Християнското единство 12 (2-ра част) – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Съдебни процеси между братя
Даже мнозина наглед съвестни християни са спъвани от своята гордост и самомнение и не отиват лично при онези, които смятат, че са ги онеправдали, за да обсъдят въпроса в духа на Христос и да се помолят един за друг. Разпри, борби и съдебни процеси между братя са позор за делото на истината. Такива постъпки излагат църквата на присмеха на враговете и карат тъмните сили да тържествуват. Такива християни наново пробиват раните на Христос и Го излагат на явен позор. Като пренебрегват авторитета на църквата, те показват презрение към Бога, дал този авторитет на църквата.
Павел пише на галатяните: „Дано се отсечаха ония, които ви разколебават! Защото вие, братя, на свобода бяхте призовани; само не употребявайте свободата си като повод за угаждане на плътта, но с любов служете си един на друг. Защото целият закон се изпълнява в една дума, сиреч в тая: „да обичаш ближния си както себе си“. Но ако се хапете и се ядете един друг, пазете се да не би един друг да се изтребите. Прочее казвам: „Ходете по духа и няма да угаждате на плътските страсти“ (Галатяни 5:12-16).
Фалшивите учители бяха донесли на галатяните противни на Христовото евангелие учения. Павел се опита да посочи и поправи заблудите. Той силно желаеше тези учители да бъдат отлъчени от църквата, но те бяха повлияли на такъв голям брой вярващи, че изглеждаше рисковано да се вземат мерки срещу тях. Имаше опасност от препирни и разделения, които биха увредили духовните интереси на църквата. Затова Павел предприе да внуши на своите братя важността от помощ в дух на любов.
Той заяви, че всички изисквания на закона, представящи дълга ни към нашите ближни, се изпълняват в любовта един към друг. Той предупреди галатяните, че ако поддържат омраза и раздори, ако се разделят на партии и като животни се хапят и изяждат, ще си получат нещастие за този живот и гибел за бъдещия. Имаше само един начин за предотвратяване на злините, както ги съветваше и апостолът, „да ходят по духа“. Чрез постоянна молитва да търсят ръководството на Святия Дух, което ще ги доведе до любов и единство.

Когато Сатана поеме контрола
Разделен и противопоставен сам на себе си дом не може да устои. Когато християни се препират, Сатана взема контрола. Колко често той е успявал да разруши мира и хармонията в църквата. Какви страшни спорове, каква горчилка, каква омраза са се получавали от някаква ………. малка разпра! Какви надежди са били унищожени, колко семейства са били разпокъсани от несъгласие и раздори!
Павел заръчва на братята си да се пазят да не би като се опитват да поправят грешките на другите, самите да направят също големи грехове. Той ги предупреждава, че омраза, надпревара, гняв, пререкания, размирици, ереси и зависти са дела на плътта, каквито са и похотливостта, прелюбодейството, пиянството и убийството, и също могат да затворят вратата на небето пред провинилите се.
Христос заявява: „А който съблазни едного от тия скромните, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето“ (Марко 9:42). Всеки, който чрез съзнателна измама или не добър пример заблуди някой Христов ученик, е виновен за голям грях. Който прави някого предмет на клюки и присмехи, оскърбява Исус. Нашият Спасител забелязва всяка неправда, извършена спрямо на някой Негов последовател.
Как се наказваха в старо време хората, които се отнасяха лекомислено към онова, което Бог отделяше като свято за Себе Си? Валтасар и неговите хиляда големци оскверниха златните съдове на Йехова и хвалеха вавилонските идоли. Но Бог, Когото те хулеха, бе свидетел на тази несвята сцена. Посред светотатственото им веселие се забеляза безкръвна ръка да пише тайнствени букви на стената на палата. Изпълнени с ужас, царят и царедворците чуха присъдата си от служителя на Всевишния.
Онези, които с удоволствие пръскат клевети и лъжи срещу Христовите служители, да помнят, че Бог е свидетел на техните постъпки. Клеветническият им език не осквернява бездушни съдове, но характерите на купените с Христовата кръв. Ръката, написала буквите върху стената на палата по време на валтасаровия пир, държи точна сметка за всяка извършена над Божия народ неправда или гнет.
Свещената история е пълна с поразителни примери за Божията ревнива грижа и за най-слабите Му деца. През време на пътуването на израилтяните из пустинята изостаналите назад уморени и немощни бяха нападнати и избити от страхливите и жестоки амаличани. По-късно Израил воюва с амаличаните и ги победи. „Тогава рече Господ на Мойсей: „Запиши в книгата за спомен и предай в ушите това, че ще излича съвсем спомена на Амалика под небето“ (Изход 17:14). И точно преди смъртта на Мойсей това заръчване бе пак повторено, за да не се забрави от неговото потомство: „Помни какво ти направи Амалик по пътя, когато излязохте от Египет, как ти се противи по пътя и поради задните ти човеци погуби всичките останали надире от слабост, когато ти беше запрял и уморен; и той не се убоя от Бога… заличи спомена на Амалика изпод небето; да не забравиш (Второз. 25:17-19).
Ако Бог така наказва жестокостта на един езически народ, как трябва да се отнася към онези, които, наричайки се Негов народ, воюват с братята си – уморени и изтощени работници в делото Му? Сатана има голяма сила над хората, които му позволяват да владее над тях. Точно главните свещеници и старейшините – религиозните водачи на народа – подтикнаха, подстрекаха жестоката тълпа от съдебната зала до Голгота. Сред изповядващите се за Христови последователи днес има сърца, вдъхновявани от същия дух, който викаше и искаше разпятието на нашия Спасител. Нека злосторниците помнят, че за всичките им дела има свидетел – свят и мразещ греха Бог. Той ще представи всичките им дела, всяко тайно нещо на съд.
„Прочее, ние силните сме длъжни да носим немощите на слабите и да не угаждаме на себе си. Всеки от нас да угождава на ближния си с цел към това, което е добро за назиданието му. Понеже и Христос не угоди на Себе Си…“ (Римляни 15:1-3). Както Христос ни съжали и ни помогна в нашата слабост и греховност, така и ние трябва да се съжаляваме и да си помагаме. Мнозина са объркани от съмнения, обременени от недостатъци, слаби във вярата и неспособни да схванат невидимото; но един приятел, когото те могат да видят, идващ при тях вместо Христос, може да е като свързваща халка между треперещата им вяра и Бога. О, това е благословена работа! Нека не оставяме гордостта и себелюбието да ни възпират да вършим доброто, на което сме способни, като работим в името на Христос с обичащ, нежен дух.

Възстановяване на падналите
„Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с кротък дух; но всекиму казвам: Пази себе си да не би ти да бъдеш изкушен. Един другиму теготите си носете и така изпълнете Христовия закон“ (Гал. 6:1, 2). Тук пак е изложен ясно нашият дълг. Как могат така наречените Христови последователи да се отнасят леко към тези боговдъхновени съвети?
Неотдавна получих писмо, в което се описва едно обстоятелство, при което брат проявил неблагоразумие. Макар да била станала преди години и да била твърде незначителна, дори незаслужаваща човек да се връща към нея, авторката на писмото твърдеше, че случката унищожила завинаги доверието й в този брат. Ако прегледът на живота на тази сестра не би показал по-големи грешки, това би било наистина чудо, тъй като човешкото естество е много слабо. Поддържала съм и все още поддържам близостта с братя и сестри, провинили се в сериозни грехове, които и досега не виждат греховете си, както Бог ги вижда. Но Господ ги търпи; защо да не ги търпя аз? Той ще продължава да работи с Духа Си в тях, за да повлияе сърцата им да видят като Павел извънредната тежест и зловредност на греха.
Ние малко познаваме сърцата си и едва ли чувстваме нуждата си от Божията милост. Затова притежаваме толкова малко от онова сладко състрадание, което Исус проявява към нас и което и ние трябва да проявяваме един към друг. Нека да помним, че нашите братя са слаби, грешащи смъртни хора като нас. Да предположим, че някой брат поради небдителност е бил победен от някое изкушение и противно на обикновеното си поведение е действал неправилно; как да се постъпи с него? От Библията научаваме, че мъже, които Бог е използвал за велико и добро дело, са извършили и сериозни грехове. Господ не ги е отминавал неизобличени, но не ги е и отстранявал. Когато се покайвали, Той милостиво им прощавал, откривал им присъствието Си и работел чрез тях.
Нека бедните, слаби смъртни хора размислят колко много се нуждаят от Божието и от това на брат си съжаление и дълготърпение. Нека внимават как съдят и обвиняват другите. Трябва да обърнем внимание на наставлението на апостола: „… вие духовните, поправяйте такъв с кротък дух… Пази себе си да не би ти да бъдеш изкушен“ (Гал. 6:1). Може да се случи да паднем в изкушение и да се нуждаем от всичкото дълготърпение, което се очаква да проявяваме към съгрешилите. „… с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят“ (Матей 7:2).
Апостолът прибавя още едно предупреждение към независимите и самонадеяните: „Защото, ако някой мисли себе си да е нещо, като не е нещо, той мами себе си… всеки има да носи своя си товар“ (Гал. 6:3-5). Който се смята за по-издигнат от своите братя в разсъжденията и в опита си и презира техните съвети и увещания, показва, че се намира в опасна заблуда. Сърцето е измамно. Човек трябва да изпита характера и живота си по образеца на Библията. Божието слово хвърля безпогрешна светлина върху жизнения път на човека. Въпреки многото влияния, отвличащи ума, хората, които искрено търсят Бога за мъдрост, ще бъдат ръководени по правия път. В края всеки сам ще застане или ще падне не според мнението на партията, която го поддържа или е против него, не според мнението на някого, но според истинския си характер пред погледа на Бога. Църквата може да предупреждава, съветва и увещава, но не може да принуди някого да тръгне по правия път. Който постоянно не зачита Божието слово, сам ще понесе бремето да отговори на Бога за себе си и да понесе последствията от своя път.
Господ ни е дал в словото Си ясни, безпогрешни наставления и ако се съобразяваме с тях, ще можем да запазим единството и хармонията в църквата. Братя и сестри, вслушвате ли се в тези боговдъхновени увещания? Читатели и изпълнители ли сте на Словото? Стремите ли се да осъществите молитвата на Христос последователите Му да бъдат едно? „А Бог на твърдостта и на утехата да ви даде единомислие помежду ви по примера на Христа Исуса, щото единодушно и с едни уста да славите Бога…“ (Римл. 15:5, 6). „Радвайте се, усъвършенствайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир; и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас“ (2Коринт. 13:11).

БОЖИЕ ЗДАНИЕ. „… вие сте Божия нива; Божие здание“ (1Коринт. 3:9). Този образ представлява човешкия характер, който трябва да се гради малко по малко. Всеки ден Бог работи над Своето здание, удар след удар, за да усъвършенства постройката като свят храм за Него. Човек трябва да сътрудничи на Бога. Всеки работник нека е това, което Бог е определил за него, да изгражда живота си с чисти, благородни дела, та в края характерът му да представлява симетрична постройка, красив храм, почитан от Бога и човека. В постройката не трябва да има дефект, защото е на Господа. Всеки камък да бъде поставен съвършено, за да издържа на натиска отгоре. Един-единствен неправилно поставен камък ще се отрази на цялото здание. Бог предупреждава вас и всеки друг работник: „Внимавайте как градите, за да устои постройката ви на изпита на бурите, защото е основана върху Вечната Канара. Поставете камъка върху сигурната основа, за да бъдете готови за деня на изпита, когато всички се видят какви са в действителност.“
Бог ми представи това предупреждение като особено необходимо за вашето благосъстояние. Той обича с безпределна любов. Той обича братята ви по вяра и действа заедно с тях за същата цел, за която работи и с вас. Неговата църква на земята трябва да добие божествени пропорции пред света като храм, изграден от живи камъни, всеки излъчващ светлина. Той трябва да е светлината на света като град, поставен на високо, който не може да се скрие. Съграден е от камъни, сложени един до друг, камък съвпадаш с камък, образувайки здрава, солидна постройка. Не всичките камъни имат една и съща големина и форма. Някои са големи, други малки, но всеки има своето място в сградата. Истинската стойност на всеки камък се определя от излъчващата се от него светлина. Това е Божият план. Бог желае всички Негови работници да заемат определените за тях места в делото, което се върши днес.
Живеем сред опасностите на последните дни. Трябва мъдро да развиваме всяка умствена и физическа сила; защото всички сили са нужни за постройката на църквата, която да представя мъдростта на великия Художник. Дадените ни от Бога таланти трябва да се използват хармонично, за да се образува едно съвършено цяло. Бог дава умствените сили, а човек оформя характера! (1904 г., т. 8, с. 173, 174).