Формиране на характера – 114 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Силата на характера се състои в две неща – сила на волята и сила на себеконтрола. Мнозина младежи грешат, като смятат силните неконтролирани страсти за сила на характера; но истината е, че този, който бива владян от страстите, е слаб човек. Истинското величие и благородство на човека се измерват със силата на чувствата, които той владее, а не със силата на чувствата, които го владеят. Най-силен е е този, който, макар да е чувствителен към оскърбленията, въздържа страстите си и прощава на своите неприятели. Такива хора са истински герои.
Мнозина имат такива ограничени представи за онова, което могат да станат, че винаги ще си останат джуджета и слаби, а всъщност, ако развиеха силите, които Бог им е дал, можеха да спечелят благороден характер и да упражняват влияние, което би печелило човешки души за Христос. Познанието е сила; но интелектуална способност без благочестие в сърцето, е сила за зло.
Бог ни е дал интелектуални и морални сили, но до голяма степен всеки е архитект на собствения си характер. Всеки ден се изгражда структурата на характера. Божието слово ни предупреждава да внимаваме как градим, да основаваме нашето здание на вечната Скала. Идва време, когато работата ни ще бъде разкрита – такава, каквато е. Сега е времето всички да култивират силите, които Бог им е дал, та да могат да формират характери, полезни тук, но и годни за по-висшия живот отвъд.
Всяко действие от любов, колкото и незначително да е, изработва характера. Добрият характер е по-скъпоценен от светски притежания, а развитието му е най-благородната работа, в която хората могат да бъдат ангажирани.
Характери, оформени от обстоятелствата, са променими и противоречиви – просто куп контрасти. Хората, които ги притежават, нямат някаква висша цел или намерение в живота. Нямат никакво облагородяващо влияние върху характера на другите. Те са без цел и без сила.
Този кратък период от живота, който ни е подарен тук, трябва да бъде използван мъдро. Бог иска църквата Му да бъде жива, посветена, работеща. Но понастоящем нашият народ като тяло е далеч от това предназначение. Бог зове за силни, храбри хора, за активни, живи християни, които да следват истинския Образец и да упражняват решително влияние за правото и за изявяването на Бога. Господ ни е поверил, като свещено съкровище, най-важните и тържествени истини и ние трябва да покажем влиянието им върху нашия живот и характер.

__________
Апостол Павел насочва вниманието ни към участващите в надбягванията на олимпийските игри, от които се изискваха най-пълни и сериозни приготовления. Месеци наред те бяха обучавани от различни учители във физически упражнения, предназначени да придадат сила и енергия на тялото. Въздържаха се от храни, нездравословни за тялото им, а облеклото им оставяше всеки орган и мускул на свобода.
Ако онези, които участваха в състезание за спечелване на земни почести, бяха задължени да се подчиняват на такава строга дисциплина, за да успеят, колко по-необходимо е участниците в Господнето дело да бъдат цялостно подготвени и усъвършенствани, щом искат да постигнат успех! Тяхното приготовление трябва да бъде по-пълно. Сериозността и себеотрицателните им усилия – още по-големи, отколкото на устремените към земни почести, тъй като небесните неща имат много по-голяма стойност от земните. Умът, както и мускулите трябва да бъдат обучени най-прилежно и чрез непрестанни усилия. Пътят към успеха не е гладък, път по който да бъдем носени на царски колесници, но е груб и пълен с пречки, които могат да бъдат преодолени само чрез търпелив труд (1889 г., т. 5, с. 552).

___________
Колко малко знаем за влиянието на делата ни дори върху собственото ни бъдеще, а също и върху бъдещето на другите. Мнозина мислят, че е маловажно онова, което правят. Че не им вреди, ако посетят този концерт или се присъединят към света в онова забавление. По този начин Сатана ръководи и контролира техните желания и те не съзнават, че резултатите могат да бъдат изключително важни. Това може да бъде точно онази халка от веригата събития, която да свърже човешката душа с примката на Сатана и да реши вечната й гибел.
Всяка постъпка, колкото и незначителна да е, има своето място и значение във великата житейска драма. Разберете, че желанието за едно-единствено задоволяване на апетита въведе греха в нашия свят с неговите ужасни последици. Резултатът от неосветените бракове на Божиите синове с човешките дъщери бе отстъпничество, което завърши с унищожаването на света чрез потоп. И най-дребното себеугаждане е имало за резултат големи преломи. Такъв е случаят сега. Само малцина са благоразумни. Като израилевите чада те не обръщат внимание на съветването, но следват собствените си наклонности. Съединяват се със светските елементи при посещаването на събирания, където ще бъдат забелязани и последвани и от други. Това, което веднъж са направили, ще направят още веднъж, а и мнозина други ще го направят. Всяка тяхна стъпка поражда трайно влияние не само върху техните съвест и навици, но и върху съвестта и навиците на другите. От тези разсъждения виждаме колко страхотно възвишено нещо е човешкият живот (1882 г., т. 5, с. 92, 93).

____________
Ние индивидуално тук и през вечността ще бъдем онова, което нашите навици са ни направили. Животът на онези, които формират правилни навици и са верни в изпълнението на всекидневните си задължения, ще бъде като слънчевата светлина, която пръска светли лъчи по пътя на другите. Но ако се подхранват навици на невярност, ако се позволява да укрепват навици на отпуснатост, мързел, небрежност, тогава облак, по-тъмен от среднощен мрак, ще затъмни перспективите за този живот, а и завинаги ще лиши личността от бъдещия живот (1880 г., т. 4, с. 452).

___________
Цялата Библия е откровение на Божията слава в Христос. Когато бъде приета, когато се повярва в нея и й се отговори с послушание, тя става велик инструмент за преобразяване на характера. Тя е и единственото сигурно средство за култивиране на ума (1904 г., т. 8, с. 319).

____________
Христовата религия никога не унижава личността; не прави човека груб или суров, неучтив или надут, избухлив или коравосърдечен. Напротив, тя префиня вкуса, освещава преценката и очиства и облагородява мислите, довеждайки ги в плен на Христос. Идеалът за Бога за Неговите деца е по-възвишен от най-възвишените мисли, които човек може да достигне. Той е дал в святия Си закон описание на Своя свят характер (1904 г., т. 8, с. 63).

___________
Идеалът на християнския характер е подобие на Христос. Пред нас е открит път на постоянен напредък. Предстои ни да постигнем една цел и един образец, който включва всичко добро, чисто, благородно и възвишено. Трябва да съществува постоянен стремеж и постоянно развитие нагоре и напред към съвършенство на характера (1904 г., т. 8, стр. 64).