Християнското единство 12 (1-ва част) – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

„Моля ви се, братя, за нашия Господ Исус Христос всички да говорите в съгласие и да нямате раздори между вас, но да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл“ (1 Кор. 1:10).
Съединението е сила. Разделението е слабост. Когато тези, които вярват истината за това време, са съединени, те упражняват силно влияние. Сатана добре разбира това. Никога не е бил по-решителен от сега да направи истината безрезултатна, причинявайки горчиви чувства и разединение сред Божия народ.
Светът е против нас, популярните църкви са също против нас; скоро и законите на страната ще бъдат против нас. Ако е имало някога време, което да е изисквало Божиите чада да са единни, то това време е сега. Бог ни е поверил да оповестим на света специалните истини за това време. Последната благодатна вест сега се проповядва. Ние имаме работа с мъже и жени, на които им предстои да се явят на съд. Колко внимателни трябва да бъдем във всяка дума и постъпка в пълно съгласие с Образеца, за да можем чрез поведението си да водим хората при Христос. Колко трябва да внимаваме да представяме истината така, че те да бъдат привлечени от нейната простота и красота и да я приемат. Ако нашите характери свидетелстват за нейната освещаваща сила, ние постоянно ще бъдем светлина за другите – живи писма, разбирани и прочитани от всички. Сега ние не печелим, като отстъпваме място на Сатана, подхранвайки разединение, разногласие и презрение.
Грижата на Спасителя в последната молитва малко преди разпятието бе между Неговите ученици да има единство и любов. Въпреки че Го очакваше агонията на кръста, Той не мислеше за Себе Си, а за тези, които оставяше да продължат Неговото дело на земята. Предстояха им тежки изпитания, но Исус виждаше най-голямата опасност за тях в духа на горчивина и разединение. Затова Той се моли:
„Освети ги чрез истината; Твоето Слово е истина. Както Ти прати Мене в света, и Аз пратих тях в света. И за тях Аз посвещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината. И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение да бъдат всички едно, както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил“ (Йоан 17:17-21).
Тази Христова молитва обхваща всички Негови последователи, докато приключи човешката история. Нашият Спасител предвидя изпитанията и опасностите за Своя народ; Той не е равнодушен към разединенията и разногласията, които отдалечават от Него и отслабват църквата Му. Гледа на нас с по-дълбок интерес и по-нежно съчувствие, отколкото земния баща гледа на своенравното си, нещастно дете. Той ни моли да се поучим от Него. Приканва ни да Му се доверим. Моли ни да разтворим сърцата си, за да приемем Неговата любов. Обещал е да бъде наш помощник.

Постоянно духовно ръководство
Когато се възнесе на небето, Христос остави делото в ръцете на Своите служители – помощник-пастирите. „И той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло с цел да се усъвършенстват светиите, докле всички достигнем единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота (Ефесяни 4:11-13).
Изпращайки Своите служители, вашият Господ им даде дарби, защото чрез тях предава на света думите на вечния живот. Това е средството, което Бог е определил за усъвършенстване на светиите в познанието и истинската святост. Делото на Христовите служители не е само да проповядват истината; те трябва да бдят за човешки души, защото ще отговарят за тях пред Бога. Трябва да изобличават, укоряват, увещават с дълготърпение и поучение.
Всички, облагодетелствани от труда на Божиите служители, трябва, според способностите си, да се присъединят към тях за спасението на други. Това е работата на всички истински вярващи, проповедници и народ. Нужно е те постоянно да имат пред очи великата цел, като всеки се старае да изпълни дълга си в църквата, а и всички заедно да работят в ред, хармония и любов.
В Христовата религия няма нищо себелюбиво или тесногръдо. Нейните принципи са дейни и настъпателни. Тя е представена от Христос като ярка светлина, като осоляваща сол, като преобразяващ квас. Божиите служители с ревност, усърдие и преданост ще се стараят да разпространяват наблизо и далеч познанието за истината; но те няма да пренебрегнат работата за силата и единството на църквата. Ще бдят зорко да не би да се вмъкне в църквата някакво разединение и противопоставяне.
Напоследък в нашите редици са се появили хора, които изповядват, че са Христови служители, но делото им се противопоставя на установяваното от нашия Господ единство в църквата. Те имат оригинални планове и методи за работа. Желаят да въведат промени в църквата, отговарящи на техните идеи за напредък, и си въобразяват, че с това ще се постигнат големи резултати. Тези хора имат нужда преди всичко да бъдат ученици, а не учители в Христовото училище. Те винаги са неспокойни, стремят се да вършат някое велико дело, което би им донесло почест. Но е нужно да научат най-полезния от всички уроци – урока на смирението и вярата в Исус. Някои наблюдават своите съработници и силно пожелават да им посочат определени техни грешки. А би трябвало да се заловят сериозно с подготовката на собствените си души, защото им предстои велика борба. Спасителят ги приканва: „… Научете се от Мене, защото съм кротък и смирен на сърце, и ще намерите покой на душите си“ (Матей 11:29).
Учители на истината, мисионери, служители в църквата могат да извършат добро дело за Учителя, ако очистят собствените си души чрез послушание на истината. Всеки жив християнин ще бъде искрен работник за Господа. Господ е дал познанието за Неговата воля, за да можем да станем проводници на светлина за другите. Ако Христос пребъдва в нас, ние не може да не работим за Него. Невъзможно е да се ползваш от Божието благоволение, да се радваш на любовта на Спасителя, а да си равнодушен към загиващите в греховете си. „В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод“ (Йоан 15:8).

Павел настоява за единство и любов
Павел настоява пред ефесяните да запазят единството и любовта: „И тъй, аз, затворникът за Господа, моля ви да се обхождате достойно за званието, към което бяхте призовани, със съвършено смирение и кротост, с дълготърпение, като си претърпявате един друг с любов и се стараете да опазите единството в Духа. Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви: един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички, Който е над всички и чрез всички и във всички“ (Ефесяни 4:1-6).
Апостолът увещава братята си да изявят в живота си силата на истината, която той им е разкрил. Чрез кротост и благост, дълготърпение и любов те е трябвало да представят чрез пример Христовия характер и благословенията на Неговото спасение. Има само едно тяло, един Дух, един Господ, една вяра. Като членове на Христовото тяло всички вярващи се оживяват от един Дух и една надежда. Разделенията в църквата обезславят Христовата религия пред света и дават повод на враговете на истината да оправдават своето поведение. Павловите наставления не са написани само за църквата в негово време. Бог ги е дал и на нас днес. Какво правим ние, за да запазим „единството във връзките на мира“?
Когато Святият Дух бе излян върху ранната църква, братята се обичаха помежду си. „Разчупваха хляба… с радост и простосърдечие, като хвалеха Бога и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше към църквата ония, които се спасяваха“ (Деян. 2:46, 47). Първите християни не притежаваха богатство или слава, но от тях се излъчваше светлината на Словото. Те всяваха страх у злосторниците. Навсякъде характерът и учението им бяха известни. Затова бяха мразени от безбожните и преследвани дори до смърт.

Божият образец е непроменим
Образецът за святост е същият днес, както в дните на апостолите. Нито обещанията, нито изискванията на Бога са изгубили и най-малко от своята сила. Но какво е състоянието на изповядващите се за Божи народ, сравнено с това на ранната църква? Къде са Духът и силата на Бога, които съпровождаха проповядването на евангелието? Уви, „как почерня златото! Измени се най-чистото злато!“ (Плачът на Еремия 4:1).
Господ насади църквата Си като лоза в плодородна нива. Отгледа я с най-нежни грижи, за да даде плодове на правда. Той казва: „Що повече бе възможно да се направи за лозето Ми, което не му направих?“ (Исая 5:4). Но това насадено от Бога лозе се изви към земята и уви нежните си мустачки около човешки подпори. Неговите пръчки се простряха надалеч и нашироко и то пренесе плодове на изродена лоза. Затова Господарят на лозето се провиква: “ Защо тогава, докато очаквах да роди сладко грозде, то роди диво?“ (Исая 5:4)
Господ е надарил църквата Си с големи благословения. Справедливостта изисква тя да върне тези таланти с лихва. С увеличаването на съкровищата на поверената й истина, са се увеличили и задълженията й. Но вместо да използва и да усъвършенства тези дарби, тя е изгубила и онова, което бе постигнала при по-ранния си опит. Нейното духовно състояние се е променило постепенно и почти незабелязано. Като започна да търси похвалите и приятелството на света, нейната вяра се понижи, загуби се ревността й, а горещата й преданост отстъпи пред мъртвата формалност. Всяка стъпка напред към света е била стъпка настрана от Бога. Щом започваше да се подхранва гордост и светски амбиции, Христовият Дух се оттегляше и като резултат се вмъкнаха съперничество, разединение и разпри, които я отклониха от пътя й и я направиха слаба.
На братята си в Коринт Павел пише: „Понеже и досега сте плътски, защото, докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки?“ (1 Кор. 3:3). Невъзможно е за умове, изпълнени със завист и занимаващи се с пререкания да схванат дълбоките духовни истини на Божието слово. “ Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост и не може да го разбере, понеже то се изследва духовно“ (1Кор. 2:14). Не можем правилно да схванем или оценим Божествените откровения без помощта на Духа, чрез Когото е дадено Словото.
Хората, определени да пазят духовните интереси на църквата, трябва да внимават да бъдат добър пример, като не дават никакъв повод за завист, ревност или подозрение, а постоянно да проявяват онзи дух на любов, уважение и вежливост, който желаят да насърчат у своите братя. Трябва много да се внимава на дадените в Божието слово наставления. Задушете всяка проява на враждебност или нелюбезност; изкоренете всеки горчив корен. Когато се появят някакви трудности между братята, постъпете строго според правилото на Спасителя. Всячески се постарайте да се постигне помирение; но ако страните упорито държат на своето, въпросът трябва да се остави, докато те сами стигнат до съгласие помежду си.

Време за изпитване на сърцето
Когато в църквата се явят изпитания, нека всеки църковен член да изследва сърцето си и да прецени да не би причината за трудността да е в него. Църквата може да бъде смутена и мирът й загубен поради духовна гордост, желание за диктат, амбициозен стремеж към почести или положение, липса на себевладение, подхранване на страсти или предубеждения чрез нестабилност в разсъжденията или липса на преценка.
Често пъти трудностите в църквата се причиняват и от клюкари, чиито подшушвания и намеци отравят неподозиращи нищо умове и разделят и най-близки приятели. Такива вредители биват подпомагани в злодеянието си от мнозината с отворени уши и лукави сърца, които казват: „Докладвайте… и ние ще докладваме по-нататък.“ Този грях не бива да се търпи сред последователите на Христос. Никой родител християнин не трябва да позволява да се говорят клюки в семейството или да се правят забележки, подценяващи и унижаващи църковните членове.
Християните да считат за свой религиозен дълг потушаването на всяка завист и дух на надпревара. Да се радват на превъзхождащата репутация или благосъстояние на своите братя и тогава, когато собственият им характер или постижения сякаш са в сянка. Точно гордостта и амбицията, подхранвани в сърцето на Сатана, станаха причина той да бъде изгонен от Небето. Тези злини са дълбоко залегнали в нашето паднало естество и ако не бъдат изкоренени, ще помрачат всяко добро и благородно качество и ще родят като свой вреден плод завист и разпри.
Трябва да се стремим по-скоро към истинската доброта, отколкото към величие. Разсъждаващите като Христос ще мислят скромно за себе си. Те ще работят за чистотата и благополучието на църквата и ще бъдат готови да жертват собствените си интереси и желания, а не да причиняват разединение между братята си.
Сатана постоянно се стреми да създава недоверие, отчужденост и злоба сред Божия народ. Често пъти ще бъдем изкушавани да мислим, че правата ни се потъпкват, докато в същото време не съществува никакво реално основание за това. Тези, чиято любов към личното Аз е по-силна от любовта им към Христос и Неговото дело, поставят интересите си на първо място и с всички възможни средства ги пазят и поддържат. Когато счетат, че са онеправдани от своите братя, някои стигат дори до съд, вместо да следват правилото на Спасителя.