Търсене по ключови думи в книги от библиотеката
Хвалете Господа 17 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)
„Нека всичко, що диша, да хвали Господа.“ Размишлявал ли е някой за колко много неща дължим благодарност на Бога? Помним ли, че Божиите милости се подновяват всяка сутрин и че Неговата вярност не отпада? Признаваме ли зависимостта си от Него и изказваме ли благодарност за всичките Му добрини? Напротив, ние много често забравяме, че „всеки добър и съвършен дар идва отгоре, от Отец на светлините“.
Колко често здравите забравят чудните милости, които им се оказват ден след ден, година след година. Те не отдават хвала на Бога за тях. Но когато се разболеят, тогава си спомнят за Бога. В силното желание да оздравеят търсят усърдно Бога в молитва, и това е право. Бог е наше прибежище при болест и при здраве. Но мнозина не се оставят в Неговите ръце; те подхранват своята слабост и болест с постоянно тревожене. Ако престанат да негодуват и да се оплакват и се издигнат над тревогата и мрачното настроение, оздравяването им ще бъде по-сигурно. Те трябва да благодарят, че дълго са се радвали на добро здраве и ако това скъпоценно благо им се върне, да не забравят, че наново са задължени на своя Създател. Когато десетимата прокажени бяха излекувани, само един се върна при Исус, за да Му отдаде прослава. Да не бъдем като невнимателните девет, чиито сърца не се затрогнаха от Божията милост.
Бог е любов. Той се грижи за съществата, които е създал. „Както баща жали чадата си, така Господ жали ония, които Му се боят“ (Псалм 103:13). „Вижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божии чада“ (1 Йоан 3:1). Каква скъпа привилегия е да сме синове и дъщери на Всевишния, наследници на Бога и сънаследници на Исус Христос. Тогава да не съжаляваме и да не скърбим, че в този живот не сме лишени от разочарования и нещастия.
Ако по Божие провидение сме призвани да понасяме изпитания, нека приемем кръста и изпием горчивата чаша, като помним, че ръката, която я поднася до устните ни, е ръката на Отец. Нека Му се доверяваме и когато сме в мрак, както и денем. Не можем ли да вярваме, че Той ще ни даде всичко, което е за наше добро? „Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?“ (Римл. 8:32). Даже и в нощта на страданието как можем да не издигаме сърцето и гласа си в благодарствена хвала, след като помним каква любов е проявена към нас чрез смъртта на Голготския кръст?
Каква тема за размишление е жертвата на Христос за изгубените грешници! „Но Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония. На Него дойде наказанието, докарващо нашия мир. И с Неговите рани ние се изцелихме“ (Исая 53:5). Как ще оценим дадените по този начин благословения? Можеше ли Исус да пострада повече от това? Можеше ли да откупи за нас по-големи, по-скъпи благословения? Не трябва ли да се стопят и най-коравите сърца, когато си помислим, че заради нас Той напусна щастието и славата на Небето и изтърпя бедност и позор, жестоки страдания и ужасна смърт? Ако чрез смъртта и възкресението Си не бе отворил за нас вратата на надеждата, ние нямаше да знаем нищо друго освен ужасите на мрака и окаяността на отчаянието. При сегашното ни състояние, облагодетелствани и благословени, както сме, не можем да осъзнаем от какви дълбини сме били измъкнати. Не можем да осъзнаем и да си представим колко по-големи биха били страданията ни, колко по-тежко окаяното ни състояние, ако Исус не бе ни обгърнал и издигнал с човешка ръка на съчувствие и любов.
Ние можем да се радваме на надеждата. Нашият Застъпник е в небесното светилище и пледира за нас. Чрез Неговите заслуги ние сме опростени и имаме мир. Той умря, за да измие нашите грехове, да ни облече със Своята правда и да ни направи годни за небесното общество, където ще живеем вечно в светлина.
Драги братко, драга сестра, когато Сатана иска да изпълни ума ви с отчаяние, мрачни мисли и съмнения, съпротивете се на неговите внушения. Кажете му за кръвта на Исус, която очиства от всеки грях. Вие не можете да се избавите от силата на изкусителя, но той трепери и бяга, когато му се изтъкнат заслугите на скъпоценната Христова кръв. Тогава няма ли да приемете с благодарност благословенията, които Исус дарява? Няма ли да поемете чашата на спасението, която дарява, и да се позовете на Господнето име? Не показвайте недоверие към Този, Който ви извади от тъмнината в Своята чудна светлина. Нито за момент не наскърбявайте сърцето на съчувствителния Спасител чрез вашето неверие. Той наблюдава с най-голям интерес напредването ви по небесния път. Вижда вашите усърдни усилия, забелязва отклоненията и възвръщанията ви, вашите надежди и страхове, борби и победи.
Дали всичките ни молитви ще се състоят в искане и получаване? Постоянно ли ще мислим само за нашите нужди, а не за благословенията, които получаваме? Ще приемаме ли Божиите добрини и никога да не изразяваме нашата благодарност към Бога, никога да не Го хвалим за това, което е направил за нас? Никога не се молим достатъчно много, но сме твърде пестеливи в отдаване на благодарност. Ако на Божията доброта откликвахме с повече благодарности и хваления, щяхме да имаме по-голяма сила в молитвата си. Щяхме да имаме в по-голямо изобилие от Божията любов и щяхме да Му отдаваме повече хваления. Вие, които се оплаквате, че Бог не чува молитвата ви, променете сегашния ред на нещата и към прошенията си прибавете и хваление. Когато се съобразите с Неговата доброта и милости, ще видите, че Той ще се съобрази с вашите нужди.
Молитва и хваление
Молете се, молете се сериозно и безспирно, но не забравяйте да изказвате и хваления. На всяко Божие чадо подобава да защитава Божия характер. Вие можете да възвеличавате Господа; можете да показвате силата на поддържащата благодат. Много хора не ценят великата любов на Бога, нито състраданието на Исус Христос. Даже хиляди презират безподобната благодат, изявена в изкупителния план. Участниците в това велико спасение не разбират този въпрос. Те не развиват благодарствени сърца. Но темата на изкуплението е предмет, в който ангелите биха желали да надникнат. Тя ще бъде науката и песента на изкупените през безкрайните векове на вечността. Този въпрос не заслужава ли да се обмисли сега грижливо и да се разучава? Не трябва ли да хвалим Бога със сърце, душа и глас „за чудесните Му дела към човешките чада“?! (Псалм 107:8).
Хвалете Господа в събранието на Неговия народ. Когато Божието слово се изговаряше пред евреите в древността, заповедта гласеше: „И нека целият народ каже: „Амин!“ Когато ковчегът на завета бе донесен в града на Давид и бе изпята песен на радост и тържество, „всичките люде рекоха: „Амин!“ и възхвалиха Господа“ (1 Лет. 16:36). Този горещ отзив бе доказателство, че те разбираха изговаряното слово и се присъединяваха към поклонението на Бога.
В нашите религиозни служби има много голяма формалност. Господ иска Неговите служители, проповядващи Словото, да са ръководени от Святия Дух; а служителите не да седят, отдадени на сънлива индиферентност, или да гледат с празен поглед насам-натам, без никак да откликват на казаното. Впечатлението у невярващите е всичко друго, но не и благоприятно за Христовата религия. Тези скучни, мрачни, безгрижни така наречени християни не са лишени от амбиция и ревност, когато са заети със светски бизнес; но нещата с вечно значение не ги затрогват много. Божият глас чрез Неговите вестители може да звучи като приятна песен, но свещените предупреждения, изобличения и насърчения в нея не се взимат под внимание. Светският дух ги е парализирал. Истините на Божието слово се изговарят на оловни уши и корави, невъзприемчиви сърца. Трябва да има пробудени, активни църкви, които да насърчават и поддържат духа на Христовите служители и да им помагат в делото за спасение на хора. Когато църквата живее в светлина, постоянно ще се чуват радостни, сърдечни отзиви и думи на весело хвалебствие.
Нашият Бог, Създателят на небето и земята, заявява: „Който принася хваление, той Ме прославя.“ Цялото небе се присъединява да хвали Господа. Нека още отсега научим песента на ангелите, за да я пеем, когато влезем в техните редици. Нека кажем заедно с псалмиста: „Ще хваля Господа, докато съм жив; ще пея хваление на моя Бог, додето съществувам“; „да Те славословят племената, Боже, да Те славословят всички племена“ (Псалм 146:2, 67:3).