ФОРМИРАНЕТО НА ХАРАКТЕРА – 59 – Ум, характер и личност Том 2 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

ЧАСТ 12
ПРОБЛЕМИТЕ НА ПРИСПОСОБЯВАНЕТО

59
ФОРМИРАНЕТО НА ХАРАКТЕРА

ВСЯКО ДЕЙСТВИЕ ВЛИЯЕ НА ХАРАКТЕРА. Всяко действие на живота, колкото и малко да е, оказва своето влияние за формирането на характера. Добрият характер е по-скъпоценен от светски съкровища и работата по формирането му е най-благородната, на която човекът може да се посвети.

УМЪТ Е ГРАДИНАТА, ХАРАКТЕРЪТ – ПЛОДОВЕТЕ. Всяка способност у човека е един майстор, който гради и за временния живот, и за вечността. Ден след ден постройката се издига, макар собственикът да не съзнава това. Това е „здание“, което трябва да бъде или фар за предупреждение поради своята деформираност и уродство, или „здание“, което Бог и ангелите ще одобрят за неговата идентичност с Божия модел.
Умствените и моралните сили, които Бог ни е дал, не представляват характера. Те са таланти, които трябва да култивираме и които, ако бъдат разумно развивани, ще създадат правилен характер. Човекът може да притежава скъпоценно семе, но това семе не е овощна градина. Семето трябва да бъде посадено, преди да стане дърво. Умът е градината; характерът са плодовете. Господ ни е дал способности, които да развиваме, собственото ни поведение ще предопределя нашия характер. За възпитаването на тези способности, така че да се съчетаят правилно и да създават стойностен характер, имаме да извършим дело, което никой друг, освен самите ние, не може да извърши.

БЛАГОРОДЕН ХАРАКТЕР, ФОРМИРАН ЧРЕЗ ТЕЖКИ БИТКИ СЪС СОБСТВЕНОТО „АЗ“. Христос не ни е дал никакво уверение, че да се постигне съвършенство на характера е нещо леко. Благородният, всестранно развит и свят характер не се унаследява. Не се постига случайно, но с индивидуални усилия чрез заслугите и благодатта на Христос. Бог дава талантите, способностите и силата на ума – ние формираме характера. Той се развива чрез усилени, трудни борби със собственото „аз“. Битка след битка трябва да бъдат водени срещу унаследени и придобитите склонности. Ще се налага да преценяваме себе си много по-внимателно и да не позволяваме на нито една неблагоприятна сфера на характера ни да остане с дефект.

И РАЗМИШЛЕНИЕТО, И ДЕЙСТВИЯТА СА ВАЖНИ НЕЩА. Абстрактното размишление не е достатъчно; бързото действие не е достатъчно – и двете са важни за формирането на християнския характер.

РАЗВИВАЙТЕ ДОБРИ НАВИЦИ. Ако искаме да развием характер, който Бог да може да одобри, трябва да формираме правилни навици в религиозния си живот. Ежедневната молитва е толкова важна за растежа в благодатта и дори за самия духовен живот, колкото е временната храна за физическото състояние. Трябва да се научим да въздигаме мислите си към Бога в молитва. Ако умът витае, трябва да го връщаме обратно. Чрез неуморни и постоянни усилия навикът ще направи това нещо лесно. Нито за момент не можем да се отделим от Христос и да останем в безопасност. Ние можем да имаме Неговото присъствие, което да ни придружава на всяка крачка, но само чрез съблюдаване на условията, които Той самият е положил.

НУЖНИ СА СЕРИОЗНО НАМЕРЕНИЕ И НЕПОКОЛЕБИМА ЧЕСТНОСТ. Нужно е старание, за да успее работата по изграждането на характера. Необходимо е много сериозно намерение, за да се осъществи планът на Майстора и Строителя. Гредите трябва да бъдат здрави. Никакво нехайство или ненадеждна работа не могат да бъдат приети, защото това би довело до разруха. Трябва да бъдат впрегнати в работа силите на цялото същество. Това изисква мъжествена сила и енергия; никакви резерви не бива да бъдат прахосвани за маловажни неща… Трябва да съществуват сериозни, постоянни и неуморни усилия, за да се скъса с навиците, максимите и обстоятелствата на този свят. Дълбоката мисъл, сериозната цел, непоколебимата честност и честота – това са важните неща.

ОЧИ, ОТПРАВЕНИ ПОСТОЯННО КЪМ ЦЕЛТА. Ап. Петър казва:“ Прибавете на вярата добродетел, на добродетелта – знание, на знанието – въздържание, на въздържанието – търпение, на търпението – благочестие, на благочестието – братска доброта, а на братската доброта – любов“(2Петрово 1:5-7)…
Не е необходимо, когато започвате, всички тези стъпки да бъдат държани постоянно пред ума ви и непрекъснато изброявани; но отправете очите си единствено към Исус, към Божията слава, и ще напредвате. Не можете да постигнете пълната мярка на Христовия ръст за един ден. Ето защо ще потънете в отчаяние, ако се взирате във всичките си дефекти, които трябва да бъдат победени. До вас стои Сатана, за да ви се съпротивлява. Той ще се стреми чрез всяко възможно лукавство да отвлече вниманието ви от Исус Христос.

ВЕРНОСТТА В МАЛКИТЕ НЕЩА (СЪВЕТ ДО ЕДИН МЛАД ЧОВЕК). Твоят случай е подобен в някои отношения на Неемановия. Ти не отчиташ, че за да придобиеш съвършен християнски характер трябва да благоволиш да „слезеш“ дотам – да бъдеш верен в малките неща. Макар делата, които си призован да извършваш, да са малки в твоите очи, все пак това са задължения, които трябва да изпълняваш, докато си жив. Занемаряването им ще предизвика големи пропуски в твоя характер. Ти, мое мило момче, трябва да възпитаваш себе си на вярност в малките неща. Не можеш да угодиш на Бога, ако не вършиш това. Не можеш да спечелиш любов и съчувствие, ако не извършиш точно каквото ти е заръчано, с любов и удоволствие. Ако искаш да те обичат тези, с които живееш, трябва да показваш почит и уважение към тях.

ХАРАКТЕРЪТ ЩЕ БЪДЕ ИЗПИТАН. Големи разлики създава „материалът“, от който се изгражда характерът. Дългоочакваният ден на Бога скоро ще изпита работата на всеки човек. „Огънят ще изпита всяко човешко дело какво е“ (1Коринтяни 3:13). Както огънят разкрива разликата между златото, среброто и скъпоценните камъни от една страна, и дървото, сламата и плявата – от друга, така и денят на съда ще изпита характерите, и ще демонстрира разликата между характера, формиран по подобие на Христос, и характера, формиран според желанията на себелюбивото сърце. Тогава всяко себелюбие, всяка фалшива религия ще се изявят точно такива, каквито са. Малоценният материал ще бъде унищожен, но златото на истината и семплата смирена вяра никога не ще изгубят своята стойност. Те никога няма да бъдат унищожени, защото са неунищожими. Тогава ще се види, че дори един час на греховност е от много голяма загуба, но че страхът от Господа е наистина началото на мъдростта. Удоволствието от себеугаждането ще изгори като плява, докато златото на постоянството, принципа, поддържани на всяка цена, ще издържи навеки.

НЕДИСЦИПЛИНИРАНИТЕ ХАРАКТЕРИ НЕ СА ХАРМОНИЧНИ. Характерите, формирани от обстоятелствата, са променими и нехармонични – изтъкани са от противоречия. Техните притежатели нямат висша цел в живота. Нямат облагородяващо влияние върху другите. Нямат нито цел, нито сила.

НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА НАВРЕДИ НА ХАРАКТЕРА НИ ТОЛКОВА МНОГО, КОЛКОТО САМИТЕ НИЕ. Можем да очакваме, че за нас ще се разнасят фалшиви слухове. Но ако следваме правилно поведение и ако останем безразлични към тези неща, другите също ще станат безразлични към тях. Нека оставим на Бога да се грижи за нашата репутация… Клеветата може да бъде потушена от начина ни на живот. Тя не се угасва с думи или възмущение. Нека нашето голямо безпокойство и желание бъде да постъпваме в страх Божи и да показваме чрез своето поведение, че тези слухове са фалшиви.
Никой не може да навреди на характера ни така много, както ние самите. Именно слабите дървета и клатушкащите се къщи са тези, които трябва да бъдат постоянно подпирани. Когато изявяваме, че толкова желаем да защитим репутацията си от външните атаки, създаваме впечатлението, че тя не е безупречна пред Бога и че следователно се нуждае от постоянно подкрепяне.

КОНТРОЛИРАН ЧРЕЗ ВОЛЯТА. Ти не можеш да контролираш своите импулси и емоции, както може би желаеш, но можеш да контролираш волята си и да си помогнеш да настъпи цялостна промяна в живота ти. Като се подчиняваш на волята на Христос, животът ти ще бъде скрит с Него в Бога и свързан със силата, която е над „всички началства и власти“. Ще имаш сила от Бога, която ще те държи твърдо укрепен в Неговата мощ. И нова светлина – светлината на живата вяра – ще дойде и за теб… В тебе ще има сила, сериозност и простота, които ще те направят шлифован инструмент в ръцете на Бога.

ДЕФЕКТИТЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ПОБЕДЕНИ. Нека никой не казва: „Не мога да направя нищо за изцелението на дефектите на моя характер. Ако стигнеш до това решение, със сигурност няма да успееш да получиш вечния живот. Невъзможността лежи в собствената ти воля. Ако не пожелаеш, тогава не ще можеш да победиш. Реалната трудност възниква от покварата на неосветеното сърце и от нежеланието да се покориш на контрола на Бога.
При очистеното сърце всичко се променя. Преобразяването на характера е свидетелството пред света за обитаващия в теб Спасител. Божият Дух създава нов живот в душата, довежда мислите и желанията в съгласие с волята на Христос; а вътрешният човек се подновява по образа на Бога. Слаби и грешащи мъже и жени показват пред света, че изкупителната сила на благодатта може да помогне на греховния характер да се превърне в свят и да принесе изобилни плодове.

ДЕФЕКТНИТЕ ХАРАКТЕРИ ПОНЯКОГА СЕ УНАСЛЕДЯВАТ. При децата се налага да се справяме с всякакъв вид характери, а техните умове са много възприемчиви. Много от децата, които посещават училище, не са получили правилно домашно възпитание. Някои са били оставяни да вършат всичко, което си искат; на други постоянно са били намирани грешки и те са обезсърчени. Съвсем недостатъчно е доброто отношение и насърчението, което са получили; малко думи на одобрение са чули те за себе си. Унаследили са дефектните характери на своите родители, а наказанията в дома им не са спомогнали ни най-малко, за да формират у тях правилен характер.
ДЕФЕКТИТЕ СЕ ЗАСИЛВАТ С ГОДИНИТЕ. Децата възприемат неща, от които не могат да бъдат лесно отучени. Винаги, когато биват подложени на необичайно ограничение или когато в училище от тях се изисква да се посветят на по-усилено учене, те апелират към своите неразумни родители за съчувствие и одобрение. Така се насърчава дух на недоволство и неспокойствие, а училището като цяло страда от това деморализиращо влияние и бремето на учителите става много по-тежко. Но най-голямата загуба понасят жертвите на погрешното родителско отношение. Дефекти на характера, които правилното възпитание би коригирало, са оставени да се засилват в продължение на години, за да опетнят и може би да унищожат полезността на техния притежател.

УГАЖДАНЕТО РАЗСТРОЙВА ХАРАКТЕРА. В някои семейства желанията на детето са закон. Дава му се всичко, което поиска. А това, което откаже, безкритично се приема и одобрява. Някои родители предполагат, че подобно угаждане прави детето им щастливо, но точно това е, което го кара да бъде неспокойно, неудовлетворено и вечно недоволно. Угаждането е развалило апетита към проста и здравословна храна, както и към простата и здравословна употреба на времето. Извършило е своето зло дело за разстройването на характера му за днес и за вечността.

УМЪТ И СЪРЦЕТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ДИСЦИПЛИНИРАНИ. Деца, на които се позволява да вървят по собствения си път, не са щастливи. Непокореното сърце не носи в себе си стремеж към покой или удовлетворение. Умът и сърцето трябва да бъдат дисциплинирани и държани в подходящо ограничение, за да може характерът да се съгласува с мъдрите закони, управляващи човешкото естество. Неспокойството и недоволството са плодове на себеугаждането и егоизма. „Почвата“ на сърцето, както онази в градината, ще роди плевели и бодили, ако там не бъдат посадени семената на скъпоценните цветя и не получат необходимите грижи и обработване. Както е във видимата природа, така е и в човешката душа.
НАВИЦИТЕ, СЪЗДАДЕНИ В МЛАДОСТТА, ОПРЕДЕЛЯТ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ. Чрез подхранваните мисли и чувства в ранните години всеки младеж предопределя историята на собствения си живот. Формираните в младостта правилни, добродетелни и разумни навици стават част от характера и обикновено бележат поведението на личността през целия й живот. Младежът може да стане добродетелен или порочен – както пожелае. Може да стане човек, способен на истинни и благородни дела, но и на големи престъпления и нечестия.

ОПИТНОСТ ДЕН СЛЕД ДЕН. Интелектът постоянно се оформя от случаите и предимствата, и става или дефектен, или се усъвършенства. Ден след ден ние формираме характери, които поставят учащите или като добре дисциплинирани войници под знамето на княз Емануил, или като бунтовници под знамето на княза на тъмнината.

КАК СЕ ФОРМИРА ХАРАКТЕРЪТ? Боравенето с човешката душевност е много деликатно нещо. Дисциплината, необходима за един човек, би смазала друг. Затова нека родителите изучават характерите на своите деца. Никога не бъдете груби и не действайте от импулс.
Виждала съм майка, която грабва от ръката на детето си нещо, което му доставя специално удоволствие. Детето не разбира как да се справи с тази неправда. Избухва в плач, защото се чувства ощетено и оскърбено. Тогава, за да спре плача му, майката го сгълчава остро, и що се отнася до външните признаци, „битката“ е приключена. Но тази битка е оставила своя отпечатък върху нежния ум на детето и той няма да бъде лесно изтрит. Казах на майката: „Съгреши дълбоко по отношение на детето си. Нарани душата му и изгуби доверието му. Как ще бъдат възстановени те, не зная…“
Тази майка не беше никак мъдра. Следваше чувствата си и не постъпваше внимателно, не разсъждаваше от причина към следствие. Нейното грубо и несправедливо справяне с проблема възбуди най-лошите страсти в сърцето на детето й. Да се действа от импулс при управляването на семейството е най-злата политика. Когато родителите се отнасят към децата си по този начин, това е най-неравната борба, която трябва да се води. Колко е несправедливо да опълчваш силата на зрелостта и възрастта срещу едно безпомощно и невежо малко дете! Всяка проява на гняв от страна на родителите потвърждава и подкрепя бунта в сърцето на детето.
Характерът не се формира чрез едно-единствено действие; но чрез повтарянето на действието се установяват навици и характерът се утвърждава. За да имаш христоподобна душевност, е необходимо да постъпваш по Христовия начин. Християните ще проявяват свят нрав и техните действия и импулси ще са подбуждани от Светия Дух.

ВАЖНОСТТА НА ПОСТОЯНСТВОТО. При усъвършенстването на християнския характер е много важно да се постоянства във вършенето на правото. Бих искала в умовете на нашите млади хора да се запечата важността на постоянството и енергията в изграждането на характера. Необходимо е още от най-ранните им години в живота им да се втъкават принципите на строга честност, за да могат да постигнат най-висшите стандарти на мъжественост и женственост. Те винаги трябва да имат пред очи факта, че са били изкупени със скъпа цена и че трябва да прославят Бога с телата и душите си, които са Негови.

ПОЛЕЗНОСТТА ЗАВИСИ ОТ ЛИЧНОТО РЕШЕНИЕ. Макар да е вярно, че родителите са отговорни за запечатването на характера, както и за възпитанието и обучението на своите синове и дъщери, в същото време е верен и фактът, че нашето положение и полезност в този свят зависят до голяма степен от собственото ни поведение и начин на действие. Даниил и неговите другари се радваха на преимуществата на правилното обучение и възпитание в ранния си живот, но единствено тези предимства не биха ги направили така, което станаха. Дойде време, когато трябваше да действат сами – когато тяхното бъдеще зависеше от собственото им поведение. Тогава те решиха да останат верни на уроците, дадени им в детинството. Страхът от Бога, който е начало на мъдростта, бе основата на тяхното величие. Неговият Дух подкрепяше всяко тяхно истинско намерение и всяко благородно решение.

ГИБЕЛНА, ФАЛШИВА ФИЛОСОФИЯ. Спиритизмът твърди, че човеците били непаднали полубогове; че „всеки ум ще съди себе си“; че „истинското познание поставя човека над всякакъв закон“; че човек „не носи вина за всички извършени грехове“; че „всичко е право“ и „Бог не осъжда“. Най-долни човешки същества са представяни като обитаващи в небето и като много почитани там. По този начин на всички хора се заявява: „Няма значение какво вършите – живейте както ви е угодно! Небето е вашият дом.“ По този начин множествата биват подвеждани да вярват, че желанието е най-висшият закон, че слободията е свобода и че човек е отговорен само пред самия себе си.

КАК ДА БЪДЕМ ПОБЕДИТЕЛИ. Трябва да посрещаме всички пречки, поставяни на пътя ни, и да ги победим веднъж завинаги. Ако победим първата трудност, ще бъдем по-силни да посрещнем и следващата и с всяко усилие ще ставаме по-способни да напредваме. Като гледаме към Исус, можем да бъдем победители. Постоянното насочване на погледа към трудностите и отдръпването от сериозната битка за правото – това е, което ни прави слаби и безверни.

ПОСВЕЩАВАНЕ НА ВСИЧКО ВСЕКИ ДЕН. Чрез напредване стъпка след стъпка могат да бъдат изкачени и най-високите върхове. Не оставяйте да ви победи огромното количество работа, която трябва да извършите през живота си, защото от вас не се изисква да я извършите наведнъж. Нека всяка сила на вашето същество бъде на работа всеки ден. Използвайте всяка скъпоценна възможност, оценявайте помощта, която Господ ви дава, и напредвайте по стълбата на прогреса стъпка по стъпка. Помнете, че трябва да изживявате само един ден на един път, че Бог ви е дал само един ден и небесните доклади ще покажат колко сте оценили неговите привилегии и възможности. Дано така да използвате всеки даден ви от Бога ден, че в края Спасителят да ви каже: „Браво, добри и верни служителю!“ (Матей 25:21).