Фермата на училище Авондейл 64 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Има някои неща относно разпореждането и използването на земите близо до нашето училище и църквата, които са ми били разкрити и ми е заръчано да ви изложа. Доскоро не се чувствах свободна да ви говоря за тях, даже и сега не се чувствам свободно. Защото нашите хора не са още подготвени да разберат всичко, което ще се развие в Авондейл според Божието провидение.
В нощно видение някои неща ми бяха показани много ясно. Видях разни лица да си избират парцели земя близо до училището, където възнамеряваха да построят домове и да се установят. Но сред нас застана Един, Който каза: „Вие правите голяма грешка, заради която ще съжалявате. Тази земя не трябва да се заема от други постройки, освен от постройки, от които ще се ползват учителите и учениците от училището. Земята около училището трябва да се запази за училищна ферма. Тя трябва да стане жива притча за учениците. Те не трябва да смятат училищната земя като нещо обикновено, а да гледат на нея като разтворен пред тях учебник, от който Господ иска да се учат. Неговите уроци ще им предават знания за културата на душата.
„Ако позволите земята около училището да бъде заета от частни домове и след това да търсите друга земя за обработване далеч от училището, това ще бъде голяма грешка, за която винаги ще съжалявате. Всичката земя близо до постройката трябва да се приема като училищна ферма, където младите да се учат под квалифицирано ръководство. Младежите, които ще учат в нашите училища, се нуждаят от цялата земя наоколо. Те ще я засадят с декоративни и плодни дръвчета и ще развият градинско производство.
Училищното стопанство да се смята като учебник в натура, от който учителите могат да извличат нагледни уроци. Нашите ученици нека да бъдат поучвани, че Христос, Който сътвори света и всичко в него, е животът и светлината на всяко живо нещо. Всяко дете и всеки младеж, който желае да се възползва от предлаганите му слчаи за получаване на правилно възпитание, ще бъде благодарен и щастлив в училището поради нещата, които го заобикалят.“

ПРЕДСТОЯЩОТО НИ ДЕЛО
Ние имаме нужда от повече учители и повече талант, за да обучаваме младите в разни специалности. Така много от тях ще излезат от училищата с желанието да занесат на други придобитите познания. Осиротели момчета и момичета трябва да намерят тук дом. Нужно е да се издигне болница и да се доставят лодки за обслужване на училището. Нужно е да се ангажира способен и компетентен мениджър на стопанството, както и умни, енергични мъже, които да наблюдават работата в разните индустриални предприятия, мъже, които да вложат всичкия си талант, за да научат младите как да работят.
В училището ще постъпват много млади, които ще искат да се обучат в някоя индустриална специалност. Индустриалното обучение трябва да включва счетоводство, дърводелство и всички земеделски дейности. Трябва да се направи и подготовка за обучаване в занаятите ковачество, бояджийство, обущарство, готварство, пекарство, пране и гладене, кърпене, машинопис, печатарство. Всяка наша сила трябва да бъде вложена в тази възпитателна работа, за да излизат учениците екипирани за длъжностите на практическия живот.
Необходимите за училищното дело бараки и сгради да се построят от самите ученици, като да не са струпани една до друга, нито да са близо до главното болнично здание. При провеждането на тази работа е добре да се образуват малки групи, които под ръководството на компетентни ръководители да се научат да отговарят за работата в пълния смисъл на думата. Всички тези неща не могат да се извършат наведнъж, но ние трябва да започнем да работим с вяра.

Земята трябва да се запази
Господ иска земята около училището да се посвети като училищна стая за Него. Ние сме се установили на място, където има много земя. В близост до училището и църквата тя не трябва да се застроява с частни жилища. Тези, които вярват в истината за това време, не са преобразили характерите си. Не всички са добри нагледни уроци, защото не представят характера на Христос. Много хора биха желали да се настанят близо до църквата и училището, но тяхното присъствие няма да бъде от полза, а напротив, ще пречи. Те смятат, че трябва да бъдат подпомагани и облагодетелствани. Не ценят нито характера, нито състоянието на делото, в което сме ангажирани. Не разбират, че всичко в Авондейл е постигнато или с най-тежък труд и с пари, дадени чрез жертви, или чрез пари, взети назаем, които трябва да се върнат.
Между желаещите да се установят близо до нашите училища ще има хора с високо мнение за себе си, държащи на своята репутация. Те са чувствителни и с разколнически дух. Имат нужда да се обърнат към Бога, защото далеч не стоят там, където биха могли да получат Божието благословение. Сатана ги изкушава да искат услуги, които, ако се изпълнят, само ще им навредят. По този начин ще създадат грижи на братята си. Живият принцип на Божието слово трябва да бъде внедрен в живота на много, които сега не намират място за него. Учещите в Христовото училище ще приемат всяко Божие благоволение като изключително добро за тях. Те ще съзнават, че не заслужват добрините, които получават, и ще се чувстват щастливи. Лицата им ще изразяват мир и покой в Господа, защото имат Неговата дума, че Той ще се грижи за тях.
„Така казва Господ: „Небето Ми е престол и земята е Мое подножие. Какъв дом искате да построите за Мене? И какво ще бъде мястото на Моя покой? Защото Моята ръка е направила всичко това и по тоя начин всичко това е станало, казва Господ. Но пак на този ще погледна, на оня, който е сиромах и съкрушен и който трепери от словото Ми“ (Исая 66:1, 2). През последните дни на 1898 г. ние имахме много духовни преживявания, които ни дадоха да разберем значението на тези думи. Тогава сърцето ми бе много обременено и ми се откриха някои неща относно злините, които биха възникнали, ако се разреши земята около училището да се заеме от частни жилища. Като че бяхме на съвещание и сред нас беше застанал Един, Който със сигурност щеше да ни изведе от затрудненията ни. Думите, които Той каза бяха ясни и решителни:
„Тази земя, по Божие предназначение, е за благото на училището. Вие сте имали вече доказателства за това, как се проявява човешкото естество и какво разкрива то при изкушение. Колкото по-голям е броят на семействата, установили се около училищните сгради, толково по-големи ще бъдат трудностите за учители и ученици. Естественото себелюбие на човешките синове е готово да се съживи, ако му липсват удобства. Земята около училището трябва да бъде училищно стопанство, на което му се полага много повече място, отколкото вие предполагате. Според дадените съвети учението тук ще е свързано с работа. Авондейл нека да представлява хуманитарен център. Божиите чада в Австралия под влиянието на Божия дух трябва да дадат своето съчувствие и от своите средства за издръжка и насърчение на много благотворителни начинания, които от своя страна ще бъдат урок за това, как бедните, безпомощните и невежите да си помогнат.“

Една панорама
Няколко пъти съм била осветлявана от Бога, че земята около нашето училище трябва да се използва като стопанство за Господа. Части от това стопанство трябва в особен смисъл на думата да се обработват добре. Видях пред мене да се простира земя, засадена с всякакъв вид плодни дръвчета, които ще раждат плод. Имаше и зеленчукови градини, които се садяха и обработваха.
Ако Святият Дух е съработник на управителите на това стопанство и на учителите в училището, те ще управляват мъдро и Бог ще благослови труда им. Грижата за дръвчетата, саденето и сеенето, както и жетвата ще послужат като чудесни уроци за всички ученици. Невидимите звена, свързващи сеенето с жетвата, трябва да се изучават; Божията доброта да се посочва и оценява. Бог е, Който дава силата на земята и семето. Ако Божествената сила не се присъединява към човешкия такт и способност, посятото семе ще бъде безполезно. Една невидима сила постоянно работи за храната и облеклото на човека. Притчата за семето, изучавана във всекидневния опит на учители и ученици, трябва да разкрива, че Бог работи в природата и чрез нея обяснява нещата от небесното царство.