Християнски развлечения – 54 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Мисля си какъв контраст има между нашето събрание днес на това място и начина, по който подобни събрания се провеждат от невярващите. Вместо молитви, споделяне на Христос и религиозност, вие ще чуете безсмислен смях и лекомислени, несериозни разговори. Невярващите са водени от единствената цел да си прекарат безгрижно времето. Започват с глупост и завършват със суета. Бихме желали събранията да се провеждат така, а и ние така да се държим, че когато се върнем по домовете си, да нямаме угризения на съвестта пред Бога или пред ближния, че сме наранили, засегнали или навредели по някакъв начин на онези, с които сме били заедно.
Точно в това мнозина допускат грешка. Те не считат, че са отговорни за всекидневното си влияние, че трябва да дават сметка на Бога за впечатлението, което са оставили и за уханието, което са пръснали върху всички, с които влизат във връзка през живота си. Ако влиянието им отвлича умовете на другите от Бога и ги привлича към суета и глупост, ако ги кара да търсят удоволствия в празни и несериозни забавления те ще отговарят за това. Ако тези мъже и жени имат по-силно влияние, произхождащо от по-високото положение, което заемат, то и грехът им поради това, че не желаят да се съобразяват с библейския образец, ще бъде много по-голям.
Днешният случай, на който имахме възможност да се наслаждаваме, е точно онова, което си представям като истинско развлечение. Опитвала съм се да излагам (курсив)моите възгледи по този въпрос, но те могат по-добре да бъдат илюстрирани, отколкото изразени. Бях на това място преди около година, когато също имаше събрание, подобно на днешното. Тогава почти всичко премина задоволително, но имаше все още какво да се желае. Някои се шегуваха и се смееха повече, отколкото беше допустимо. Не всички пазеха съботата и влиянието, което се излъчваше, не бе толкова положително, колкото бихме желали да бъде.
Аз вярвам, че докато се стремим да освежаваме духовете си и да изпълваме с нова енергия телата си, Бог изисква от нас през цялото време да употребяваме всичките си сили за най-висшата цел. Можем да се събираме заедно, както правим това днес, и да вършим всичко за Божия слава. Може и трябва да организираме развлеченията си така, че да бъдем подготвени да се справяме още по-успешно с поверените ни длъжности. И влиянието ни да бъде още по-благотворно върху онези, с които общуваме. Това се отнася особено за събрания като днешното, което трябва да ни окуражи всички. Ние можем да се върнем по домовете си с обновен ум и освежени тела и така подготвени, да се заемем отново със задълженията си с още по-голяма надежда и кураж.
Вярваме, че е наша привилегия всеки ден да прославяме Бога в живота си тук на земята, че не сме създадени да живеем в този свят само за собствено развлечение и задоволство. Тук сме, за да принасяме полза на човечеството и да бъдем благословение за обществото. Ако принизяваме умовете си така, както правят онези, които търсят само суета и безполезни занимания, как бихме могли да бъдем благословение за нашето общество, раса и поколение? Не можем безнаказано да се отдаваме на нито едно забавление, което би ни направило негодни да се справяме отлично с обикновените житейски задължения.
Ние желаем да търсим възвишеното и прекрасното, да отклоняваме умовете си от кратковременните, маловажните и несигурните неща. Нашето желание е да черпим нови сили от всяко развлечение, на което се отдаваме. От всички тези събрания и приятни общувания бихме желали да съберем нови сили, за да станем по-добри мъже и жени. Бихме желали да черпим нов кураж, сила и мощ от всеки възможен източник, за да съумеем да извисим живота си до най-съвършената чистота и святост, а не да слизаме надолу, приравнявайки се с ниското ниво на този свят…