Характер и работа на учителите 60 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Работата, която се върши в нашите училища, не е като работата в светските колежи и семинари. Във великото образователно дело познанието от науките трябва да е по-маловажно, но на първо място да се постави понанието, което ще подготви един народ, способен да устои във великия ден Господен. Нашите училища нека приличат повече на училищата на пророците. Да са педагогически училища, където учениците се подлагат на Христовата дисциплина и се учат от великия Учител. Да са семейни училища, където всеки ученик получава специално помощ от учителя си, както членовете на семейството получават помощ от дома. Трябва да се подхранват нежност, съчувствие, единодушие и любов. Да има несебелюбиви, предани, верни учители, ръководени от Божията любов, изпълнени с нежност, имащи присърце грижата за здравето и щастието на учениците. Тяхната цел да е учениците да напредват във всеки необходим клон на познанието.
Трябва да се избират мъдри учители с чувство на отговорност пред Бога да насаждат у младите нуждата да познават Христос като личен Спасител. От най-горния до най-долния клас те трябва да изявяват специална загриженост за спасението на учениците и чрез лични усилия да се стараят да водят нозете им в прави пътеки. Да се отнасят със съчувствие към онези, получили погршно възпитание още в детството си, и да се опитат да поправят дефектите, които, ако останат, ще увредят значително характера им. Тази работа може да върши само поучаваният в училището на Христос.
Всички учители трябва да са тясно свързани с Бога и да разбират основно Неговото Слово, за да могат да вплитат Божествена мъдрост и знание във възпитанието на младите за ползотворен живот тук и за бъдещ безсмъртен живот. Необходимо е тези мъже и жени не само да познават истината, но и да са изпълнители на Божието слово. Думите и животът им да изразяват казаното: „Писано е“. Чрез своя пример да поучават на скромност и простота и да поправят навиците във всяко нещо. Не може да бъде възпитател човек, който няма опит в посулшанието на Божието слово.
Директор и учители трябва да са кръстени със Святия Дух. Усърдната молитва на съкрушени души ще се издига до престола и Бог ще отговори на тези молитви в определено от Него време, ако се държим за ръката Му чрез вяра. Нека личното Аз се скрие в Христос, а Христос – в Бога, и тогава изявата на Неговата сила ще стопява и покорява сърцата. Христос поучаваше по начин съвсем различен от общоприетите методи, затова трябва да сме негови съработници.
Преподаването означава много повече от това, което мнозина предполагат. Изисква се голямо изкуство, за да се направи истината разбираема. Затова всеки учител тряба да се старае да увеличава познанията си върху духовната истина, но това познание той не може да придобие без Божието слово. Ако иска силите и способностите му да се усъвършенстват всекидневно, той трябва да учи, да яде и смила Словото и да работи по начина на Христос. Всяка способност на душата, която се храни от Божието слово, ще бъде съживена от Божия дух. Това е храната, трайна за вечен живот.
Учители, които се учат от великия Учител, ще съзнават Божията помощ, както Даниил и неговите приятели. Те трябва да се изкачват към небето вместо да стоят в равнината. Всяко истинско възпитание трябва да бъде преплетено с християнска опитност. „И вие като живи камъни се съграждате в духовен дом, за да станете свято свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Христа Исуса“ (1 Петрово 2:5). Учители и ученици трябва да се запознаят основно с тази картина и да се интересуват да разберат дали са от онези в класа, които чрез изобилно дадената благодат добиват опитността, нужна за всяко Божие чедо да премине в по-горния клас. Във всички свои поучения учителят трябва да предава светлина от Божия престол, защото резултатите от възпитанието ще се видят през безспирните векове на вечността.
Учителите нека карат учениците да мислят и ясно да разбират истината лично за себе си. Не е достатъчно учителят само да обяснява и ученикът да вярва. Трябва да се подбудят въпроси и ученикът да бъде привлечен да обясни истината със свой език, от което ще се разбере, че той вижда силата й и я прилага. По този начин, чрез старателна работа истината ще се запечата в умовете на учениците. Процесът може да изглежда бавен, но е по-ценен, отколкото да се минат повърхностно важни предмети без необходимия размисъл. Бог очаква Неговите институти да превъзхождат светските, защото те са негови представители. Истински свързаните с Бога хора ще покажат на света, че на кормилото стои повече от човек.
Нашите учители имат нужда да учат постоянно. Самите реформатори трябва да се реформират не само в своите работни методи, но и в сърцата си. Те имат нужда да бъдат преобразени чрез Божията благодат. Когато Никодим, голям учител в Израил, отиде при Исус, Божественият Учител му изложи условията на духовния живот, като му предаде самата азбука на духовното обръщане. Никодим попита: „Как може да бъде това? Исус в отговор му каза: „Ти си израилев учител и не знаеш ли това?“ Този въпрос трябва да бъде зададен на мнозина на поста учители, но пренебрегнали подготовката, която ще ги квалифицира за тази работа. Ако Христовите думи се приемаха в душата, щеше да има много по-голямо просвещение и много по-дълбоко духовно познание за това, какво значи да си ученик, искрен последовател на Христос и одобрен от Него възпитател.

Недостатъци на учителите
Много от учителите е необходимо да се отучат от много неща и да се научат на други. Ако не сторят това, не се запознаят основно с Божието слово и умовете им не изучават задълбочено славните истини за живота на великия Учител, те ще продължават същите грешки, които Господ се опитва да поправи. Планове и мнения, които не трябва да се възприемат, така ще се запечатат в ума, че при пълна искреност ще се правят погрешни и опасни залючения. Така ще се сее семе, което не е пшеница. Много обичаи и практики, общоприети в училищното дело и смятани за маловажни, не бива да се въвеждат сега в нашите училища. Може да е трудно на учителите да се откажат от така дълго поддържани разбирания и методи, но ако те на всяка стъпка запитват смирено и искрено: „Това ли е пътят Госопден?“ и се оставят на ръководството на Бога, Той ще ги води по безопасния път и възгледите им ще се променят от опит.
Учителите трябва да изследват Писанията, докато ги разберат лично за себе си, разкривайки сърцата си под влияние на скъпоценните лъчи на дадената от Бога светлина и постъпвайки в живота според нея. Тогава те ще бъда поучавани от Бога и ще работят по съвсем друг начин, вмъквайки в преподаването си по-малко от теориите и мислите на хора, които никога не са били свързани с Бога. Ще ценят земната мъдрост по-малко и ще чувстват дълбок душевен глад за идващата от Бога мъдрост.
На въпроса на Христос към дванадесетте: „Да не искате и вие да си отидете?“ Петър отговори: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот и ние вярваме и сме сигурни, че Ти си Христос, Син на живия Бог, Светият Божий“ (Йоан 6:67-69). Когато учители вмъкват тези думи в класната си работа, Святият Дух присъства, за да подейства в умовете и сърцата.