Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Храмът и неговото освещаване – 2 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

Храмът и неговото освещаване – 2 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

Дълго обмисляният план на Давид да издигне храм на Господа бе
осъществен от Соломон с мъдрост. В продължение на седем години Ерусалим
бе пълен с работници, заети с подравняване на избраното място, издигане
на големите подпиращи стени, поставяне на широки основи – “големи
камъни, камъни с голяма стойност”, с оформяне на тежките дървени трупи,
докарани от ливанските гори и с построяване на величественото светилище.
Едновременно с подготвянето на дървото и камъка – задача, за чието
изпълнение се трудеха хиляди хора – напредваше и изработването на
нещата за обзавеждането на храма под ръководството на Хирам от Тир,
“човек изкусен и разумен… изкусен и да изработва злато и сребро, мед
и желязо, камъни и дърво, и мораво, синьо, висон и червено”.
Така, докато строежът на хълма Мория се градеше безшумно с “камъни,
приготвени на кариерата, така щото нито чук, нито топор, нито какво да
е желязно сечиво не се чу в дома, като се строеше”, красивите вещи бяха
изработвани според плановете на Давид, поверени на сина му – “всички
вещи, които бяха за Божия дом”. Те включваха кадилния олтар, масата за
хлябовете, светилника и светилата, както и съдовете и инструментите,
свързани със службата на свещениците в Светая – всичко “от злато, и то
чисто злато”.
Медните предмети – олтарът за всеизгаряне, леяното море, закрепено
върху дванадесет вола, по-малките умивалници и много други съдове – “на
Йорданското поле царят ги изля в глинената земя между Сокхот и
Середата”. Тези съдове бяха изработени в голямо количество, за да няма
недостиг.
Просторната сграда, която Соломон и неговите помощници издигнаха за
Бога и за поклонение пред Него, бе безподобна по красота и ненадмината
по великолепие. Украсен със скъпоценни камъни, заобиколен от просторни
дворове с величествени порти, обкован с резбован кедър и позлатен,
храмът бе подходящ символ на живата Божия църква на земята. Съобразно
Божествения план през вековете тя се строи с материали, оприличени на
“злато, сребро, скъпоценни камъни”, “издялани за украшение на дворци”.
На този духовен храм “е крайъгълен камък сам Христос Исус, върху Когото
всяко здание, стройно сглобено, расте за храм, свят на Господа”.
Най-накрая храмът, проектиран от цар Давид и строен от сина му Соломон,
бе завършен. “Всичко, каквото дойде в сърцето на Соломона да направи в
Господния дом.., свърши го благополучно.” И сега издигнатият на хълма
Мория палат, за да бъде наистина според желанието на Давид място за
обитаване не “за човек, но за Господа Бога”, оставаше да се направи
тържествена церемония по официалното му посвещаване на Йехова и за
Негово богослужение.
Мястото, където храмът бе построен, отдавна се смяташе за свята земя.
Тук Авраам, бащата на всички верни, бе показал готовността си да
пожертва своя единствен син, за да се подчини на заповедта на Йехова.
Тук Бог бе подновил с Авраам завета на благословението, което включваше
славното месианско обещание за избавление на човечеството чрез жертвата
на Сина на Всемогъщия. Тук Давид принесе всеизгаряне и примирителна
жертва, за да задържи поразяващия меч на ангела на унищожението и Бог
му отговори с огън от небето. Сега поклонниците на Йехова бяха отново
тук, за да се срещнат със своя Бог и да подновят обета си на вярност
към Него.
Времето, избрано за посвещението, бе изключително благоприятно – седмия
месец, когато хора от всички краища на царството се събираха по обичая
си в Ерусалим за празника на шатроразпъването – празник преди всичко
повод за радост. Трудът по събирането на жетвата бе завършил, а
работата за новата година още не бе започнала. Хората бяха свободни от
грижи и можеха да се отдадат на святото и радостно влияние на
тържествения случай.
В определеното време израилевото многолюдие заедно с богато облечените
представители на множество народи се събраха в дворовете на храма.
Гледката бе необикновено величествена. Соломон, израилевите старейшини
и най-влиятелните мъже от народа бяха дошли от другата част на града,
откъдето бяха донесли ковчега на завета. Бяха пренесени “шатърът за
срещане с всичките свети принадлежности”, намиращи се на Гавеонските
височини. Тези скъпоценни неща, напомнящи за преживяванията на
израилтяните по време на странстването им през пустинята и за
завладяването на Ханаан, сега намериха постоянен дом в красивата
сграда, заместваща преносимата постройка.
Соломон последва примера на баща си Давид, като внесе в храма святия
ковчег с двете каменни плочи, върху които с Божия пръст бяха написани
заповедите на Декалога. На всеки шест крачки той принасяше жертви. С
песни, музика и с голяма тържественост “свещениците внесоха ковчега на
Господния завет на мястото му в светилището”. На излизане от вътрешното
светилище те получаваха длъжностите си. Певците – левити, облечени в
бели дрехи от лен, с кимвали, псалтири и арфи – стояха на изток от
олтара, а с тях още сто и двадесет свещеници свиреха с тръби.
“И като възгласиха тръбачите и певците заедно, пеещи и славословещи
Господа с един глас и като издигнаха глас с тръби и кимвали и музикални
инструменти, та хвалеха Господа, защото е благ, защото милостта Му е до
века, тогава домът, Господният дом, се изпълни с облак, така щото
поради облака свещениците не можаха да застанат, за да служат, защото
Господнята слава изпълни Божия дом”.
Когато разбра какво означава този облак, Соломон възкликна: “Господ е
казал, че ще обитава в мрак, но аз ти построих дом за обитаване, място,
в което да пребиваваш вечно”.
“Господ царува, нека треперят племената. Той обитава между херувимите;
нека се потресе земята. Господ е велик в Сион и високо е издигнат над
всичките племена. Нека славословят Твоето велико и страшно име; Бог е
свят. И силата на царя обича правосъдието; Ти утвърждаваш правота; Ти
извършваш правосъдие и правда в Якова. Възвишавайте Господа нашия Бог и
кланяйте се пред подножието Му. Той е свят”.
“Всред двора” на храма бяха издигнати “медна платформа, която беше пет
лакътя дълга, пет лакътя широка и пет лакътя висока”. Соломон застана
на нея и с вдигнати ръце благослови голямото множество пред себе си.
“Цялото израилево общество стоеше на крака”.
“Благословен да бъде Господ израилевият Бог – възкликна Соломон, -
Който извърши с ръцете Си онова, което говори с устата Си на баща ми
Давида… избрах Ерусалим, за да се настани името Ми там”.
След това Соломон коленичи на платформата и пред целия народ изрече
молитва на посвещение. Издигайки ръце към небето, докато хората от
множеството стояха с наведени глави, царят се помоли със следните думи:
“Господи Боже Израилев, няма на небето и на земята Бог подобен на Тебе,
Който пазиш завета и милостта към слугите Си, които ходят пред Тебе с
цялото си сърце… Но Бог наистина ли ще обитава с човека на земята?
Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Те поберат; колко
по-малко тоя дом, който построих! Но пак погледни благосклонно към
молитвата на слугата Си и към молението му, Господи Боже мой, тъй щото
да послушаш вика и молитвата, с която слугата Ти се моли пред Тебе, за
да бъдат очите Ти денем и нощем отворени към тоя дом, към мястото, за
което Ти си казал, че ще настаниш името Си там, за да слушаш молитвата,
с която слугата ти ще се моли на това място. Слушай моленията на
слугата Си и на людете Си Израиля, когато се молят на това място; да!
слушай Ти от местообиталището Си, от небето и като слушаш, бивай
милостив…
… Ако людете Ти Израил бъдат разбити пред неприятеля по причина, че
са ти съгрешили и се обърнат, та изповядат Твоето име и принесат
молитва, като се помолят пред Тебе в тоя дом, тогава Ти послушай от
небето и прости греха на людете Си Израиля и възвърни ги в земята,
която си дал на тях и на бащите им.
Когато се затвори небето, та не вали дъжд по причина, че са Ти
съгрешили, ако се помолят на това място и изповядат Твоето име, и се
обърнат от греховете си, понеже ги съкрушаваш, тогава Ти послушай от
небето и прости греха на слугите Си и на людете Си Израиля и покажи им
добрия път, в който трябва да ходят, и дай дъжд на земята Си, която си
дал в наследство на людете Си.
Ако настане глад на земята, ако настане мор, ако се появят изсушителен
вятър, мана, скакалци или гъсеници, ако неприятелите им ги обсадят в
градовете на земята им – каква да е язва или каква да е болест, ако се
появи между тях, тогава всяка молитва, всяко моление, което би се
принесло от кой да бил човек или от всичките Ти люде Израиля, когато
всеки познае раната си и болката си и простре ръцете си към Твоя дом,
Ти послушай от небето, от местообиталището Си и прости, и въздай на
всекиго според всичките му постъпки, като познаваш сърцето му.., за да
ти се боят, като ходят в Твоите пътища през цялото време, когато живеят
на земята, която си дал на бащите ни.
А за чужденеца, още който не е от людете Ти Израиля, но иде от далечна
страна заради Твоето велико име и заради Твоята мощна ръка и заради
Твоята издигната мишца – когато дойдат, та се помолят в тоя дом, тогава
послушай от небето, от местообиталището Си и подействай според всичко,
за което чужденецът Те призове, за да познаят името Ти всичките племена
на света и Ти се боят, както людете Ти Израил, и да познаят, че с
Твоето име се нарече тоя дом, който построих.
Ако людете Ти излязат на боя против неприятелите си, където би ги
пратил Ти, и Ти се помолят, като се обърнат към тоя град, който Ти си
избрал, и към дома, който построих на Твоето име, тогава послушай от
небето молитвата им и моленето им и защити правото им.
Ако ти съгрешат (защото няма човек, който да не греши) и Ти се
разгневиш на тях, та ги предадеш на неприятеля и пленителите им ги
заведат пленници в земя далечна или близка, и дойдат на себе си в
земята, гдето са отведени пленници, та се обърнат и Ти се помолят в
земята, гдето са запленени, и рекат: Съгрешихме, беззаконствахме,
сторихме неправда, и се обърнат към Тебе с цялото си сърце и с цялата
си душа в земята, гдето са запленени, гдето са ги завели пленници и се
помолят, като се обърнат към земята си, която си дал на бащите им, към
града, който си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,
тогава Ти послушай от небето, от местообиталището Си молитвата им и
моленията им, защити правото им и прости на людете Си, които са Ти
съгрешили.
Сега, моля Ти се, Боже мой, нека бъдат отворени очите ти и внимателни
ушите Ти към молитвата, която се принася на това място. Стани, прочее,
сега, Господи Боже, влез в покоя Си, Ти и ковчегът на Твоята сила;
свещениците Ти, Господи Боже, да бъдат облечени със спасение и
светиите ти нека се веселят в блага. Господи Боже, недей отблъсква
лицето на помазаника си; помни милостите, които си показал към слугата
си Давида”.
Когато Соломон завърши молитвата си, “огън слезе от небето, та изгори
всеизгарянията и жертвите”. Свещениците не можеха да влязат в храма,
тъй като “Господнята слава изпълни дома”. “А всичките израилтяни, като
видяха.., че Господнята слава бе над дома, наведоха се с лице до земята
върху постланите камъни, та се поклониха, прославящи Господа, защото е
благ, защото милостта Му е до века”.
Тогава царят и всичките люде принесоха жертви пред Господа. “Така царят
и всичките люде посветиха Божия дом”. В продължение на седем дни
тълпите, дошли от всички краища на царството, от “прохода Хамат до
Египетския поток”, “твърде голям събор”, празнуваха с радост и веселие.
Цяла седмица щастливите хора прекараха, като спазваха празника
“Шатроразпъване”. В края на дните за посвещение и празнуване хората си
тръгнаха по домовете “с радостни и весели сърца за благостите, които
Господ бе показал към Давида, към Соломона и към людете Си Израиля”.
Царят бе направил всичко по силите си, за да подтикне народа да се
предаде изцяло на Бога и на служба за Него и да възвеличи святото Му
име. И сега още веднъж, както по-рано в Гавеон, на израилевите
управници бяха изявени доказателства, че ще бъдат приети и благословени
от Бога. В нощно видение Господ се яви на Соломон и му каза: “Чух
молитвата ти и избрах това място да ми бъде дом за жертви. Ако заключа
небето да не вали дъжд, или ако заповядам на скакалците да изпоядат
земята, или ако изпратя мор между людете Си и людете Ми, които се
наричат с Моето име, смирят себе си, та се помолят и потърсят лицето Ми
и се върнат от нечестивите се пътища, тогава ще послушам от небето, ще
простя греха им и ще изцеля земята им. Сега очите Ми ще бъдат отворени
и ушите Ми внимателни към молитвата, която се принася на това място.
Защото сега избрах и осветих тоя дом, за да бъде името Ми в него до
века; и очите Ми и сърцето Ми ще бъдат там завинаги”.
Ако Израил бе запазил верността си към Бога, тази славна сграда би
останала завинаги като вечен знак на Божията особена благосклонност към
Неговия избран народ. Господ заяви: “Също и чужденците, които се
прилепват към Господа, за да Му служат, да обичат името на Господа и да
бъдат Негови слуги – всеки от тях, който пази съботата да не я
оскверни, и държи завета Ми – и тях ще доведа в светия Си хълм и ще ги
зарадвам в Моя молитвен дом. Всеизгарянията им и жертвите им ще Ми
бъдат благоугодни на олтара Ми, защото домът Ми ще се нарече молитвен
дом на всичките племена”.
С тези уверения за приемане Господ показа ясно на царя какви са
задълженията му. “А колкото за тебе – каза Той, – ако ходиш пред Мене,
както ходи баща ти Давид, и постъпваш напълно според както съм ти
заповядал и пазиш повеленията Ми и съдбите Ми, тогава ще утвърдя
престола на царството ти според завета, който направих с баща ти
Давида, като рекох: Няма да ти липсва мъж да управлява Израиля”.
Ако Соломон бе продължил да служи на Господа със смирение, цялото му
управление би имало мощно влияние за добро върху съседните народи,
които имаха толкова добри впечатления от царуването на баща му Давид и
от мъдрите думи и чудесните дела на първите години от собственото му
царуване. Предвиждайки страшните изкушения, съпровождащи
благоденствието и земните почести, Бог предупреди Соломон за злините,
които поражда отстъпничеството, и му предсказа ужасните резултати от
греха. Дори красивият храм, който току-що бе посветен, заяви Бог, ще
стане “поговорка и поругание между всичките племена”, ако израилтяните
изоставят “Господа Бога на бащите си” и упорстват в идолопоклонството.
Окуражен и ободрен от небесната вест, че молитвата му за Израил е чута,
Соломон навлезе в най-славния период от своето царуване, когато
“всичките царе на света” започнаха да търсят общуване с него, “за да
чуят мъдростта, която Бог бе турил в сърцето му”. Мнозина идваха да се
запознаят с начина му на управление и да получат съвети за
разрешаването на трудни случаи.
Тогава Соломон ги учеше, че Бог е Създателят на всичко и те се връщаха
по домовете си с ясни представи за израилевия Бог и за Неговата любов
към човечеството. Започваха да виждат в природата изявата на любовта и
откровението на характера Му. Така мнозина бяха доведени до поклонение
пред Него като пред свой Бог.
Смирението на Соломон, проявено във времето, когато пое отговорността
за държавата и призна пред Бога: “Аз съм малко момче”; любовта му към
Бога, дълбокото му преклонение пред Божеството, недоверието в самия
себе си, издигането на безкрайния Творец над всичко – тези черти на
характера, така достойни за подражание, бяха разкрити по време на
службите, свързани със завършването на храма, когато в молитвата си на
посвещение той коленичи смирено като молител. Днешните Христови
последователи трябва да се пазят да не би да загубят духа на
благоговение и набожно страхопочитание. Свещеното писание учи хората
как да се приближават до своя Творец – със смирение, страхопочитание и
вяра в Божествения Посредник. Псалмистът възкликва: “Господ е велик Бог
и велик Цар над всички богове… Дойдете да се поклоним и да припаднем,
да коленичим пред Господа нашия Създател”.
Както в публично, така и в лично поклонение, когато отправяме молбите
си към Бога, ние имаме привилегията да свием колене пред Него. Исус,
нашият пример, “като коленичи, молеше се”. За Неговите ученици е
записано, че също са коленичили при молитва. Павел заяви: “…
прекланям коленете си пред Отца на нашия Господ Исус Христос”.
Изповядвайки пред Бога греховете на Израил, Ездра също коленичи. Даниил
“падаше на колената си три пъти на ден, молещ се и благодарящ пред своя
Бог”.
Истинската почит към Бога е подбудена от чувството за Неговото
безкрайно величие и от осъзнаването на Неговото присъствие. Всяко сърце
би трябвало да бъде дълбоко развълнувано от усещането за Невидимия.
Часът и мястото на молитва са святи, защото Бог присъства там. Тъй като
почитта се изразява в отношение и поведение, вдъхновеното от него
чувство ще се засилва. “Свето е, преподобно е Неговото име”, пише
псалмистът. Когато изговарят това име, ангелите прикриват лицата си.
Тогава с какво страхопочитание ние, с падналото и греховно естество,
трябва да изговаряме Божието име!
Добре ще бъде стари и млади да размислят над тези думи от Писанието,
които показват как трябва да се отнасяме към мястото, осветено от
Божието особено присъствие. “Изуй обущата от нозете си – заповяда Бог
на Мойсей край горящата къпина, – защото мястото, на което стоиш, е
света земя”. След като видя ангела, Яков възкликна: “Наистина Господ е
на това място, а аз не съм знаел… Това не е друго освен Божи дом,
това е врата небесна”.
С думите, изрекъл по време на церемонията по посвещението, Соломон се
бе опитал да премахне от умовете на присъстващите суеверията, отнасящи
се до Твореца и замъглили умовете на езичниците. Небесният Бог не е
ограничен в ръкотворни храмове подобно на езическите богове. Въпреки
това, когато людете Му се събират в домове, посветени за богослужение,
Той желае да се среща с тях чрез Духа Си.
Векове по-късно Павел изрече същата истина с думите: “Бог, който е
направил света и всичко, що е в него, като е Господар на небето и на
земята, не обитава в ръкотворни храмове, нито Му са потребни служения
от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на
всички и живот и дишане и всичко…, за да търсят Бога, та дано биха Го
поне напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас;
защото в Него живеем, движим се и съществуваме”.
“Блажен оня народ, на когото Бог е Господ; людете, които е изброил за
Свое наследство. Господ наднича от небето, наблюдава всичките човешки
чада; от местообиталището Си гледа на всичките земни жители.” “Господ е
поставил престола Си на небето и Неговото царство владее над всичко.”
“Боже, в святост е Твоят път. Кой бог е велик, както истинският Бог? Ти
си Бог, Който вършиш чудеса; явил си между племената силата Си”.
Макар да не живее в ръкотворни храмове, Бог почита с присъствието Си
събранията на Своите люде. Обещал е, че когато се съберат, за да го
търсят, да признаят греховете си и да се молят един за друг, Той ще се
срещне с тях чрез Светия Дух. Но събралите се да Му се поклонят трябва
да отстранят от себе си всяка злина. Ако не се покланят в дух и истина
и в красота на святост, от събирането им няма никаква полза. За такива
хора Господ казва: “Тия люде се приближават при Мене с устата си и Ме
почитат с устните си, но сърцето им далеч отстои от Мене. Обаче
напразно ми се кланят…” Тези, които се покланят на Бога, трябва да Му
се покланят “с дух и истина, защото такива иска Отец да бъдат
поклонниците Му”.
“Но Господ е в светия Си храм; млъкни пред Него, цяла земьо.”
3Царе 5:17
2Лет. 2:13, 14
3Царе 6:7
2Лет. 4:19
2Лет. 4:21
2Лет. 4:17
1Кор. 3:12
Пс. 144:12
Еф. 2:20, 21
2Лет. 7:11
1Лет. 29:1
Виж Битие 22:9, 16-18
Виж 1Лет. 21
2Лет. 5:5
2Лет. 5:7
Виж 2Лет. 5:12
2Лет. 5:13, 14
2Лет. 6:1, 2
Пс. 99:1-5
2Лет. 6:13, 3
2Лет. 6:4, 6
2Лет. 6:14-4
2Лет. 7:1-5
2Лет. 7:8, 10
2Лет. 7:12-16
Исая 56:6, 7
2Лет. 7:17, 18
2Лет. 9:23
3Царе 3:7
Пс. 95:3, 6
Лука 22:41
Виж Деяния 9:40
Еф. 3:14
Виж Ездра 9:5
Даниил 6:10
Пс. 111:9
Изх. 3:5
Бит. 28:16, 17
Деяния 17:24-28
Пс. 33:12-14, 103:19, 77:13, 14
Матей 15:8, 9
Йоан 4:23
Авакум 2:20