Хомеопатията – да се лекува подобното с подобно – Част 1 – Горчивите методи на лечение – Пътищата на заблудата в алтернативните методи на лечение – Манфред Хайде

В последните години така нареченото „алтернативно лечение“ достигна изключителна популярност. Някои хора са загубили доверие в академичната медицина, защото тя премного се е технизирала. Човек обръща гръб на традиционната медицина и поглежда навън към онези методи, които са извън общоприетите и се определят като парамедицински, причислявайки се към методите на лечение с природни средства.

Какво означава думата „природен“?
Най-напред е важно да изясним какво се разбира под понятието „естествени природни методи“, защото днес има неща, които се предлагат под това наименование, но съвсем не са такива. Тук става въпрос за едно събирателно понятие, към което принадлежат естествените лечебни средства като вода, светлина, въздух, движение, различни растения. Така в истинския смисъл на думата понятието „природни лечебни методи“ с право трябва да означава онези, които въздействат с физиологично обосновани приложения и естествени средства. С помощта на тези естествени, обосновани на физиологията средства се прави опит да се създаде въздействие върху организма, чрез което да се намалят болките и да се излекуват болестите; това означава, че е предизвикана реакция, на която организмът отговаря по естествения, природен начин.
Терапевтичните успехи постигнати с тези методи са също така научно обяснени. В много случаи днес е разпространено схващането, че методи като акупунктура, хомеопатия и др. се считат за признати естествени методи. Това становище обаче не е вярно. Онова, което се причислява към класическите природни средства ще бъде описано след като се докаже, че хомеопатията не е никакво естествено лечебно средство.
„Самото понятие „природа“ създава у много християни асоциацията, че „естествено“ би трябвало да е нещо, което е одобрено от Бога и хората смятат, в смисъла на християнската етика, че онова, което е свързано с природата би трябвало да е много по-добро, отколкото другите неща, които не претендират за това да са „природни“. Но не съществува ли опасност посредством такива мисли в съзнанието на християнина да се осъществи един пробив на природно-мистичното и ирационално мислене и то да се приеме за добро?“ /1/

Хомеопатията не е природен метод
При хомеопатията става въпрос не за естествено природно средство, макар че често се създава впечатление, че при хомеопатичните лекарства растителното съдържание в тях е с действащ ефект. В действителност обаче, действащи са „динамичните разреждания“ и силите, които се освобождават от тях.
„Хомеопатията не е – както се приема от широките кръгове – един „растителен“, „неотровен,“ „здравословен“ естествен метод на лечение, противоположен на химичните, отровни, нездравословни методи на традиционната медицина. Хомеопатията не е естествен природен метод на лечение, а едно учение за лекуване“ /2/.
„Хомеопатията се разглежда от много християнски общества като адекватен, божествен начин на терапия… Отчасти на нейното практикуване се придава спиритично-религиозно значение и критиката на това учение се разглежда като напълно неразбираема. В хода на нарастващото разпространение на медицината въобще, хомеопатията преживява в Европа и Америка отново силен тласък на развитие. При това, поради своето спиритично значение, това учение се счита като важно интеграционно средство към един нов поглед спрямо човека. Подобни разсъждения се срещат при Капра и другите предшественици на „New Age“ /1/.

Полемиката между традиционната медицина и хомеопатията
В последно време полемиката между традиционната медицина и така наречените нетрадиционни методи, най-вече – хомеопатията, става особено актуална. Така например проф. Ф. Аншутц /3/ обяснява, че хомеопатията не е научно доказана. Също така проф. Форт пише:
„С пълно право днес може да се потвърди, че принципът на подобието няма нищо общо с модерните методи на психологията и биохимията за регистрираните реални биологични явления… За модерната фармакология принципът на подобието не предлага никаква възможност за изнамирането и характеризирането на действащи вещества, които да могат да бъдат приложени като лекарствени средства“ /4/.
Хомеопатията все още носи старата дреха, която й е ушита от Самуел Ханеман в началото на деветнайсетото столетие. Без съмнение Ханеман е бил изключителен човек и лекар. Неговото всеотдайно служене като лекар би трябвало да бъде днес за пример на много увлечени от рутината лекари. Едно научно отхвърляне на хомеопатичния метод на лечение не бива да последва от сляпо прилагане на един заместващ модел. Много повече бихме искали – поглеждайки от различни страни и молейки се за това – да представим едно пояснение от библейски обоснована позиция.
Приложението и действието на хомеопатичните средства не вълнува само душите на лекарите. Хомеопатията се практикува от лекари и лечители и често се описва като един начин на изцеление, който чрез планомерно използване на познати закономерности във всички случаи по-нататък продължава както иначе обичайната традиционна медицина. Всъщност един лекар със съзнание за отговорност – и това беше казано вече – не би трябвало да се отказва от традиционната медицина. Научните точни познания и модерните средства за диагностика са все още основата на медицинското лечение. Също и хомеопатите признават, че естествено има заболявания, които могат да се лекуват с традиционната медицина далеч по-добре. Понятието „традиционна медицина“ всъщност е едно спорно понятие още от първата половина на ХIХ век. Традиционната медицина казва: „Контрариа контрарибус“, което означава, че една болест се лекува с един медикамент с противоположно действие, насочено срещу болестта. Точно обратното на това твърди хомеопатията: подобното се лекува с подобно, което означава, че хомеопатията лекува една болест с медикамент, който в по-висока доза самият той би предизвикал същото състояние на болест.
Хомеопатията е една „наука“ на експеримента и е най-големият клон от методите, които са извън обичайната медицина. За ефективността на хомеопатичните средства няма научни доказателства.

Хомеопатията не е научно изпробвана
Макар че в Германия хомеопатията е призната в професионалната практика на лекарите, то това става по-скоро поради исторически, отколкото поради научни причини. Защото една научнообоснована зависимост между хомеопатията и успеха при терапията до сега не може да се докаже.
По отношение на „научния“ характер на хомеопатията д-р Н. Климт пише:
„В ядрото на полемиката стои тезата на един специфично практичен отделен случай на познание, който не води до възпроизводими резултати, но все пак претендира за научност.
Полемиката би била безпредметна, ако хомеопатията или се подчини на обичайния тест на науката или ако се откажеше от претенциите си за научност“ /1/.
„Хомеопатията е учение, което е несъвместимо с разбиранията на съвременната модерна наука. Тя се основава на картината на симптомите, на правилото на подобие и на една незначителна терапия. Пациентът се лекува според симптомите, които се произвеждат чрез „химическо дразнене“. Лечението се осъществява с химически вещества, които според усмотрението на хомеопатите по различен начин биват разреждани. Това довежда до гротескни разреждания, в които не остава почти нищо от действащото разтворено вещество. При това ефектът от въздействие на веществото трябва да става все по-силен при по-нататъшното му прилагане. Само може вече да се спори доколко един така разреден разтвор има някакво въздействие. На това явление се дават имена като „потенциране“, „динамизиране“, „енергизиране“. Тези понятия не могат да бъдат обяснени с никакъв рационален метод.
В древността, средновековието и новото време са правени безбройни фармакологични експерименти, използвайки и опитвайки обичайните растителни дроги. Доколкото те имат стойност са вписани в лекарската съкровищница и тяхното въздействие се изучава. Хомеопатията обаче, няма нищо общо с това. Указанието, че хомеопатията се занимава с някакво особено, високо стойностно, „природолечение“ е заблуждаващо.
Практически всички изследователски институти, които трябваше да докажат научността на хомеопатията (вкл. Наhneman Medical College in Philadelfia PA, USA), след известно време предадоха отново хомеопатията на изследване и изучаване. При това трябва да отбележим, че при изследователите от тези институти става въпрос за първоначално убедени хомеопати“ /5/.
Проф. Мутшлер от Фармакологичния институт за естествени науки при университета във Франкфурт критикуваше, че „хомеопатията противоречи на всички химически и физически основни принципи“ /6/. „Родствени с хомеопатичната медицина са и други лечебни методи, които се занимават в известна степен с хомотоксикологията и електроакупунтурата“ /7/.