкото преди, защото тяхното щастие не произлиза от правилния източник. Най-полезните за духовния напредък събрания са онези, които се характеризират с тържественост и дълбоко изследване на сърцето; събрания, в които всеки се стреми да опознае себе си и сериозно и с дълбоко смирение се учи от Христос.

СТРАННИ ПРОЯВИ. Чрез такъв фанатизъм, какъвто напоследък се появи сред нас в Калифорния: във вид на особени прояви и претенции за сила за изгонване на бесове, Сатана се стреми да измами, ако е възможно, и самите избрани. Някои личности твърдят, че имат специална вест за нашия народ, обявяват един или друг човек за обладан от зъл дух. След това се молят заедно с набедените и заявяват, че дяволът бил изгонен. Резултатът от работата им свидетелства за нейния характер. Заръчано ми е да кажа на нашия народ, че Господ няма нищо общо с тези странни деяния, но че те измамват души за тяхна погибел. И ако такива личности не бъдат предупредени, библейската истина ще бъде извращавана.

ЗАЯДЛИВОСТ ПО ПРИРОДА. Някои са по природа заядливи хора. Не ги е грижа дали са в съгласие със своите братя или не. Охотно влизат в спорове, обичат да защитават своите особени идеи. Но те трябва да се справят с тази си склонност, защото тя не развива християнските добродетели. Работете с цялата си сила, за да съдействате на молитвата на Христос учениците Му да бъдат едно, както Той е едно с Отец. Нито една душа от нас не е в безопасност, ако не се поучава ежедневно от Христос на Неговото смирение и кротост.
Не проявявайте диктаторство в работата си, не бъдете сурови, не предизвиквайте антагонизъм. Проповядвайте любовта на Христос и това ще стопява и покорява сърца. Стремете се да бъдете единомислени и да имате обща преценка със своите братя, както и да говорите едно и също. Това говорене за разделение, понеже не всички имат вашите идеи, не е дело на Бога, но на врага. Говорете простата истина, върху която имате съгласие. Говорете за единство. Не ставайте тесногръди и закостенели. Култивирайте широко дух.

СЛЕДВАНЕ НА УСТАНОВЕНИ ОТ СОБСТВЕНОТО „АЗ“ ОБРАЗЦИ. Мнозина се доверяват на собствената си правда. Те си поставят свой образец и не се покоряват на волята на Христос, нито Му позволяват да ги облече с мантията на Своята праведност. Оформят характер според собствената си воля и желание. Сатана е много доволен от тяхната религия. Те погрешно представят съвършения характер – правдата – на Христос. Самите те са измамени, мамят и други. Такива хора не са приети от Бога. Те са склонни да водят душите по фалшиви пътеки и накрая ще получат наградата си от големия измамник – Сатана.

РЕАКЦИЯТА НА ЕДИН ФАНАТИК. Изминаха няколко години вече, откак един човек на име Н. от Редблъф, Калифорния, дойде при мен да връчи своята вест… Мислеше, че Бог е отминал всички водители и е дал на него вестта. Опитахме се да му покажем, че е в грешка. Когато му разяснихме основанията си и изложихме пред него факта, че е в грешка, голяма сила дойде над него и той наистина издаде висок вик… Много трудности имахме с този човек. Умът му стана неуравновесен и той трябваше да бъде настанен в лудницата.

КАК ДА ПОСРЕЩАМЕ ФАНАТИЗМА? Бог призовава Своите служители да изучават Божията воля и Божия начин на мислене. И когато се появят хора с чудновати и измислени теории, не влизайте в спор с тях, но поддържайте онова, което знаете. „Писано е“ – това трябва да бъде вашето оръжие. Има хора, които ще се опитат да „предат“ с фини нишки фалшиви теории. Благодаря на Бога, че има и такива, които са били научени от Него и които знаят що е истина.

БДЕТЕ И НАД ИЗРАЗИТЕ И ПОЗАТА СИ. Живеем във време, когато трябва да бъдем много бдителни и да пазим грижливо характера на извършеното дело. Някои ще се стремят да внесат фалшиви теории и ще идват с фалшиви вести. Сатана ще подбужда човешките умове да въвеждат фанатизъм в нашите редици. Видели сме подобни неща през 1908 г. Господ желае народът Му да постъпва внимателно, да бди над изразите, маниерите и дори над позата. Сатана ще използва особеностите и на позата, и на гласа, за да причинява вълнения и да работи върху човешкия ум, за да мами.

ИЗБЯГВАЙТЕ ПРОБНИ ЗНАЦИ, ИЗМИСЛЕНИ ОТ ХОРА. Нови и странни неща ще продължават да възникват, за да въвеждат Божия народ във фалшива възбуда, в религиозни „съживления“ и странни прояви. Но нашият народ не трябва да бъде подлаган на каквито и да било проверки, измислени от човеци, които ще създават спор в коя да било област.

ПАЗЕТЕ СЕ ОТ „НОВА“, „УДИВИТЕЛНА“, ТЪЙ НАРЕЧЕНА „НАПРЕДНИЧАВА“ СВЕТЛИНА. Душата ми е много обременена, защото зная какво ни предстои. Всяка възможна измама ще бъде хвърлена срещу онези, които нямат ежедневна, жива връзка с Бога. Сатанинските ангели вършат злото с ум и ще измислят неща, за които някои ще твърдят, че са „напредничава светлина“ и ще я проповядват като ново и чудесно познание. Но макар в някои отношения такава вест да е истина, тя ще бъде примесена с човешки измислици и ще предлага за учения човешки заповеди. Ако някога е имало време, когато е трябвало да бдим и да се молим наистина сериозно, то е днес.
Множество очевидно добри неща ще трябва да бъдат внимателно обсъждани с много молитва; защото са само външно благовидни измислици на неприятели. Те водят души по път, който лежи така близо до пътя на истината, че едва може да се различи от нея. Но окото на вярата може да схване, че той се отклонява, макар и почти незабележимо, от правилната посока. Отначало човек може да се счита за абсолютно прав, но след известно време ще се види, че се отклонява силно от пътя, водещ към светостта и небето. Братя мои, предупреждавам ви да „правите прави пътеки за нозете си, да не би хромият да бъде отклонен от добрия път.

ТРУДНО Е ФАНАТИЗМЪТ ДА БЪДЕ ПОТУШЕН. Веднъж започнал и оставен да се развива необезпокояван, фанатизмът трудно ще бъде потушен, подобно на огъня, обхванал вече едно здание. Хората, които навлизат във фанатизъм и го подхранват [„святата плът“], по-добре би било да се посветят на светска работа, защото чрез своя непоследователен начин на действие безчестят Господа и подлагат на опасност народа Му. Много такива движения ще възникват по времето, когато Божието дело трябва да застане пред света възвишено, чисто, неподправено от предразсъдъци и басни. Необходимо е да бдим, да поддържаме тясна връзка с Господ Исус Христос, за да не бъдем измамени от сатанинските примки.

ИЗТЪНЧЕНИ ТЕОРИИ, КОИТО ЩЕ ИЗПЪЛВАТ УМА. Сатана работи по много начини, за да може самите хора, проповядващи вестта, да бъдат заети с изтънчено-умни теории, които ще изглеждат от такова голямо значение и важност, че ще изпълват целия ум. И макар да мислят, че удивително напредват в духовен опит, те всъщност си правят идол от няколко идеи. Влиянието им се накърнява и говори твърде малко в полза на Господа.
Нека всеки проповедник сериозно се старае да поддържа у себе си Христовия начин на мислене. Има такива, които вземат от Божието слово, а също и от свидетелствата отделни параграфи и изречения и ги тълкуват така, че да подхождат на техните идеи, занимават се с тях и ги вграждат в собствените си позиции, макар че не Господ ги води. Всичко това е угодно на неприятеля. Не трябва без нужда да възприемаме поведение, което ще причини различия или несъгласие. Не трябва да създаваме впечатление, че ако нашите особени идеи не бъдат последвани, то е, защото на проповедниците им липсва разбиране.
В Христовите уроци има в изобилие теми, за които може да се говори, и тайни, които нито вие, нито вашите слушатели могат да разберат и обяснят; и поради това е по-добре да бъдат оставени настрана. Дайте място на самия Господ Исус Христос да проповядва. Нека Той чрез влиянието на Светия Си Дух да разкрива пред разума удивителния спасителен план.

ОТКЛОНЯВАЙТЕ СЕ ОТ НЕГАТИВНАТА СТРАНА НА НЕЩАТА.
(СЪВЕТ КЪМ ПРОПОВЕДНИК) Ако можеше да видиш резултата това, че умът ти с години се занимава с негативната страна на нещата в по-голяма или по-малка степен, щеше по-добре да разбереш думите на Спасителя, записани в 18 глава на Евангелието от Матей. Учениците дойдоха при Исус с въпроса „Кой е най-голям в небесното царство?“, а Той извика едно малко детенце при Себе Си и го постави насред, казвайки: „Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като децата, няма да влезете в Божието царство. И така, който смири себе си като това дете, най-голям ще се нарече в небесното царство. И който приеме такова едно дете в Мое име, Мене приема. Но който оскърби едно от тези малките, които вярват в Мене, по-добре ще е за него да си окачи воденичен камък на шията и да бъде хвърлен в морските дълбини. Горко на света поради съблазните, защото съблазните трябва да дойдат; но горко на онзи, чрез когото съблазънта идва“ (Матей 18:1-7).
Братко мой, отхвърли всяко зло разсъждение. Смири сърцето си пред Бога. Тогава очите ти ще се отворят и ти няма повече да стоиш на негативната страна. „Ако ръката или ногата те съблазни, отсечи ги и хвърли ги от тебе. По-добре е да влезеш в живота куц или сакат, отколкото, като имаш две ръце и две нозе, да бъдеш хвърлен във вечния огън“ (Матей 18:8). Отсечи от себе си дефектните си качества, колкото и мъчително да е това за човешкото естество. „И ако окото ти“ – остро да вижда само неща за критикуване или противопоставяне – „те съблазни, извади го и хвърли го от себе си; по-добре е да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в пъкления огън“ (ст. 9).

ВЯРАТА ПОБЕЖДАВА НЕГАТИВИЗМА. Ще имаме успех, когато вървим напред с вяра, решени да вършим Божието дело интелигентно. Не трябва да си позволяваме да бъдем спъвани от хора, които обичат да стоят на негативната страна, показвайки твърде малко вяра. Божията мисионерска работа трябва да бъде провеждана от хора с много вяра и постоянно да расте по сила и ефективност.

ОПАСНОСТТА ОТ ЛИЧНА НЕЗАВИСИМОСТ. В църквата винаги е имало хора с особено развита склонност към лична независимост. Те сякаш не са в състояние да разберат, че независимият дух подтиква човека към твърде много доверие в себе си и към уповаване в собствената си преценка, вместо да зачита съвета и преценката на своите братя, особено на онези, които Бог е поставил да ръководят Неговия народ. Господ е облякъл църквата със специален авторитет и власт, които никой човек не може да презира и пренебрегва и да се счита за оправдан, защото който прави това, презира гласа на Бога.

НАМИРАНЕ НА МИР В КРОТОСТТА. Душата намира почивка единствено в кротостта и смиреното сърце. Христовият мир никога не може да се намери там, където царува себелюбието. Душата не може да расте в благодат, когато е насочена към собственото „аз“ и е горда. Исус възприе положението, което човек трябва да възприеме, за да може Христовият мир да пребъдва в сърцето. Онези, които са се посветили на Христос, за да станат Негови ученици, трябва да се отричат от своето „его“ ежедневно, трябва да вдигнат кръста и да следват стъпките на Исус. Необходимо е да отидат там, където Неговият пример посочи пътя.

ДОБРОДЕТЕЛТА НА ХРИСТИЯНСКАТА УЧТИВОСТ. Макар и твърд като скала по отношение на принципа, ап. Павел все пак запазваше своята учтивост. Той бе ревностен по отношение на жизненоважните неща, но зачиташе благородството и учтивостта, дължими в обществения живот. Божият човек не погълна земния човек.
Някои личности говорят по груб и неучтив начин, който наранява чувствата на другите, а след това се прикриват с оправданието: „Аз постъпвам така. Винаги казвам каквото мисля“. И превъзнасят тази нечестива черта на характера си като добродетел. Тяхното неучтиво държание трябва да бъде твърдо порицано.

АВТОРКАТА Е ПРИЗОВАНА ДА ПОСРЕЩА ВСЯКАКВА ФАЗА НА ФАНАТИЗЪМ. През 1844 г. трябваше да посрещаме фанатизъм от всякакъв вид, но винаги до мен достигаше словото: Голямата вълна от фанатизъм вреди на делото. Вървете по стъпките на Христос. Беше ми дадена вест да се посрещне всякаква фаза на фанатизъм. Бях наставена да покажа на хората, че странно дело се върши под влиянието на вълна от фанатизъм. Има личности, които използват случая, за да внесат предразсъдъци. Така се затваря вратата за прогласяването на здравото учение.

НАДВИСНАЛА ОПАСНОСТ. Колкото повече наближава краят, с толкова по-голяма сила неприятелят ще внася фанатизъм сред нас. Той ще се радва да ни види стигащи до крайности, за да бъдем дамгосани от света като общество от фанатици. Срещу тази опасност ми е било заръчано да предупреждавам и проповедници, и миряни. Нашата работа трябва да помага на хората да градят върху истинска основа, да вкореняват вярата си в ясното „Така казва Господ“.

КОНТРОЛЪТ ВЪРХУ УМА Е ФОРМА НА ФАНАТИЗЪМ. Беше ми ясно характеризирана опасната наука, която твърди, че една личност трябва да отдаде ума си под контрола на друга. Тази „наука“ е изобретена от дявола.
Това беше характерът на фанатизма, който трябваше да посрещаме в 1845 г. Тогава аз не знаех какво означава, но бях призована да дам най-решително свидетелство срещу всичко от този вид.

ПОДДЪРЖАНЕ НА НЕПРЕДУБЕДНА, ОПТИМИСТИЧНА НАГЛАСА. Няма никаква причина да съсредоточаваме вниманието си върху заблудата, да скърбим и да се оплакваме и да губим скъпоценно време и възможности, оплаквайки грешките на другите… Не ще ли бъде по-приятно на Бога да заемем непредубедена позиция и да видим колко много души служат на Бога и се съпротивляват на изкушението, колко Го прославят и Го почитат с „талантите“ на средствата и с интелекта си? Няма ли да е по-добре, ако имаме очи за удивителната, вършеща чудеса сила на Бога, която преобразява окаяни, деградирали грешници, изпълнени с морална поквара и ги превръща в хора, подобни по характер на Христос?